Моята любов - книгата.
- Публикувана: 10 авг. 2011, 14:49 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2011, 09:37 ч.
# 45
12 авг. 2011, 19:00 ч.
Гласувах с "Поне по 1 час на ден".
А когато имам свободно време, мога и цял ден да чета. Предпочитам, обаче, да е тихо и спокойно около мен и да няма нещо, което да ме разсейва. Затова не мога да чета докато пътувам, не мога да слушам музика и да гледам телевизия.
През първите години в училище обичах онези списъци с книги за лятото. Все си мислех, че докато завършим, ще има такива. Бяха ми като малък ориентир сред всичките книги в библиотеката. И още си спомням разочарованието, когато в един момент спряха да ни дават. Това така или иначе не ме отказа от четенето. Сега си правя списъци с прочетените книги.
Виж целия пост
А когато имам свободно време, мога и цял ден да чета. Предпочитам, обаче, да е тихо и спокойно около мен и да няма нещо, което да ме разсейва. Затова не мога да чета докато пътувам, не мога да слушам музика и да гледам телевизия.
През първите години в училище обичах онези списъци с книги за лятото. Все си мислех, че докато завършим, ще има такива. Бяха ми като малък ориентир сред всичките книги в библиотеката. И още си спомням разочарованието, когато в един момент спряха да ни дават. Това така или иначе не ме отказа от четенето. Сега си правя списъци с прочетените книги.
# 46
13 авг. 2011, 10:33 ч.
Чета поне 1 час всеки ден, с много малки изключения, когато съм наистина изморена. На компютъра избягвам да чета, предпочитам книгата да е в ръцете ми и да прелиствам страниците. Книги най-често взимам от градската библиотека. Особено много се дразня на прегънати страници или на писано по книгата. Никога не съм ги възприемала тези неща. Обичам книгите както като съдържание, така и като предмет. Следователно и двете неща ги ценя много. Още от малка съм влюбена в книгите, оттогава имам и навик да чета по 2-3 наведнъж. В момента това се случва по-рядко, но задължително имам поне 1 книга под ръка. 
Виж целия пост
# 47
15 авг. 2011, 19:11 ч.
Чета минимум час на ден (обикновено е повече). Аз не издържам и ден без книга. Може да съм ужасно уморена, но дори и да легна късно, чета поне 2-3 страници.
Не мога да чета от монитор. Обичам да ми мирише на хартия
.
Много рядко се случва да чета две книги едновременно.
Аз се научих да чета в училище - чак на 7 години. От тогава не съм спряла. Спомням си и до ден днешен "Мечо скиор" - първата ми абсолютно самостоятелно прочетена книжка.
Винаги съм била записана в библиотека - на всички възможни места, където съм пребивавала, дори и за малко.
Много се радвам, че децата ми са наследили моята мания и четат по много.
Виж целия пост
Не мога да чета от монитор. Обичам да ми мирише на хартия
.Много рядко се случва да чета две книги едновременно.
Аз се научих да чета в училище - чак на 7 години. От тогава не съм спряла. Спомням си и до ден днешен "Мечо скиор" - първата ми абсолютно самостоятелно прочетена книжка.
Винаги съм била записана в библиотека - на всички възможни места, където съм пребивавала, дори и за малко.
Много се радвам, че децата ми са наследили моята мания и четат по много.
# 48
16 авг. 2011, 17:56 ч.
Поне един час на ден. И сега отлитам от работа към парка, за да се разположа на една пейка с книга в ръка. 
Виж целия пост
И сега отлитам от работа към парка, за да се разположа на една пейка с книга в ръка.
# 49
17 авг. 2011, 15:03 ч.
Интересни периоди на четене/нечетене съм имала. Като малка четях като всяко дете – „едно време” сякаш всички четяхме (и живеех зад библиотеката). Намерих си тефтера от юношеските години и видях всички типични за онези години книги – на Майн Рид, Джек Лондон, Виктор Юго, Агата Кристи, Джеръм К. Джеръм, Марк Твен, Арчибалд Кронин, българските класици, по-късно много американска литература. Още тогава съм си вадела откъси от любимите книги, бях забравила това, наскоро започнах отново.
Студентските години бях обзета от джаз мания – цялото ми време отиваше за нея, аз слушам музика както чета книги – т.е. не като фон, а сядам и слушам с часове... Та в този период единствените книги бяха свързани с джаз – стилове, теория, история, биографии, рядко четях художествена литература.
След това – напълно спиране: години наред 100 % от свободното ми време беше за непрекъснато изискващото ми внимание дете. Сега вече е голям и отново имам време за себе си и за много четене. Чак ме обзе нова луда страст. Събирам книги чрез всякакви източници, бързам да чета, под 100 стр. на ден ми се струват малко, веднага започвам следващата като свърша една книга, когато вечер има по-дълго излизане, ми се „свиди” времето, че не е използвано за четене... Това до скоро, но сякаш леко се изморих и пренапрегнах и малко намалих темпото – така сякаш е по-добре...
Виж целия пост
Студентските години бях обзета от джаз мания – цялото ми време отиваше за нея, аз слушам музика както чета книги – т.е. не като фон, а сядам и слушам с часове... Та в този период единствените книги бяха свързани с джаз – стилове, теория, история, биографии, рядко четях художествена литература.
След това – напълно спиране: години наред 100 % от свободното ми време беше за непрекъснато изискващото ми внимание дете. Сега вече е голям и отново имам време за себе си и за много четене. Чак ме обзе нова луда страст. Събирам книги чрез всякакви източници, бързам да чета, под 100 стр. на ден ми се струват малко, веднага започвам следващата като свърша една книга, когато вечер има по-дълго излизане, ми се „свиди” времето, че не е използвано за четене... Това до скоро, но сякаш леко се изморих и пренапрегнах и малко намалих темпото – така сякаш е по-добре...
# 51
19 авг. 2011, 10:22 ч.
Трябват ми 2 опции към днешна дата - в ГТ и преди заспиване. Освен това препрочитам любими детски книги с детето - било като й чета, било като тя ми чете
Виж целия пост
# 52
19 авг. 2011, 11:31 ч.
Oooo, любимо занимание...
Виж целия пост
Освен това препрочитам любими детски книги с детето - било като й чета, било като тя ми чете
Oooo, любимо занимание
... 
# 53
24 авг. 2011, 15:15 ч.
Гласувах с : поне по час на ден, но зависи, ако имам свободно време и книгата ме заинтригува мога да чета и цял ден.
Обичам вечер, като легна да чета, но напоследък май много се измарям и заспивам четейки
Обичам и като отида в градинката с детето да чета, сега вече е по-голям и не го следя постоянно, а само от време навреме и успявам да чета, а като беше по малък беше невъзможно...А с количката преди беше голям кеф, предпочитах да се усамотя в някоя градинка с книгата, отколкото с другите мами по кафенетата
В общи линии, винаги когато намеря свободно време, предпочитам да го запълвам с книга.
Виж целия пост
Обичам вечер, като легна да чета, но напоследък май много се измарям и заспивам четейки
Обичам и като отида в градинката с детето да чета, сега вече е по-голям и не го следя постоянно, а само от време навреме и успявам да чета, а като беше по малък беше невъзможно...А с количката преди беше голям кеф, предпочитах да се усамотя в някоя градинка с книгата, отколкото с другите мами по кафенетата
В общи линии, винаги когато намеря свободно време, предпочитам да го запълвам с книга.
# 54
24 авг. 2011, 16:22 ч.
И моят избор е: "Поне по час на ден". Използвам времето, в което пътувам до работа с транспорта за четене. У дома използвам всяка свободна минутка за усамотение с книжка, много обичам да чета и преди заспиване
Може и да съм старомодна, но предпочитам да отгръщам хартиените страници и да чувам шумоленето им.
Виж целия пост
Може и да съм старомодна, но предпочитам да отгръщам хартиените страници и да чувам шумоленето им.
# 55
25 авг. 2011, 08:00 ч.
Чета всеки ден - понякога час, друг път повече, при натоварен ден може и да са 10 минути, но много рядко пропускам ден. Преди ерата на интернет, може би от шестгодишна нататък, четях с часове всеки божи ден. Сега си признавам, че компютърът отнема част от времето, посветено доскоро на книгите.
Откакто имам електронен четец, ми се случва да чета по две книги едновременно - една на хартия, обикновено художествена литература на български език, и една електронна - често на английски език, на Кайндъла.
Винаги съм обичала книгите и като предмети, но през последните години започнах в известна степен да преодолявам тази си привързаност. Купувах често книги, пазех ги ужасно много, не заемах книги почти на никого. Все още се чувствам така дълбоко в себе си, но през последните години, книга след книга, опитах да погледна на книгата по-скоро като на изживяване, отколкото като на предмет.
Чета много книги от библиотеката, от "Предай нататък книга", в електронен формат. Имам все по-малко мои книги, а и тях раздавам за четене с пълното съзнание, че книгата вече няма да е същата, когато се върне при мен. Но след като съм се насладила на прочита й, докато съм я чела, това вече няма толкова значение - не е вече толкова важно да "имам" книгата...
Виж целия пост
Откакто имам електронен четец, ми се случва да чета по две книги едновременно - една на хартия, обикновено художествена литература на български език, и една електронна - често на английски език, на Кайндъла.
Винаги съм обичала книгите и като предмети, но през последните години започнах в известна степен да преодолявам тази си привързаност. Купувах често книги, пазех ги ужасно много, не заемах книги почти на никого. Все още се чувствам така дълбоко в себе си, но през последните години, книга след книга, опитах да погледна на книгата по-скоро като на изживяване, отколкото като на предмет.
Чета много книги от библиотеката, от "Предай нататък книга", в електронен формат. Имам все по-малко мои книги, а и тях раздавам за четене с пълното съзнание, че книгата вече няма да е същата, когато се върне при мен. Но след като съм се насладила на прочита й, докато съм я чела, това вече няма толкова значение - не е вече толкова важно да "имам" книгата...
# 56
25 авг. 2011, 08:47 ч.
Хах, Тони 
, хареса ми поста ти 
Това за книгите като предмети и аз съм го преживяла, харесвах ги като предмети, като нещо "мое", обичах миризмата им...
А пък навремето майка редовно ми се караше, че чета по цяла нощ, толкова много четях, че приличаше на обсебване...Е малко ми мина де
Сега имам все по малко време и все по малко купувам, ходя на библиотека или чета електронно.
Виж целия пост
, хареса ми поста ти Това за книгите като предмети и аз съм го преживяла, харесвах ги като предмети, като нещо "мое", обичах миризмата им...
А пък навремето майка редовно ми се караше, че чета по цяла нощ, толкова много четях, че приличаше на обсебване...Е малко ми мина де
Сега имам все по малко време и все по малко купувам, ходя на библиотека или чета електронно.
# 57
25 авг. 2011, 12:36 ч.
Май сме доста тези, които са ни упреквали, че вместо да излезем навън да играем с децата, по цял ден сме се заровили в книгите 
Виж целия пост
# 58
25 авг. 2011, 20:46 ч.
И аз съм пристрастена Книги не давам на никого,защото рядко си идвам в БГ и всяка книга ми е като съкровище.За нищо на света не мога да чета на компютъра,но пък от 2 месеца съм с Киндъл и съм влюбена в него,а и ми свършиха притесненията,че няма да има какво да чета.Тони аз като заведа малките на площадката и там си чета,много знае някой какви ги върша 
Виж целия пост
Книги не давам на никого,защото рядко си идвам в БГ и всяка книга ми е като съкровище.За нищо на света не мога да чета на компютъра,но пък от 2 месеца съм с Киндъл и съм влюбена в него,а и ми свършиха притесненията,че няма да има какво да чета.Тони аз като заведа малките на площадката и там си чета,много знае някой какви ги върша 
# 59
26 авг. 2011, 22:24 ч.
Чета всеки ден, но различно време. Това се отнася за художествената литература.
Иначе четенето е в основата на моята професия - преподавател в ОУ .
Виж целия пост
Иначе четенето е в основата на моята професия - преподавател в ОУ .
Препоръчани теми