Какво има след смъртта?

Оф, пак разправии и пак за глупости. Ееееййй, това его не го нахранихте ей, пуста човешка ненасита. Някой казал на някой, че е мислещ и айде, отиде коня у ряката. И какво като някой е споделил за някой друг подобна мисъл. Това не означава, че другите не са мислещи. Така го почуствал, така го казал. Извади ви очите една приятна дума казана от някого за някого. Влизам да чета и да понауча нещо, което ме вълнува и кво, пак разни изцепки. Имах нужда да прочета хубави думи от някой, който споделя тезата ми като цяло, като общо понятие и в темата се намериха хора, които го направиха без дори да съм очаквала и стана няква тъпа разправия. Ей, затова сме на тоя хал, кви души, кви пет лева, какво израстване като все се чудим как да нахраним егоизма си. Язък.

Ън , grach

След всички обърквания, Лиляна просто си уникална, сто пъти съм ти казвала, уважавам твоя емпиризъм, уважавай и ти моите вярвания, пък нека са фантасмагорични, налудничави и т.н. Аз /пък и другите/ не те убеждаваме в нещо, най малко, че сме прави.

Ън, Висшия АЗ, който имаш  предвид, променяем ли е т.е. търпи непрекъснато развитие, усъваршенстване? В християнството Бог е непроменяем, казвам го, за да стане ясно каква разлика търся.


Това е част от цялото. Патологии ... /снощи минах на "ветрило" книжката,  само го фиксирах, ще си го дочета днес/.

Здравейте! Не съм чела последните постове.Искам да попитам с риск да ме помислите за луда какво мислите за "обладаване" от духове, възможно ли е или си е чиста проба шизофрения.Това питам защото момче на 27 години което твърди че е обладано, иска ми се да вярвам,но се страхувам,че просто е болно.Какво мислите вие?

Аз не мисля,аз знам,че е напълно възможно.

За конкретния случай обаче,не знам,не с е и наемам да давам оценки,но ако е,нужна е помощ от човек с достатъчно мощ и разбиране/знаене,как и какво се случва.
Може да се помогне,да.

Ако касае класическа шизофрения обаче,не знам..

Разбирам идеята ти. Горе-долу така: Би трябвало да е непроменяем също като Бог, защото сам ВА е Бога в нас. Такава е логиката. Общото схващане е, че е променяем. Иначе нямаше причина да бъдем в тяло, да съществуваме в някаква материя. Щяхме да сме само енергия като самия Бог, да седим до него и да го познаваме. Сега вървим по път на израстване, за да го стигнем някой ден.

Лично моето схващане е малко по-различно: между ВА и Бога/Абсолюта/ няма почти никаква разлика като възможности и способности, също и като съзнание за тях. Това, което може Бог, го може и ВА, осъзнава го и го демонстрира понякога. Тогава защо сме в тяло? Мисля, че за да проверим знанията лично, на дело. В това се състои израстването според мен - да стигнеш отново до това, което знаеш, като го откриваш по пътя на опита. Спомняш си, че всъщност го знаеш, чак когато го изпиташ. Та на въпроса дали е променяем, моят отговор е да и не едновременно. Не, защото като частица от Бог притежава всичко. И да, защото преминава пълния път на израстването до Бог, докато си припомня забравеното.

За обладаването...не знам. По моята логика не може. За да бъде обладан някой, трябва неговият ВА да бъде изместен от друга сила, а това ми се вижда невъзможно. Той притежава огромен потенциал и не мисля, че просто така може да бъде елиминиран. Не вярвам изобщо и във възможността ВА да изостави своя инкарнация. Шизофренията е болест на мозъка, ВА не боледува.

Ън,единственото постоянно нещо е промяната/трансформацията.
И Абсолюта се променя и ние.

Онова което е "непроменливо" и вечно е точката на наблюдателя.Съзнанието.Аз.
Само Аз/не аспектите му/..Разбираш ли?
Както и да се идентифицираш,неизменно присъства частицата АЗ

Само тя е константата в уравнението

Това не съм сигурна ,че го разбирам....

За да си припомни забравеното.

Макар, че моето разбиране почива на съвсем друга плоскост и е далеч по просто, в крайна сметка, крайната цел и точка е същата. 

Също толкова тесногръдо е някой да смята себе си за просветен, само защото има някакви субективни преживявания, които си приличат с тези на други хора, и които са облечени в някаква "теория". Астрални пътешествия - дрън-дрън! Просто мозъкът по време на сън дава някъде промени от обичайните състояния на сън, и така като чета, винаги в дъното има някаква травма. В смятаното за будно състояние също, когато се твърди за астрални пътешествия. Притеснителното е, че всичко това се обгръща в някаква мистика и призваност, и хората започват да си вярват и да се смятат за избрани, просветени, необикновени. Но в същото време самите те вкарват ннещатав коловози, просто в техните удобни коловози. Според мен всичко това е просто начин за справяне с душевните проблеми и преживявания, свързани с някакви житейски или личностни фактори.

Здравейте на всички, пишещи активно в темата! Благодаря ви  за градивната дискусия; благодаря за динамиката и обхватния поглед върху детайлите и за това, че ми помагате да си "избистря" доста неясни моменти , които ме вълнуват по този въпрос. Дали заради скорпионската ми натура, дали заради връзката ми със страната на йога и Ведите, внезапната смърт на съпруга ми или всичко взето заедно, но темата, за смъртта винаги е била нещо,  което ме е карало интуитивно да "ровя" ( и не само в книгите), а дори повече в себе си и да търся убедителни отговори. За жалост обаче така и не успявам да елиминирам противоречието.
Оказва се, че всеки път стигам до него, (както доста от вас)-  да, явно оставаме под някаква форма и след смъртта; да, логика има- всичко е енергия, всичко е преход и трансформация; да, имам и своите лични "доказателства",пророчески сънища, изживявания, знаци и т.н.но все още цикля и дълбая около това как мога да съм убедена, че основната част от тях не е плод на въображението ми, илюзия, копнеж или просто резултат от непоносимата мисъл, че любимите хора безвъзвратно са си отишли. По отношение на интуицията сякаш всичко е  6, но разумът..тои си иска своето..И понеже вярвам  в божествената частица у всеки от нас, съм склонна да вярвам, че смъртта е по-скоро преход, който на всички ни е отреден да преминем, за да достигнем до истинската си същност, макар че някои моменти може изобщо да не ни се понравят.

 Всъщност,  много ми хареса постингът на Вафла с чуден крем. Възгледите ми се припокриват почти изцяло с неините, особено в частта с личния избор. Признавам  че кармата и прераждането ме вълнуват като идея , оба4е ми е доста трудно да приема и да се примиря с факта за постановките и ролите например. Теглиш чертата, а какво излиза- цял живот полагаш усилия да изградиш устойчив, добър, положителен характер/личност, стремиш се към хармония, щастие, добруване, успехи и накрая разбираш (евентуално), че ти всъщност не си Ти, а живееш под направлението на ВА, който е решил, че не иска да му е щастливо, хвърля те в "устата на вълка" да страдаш и ти внушава, че това е правилно, понеже така се извисява. Изглежда толкова несправедливо и неприемливо,  че в един момент се питаш защо ми е душа и личност, след като са ефемерни и са само инструмент в ръцете на някой друг. Но явно точно това е истинакият смисъл- ние хората, такива, каквито сме,  да узреем, да достигнем съзнанието, с което не само да осмислим, но и да приемем като неоспорима важността и ценността на подобен опит. Да надраснем егото...това пусто его..


Разбирам в основни линии и това, за което говори Ън и което ми е безкрайно интересно като материя. Опитвам се да си обясня идеята за паралелната действителност и си представям нещо като задвижването на вентилатора. Когато го включиш на 1ва степен, перките стартират леко и са видими до момента, в  който превключиш на 4та, тоест до момента, в който ускорението не нарасне толкова,  че ги прави невидими. Само че те изобщо не са невидими, те пак са си там, извършват обичайното движение и щом ускорението намали, отново се проявяват в обичайната си форма. Вероятно нещо подобно се случва и при смъртта-  отделената енергия (духът, ВА) започва да вибрира на твърде високи честоти и те са онова,което придава различна от познатата ни форма. А смъртта образно казано е границата/ преходът между двете нива на вентилатора. Цикълът превключване на степените някак дори ми напомня на идеята за кармата. Но май стана много техническо Надявам се поне да съм се изразила разбрано.
Общо взето успявам да стигна до следния извод за себе си: След смъртта остава някаква част от енергията ни, но докато не се науча да разграничавам ВА от стремежите на  собствената си личност и его,  не бих могла да проумея смисъла на онова, което става с тази част от мен след като се трансформира. Сякаш всичко стига до мисълта, че това всъщност вече няма да бъда аз (каквато се познавам), всичко ще е друго, няма да помня, няма да изживявам нищо по същия начин и дотам.  Според мен, дори да имаме конкретните доказателства, пак не бихме успели напълно да асимилираме идеята какво ще бъдем и ще правим "след това". То е като мозъка- всички имаме косвени доказателства, че съществува, но никога не си виждал своя собствен..съответно не можеш да си представиш как протичат процесите в него. Сложно е. Цялата Вселена е сложна, но и достатъчно стройна система. Дето казваше някой "нема празно"

Ън, направи ми впечатление един твой постинг, в който говореше за АП под формата на сънища. Как изглежда обикновено пространството, в което се развиват и как ги различаваш от спомен за минал живот например?
Честно казано имала съм само 1 подобен и дори незнам какво точно беше, но изпитах толкова осезаема болка от извиване на ръката ми, че след като се събудих дори имах 4увството, че още ми "пари" от болка. Усещането след събуждане беше толкова враждебно..главоболие и усет буквално за изпита енергия..Отвратително беше! Интересното е,( изобщо незнам откъде се пръкна тоя сън), че се бихме с една китайка за някакво зарядно устройство, при условие, че нямам интерес нито към Китай, нито към бойни изкуства, високи технологии и про4ее. Сигурно нямаше и да му обърна внимание, ако не беше толкова ярък и реален, колкото и пророческите сънища, които ми се сбъднаха досега..

Постингът стана доста дълъг. Благодаря за прочита и дано не съм досадила на някого.
Ще ви следя с интерес!

Звучи налудничаво може би, но наистина има хора, които виждат повече от другите, знаят повече от тях. Ние обикновените сме ги нарекли просветени, именно защото са различни, защото виждат и знаят повече от нас и то неща, които по един или друг начин ни засягат, дори да не искаме.
Много от просветените обаче са изключително скромни личности, не се натрапват в полезрението, не тръгват да поучават света, говорят когато ги питат, помагат когато търсят помощта им. Живеят както сред нас, така и изолирано. Те нямат нищо общо с "писачите" и "викачите", но пък благодарение на последните може да стигнем до първите.
Разбира се. Хората са различни и ако някои са реалисти, здраво стъпили на земята и живеещи спокойно, то други не са такива. Някои са лабилни и им трябва малко помощ /що психолози се навъдиха в последните години  /. И не на последно място, чисто любопитство, защо сме, къде отиваме или не отиваме и т.н.
За някой смисълът е много важен. Ако някакво действие е безсмислено изобщо не се напъват. Други търсят удоволствие, трети удовлетворение. Така, че всеки търси начин за да преминава напред, било с вяра /дори вярата в нещо илюзорно може да направи чудо/, дали със знания, дали с мъдрост, дали просто защото така трябва.

Ами..квото и да се случва,докато съществвуаш ще си АЗ

А как ние не виждащите можем да вярваме на такива? Като не сме видели, как можем да сме сигурни, че не си измислят? Как така вярваш сляпо на нещо, което ти не го виждаш усещаш, а на всичкото отгоре и е пълно с противоречия и граничи твърде много със заболявания по-популярни като лудост.

Въпрос на личен избор е и на вътрешно усещане дали да вярваш на такива неща или не. Тук не мисля, че някой говори за сляпа вяра, по-скоро за приемане на това, че съществува повече от това, което можем да видим. Но пак казвам, въпрос на личен избор е дали да го направи човек или не.

Тук доста момичета дадоха примери за това, което им се е случвало и не мисля, че си измислят, но това е мое мнение. Лично на мене ми се е случвало веднъж като дете да изляза за секунди извън тялото си и да се видя отстрани, не е било насън, а съвсем наяве.

Аз вярвам в прераждането, както съм казвала по-горе, вярвам в това, че сме тук да се учим, но далеч не съм на мнение, че трябва да убеждавам някой друг да мисли по същия начин. Да, разбира се, нямам доказателства за това, но и това смятам да опитам да разбера в някакъв бъдещ момент - за регресия говоря. Сигурно тези, които са абсолютно против идеята за съществуването на прераждане, ще ме емнат, че това са глупости, че под хипноза, могат да ми внушат разни неща и може и да са прави, но може и да не са... Лично аз мисля да опитам и да разбера.