Любители на кучета-22

Меракът й беше само да я разкости, първо като Ая си направи фитилче, за да си я носи, след това за два дена я направи на нищо и повече не си играе с нея  А тя няма и как да я разкъса, мини-пинчер е, така че не се притеснявам

Якамоз, аз Кари я учих, като й кажа да седне и изпъна длан пред нея, все едно я спирам. Казвам "стой" и вървя назад, с лице към нея съм. В момента, в който наруши командата, аз отивам и я връщам на същото място. Започваш примерно с 5 секунди и постепенно увеличаваш време и разстоянието. Сега може да стои на поляната и аз да се отдалеча 20-30 метра и да спра, тя ме гледа и чака да я викна.
Това е командата, която нарушава изключително рядко, даже не помня кога за последно го направи. Но ние много го тренираме навън, и вкъщи със задръжката за яденето.
Страхотни са всички кучовци.

Да и аз така правих днес, ама нещо не ми се струваше много успешно. Утре ще продължим с опитите.

Нали?!
И аз това казвам, но тук едни елементи ми се смеят - струвало ми се.   
Станала е и послушна вече - знае командите: ела, стой и донеси. Носи, милата, един възел, голям колкото нея и опъва врат като на жираф, за да не се спъне, но иначе го носи с царствена походка.    
Най се въодушевява на "Браво! Добро момиче!" - избива я на еуфория.     От време на време проявява избирателна пропускливост на слуха, но като цяло се държи прилично.   

Аууу, не са прави!   Преди две седмици беше само една глава и уши   Сега си е съвсем пропорционална   И козинката й е пораснала, при това е станала много хубав цвят, спомням си, че в началото беше някаква сивкава (или просто й прозираше кожата  )

Здравейте и от мене, докато се запиша и 20% от новата тема току се е изписала .....Ерота , брагодаря ти за прекрасно оформеното начало !
       

Здравейте, може ли някой да ми каже дали мога да слагам малко прополис във водата на кучето, за засилване на имунитета? Още се борим с кашлицата, въпреки че намаля...

И ние с Леонардо сме тук

Много е сладък Леонардо 

а сега малко снимки от рубриката "Преди и сега"
Преди
http://media.snimka.bg/9076/024406984-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/9076/024406994-big.jpg?r=0
Сега
http://media.snimka.bg/9076/024406872-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/9076/024406874-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/9076/024406864-big.jpg?r=0

и много ви моля без смях-може да сме голички, но сме с гордо вдигната глава

Страхотни сладури виждам.   
Леонардо е прекрасен. Нашите имат (и) пекинез - Божидар. Та, Божидарчо е най-милото и спокойно същество, което познавам. Всички останали любимци го хапят, дърпат му ушите, но той стоически търпи. Някак като баща на всички, дошли след него, се изживява.   

-=Деси=-, много ти благодаря за хубавите думи! Да, козинката й беше редичка, вече се посгъсти. Цветът е бежов сега, като се роди беше беличка като албинос.
Има си нова топа - от тези, които изпускат гранули по време на игра. От начало не й беше интересна, докато не се усети от къде идва хапването. Правих клипче, само да го кача и ще дам линк.   

Клип: 
http://www.facebook.com/video/video.php?v=147910375287722

Представям на вашето внимание Чочко. Той е малък, не повече от 5 кг. Пекинезоподобен. Намерен в окаяно състояние в Бургаския комплекс Славейков.Нещо ме накара да го взема и да се погрижа за него. Беше почти умрял, когато го открих.
Съдейки по белезите и сегашното му състояние, през главата му е минало много. Не много отдавна е преживяло много сериозна травма с голяма, широка рана на гърба, която, поради липса на медицински грижи е зараснала без повърхностния слой с окосмяването да се събере и върху тъканта, която е прораснала на този участък никога няма да има козина. Но по-важно е, че тази сериозна рана не го е осмъртила и кученцето е оцеляло.
Беше в клиника "Байрон"-Бургас, където го оводниха, вливаха му антибиотици и подсилващи вещества. Никога в живота си не съм виждала толкова много кърлежи.Бяха сигурно милион. Под кожата му имаше десетки възпаления от забити осили. Кърлежовата треска се потвърди на 90 процента от кръвната картина, която му пуснаха.От две седмици Чочко Рош е у дома. Лекувам го, превързвам раните му Но не мога да го задържа, защото не се понасят с кучето, което имам. Изпадат в люти схватки с грозно ръмжене и нахапване.Страхувам се и за двамата. Не ми се иска да ги намеря изпохапани до смърт.
Чочко е напълно социализиран. Сега, когато вече не му слагам инжекции, не го превързвам и не третирам раните му с лекарства не ме възприема само като източник на болка. Започна да ми се радва като ме види, играем си, като имитираме борба с изкуствено хапане (налапва ми ръцете без да ми причинява болка) и много глезондрене с въртене на дупето и махане на опашка.
Ако някой види своето куче в Чочко Рош и иска да има куче с история като за роман, може да ми пише на лични.
Ето малко снимПредставям на вашето внимание Чочко. Той е малък, не повече от 5 кг. Пекинезоподобен. Намерен в окаяно състояние в Бургаския комплекс Славейков.Нещо ме накара да го взема и да се погрижа за него. Беше почти умрял, когато го открих.
Съдейки по белезите и сегашното му състояние, през главата му е минало много. Не много отдавна е преживяло много сериозна травма с голяма, широка рана на гърба, която, поради липса на медицински грижи е зараснала без повърхностния слой с окосмяването да се събере и върху тъканта, която е прораснала на този участък никога няма да има козина. Но по-важно е, че тази сериозна рана не го е осмъртила и кученцето е оцеляло. В клиника "Байрон"-Бургас го оводниха, вливаха антибиотици и подсилващи вещества. Никога в живота си не съм виждала толкова много кърлежи - сигурно милион. Под кожата му имаше десетки възпаления от забити осили. Кърлежовата треска се потвърди на 90 процента от кръвната картина, която му пуснаха.От две седмици Чочко Рош е у дома. Лекувам го, превързвам раните му Но не мога да го задържа, защото не се понасят с кучето, което имам. Изпадат в люти схватки с грозно ръмжене и нахапване.Страхувам се и за двамата. Не ми се иска да ги намеря изпохапани до смърт.
Чочко е напълно социализиран. Сега, когато вече не му слагам инжекции, не го превързвам и не третирам раните му с лекарства не ме възприема само като източник на болка. Започна да ми се радва като ме види, играем си, като имитираме борба с изкуствено хапане (налапва ми ръцете без да ми причинява болка) и много глезондрене с въртене на дупето и махане на опашка.
Ако някой види своето куче в Чочко Рош и иска да има куче с история като за роман, може да ми пише на лични. Мога да добавя, че сега той е в много по-добро състояние от снимките, които са преди една седмица. Козината му е още по-чиста, той напълня. А когато козината му стане отново дълга и пищна, ще бъде истински красавец, какъвто 100 процента е бил по-рано.
Ето малко снимки: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.185116458214620.56250.100001488013288

karlota поклон!   

Миличкия Чоко, не мога да си представя що за човек го е изхвърлил ?

karlota невероятна си  Леле, колко съм щастлива, че още се намират такива хора   

Чочко е страшен сладур и ще стане красавец наистина. Успех му пожелавам на момчето и дано бързо намери своето семейство. Постнах историята му в "Заедно .. " във фейсбук. Сподели я на възможно най-много места и пусни обява в bezdom.info. Стискам палци 

Моите най-искрени възхищения към жеста ти!   
Желая на милия Чочко най-любящите стопани!   

Аз имам неприятна вест. Хората, които взеха двете кученца, ги върнаха. Отказвали се, защото не знаели колко големи ще станат, а не искали големи кучета.     Пак, че са се сетили навреме да кажат.   
Яви се една дама, която ги поиска, но след като станат големи кучета, т.е. от нас тя очаква да ги изхраним и като пораснат да й ги дадем.      

За нас търсенето на топъл и уютен дом за бебешорите продължава.