Септември месец наближава, почва училищната надпревара- Първолаци 2011/2012

Няма цип, Валенце. Има един голям капак, един джоб вътре, два странични и един преден.
Ще я снимам довечера, като се прибера от работа и ще пусна снимки.

Благодаря ти много, Алекс! Много е добре, че няма цип, нашата госпожица така дърпа невротично, че всички ципове в ръцете и се чупят. Така със закопчалките ми изглежда зсраво.

Има само един цип на предния джоб. Други ципове няма. Отстрани, на страничните джобове има връзки, с които джоба се стяга, ако има шише вода например вътре. Абе най-добре да снимам, за да видиш.

Здравейте,
Хайде и аз да се настаня удобно във Вашата тема - Е, стига да ми позволите, разбира се!

Имам и аз син, който ще е първи клас тази година. Предполагам не е проблем, че е набор 2005.
Казва се Калоян и е едно мъничко, крехко детенце с огроооомно желание да се учи.
Прочитам, че сте споделили децата с какво се справят, та ето моето:
- се ориентира по календар
- познава часовника
- брои до колкото посочиш
- смята отлично/вече знае да смята с едно неизвестно, аритметични задачи с по две числа, дели, умножава, знае кое е число, кое цифра, по-голямо, по-малко, равенство/
- не изцяло, но ги поназнайва количество и мерна единица
- знае да чете, но нещо не му е май любимо
- разпознава отлично гласен и съгласен звук, знае как да проверява правилно думата на кой звук завършва
- дели срички
- спилува
- може да измерва/даже прекалява, всичко се мери у нас с рулетката /
- пише, но печатно и много криво, ама ужасно криво
- поддържа разговор, но не разказва за себе си - трудно му е и му е неприятно
- съставя и разказва по картинка
- успешно си измисля гатанки, макар и плоски, но много се забавлява, когато с баща му не открием отговора веднага  
- различава елементи на на речта/звук, дума, изречение, минало, бъдеще, сегашно/
- знае сезони, дни, месеци, ориентира се по календар/отмята си важните за него дни...като изтичане на наказание примерно /, празници и техните дати и значения/умее да смята в години, връща назад в годините, пример: дядо е бил на толкова, когато аз съм се родил, а Филип се е родил след толкова години, когато баба и дядо са се оженили са били на толкова, разликата между годините им е толкова или вие сте били на толкова, а аз когато съм се родил сте били на толкова/
- може да подрежда предмети в низходящ и възходящ ред
- знае кое одушевен и кое неодушевен
- Ядро "Равнинни фигури и форми" - разпознава ги отлично
- само оценява се
- куца му понякога отношението с възрастни и връстници/ако не му харесва някой, ама никога няма да поздрави, започва да нервничи и да плаче ако го натисна да поздрави...на мен лично ми е много мъчно, че не се справя /
- с хигиенните навици, болести, професии е на ти
- природа: знае достатъчно, имитира добре, влиза в роля
- музика и рисуване: пълна трагедия ако мога да го нарека, но откривам, че пее и танцува тайно от нас. "Хващала" съм снимки на които танцува с бясна сила, но тук у дома се крие. Същото е и с пеенето. Стихчета знае много. Познава техниките и материалите за рисуване, но хич, ама хич не му се нравят.
- не се заиграва много, много/ако има някой с него няма равен, но сам ли е.../

Това са нещата, които може. Дано му върви в училище. Аз лично много се притеснявам и си го изживявам май, май не много леко за околните.
Надявам се не съм ви досадила.
  
Прочетох много неща в тази тема и това, което не ми достига е, защо не сте споделили примерен списък с нужните помагала за 1ви клас. Умишлено ли е? Всяко училище си има своите изисквания ли?
Също се вълнувам за избора на раница и чуденката ми е дали да е на колелца....
Някак си ми се виждат ужасно неудобни, а пък в същото време виждам, че се ползват много.
А все пак има бордюри, неравности по нашите красиви пътища, стълбища в училище - пак ще се налага вдигане, мъкнене по етажи и т.н..
Тази за гръб, пък по-дълго време ще им тежи на гърба...
Чисто и просто съм си в дилема.

Ха, дано му е приятно на изчелия ме!

s_sunny , по мое мнение детето ти е доста подготвено,да не кажа прекалено, ще се справи! Като чета за какви сметки пишеш свят ми се зави- умножение, деление...Моята госпожица е много далеч от написаното от теб, но и нея си я имам за супер подогтвена.
Аз раничките на колелца никак не ги харесвам и не ги смятам за удобни.

s_sunny,изумена съм от поста ти... Синът ти няма още 6 навършени години,а си изброила неща усвояващи се даже във втори клас.
Дано не му е безинтересен материала в първи  
 Мен винаги ме е притеснявало това относно моето дете.

Моят син този месец навършва 7 годинки и затова и аз ще се включвам вече в тази тема.Не мога да изпиша и аз толкова много неща за знанията му,но и аз си го считам за идеално подготвен за първи клас.
Горещо се вълнувам сега от добрата марка раници и събрах богата информация за това именно тук.
Благодарение на вас знам каква раница търсим вече  

Валенцето Да, подготвен е и най-важното е, че е по негово желание, но...тук има едно огромно НО за мен.
Все си мисля, дали ще се справи в училищна среда, все си мисля, че до сега някак си беше лесно, някак контролируемо от нас с баща му, някак си си казвам знания, знания, ама какво пък толкова и там ще ги научат, но дали ще му хареса, дали ще се чувства спокоен и в свои води...в детската едва сега накрая, когато я имаше, я нямаше 10 деца му хареса и пак не толкова, някак си все не искаше да е там, все нещо го мъчеше  - предполагам ме разбираш, какво казвам пак така многословно?
Иначе да, математиката му е май стихия и дано му остане и занапред така. С впечатление съм, че този пубертет си казва тежката дума и всичко може да се обърне - да не дава Господ!

77 Не е хвалба. Изброих това, което видах в една от темите като притеснение на родителите.
Той наистина ги владее тези неща, но пък мен други неща ме вълнуват, че не умее. Не съм заслепена от гордост, че ги знае, не съм фен...
За мен няма глупави дечица - всичко е работа.

Аз притеснения относно това дали дъщеря ми ще се справи с материала нямам. Предучилищна беше в училище и си учеха общо взето материала за първи клас, но с по-бавни темпове. Основните ми притеснения са свързани с това, че малката има една черта в характера си, с която се борим безуспешно вкъщи- прекалено самокритична е, прекалено. Много обича да си пише букви, да смята, преписва си текстове сега ваканцията...и е вечно недоволна от постигнатото. Не просто недоволна, а изпада в кризи с плач, с някакви самообвинения как нищо не може да направи....не можем да си го обясним двамата с баща и. Говорим постоянно с нея, обясняваме и...полза засега няма. Ако я гледа човек отстрани ще каже, че на това дете майка му и баща му все му се карат, че нвищо не прави като хората и са му развили някакви страхове...


s_sunny , такива сме  родителите, все нещо мислим и се тревожим. А децата ни са по-адаптивни, отколкото изглежда. Аз минах през този период миналата година, когато я записвах в предучилищната в училище. Дотогава тя ходеше само по 4 часа дневно в една забавачка, малко дечица, много внимание. Големи притеснения му ударих, тя е такава една емоционална и чувствителна...и все говори ли, говори, все се обяснява нещо. Има и едни претенции към децата, не дружи с всеки. Както всяко дете де, всички си имат особенности. Е тревогите ми бяха напълно излршни.

Валенцето  Просто обича красиви неща - аз винаги така съм си го обяснявала за тези деца. Това са естети деца!
Калоян може и да може, но е немарлив и разхвърлян...спасението му е, помни всичко кое и как го е оставил - наблюдателен е.

Дано си права! Аз сън не ме лови вече - ей го сега мъж ми пак вика "стига бре, има време за чанти, манти, тетрадки, стига си чела, махни се от компютъра, депресираш се...", ама аз пусто все го мисля...а и тоалетната ми е голям дерт. В неговото училище са си тоалетни чинии, та днес го водих специално в една външна и обяснявах ли обяснявах...дали ме разбра...един Господ знае...разчитам на гнусливостта му

В какъв смисъл разчиташ на гнусливостта му, не те разбрах?
 В училището на дъщеря ми са си тоалетни чинии, като за първокласниците си има малки , ниски седалки, като в детската градина. Вътре е много чистичко.
 ох, тя обича красиви неща, обаче аз не обичам като я чуя пак да реве в стаята си. И тя не пищи силно, ами тихо, но настойчиво. Понякога ме докарва до лудост. Говоря и, обяснявам и, че с рев няма да постигне нищо, че трябва да е спокойна и просто да опита пак. Не знам как ще я караме. В училище обаче не го е правила, постоянно питах учителката и. Все ми отговаря, че е много прилежна, много добре си върши задачките и се старае невероятно много, но без никакви нерви.

В смисъл, че ще си ходи по голяма вкъщи, че ще внимава слипчетата да не му опират в чинията, ще си навива панталоните...

чистичко, чистичко...колко да е чистичко...ако го опишкат, ако си забравят водата...
Много дечица все още нямат изградени навици, като да гледат къде пишкат примерно.

А ние с момиченцата какво да кажем !
аз уж я уча винаги да избърсва преди ползване тоалетната чиния с влажна кърпа. Обаче тя си признава, че си забравя кърпите в клас редовно.

И - имало ли е проблем с разни там болести? Извинявай ако съм много пряма!
..иначе момиченцата, пък хич не мога да си ги представя...
За детенце - гушкаш, показваш, работиш с нейната ръка, питаш тя как иска да го види или аз правя понякога така - правя нещо ужасно и го сравнявам с неговото, след което го карам да си избере кое от двете му допада повече. Лека полека започна да свиква, че един може така, друг така.

Моля, за извинение и другите ако съм досадила като за първи път!     

Ами не е имало пробреми, от другите майки също не съм чувала.
 s_sunny , по мое мнение прекалено много ги мислиш нещата. Те че аз не съм същата, но предучилищната ме школова като че ли. Не мога да съм все с детето, налага му се да се оправя и само. Обяснила съм и колко може да е мръсна тоалетната седалка дори и да изглежда чиста. Нейна отговорност е да си я бърше и това е.