Любители на котки - тема 53

А, имахме си за Нова година.
Резултатът счупено стъкло на вратата на хола и пръснато огледало на антрето, додето моят син го учеше да си драще там ноктите.
Иначе играчки колкото искаш, но не.
Тaня, целите стени трябва да подреда с дъски. В коридора на ъгъла вече имам, че там беше стигнало до арматура.
Абе, хулиган е, иначе е много любвеобилен, само чака да седна и почва да ми раздава целувки.
Езикът на котките е ужасен, чак на мен ми става неудобно като се дърпам, а Рижко ме ближе като новородено.

Стеф, ще си хапва и гранулки. Просто ще ги дъвче по-малко и ще ги гълта почти цели. Лошо е ако му дадеш сурово месо, което не е ситно нарязано. С Мъро не се съобразяваме, защото дъвче старателно и се случваше едро нарязано да дадем и на Мацо. После задължително повръщаше . А Мишо добре си го охранила  . Ей такива котки обичам - да има какво да пипнеш и мачкаш.   

Ето и обещаните мноооооого снимки  . За сравнение може да видите предишните снимки. Много са пораснали  .

Кехлибарко

Гладен Кехлибарко  :

 

вече понаяден

Рижко голямата уста - беше с ужасни рани около очите, едната от които възпалена  . Здраво се е бил с някой  .

Тъжньо  . И той е с драскотини  .

майка им - така и не дойде да яде

И малко улични сладури (не че ресторантските не са улични ):





 





Дано не съм досадила  . И след критските невероятно слаби котки, тези ми се виждат много охранени  .

Здравейте ,
Lunen_sun, фурминатора го получих  (от продавалника ) , свалих му доста козина на Мърко. По едно време дори ми се струваше че много му намаля и опашката и по гърба - то се оказа че щерката го решела само с него  . Лошо ми стана като ми каза .
Водихме Мърко с нас на море , то си беше голямо приключение , колата е още цялата в косми  , накрая точно преди Бургас реши да свърши работа в краката на милУто . Как мирише още , защото от много бързане половинката изсипа течността на мокета .....
Там бяхме в бунгало с много трева отвън и на 4 ия ден Мърконти стоеше на страж като куче пред вратата. Последния ден нападна едно куче 3 пъти по-голямо от него , един померан не смееше да се разхожда близо до нас, но пък бяхме голяма атракция с котка на каишка . Снимки утре

Здравейте отново
ИКСИ, голямо благодаря за намесата    , така и не се научих да качвам снимки, голям срам...ще кажеш, че нищо не отбирам от компютри. 
Пропуснах да кажа, че котана се казва Чоки /официално/, но нарицателното е "свиня". Понеже ми звучи грубо /макар да й лепне/, компромисното решение беше Свинчок. Родени сме на 10.05.2011, ден след моя р.д., живот и здраве, догодина ще си споделим тортата
Нагледах се на сладури тук, просто ме сърбят ръцете да мачкам и целувам...... 

Благодаря ви за милите думи,момичета
St. ,много сладък и пуФкаФ тоя таласъм Да го намачкаш от мене.

С тоя Фурминатор явно само аз съм попаднала на менте Да,смъква нещичко,но далеч не е това,което показват по клиповете.Плюс това имам чувството,че ги скубе.Фръцла си е търпелива,но Гари бяга от него,а на обикновените четки и гребени стои и се кефи.

Танче,страхотна серия Кехлибарко и онова сивото,дето гледа лошо са ми фаворити.

Таласъмът какъв е обличък и пухкавичък, като плюшена играчка! И такъв един нежен цвят Мъров 

Танче, снимките са разкошни! На мен най-много ми хареса Тъжньо, но сигурно съм предубедена, хихи.

Не можах да снимам разните котки като бяхме в отпуска, но имаше доста навсякъде, и им се порадвах. Главно с парченца кебапче и рибка под масата де, не можах да се престраша да ги галя (малко ме е гнус/страх да пипам улични котки, въпреки че иначе ги обичам  ) В един ресторант в Созопол си имаха цяло котило тийнейджърки, всичките трицветни и в различни степени на нахалност. Едната излезе капризна и не щя да яде пилешка хапка, та се наложи да търся сестра й  Направи ми впечатление, че в София драстично са намаляли уличните кучета, но за сметка на това уличните котки с лопата да ги ринеш.

Ето още малко снимки на Пенчо и Пенчовица, тъй като други нямам. Тук му се търка и подмазва, но явно бяха пред развод защото на третия ден номерът вече не минаваше и търкането бе посрещано с ръмжене и кавги.

Добро утро.
Аз станах, приготвям се - ще пия едно кафе и спокойно към 8.30 ще потеглим за ветеринаря. Забравих да ви кажа. Вчера пък... докторът като видя, че съм на път да отложа махането на зъбния камък за другия месец (заради пари) предложи да му платя през октомври половината парички. Зачудих се така добронамерен ли е или пък му е все едно защото взема достатъчно. Колко струва махането на зъбен камък някой знае ли? На мен ми каза 20 лв. Отделно и ваденето на другия зъб е 20-25. Всъщност не че има съществено значение? Така или иначе ще платя на 2 пъти.

Lunen sun, то снимката е от края на зимата. В летните месеци сякаш отслабва. Но Йедричък е, да.   Даже бих искала и повече, но явно това Роял Канин е балансирана храна - бе не може да едрее неограничено.   А аз го храня според неговите си разбирания - винаги има в купичката, пък той сам се усеща да си спре понякога.

Дидитка, аз Мъро на Таня го зная от няколко години. Още когато за първи път се регистрирах тука, откриш, че са абсолютно еднакви като окраска и цвят на очите. Само дето е по-едър. Че и имената им сходни - Мъро/Мишо. Ама тя и твоята котка не отстъпва - големичка е.

Близначе, теб те помня също от преди доста време с костенурковата ти котка. Това тя ли е на снимките или е вече някое от малките й? Видя ми се по-ралична окраската. Сигурно защото е пораснала животинката.

Да се похваля това лято как си реших веднъж и завинаги проблемите с козината по тъканите в къщи. Купих такава четка. Много хубаво обира от мебелите, от чаршафите.

Ох, че хубави маци....
Моите ми идва да ги направя на ръкавички. След като Чушка охапа Котка по лапата, сега Котка е решила да я гони и поставя на място. Разделили са си хола на две половини, като Котка периодично ходи да показва къде е мястото на Чушка. Няма поражения, а само силно пищене и съскане. За сега Котка е доайена.
Не мога да ги снимам как се кокошинят една на друга, аха да взема фотото и те вече са се разбягали.
Мисля, че Чушка е асоциална, само към мен проявява любов, а другите ги търпи по необходимост.
Ще се социализират, ама ще мине време.

Дидитка, нищо не е станало, за да се срамуваш. Специално за морските свинчета картофите са отровни заради соланина.

Танче, голямо благодарско за снимките. Радост за душата и очите, а и голям формат  

Кехлибарко е такъв един, само за мачкане. Но Мустакатия ме разби.

Стефи, много сладки дебели бузи има твоя таласъм Бих го щипнала по тях. Дебел бил Дебел, ама грамотен - кацнал е до вестника. Стискам  палци и на двамата; после да пишеш каква сте я свършили.

Котково, какво става с твоята Маца, свалихте ли гипса?

Добро утро от мен и Шари !   И тази нощ се насладих на едно невероятно гушкане в мен, прегръщане с лапички и близане   Благодаря ти, Боже, за това коте   А колко мека и коприненка е станала...и все по-хубава. Главичката и е кръгла и топчеста, аз малко не харесвам онези котки с издължените "триъгълни" муцуни......

St., онази костенурковата (Зара) от година и половина живее на село. Много беше лоша и след като буквално ни изяде (още имаме белези) я закарах на село. Там баща ми я гледа като царица, купува и се само специална храна директно от завода за консерви. Задължително с черен дроб вътре , че тя нашата и претенция    Това е новото ми коте Шарина. Не беше предвидено. Леля ми го спасила кървящо от някакви момчета, които играели футбол с него   С разцепена муцунка и едва живо. Веднага го сложила до една от нейните майки-кърмачки и едната от тях го осинови и отгледа. Тогава се появих аз и се влюбих от пръв път   Ама заради лошия опит със Зара, не предприех нищо.......Обаче любимия, виждайки Шарето, също я хареса и я пожела за тяхното село. Та я докарахме ние в София, аз я изкъпах, обезпаразитих.....И уж да я закараме на селото ама.........аз като се лепнах за нея, а тя за сърцето ми .... И му викам - това коте остава тук ! Не го давам ! И ей го на. Остана. И ни прави много щастливи   Защото след ония дивеч това е едно невероятно сладко, добро, любвеобвилно и възпитано коте, което чудесно се разбира и с детето ми и двете страхотно си играят заедно. Когато играе с нас, Шарина си прибира ноктите и една драскотина нямаме. Е, малко надра мебелите и пердетата, ама на кой му пука ? Аз и купих драскалка и сега я обучаваме само там да дере.

Близначе, може да съм разказвала тази история, но ще я разкажа и на теб. Съседката ми от четвъртия етаж имаше едно зло коте, толкова зло, че само дето не скачаше върху очите на този, който му се радваше отдалеч. Признаваше само съседката. По едно време се чу, че била оперирана от рак на гърдата; хванала  била последния влак да й се размине само с операция, без химио и лъчетерапии. Самата тя ми разказа историята - била заспала дълбоко и по едно време сънувала, че има камък върху гърдите. Много й тежал;  постепенно започнала да излиза от съня докато осъзнала, че котето е легнало върху гърдите й. С ръката го отместила и усетила една бучка в гърдата си. Веднага се окорила, опипала - бучката била там. Тръгнала по лекари и така открили рака й. Цялата история е благополучна - съседката и до днес е жива и здрава, май повече от 25 години. Накратко казано - котето й спаси живота.

И от злите котета има полза. Може би вашата Зара не е могла по никакъв начин да се приспособи в апартамента. В никакъв случай не те укорявам, да знаеш.

Котьо Тръмп, ние си обичаме Зари въпреки лудостта и  Тя е най-глезеното коте. Че е лоша е факт. Но какво от това.....примирили сме се.  Тя не беше щастлива тук, на село и много по-добре. Докато Шари е друга история, тя просто се сля с апартамента и определено тук и харесва, чуства се като човек .
Относно историята с рака..........като работеща всеки ден с раково болни в Онкологията,  знам че не котката е спасила живота и, но това е друга тема Редовни профилактични прегледи вършат същата работа 

Близначе, гладала съм снимките на щастливата на село Зара , голяма сладурана е тя. Знам, че си я обичате

Котето на съседката я е спасило, защото е заспало на болната гърда. И тя като го е поместила с ръката е усетила бучката. И оттам тръгва по доктори и лечения.

Хора, аз се прибрах с Мишо. Като попарена съм. Не, не заради зъбчето. Нали ви казах, че имаше много зъбен камък и използвах случая да му го почистят.
По някое време докторът излезe при мен и ми каза, че има вероятност котаракът да има котешки спин.   Оказа се, че зъбът се е счупил така лесно, защото самото коренче е били загнило. По всяка вероятност от инфекция. Попитах дали от инфекцията на зъбния камък и тогава докторът ми каза, за тая страховито звучаща болест.

Но! След малко като свърши с почистването пак дойде и ми каза, че като го огледал съвсем щателно се надява, че няма това заболяване. Защото, каза, обикновено при него се появявали големи рани някъде си отзад след зъбите, а при Мишо ги виждал само там възпаленията където зъбният камък е най-много.

Поисках веднага да му вземе кръв, за да направи тест за тая и една друга болест. След няколко дни ще има резултат. Окончателно според него по-скоро няма такова заболяване въпреки първоначалната му констатация. Така се надявам. Гледах, че даже се опитва да ме разубеди да не давам излишни пари за тест в момента ако нямам. Няколко пъти повтори, че след по-щателния оглед по-вероятно няма.

Веднага попитах това предава ли се на хората. Каза категорично не. Вие какво знаете за тая болест? Така се стреснах. Обясни ми, че е нещо подобно на това при човека – спадала имунната защита. Споделих, че почти не е боледувал освен дето веднъж направи някаква настинка, та пишка малко кръв обаче се оправи за ден.

ДоФтурът каза обаче, че в домашни условия една добре гледана котка по-малко се разболява. Според него вероятността е малка да има такова нещо не щото не е се разболявал, а заради огледа на устната кухина.

Ако е болен се препоръчвало изваждане на всички зъбки. . „Но той няма да може да се храни и ще умре” – казвам. „Ами не е точно така – ми отвърна той. Някой даже много добре си преживяват.”

Не искам да има болест, не искам. На всичкото отгоре му обръснаха малко на гърдите, за да му вземат кръв. Сега лежи. Още е упоен. Има толкова нещастен вид.

Стана чаршаф. Притеснявам се и избълвах всичко. Притеснявам се дали е заразно, дали го има у него. Изобщо каша.

И друго да споделя. Явно се развълнувах и съм впечатлителна.

Докато бях там дойде мъж около 25-6 годишен. Наблюдавах как в микробуса му стоеше една немска овчарка. Докторът ходи, би някакви инжекции. Кучето полегна. Очевидно упоено. Като се върна лекарят го попитах просто така, за да кажа нещо: Това кученце много бързо го хвана упойката, а на моя котарак 3 пъти му слагахте”
Отговори ми, че кучето е старо и болничко и на практика това е евтаназия, а аз да не съм се чудела, защото бая добитък съм била отгледала затова го не хваща упойката лесно.

Знаете ли колко странно ми прозвуча собственикът на кучето като влезе да плати. Поръча си на доктора да му търси немска овчарка. Ама да не бъдела прекалено малка, че не му се занимавало. Чистокръвна да била. Очаквах да е някак разстроен. Не беше. Или твърде добре се владееше.
Някой хора отглеждат животни просто за да се тафърчат с тях. Не може да приспят кучето ти и ти да се владееш толкова, че в следващата минута да си поръчваш ново животно. Та това да не е ястие в ресторант бе. Харесвам породиости животни. Кой не ги харесва? Опасявам се обаче, че често собствениците им имат синдрома „да притежавам”, а не „да отглеждам”


Котьо Тръмп, прочетох историята за лошата котка дето полегнала на гърдите на жената. Никое живо същество не е просто нещо си. Точно пък котките са толкова загадъчни и изтъкани от инстинкти.

Пиша глупости и досаждам вече. Още не се събужда животинката ми и съм нервна. Извинявайте.