В момента чета....7

И още нещичко да добавя, за да не се разочароваш 
Няма много действие в романа, наистина е повечето психология, и то с примеси и загадки на лек ужас.
Абе много добра книга 

Аз съм фен на Кинг от почти 20 години 
Няма начин да се разочаровам! 

Очаквам отзиви за тая книга

Знам, че има отделна тема за него, но да ви питам и вас, коя ви е любимата книга на Кинг?
Имам намерение скоро да се захващам сериозно с него и се чудя откъде да започна.

Най-най-свръх любимите ми са:
Гробище за домашни любимци, То, Дума Ки, Сблъсък, Томинокърс, Сейлъмс Лот, Торба с кости и Капан за сънища. И съм сигурна, че нещо пропуснах ... 

Град Отчаяние?
Дума Ки и То и на мен са ми в челната десетка. Подпалвачката, Кристин, Зеленият път и сборниците Маймуната и Особени сезони също.

Аз добавям Мъртвата зона. Много ми е любима.

Мон..., не съм чела много книги на Кинг, но мога да напиша на мен коя ми хареса много.
"Мъртвата зона" ми въздейства доста разтърсващо. За мен е много емоционална и дълбока, напрегната и завладяваща, но не и брутална. Някак си е събрала на едно място емоция, поука и психология.
Каквито и суперлативи да напиша за нея ще са малко в моите очи. Много си я харесвам и засега води класацията в раздела "любими мои книги".  

То, Сияние, Сейлъмс Лот, Гробище за домашни любимци, Играта на Джералд - това са му страховитите романи и са сред любимите ми!

Тъмната кула, Подпалвачката, Сблъсък, Дългата разходка, Град Отчаяние, Черният дом, Талисманът, Дума Ки - изключителни, любими, не трябва да се пропускат

Почитателките на Стивън Кинг могат да се възползват от тази инициатива

Е как - жестока просто! Добавям и новелата Мъглата 

Приказки за пораснали деца на Мадлен Алгафари
Ще препиша една кратка приказка направила ми голямо впечатление.



Приказка за простотата и простотията.



 
Простотата и простотията седели на един чин в училището на живота.
Простотата се обличала скромно. Простотията - помпозно, ексцентрично.
Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията - с огромни заврънкулки и претенциозни орнаменти.
Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била очевадна.
Простотата пеела вярно, с  чувство. Простотията - гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се оправдавала, обяснявала, но не падала никога по гръб.
Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала нагло.
Простотата питала, когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор за всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията - ненаситна и вечно недоволна от всичко.
Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.
Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.
Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.
Простотата не търсела известност, популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.
Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.

Когато дошло време да завършат училището на живота,  уж незабележимата простота била обявена от Директора на училището за светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали: "О, свещена простота, няма никога да те забравим!" А простотията, която не оставала незабелязана за никого, била втрещена, когато Директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.

Оттогава простотията обикаля межд у хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали с чистосърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия...

Започвам Парфюмът на Зюскинд.

Чела съм само два романа на Стивън Кинг. Мъртвата зона и Жива факла.

В първата книга имаше много политика, във втората повече действие и фантастика...но като цяло и двете не ме впечатлиха с абсолютно нищо.

А по темата в момента чета Подсъзнанието може всичко, а преди това прочетох Излекувай живота си на Луис Хей.

На мен ми хареса.
След това гледах и филма, очаквах някаква боза /обикновено такъв тип книги трудно се филмират/, но и той ме изненада приятно