Какво има след смъртта?

Според мен не е изключено сънната парализа /или апнея/ и астралната проекция /излизане извън тялото/ да са едно и също нещо, но обяснено по различен начин според разбиранията на изучаващите състоянието.

Относно душата не мисля, че тя не се интересува от преживяванията на тялото, което обитава. По-скоро знаейки своята обвързаност с него и значимостта му за нея, се опитва да му помага със знанията и натрупания си опит, но тялото не може да я чуе и усети. Като за това може да не е виновно физическото тяло, а самата душа. Преминавайки от прераждане в прераждане душата се усъвършенства и придобива все по-силна способност да усеща връзката си с тялото, т.е да се чувства като едно цяло с него. Така по-напредналите души имат по-силно усещане за единението си както със своето материално тяло, така и със всичко останало, което пък дава възможност на човек с такава душа да има силно изразени "паранормални" способности.
Това разбира се е моята теория, нямам 100%-ви доказателства по въпроса  

П.п човек се страхува най-вече от непознатото и неразбираемото. Това че се страхуваш от някого или нещо, което си видял, не значи че то е зло, а значи че ти просто не го разбираш или не се чувстваш сигурен в себе си!

В крайна сметка като се включих в темата отначало споделих, че душите са вид паразити. Явно след 400 страници стигам до същия извод.
Май започвам да предпочитам да съм от тези 70% без душа. Чувствам се използвана, все едно съм инструмент на чужди планове.
Ексипнос, как се разбира дали някой има душа или няма? И как си стигнал до извода за процентите?

Не мога да се ангажирам с проценти, но и аз мисля, че има хора без душа. Те са по-скоро като животни. Като ги погледнеш в очите и се разбира, че там няма нищо. В същото време има животни, които имат душа. Не знам, малко е объркано, но аз така го усещам.

Тук разни хора са разказвали за това преживяване сънна парализа. Доста е страшно.
http://forum.framar.bg/topic-t1891.html

Кришка, разбрах че си атеистка.

Ето и статия от Уикипедия
Сънна парализа  
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0% … D0%B8%D0%B7%D0%B0

Нарича се и синдром на старата вещица
http://sanovnik.bg/n4-21222-%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE … D0%B8%D1%86%D0%B0

A m b e r така и не разбрах, има ли хора които ти служат за пример повече от християните? Смяташ ли че ти самата служиш за пример повече от християните?

  Мисля за душата като връзка със света. Тялото ни диференцира и отделя от него, а душата обратно ни свързва. Така се гони разновесие между индивидуалността и свят в който всичко е свързано. Този стремеж пък води до генериране на енергия и движение, които са двигател някакъв. На какво точно не знам. 

 Серафима, опитвам се да изживея живота си по най-добрия начин. Харесвам от всекиго по нещо. Но не харесвам ограниченията и догмите, които не дават отговори.

От една страна може и така да се приеме, но ако материята така и така си съществува, не е изключено с присъствието си душите да спомагат за развитието й. А ако пък душите създават материята, за да има къде да трупат опит, това си е вид творчество, себеизява. А ако материалният и духовният свят не могат да съществуват един без друг /идеята за Абсолюта/, тогава пак става дума за взаимна изгода.
За мен не става дума за паразитизъм, а за симбиоза 

Олеле, боже! Как ти дойде наум да наричаш душата паразит?! Тя е такова велико нещо! Моля те, осъзнай се, това нещо трябва да се обича, поне заради това, което е....


Много ми харесва това, което си написала. И аз мисля така. От опит.

Може би двигател за съществуване и развитие на всичко, което съществува

Ами ако дават?

По отношение на хората, всеки има душа, но въпросът е, доколко е замърсена и завладяна от тъмнината. Определено нямам усещането, че 70% от хората са без душа. Напротив! Случвало ми се е да видя празен поглед у някой наркоман, но едва ли е постоянното му състояние. В едно общество, където хората не виждат душата у 70% от околните, нещата са доста страшни, не мислите ли? От друга страна съм стигнала до извода, че е най-добре да се доверявам на преценката си за състоянието на душата на човека пред мен.

Ако е симбиоза, каква е ползата на тялото?

 Компютрите са несравнимо по-бързи в изчисленията от човешкия мозък затова с лекота побеждават хората на шах. Могат да пресмятат ходовете с много напред. Една партия шах обикновено завършва за около 60-70 хода и ако компютърът може да пресмята с 40 хода напред това е огромно предимство и на 20-тия ход компютърът знае как най-вероятно ще завърши партията.
 Ако Вселената представлява една партия шах (с неизброим брой ходове), то ние сме от едната страна на дъската и не знаем срещу кого играем, но постоянно правим избор в живота си в отговор на който получаваме ответен ход. Като хора имаме твърде малка възможност да предвиждаме резултатите (да пресмятаме ходовете напред) в бъдещето, но с помощта на душите имаме възможност да подобрим играта си (защо смятам така ще обяснявам друг път). Понякога извратеният ход се вижда безмислен, но от перспективата на бъдещи събития, неконтролирани от нас, да се оказва по-правилен. Има много случаи, когато като следваме логиката си да съжаляваме за направения избор и затова че не сме следвали интуицията.
 В много голям мащаб от космически събития една напреднала цивилизация ще се сблъска с проблеми от рода на това да смени населяването на една слънчева система с друга. Това не може да се планира от днес за утре и все пак днешните усилия да поддържаме живота и да се размножаваме са избор, който ни приближава до този момент. Може да сме далеч от успех, но натам сме се запътили и ако не вярвахме, че ще стигнем до този момент нямаше да се грижим за живота днес. Щяхме да живеем на принципа "след мен и потоп".
 Освен угасването на нашето Слънце след близо 5млрд години, ще има още по-значимо космическо събитие преди това, като сблъскването на нашата галактика с галактиката Андромеда.
  Учените залагат, че резултатът от сблъсъка ще е обединяването на двете галактики. Има по-малка вероятност да се разделят след това като има и минимален шанс слънчевата система да премине към новата галактика. Какво ще се случи с нашата цивилизация тогава? Защо е цялата тази еволюция и борба ако всичко може да бъде заличено в един миг? Не е ли извратено?
 В тази партия шах изглежда така, че този срещу когото играем знае всички наши възможни ходове във времето или колкото повече играем, толкова повече правилните избори водещи към успех намаляват.

  Днес се опитвах да обясня тока на десетгодишния си син в отговор на негов въпрос. Та се запънах в опита си да изясня положителен и отрицателен заряд. Казах му , че е нещо като свойство, което кара минуса да се движи към плюса и обратното. Като се почне от електроните и се стигне до душите, май все си е трудно за обяснение. Но пък едно е сигурно - има движение.

В това съм имала възможност да се убедя немалко пъти. Често изглеждам, а и се усещам като човек, живеещ на хаотичен принцип, което много ме притеснява на моменти (моят мъж казва с тревога в гласа, че се изумява понякога, как съм оцеляла 30 и кусур години ). Завиждам благородно на подредените в живота си хора, планиращи, програмиращи и следващи плановете си. Аз не мога. Но често се оказва, че моят избор (в последния момент или пък абсолютно нелогичен) е бил по-правилен от техния планиран . Малко хаотично обяснено  .

 Нямам случай да планирам нещо и то да стане. Най добре ми се получва всичко, ако вземам решенията на момента.

При мен важните и хубави неща в живота се случват, когато не ги очаквам, колкото и банално да звучи. Реша ли, че искам да постигна нещо, колкото и усилия да полагам - нищо, и то са рев, нерви и т.н. Не мога да си го обясня защо е така, но съм забелязала, че не при всички хора я има тази закономерност. От какво зависи според вас?