Насилник...

Предполагам, че още си непълнолетна и може да се обърнеш към Отдел закрила на детето. Те имат ресурса и възможностите да направят нещо добро за теб.
Полицията не може да направи нищо, за съжаление нямат правомощия.

"На 18 съм" е първото изречение

В момента всичко е наред. Бяхме 2 дни с баща ми и приятеля ми на почивка на вилата ни. Прекарахме наистина хубаво. Той ми се радва. Гушна ме след провала на шофьорския изпит. Каза ми, че всичко е наред, да не се притеснявам. Държи се прекрасно, мечтано. Надявам се да няма груби изблици скоро. Благодаря ви дами, благодаря за подкрепата!

Както го описваш - все едно не става дума за баща ти. След толкова години кошмарно отношение към вас, сега какво ли го е провокирало да се държи така добре. Приятелят ти да не го е заплашил  Ако е така, значи си попаднала на точния човек 
А иначе моя съвет от житейска гледна точка е да се постараеш да бъдеш по-независим човек, за да не се налага да съжителствате заедно и да се гледате по цели дни и нощи. И моя баща не е цвете за мирисане /е, не като твоя/ и беше страхотен стимул за мен и сестра ми да си поемем живота в ръце и да се изнесем от къщи, за да не се налага да му гледаме дразнещата физиономия. А и като имаш гадже това е по-лесно - ще си помагате взаимно.

Агресивните му прояви са на пристъпи за 2 - 3 дни, после ремонтира нещо и всичко се оправя. Когато не е пиян се държи много добре. Няма го по 9 - 10 месеца, а после си идва за два. До голяма степен  съм поела живота в ръцете си, зависима съм само финансово. Приятеля ми е огромна подкрепа за мен. Когато положението е ставало нетърпимо съм бягала у тях. Едва ли го е заплашил, не е бил свидетел на подобни сцени, казвал е , че би си поговорил с него, ни иска да е в пристъп... Догодина съм студентка и няма как - ще се изнеса. Баща ми иска да ме поддържа и подкрепя. Нямам нищо против, искам само да е спокойно вкъщи.

Явно е, че проблема на баща ти е пиенето, което го прави агресивен. Защо не поговориш с него да спре да пие - ако трябва да посети психолог или групи за отказване от алкохола. Честно казано ми е странно защо го оправдаваш - и два пъти в годината да се напива и да ви заплашва и да проявява агресия е достатъчно. Казвам ти го не за да се заяждам, а за да ти отворя очите - утре ако мъжа ти /недай боже/ се държи като баща ти, ще оправдаваш и него. Много си малка и лесно прощаваш, което не винаги е положителна черта на характера.
А как си взела живота си в ръце, като си зависима финансово?! Докато друг ти дава пари си супер зависима, но все пак за годините ти това е нормално - и аз на 18 бях зависима от родителите си за пари. Като станеш студентка започни някоя работа, изнеси се от вкъщи.......и умната. Бъди малко егоистка и не позволявай на НИКОЙ да се държи зле с теб.   

Искам да кажа, че съм оправна в много отношения. Виждам, че и той се опитва да намали пиенето и да се държи добре. Говорила съм много с него, знам какво го дразни, но не знам как да го успокоя по време на пристъп...

Никак.Изчезвай!

Много точно казано.
Не ти е работа да проявяваш разбиране и да успокояваш баща ти. Той ти е БАЩА - кой кого трябва да разбира и да успокоява. Да не си му майка?! Прочети си първия пост - явно много лесно забравяш и прощаваш, което поне за мен не е хубаво. Моят баща никога не е проявявал някаква агресия - просто беше мързелив и майка ми трябваше да се справя с всичко, т.е в сравнение с твоя баща моя е цвете и въпреки това не мога да му простя безразличието му към мен и сестра ми, а ти при цялата му свинщина го оправдаваш. Да си чувала за Стокхолмския синдром ?!
Не приемай думите ми като заяждане - напротив. Просто искам да ти кажа, че понякога хората колкото и да ни се иска, не могат да бъдат оправдавани. Той ти е баща и сигурно го обичаш /а той не го заслужава/, но всеки човек трябва да поема отговорност за гадостите, които причинява на околните. Ако винаги му прощаваш как очакваш да се поправи и да се промени?

Здравей SilverDream ! Случайно се натъкнах на темата и реших да прочета, защото имах същото изживяване като тийнейджърка...
Като чета за пристъпите на ярост на баща ти, все едно аз съм го писала, но за моят бивш втори баща. Аз и майка ми сме от Хасково, майка ми и баща ми са разделени откакто съм се родила, щото го е ударил на живот.. Апък като бях на 10 години, майка ми се събра с един мъж- вдовец от Димитровград с дете.. Живяхме с него но още на 3тата година започна да посяга на майка ми, постоянно ни гонеше, не можеше да ме приеме.. Но най-вече тормозеше майка ми, биеше я. псуваше я, гонеше я... Абе някакъв ужас.. Живяхме в истински кошмар, но баба и дядо починаха и станахме финансово зависими от него и нямаше какво да направим, и мама искаше да изтърпим докато завърша. Само че  имах сериозен приятел, който излезна впрочем голямо лайно, но пък тогава ми помогна да се амбицирам и да направя аз нещо, защото майка ми не е решителна и трябваше аз да го направя.. Започнах да я убеждавам да се местим на квартира в Д-град защото аз не исках другаде, тук са най-близките ми хора.. Мислех да започна работа макар и на 16 години, но тогава пеех и ходех по конкурси и на единия конкурс за късмет ме заговори един музикант и ми предложи работа... Още след 2рата вечер след като имах работа си събрахме багажа и докато той беше на работа се махнахме! Взехме гарсониера под наем, но успяхме да се справим като и аз работя... Откакто не ни тормози съм в рая направо... Апък майка ми е много депресирана и без това беше преживяла какво ли не, а той тотално съсипа нервната й система И сега аз се чудя как да върна старата си майка и да я накарам пак да повярва, че ще има късмет...Те я нараниха толкова, че няма как да бъдат излекувани тези рани, те си остават за цял живот! И аз съм наплашена и ме е страх да имам семейство за да не ми се случи същото! Надявам се да пратите баща ти много надалеч и почти да не се връща или да измислите някакво решение, но така не може да се живее.. Животът в страх и неразбирателство си оказва влияние върху нервната система и върху здравето...Имате ли идея, какво мислите да правите? Майка ти добре ли е?

Аз лично съм успокоявала последните пъти онази гад със удари с тиган и с точилка...
То е просто неконтролируемо. И двата пъти викахме полиция, а преди това все си виках, той ще се спре, не е толкова лош.. Нанай! Трябва му един хубав бой да му изкарат акъла и също да остане съвсем сам и никой да не го погледне и тогава ще се осъзнае.. и пак не се знае колко време ще е нормален..

Махни се от там, остави го. Няма да го оправиш, а си рискуваш жвота в буквалния смисъл. Изчезни изобщо да не знае къде си. Живей своя живот, ти не заслужаваш това нещо и той не е твоя отговорност.

Al3xA аз се успокоявам с това, че сега майка ми е далеч, а той не пие толкова много, поне в момента и нещата вкъщи са нормални. Един път го замерих с тава... Имам усещането че на моменти вижда майка ми в мен. Историята ти ми е толкова позната. Откакто мама замина е друг човек. Спокойна и уверена е, което успокоява и мен. Той скоро заминава на село и смята да остане там малко време. Твърди че ще се изнася (от 12 г насам)... Доказва ми, че дава всичко за мен, оказва ми помощ и подкрепа когато имам нужда, но не спира да обижда майка ми което ме подлудява и пали... Както казах по-напред, не знам дали мога да разчитам на полиция, защото повечето са негови протежета...

П.П. Аз също съм от Димитровград.

Ох до болка познато преживяла съм го,баща ми беше алкохолик за съжаление,почина и поради тази причина,дори не искам да се сещам какво съм преживяла,травмата си остава...няма да спрат крясъците и виковете.баба,дядо нямаш ли махай се при тях.като прочетох темата преживях всичко мн е гадно.

                           Според мен баща ти е добър човек, с лошо пиянство. Поне ти така го описваш. Алкохолик, а при тежък алкохолизъм се появява някаква... шизофрения ли беше? Смятам че всичко може да се оправи, ако се излекува. Но как се прави това в България, особено пък в провинцията не знам. А и съм умерен песимист дали изобщо е добре организирано в България. Добрата новина е, че все пак не пие всеки ден, значи алкохолизмът му не е чак толкова тежък. Но моментите на пиянство (особено от сутринта) са наистина тежки, знам. Не знам какво да те посъветвам, той след такива моменти спомня ли си какво е правил? Може би е добре да се консултираш с психолог - и за теб, и как да постъпите с него. Много е трудно, но знам че ще се справиш.
                          Всеки тук разсъждава то положението, ако алкохоликът е баща, съпруг... ами ако е детето ви? Никой не е застрахован, просто трябва да се помогне. Неслучайно алкохолизмът се смята за болест. Дали ако беше рак или шизофрения бихте избягали?

Aлкохолизмът е болест, което се лекува, но МНОГО трудно и то само ако болният иска и то много силно и непоколебимо. И понякога за да поиска е необходимо точно да го напуснат близките му. Съветът към близки на алкохолици, които са агресивни е да ги оставят и да си оправят живота. С това дават на алкохоликът ясен знак, че така не може да продължава, защото алкохолиците много често се успокояват, че нещата не са толкова зле след като си имат семейство и работа. А като спрат да ги имат, започват да мислят по проблема си по-сериозно. Успехът в лечението на алкохолизмът е под 5%. И е важно да се помни, че никоя болест не оправдава насилие над други хора и тормозът им.