Септември вече наближава, коя ли ще е следващата обебила се мама ?

Иве, щом ще я местят в дома във Виница , предполагам, че това е добре, в смисъл, щом няма нужда от специализирани грижи в  болницата. Расте си тя, и прави муцки. Много се радвам за вас и за това, че ни държиш в течение. Все така да напредва    

Да РЕНКА и на доки това и бяха думите,че няма нужда от специални грижи.

Момичета, изпитвам абсолютно същите емоции които споделяте. Синът ми е на 2г.3м. Имах тежка бременност с него, минахме през много трепети, дълга подготовка и очакване, а когато се появи имах чувството, че толкова щастие няма да мога да понеса. Отглеждането, любовта, грижите всичко е на макс и едва ли не цялата вселена се върти около него. Второто ни бебче е планирано, желано и очаквано, но чувствата, емоциите и подготовката са по-различни. Сега бременността ми е лека и безпроблемна, фиксирала съм се в отглеждането на "големия" човек и дори нямам време да се сетя че съм бременна - та аз не се чувствам бременна, а дебела. И се чудя как така следкато изпитвам толкова безрезервни чувства към сина ми как така ще мога да изпитвам същите и към дъщеря ми. Сякаш няма да ми стигнат чувствата. Синът ми разбра, че ще става батко на 1г8м и не съм вярвала, че наистина ще разбере или осъзнае това мъничко човече, но от този момент се промени и го показва и го споделя - гушка ми корема, говори за бебка, обяснява къде е и сочи /вътре в корема/, понякога казва, че не я иска защото ще му вземе играчките, друг път обяснява, че ще я пази от лошите и ще ги бие, знае от къде ще цока... колко е мъничка, какви са й ръчичките, крачетата, очичките - мънички, обикаля по количките и търси други бебки... Много му говорим и подготвямае, но съм сигурна, че ще има трудни моменти на ревност. Чувала съм приятелки с момиченца, очакващи второ, че им купуват кукли за преобличане, повиване и хранене с детски колички за да подражават на мама, но сега не мога да измисля за сина ми какви сходни подаръци да му подготвим за да се чувства и той съпричастен, да го включа в играта; какъв подарък да му измисля и да му кажа, че той е специално за него от бебка или ще бъде грешка!?

Мамчета привет, да се похваля че от днес съм в 45 - дневния болничен Най - накрая. 
Сега се връщам назад да ви чета, да видим какво съм пропуснала

isita, момчетата не могат ли да си играят на кукли

Иве, а няма ли вариант да си я вземете вкъщи малката бонбонка, все пак ако само я наблюдават в дома дали качва и ти можеш да го правиш това у дома и съм сигурна, че резултатът дори ще е по-добър

джадед, много съм отнесена, извинявай. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! И само хубави емоции оттук нататък

ГАЛЧЕ принципно знам,че ги изписват на 2500гр.,но днес доки каза,че трябва да стане над 2кг. и ще ни я дадат,ако всичко протича както сега.

Иве а защо трябва да остава в дом като не се нуждае от специални грижи? Не може ли да си я храните за наддаване вкъщи и примерно да я мерите по-често или такава е практиката? Просто ми стана любопитно дано не те притеснявам с тези въпроси

Здравейте мамчета. Аз да се отчета след днешния преглед. При нас всичко е о.к.. госпожицата е вече 3 кг., а за ниския белтък докторката този път нищо не ми каза освен да спазвам диетата до края на бременността. Шантава работа! Като се има предвид че предния път едва не ме вкара в болницата, днес сякаш нямаше нищо обезпокоително. Но аз мисля да звънна на лекаря който ще ме изражда, за да се консултирам и с него. Но явно на бебка не и пречи след като наддава и вече е 3 кг. по ехогравски данни.
Да се включа и аз по темата за раничките. Преди да забременея с каката също ми бяха открили такава. Тогава ми я тушираха с едно лекарство и всичко уж беше наред. Забременях и родих без проблем. След раждането пак ми откриха такава и тогава ми я гориха с ток. Е няма такава гадост и уж всичко било о.к., докато не решихме да правим опити за второ бебе и реших да си направя гинекологичен преглед и да видя как са нещата при мен. И тогава докторката ми откри раничка с диаметър  колкото 5 стотинки. Тогава започнахме лечение с медикамента Ваготил. Три пъти сме третирали раничката с него и успяхме да се преборим с нея. След това забременях и за сега не съм имала проблеми. Ще видим като родя. Но от лекарката си знам, че всяка година трябва да се прави цитонамазка и ако има наличие на раничка (ерозио) то задължително трябва да се лекува.
А относно ревността на по - големите деца, нашата кака за сега приема нещата много радостно. Всеки ден ми говори как нямала търпени да се роди беба и все ми гали корема. Може и да се каже, че тя беше причината да се навия за второ дете, т.к. след като стана на 6 год. постоянно ми говореше че иска братче или сестриче. Сега ще я видим като се роди бебка, но иначе все си говорим че ще си ги обичкаме еднакво и двете.
Леле колко дълго стана!!!!
Лека вечер и прегръдки на всички бременелки
P.S.  Честит рожден ден на Жадет. Да си ни живичка и здравичка и скоро да се радваш на едно красиво и здраво бебче!!!!!  

аз очаквам първото си дете, но въпреки това, да ви споделя по темата за очакваното второ дете и реакцията на първото -

аз съм с почти 9 години по-голяма от моята сестра; определено тя е първият човек /до появата на моя мъж и очакваното бебе сега/, който обичам абсолютно безрезервно и безкрайно; откакто се е родила не съм спряла да се грижа за нея по всякакви начини; никога не съм изпитвала ревност или каквото и да е негативно усещане от появата на бебе в семейството;
а преди тя да се роди, аз бях единственото дете, единствено внуче, че и единствена племенница и т.н. - но никой и по никакъв начин не ме е глезил или почитал прекалено много - вероятно просто така се е получило /в онези първи пост комунистически години/ - нито съм имала кой знае какви играчки, нито дрехи, нито са се старали много да се занимават с мен - но не мога да ги виня - вероятно обстоятелствата са били такива тогава...

но аз - винаги съм искала сестричка и от първия момент, в който майка ми доста неумело ми каза, че ще си имаме бебе, аз бях категорична, че ще е момиче и ще си имам сестричка - и съм най-щастливия човек поради тази причина!!!
а за центъра на света - при нас това вероятно със сигурност е била и е сестра ми, но аз винаги съм гледала на това по различен начин и не съм се впрягала особено; и никога не съм преставала да се грижа за нея - дори заради моите космически усилия, след 7 клас тя влезе в най-елитната езикова гимназия в Пловдив;
хората, които добре ме познават винаги са се възхищавали колко съм отдадена и грижовна към нея - така да се каже, сестричката ми е моята първа сбъдната мечта!!!

ето какво ми каза леля ми преди няколко години /тя е била на 16, когато съм се родила аз/ - тя ми сподели, че когато е била бременна с  дъщеря си, била много притеснена, как ще обича детенцето си, след като толкова много обичала мен от самото ми раждане - но когато се родила братовчедка ми, тя разбрала, че сърцето и е достатъчно голямо и има място и любов за всички!

така че, дами, не се тревожете - брат брата не храни, но тежко му който го няма!

Дани, абсолютно еднаква е ситуацията при нас, само дето разликата ни със сестра ми е 5 години. Винаги, абсолютно винаги съм помагала и съм се грижила за нея, особено след като майка ни почина, имам чувството, че аз съм и като майка. Тя вече самата е майка на 2 деца, но пак "опира" до мен - било за съвет, било за подкрепа - финансова и не само. Винаги ще помагам, тя винаги ще е моето малко сестриче - така стоят нещата при нас. Надявам се, ако имам повече деца, да успея да ги възпитам така, както нас са ни възпитали - да се обичаме и уважаваме, независимо от всичко!

И  аз имам страшно силна връзка  с моя брат  а разликата  ни  е 3 г  !  Нищо , че сме коренно различни като  характери !  Търсим  се , помагаме си ... ! 

Исита, и ние сме така. Засега дъщеря ми доста добре възприема идеята за сестричка, търси бебчета в количките и им вика пу-пу      Гали ми коремчето, целува го, аз й говоря как ще са най-добри приятелки и как ще си играят заедно...
За ревността дано да не се прояви, имам разни приятелки, които от сега ме подготвят за това, каква драма ще е и тръшкане, но гледам да не си вкарвам такива филми все още. Имам и други, при които по-голямото дете проявява страхотна нежност и привързаност към по-малкото (пак са с разлика към 2г), така че ще се надяваме да сме от тях
Мисля да купим някакъв подарък да й донесе от родилния дом бебенцето.
Колекторите за кърма на Авент си ги купих от аптеки Ремедиум, заедно с едно вълшебно кремче за зърна. Само те (предвид че имат дупки в средата) и кремът ми помогнаха при невъобразимо разранените ми зърна първите 2 мес.

Ивелина, радвам се че Вики наддава добре и скоро ще си я приберете вкъщи 

Жадет       Много здраве,щастие и любов ти пожелавам,а през септември най-здравото и сладко бебче   

При мен няма нищо ново,затова и не пиша постоянно,но си ви чета
Хубава и прохладна вечер 

Да се включа и аз в темата с повече от едно дете.

Аз имам по-голям брат (4 години) и като деца той много се грижеше за мен. Спомням си като малка, че все разпитвах майка кой обича повече - него или мен, защото не можех да си представя как така ще обичаш двамата еднакво, а тя все това ми повтаряше, че ни обича еднакво Брат ми има сега две деца, две момченца, също 4 години разлика и се притесняваха как по-големия ще реагира на по-малкия. Ами, имаше моменти на ревност, че му взима играчките напр. Но пък е и супер грижовен към малкия, само го следи да не падне, като му купят на него нещо, все пита, няма ли да вземат и на малкия. Сладурчета големи! А аз толкова се привързах към първородния на брат ми, като се роди, че не можех да си представя как ще реагирам към по-малкия. А сега си ги обожавам и двамката еднакво! Като се роди първия толкова автоматично си го заобичах и така ми липсва, като си тръгвам от БГ, че се чудех какво ли бих изпитвала към моето си детенце. Е, моето е на път и съм убедена, че имам достатъчно любов за него и моите племеници А понеже толкова си обичам и баткото, със сигурност искам да имаме и второ детенце, живот и здраве... Въпроса е явно да не се показва предпочитание към едното или другото детенце...

Привет,

Jaded на много голЕма патерица - ЧРД и да си здрава мама:-))) Беби да те слуша, да се роди бързо и лесно и после всичко да си се нареди така както пожелаеш.
Аз да ви се похваля вчера излезнах в 9 и се прибрах в 8 и после спах като заклана от тичане като кон. Първо със Стойчето ходихме на въпросната лекция в CCS за покупки за бебето, после се шляхме по магазинките, после аз отидох на доктор, правиха ми запис на тоновете и записа беше чудесен, Рада е вече доста зряла и тоновете са вече на дете, което е готово за раждане. Но доки рече, че нямаме бърза работа:-))
После се зашматках на среща с една приятелка и така ми мина деня в обиколки, леле то било много хубаво човек да не ходи и мисли само за работа, офиса, клиенти и сделки!!!!!
Колкото до темата за братята и сестрите, даже не искам да я подхващам защото аз съм с по-голям брат, който е уникален нехранимайко.........не мога да разчитам и грам на него, но това е така поради ужасното възпитание на майка ми, подчертавам на майка ми, която сега обаче не виси на неговите ръце, а аз я гледам вече 6-та година, наистина не искам да подхващам темата, някои от мамите тук ми знаят печалната съдба...само искам да ви кажа аз съм най-щастливата жена че ще имам момиче, а не момче!!! Мисля Господ си знае работата...............
днес мисля да подхващам гладенето, но само да ви кажа - следобяд отиваме с Тара да видим Дианка партизанка каквио ги мъти в 5-звездния хотел Майчин дом и довечера ще ви пишем, до скоро......