Сама с чуждо дете

  • 8 508
  • 62
# 15
Бърди Hug

Съгласна съм с теб по принцип .
Обаче в тази възраст децата са доста манипулативни . Възможно е да има откровени провокации .
И наистина от дете до дете има разлика .

А детето има ли претенции при кого  да живее ?
Ако иска да е при баба си ?
Виж целия пост
# 16
Не само е възможно, а и е 100% сигурно, че ще има много манипулации и провокации. Още повече в тази ситуация.
Не вярвам аз обаче в подхода с лошо. Не съм го прилагала, нямам и намерение.

Оплаквал се е на кой ли не, Мис Пиги, да не мислиш, че всичко у нас върви по мед и масло. И с баща му съм говорила, и с баба му (другата, не майка ми), и с майка ми ... Оплаквал се е, обаждали са ми се да ми дават акъл, когато е било разумно и добронамерено, съм обяснявала защо съм постъпила така; ако е било скандалджийско обаждане, съм затваряла телефона. Ама аз да играя с неговите игри, да звъня напред-назад да го клеветя - никога няма да се случи просто. Детето заслужава обич и уважение, дори когато то не ги дава. С времето нещата се обръщат и то започва да осъзнава въпреки вътрешната си съпротива, на кой може да разчита и кой истински държи на него и се грижи.
Убедена съм, Мис Пиги, че ако става въпрос за твоето дете, никога няма да дадеш такива съвети. Зад съветите ти прозира едно разбиране за детето като враг. А то не е.
Виж целия пост
# 17
Моето дете, когато ми прави на инат, го понашляпвам.
Когато стане малко по-голяма, ще има друг вид наказания.
Чуждото дете нито мога да го плесна по дупето, нито да го накажа.
С чужди деца трябва да се търсят други начини.
И, Бърди, ти сама го каза, звъняли са на теб, а не на мъжа ти.
 
Виж целия пост
# 18
Моето дете, когато ми прави на инат, го понашляпвам.
Когато стане малко по-голяма, ще има друг вид наказания.


Е значи няма никакъв начин да ни се доближат вижданията по темата Simple Smile
Авторката да вземе каквото й е полезно  Hug
Виж целия пост
# 19
Бърди ,

Разбирам какво искаш да кажеш , но пак уточнявам , че от дете до дете има огромна разлика .
Ако трябва да гледам чуждо дете , което е като моето , направо се отказвам .
Признавам си честно ! Embarassed

А има деца , на които сърце не ти дава  тон да им повишиш , за шляпване да не говорим ...
Явно ти имаш късмет твоето да е от тях . Hug
Виж целия пост
# 20
И аз ви разбирам, наистина!
Просто сме различни характери, темпераменти, ако щеш.
В живота ми не ми се е случвало да изпитам необходимост да плясна дете - а не е като да съм гледала само моето.
Има нахални, нагли и невъзпитани хлапета и това е факт. Просто никой по никакъв начин не може да ме убеди, че ако подходя към тях като към врагове, ще постигна нещо.
Какво и аз не мога да ви убедя, че с много търпение, добро отношение и разбиране може да се постигне всичко.

Без лоши чувства  Hug
Виж целия пост
# 21
Това да възприемаш детето като враг е безумие .
Но , повярвай ми , наистина има деца , които могат да тв извадят от равновесие съвсем целенасочено . Просто имат някаква потребност да го правят .

Аз съм добронамерена и никога не тръгвам с лошо , но и търпението ми не е безгранично .
Абе , на теория го знам , но на практика хич не се получава . ooooh!

Откакто имам дете развих страх от деца , ако искате ми вярвайте . Embarassed
Виж целия пост
# 22
По тази логика излиза, че възприемам детето си като враг.
Нито моето, нито чужди деца възприемам като врагове.
Има дечица като ангелчета. Няма нужда дори забележка да им правиш. Грижила съм се за братовчеди, племенници и деца на приятелки.
На толкова палаво дете като моето не бях случвала. Преди дъщеря ми да проходи и аз си мислех, че всяко дете трябва да се възпитава с много търпение, обяснения и се възмущавах, когато видех някоя майка да пошляпва детето си.
Сега друга песен пея.

Що се отнася до чуждо дете, дано не ми се налага, но щом ще се грижа за него, ще трябва да се съобразява с мен и моите правила.
Това, че не съм го раждала аз, не означава, че ще има само права, пълна свобода и никакви задължения.
Виж целия пост
# 23
 Никой не говори,че детето няма да има никакви задължения.
 Според мен не бива да прави разлика между децата. И двете са деца,и двете живеят с нея, няма значение, че не е раждала едното. Отношението трябва да е еднакво и в наказанията, и в похвалите. Децата усещат тези неща.
  Мен по-скоро ме изуми факта, че в началото авторката въобще не е очаквала, че ще гледа чуждото дете и затова се е хванала на хорото. Щом има деца, винаги трябва да имаш едно наум, че тези деца в един момент може да се окажат при вас. Ако недай си боже някога стане нещо с мен, къде ще отидат моите деца? При баща им естествено, колкото и да не му се иска на самия него,и на жената до него.Вече станалото станало, не можеш просто така да натириш горкото дете. Търпение и последователност и нещата ще се наредят.
Виж целия пост
# 24
Е , Торнадо , тук майката е жива и здрава .
Но не иска да си гледа детето .
Има голяма разлика .
Виж целия пост
# 25
По темата. Според мен е редно да се говори със съпруга и да се разреши този проблем. Детето не е малко и от много скоро живее в това семейство. Просто няма как авторката да се държи с него така както би направила със собственото си дете. Другото е възпитано от други хора и няма да приема нови методи. На детето също не му е лесно и е хубаво да се намери средно положение и да няма наранени. Щом родната му майка не хае, трябва да се отгледа това дете.

Аз бих настояла да отида при родителите ми защото ще имам помощ, някой ще го наглежда и като цяло всекки ще е по-спокоен.
Виж целия пост
# 26
Според мен основният проблем идва от намесата на свекървата.
До колкото разбирам, малко да не му отърва нещо и хлапето веднага звъни на баба си да се жалва. Убедена съм, че преувеличава и изкривява информацията, може и доста да послъгва и да си измисля ситуации.
Повечето ще кажат, че трябва да се говори с детето, да му се обяснява и все в този род.
Това е момче в началото на пубертета. Понякога с такива деца не може да се говори.


taralej4e, пиши тук за проблемите си:
Осиновяване, осиновителиПроблеми малки и големи с нашите деца
В подфорума за осиновителките има много родители, попадали в твоята ситуация. Те ще ти дадат много съвети във основа на преживяното от тях.

Пожелавам ти по-скоро да се съберете с мъжа ти, в България или чужбина няма значение, важното е да сте заедно.
Виж целия пост
# 27
Малко ми е странно това отношение "моето-твоето", че чак ми се струва обидно. Ами ти си знаела предварително, че той има друго дете. Щом сте заедно, това автоматично става и твое дете. В момента, ако ме питаш, постъпваш по-зле и от майката, като го имаш за "чуждо". От друга страна, свекърва ти направо ме изумява, щом ти го гледаш, ще се държиш с него, както родител се държи със собственото си дете. Това разбира се включва наказания, скандали и т. н. особено в тази възраст, когато децата навлизат в пубертета. А пък и какъв е този мъж да си бие камшика... Сега сигурно ще ме нападнете, но това си е чисто мое мнение.
Виж целия пост
# 28
Е , Торнадо , тук майката е жива и здрава .
Но не иска да си гледа детето .
Има голяма разлика .

 Това беше просто пример. Детето е негово,по една или друга причина винаги може да се озове при тях. Не бих си позволила да подхождам с мисълта, че искам мъжа, но детето ако може да не го гледаме ние.  Peace
Виж целия пост
# 29
Малко ми е странно това отношение "моето-твоето", че чак ми се струва обидно.
Няма да те нападам, но ще споделя собствен опит, защото на теория нещата са различни. Гледала съм сама дъщерята на съпруга ми, макар само за десетина дни. Тя е мило и добро момиченце и не ми създава проблеми. Беше на 6 през онова лято. Страховете, които изпитвах за "чуждото" дете далеч надхвърляха  всички, които съм изпитвала за моето. А, сега когато синът ми е в пубертета, на 13 е, твърдо заявявам, че ми е много по-лесно да се справям с дъщерята на съпруга ми, която прекарва почти цялото лято с нас. Между двете деца няма ревност, нито съперничество, разбират се добре и се защитават взаимно. 

Въпросът не опира до моето-твоето, а до индивидуалния характер на детето, до възрастта му и развитието му в определен момент. Няма как да се държиш по един и същи начин с деца на различна възраст и с различни характери, а когато единият не ти е добре познат, и е във възрастта на големи промени, страховете са съответно огромни. Повечето деца развиват девиантно поведение точно в пубертета. И той, съчетан с вътрешната съпротива срещу "мащехата" може да доведе до големи сътресения.

Не знам какво точно да посъветвам авторката. Може би да изложи всички свои страхове пред съпруга си, защото очевидно той не си дава сметка какъв отпор очаква жена му, когато остане сама. Един сериозен разговор между тримата - баща-съпруга-дете също би бил полезен. Успех.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия