Хрумва ли ви понякога...

  • 13 341
  • 143
# 135
Не знам какво ми хрумва, но се научих да не казвам никога.
Освен това искам или не, гледната ми точка се променя с времето.
Виж целия пост
# 136
... И така, понякога хрумва ли ви, допускате ли, че се изказвате неподготвени и че докато се изказвате категорично, съдбата може да е решила да си поиграе с вас?

Много зависи всъщност, защото определено има неща, за които използвам думата "никога". Но пък от друга страна разбрах, че ние може едно да си мислим, друго да правим, трето - да излиза като резултат. И това е така - защото, когато говорим за отношения - винаги има поне още един човек, от когото зависят 50%, не само от мен.

Виж целия пост
# 137
Ми да, аз се бях зараекла, че докато уча няма да имам деца и какво стана?! На 1.10.2007 започнах, а на 10.10.2007г разбрах, че съм в първия месец. След този случай нищо вече не може да ме изненада. Когато изказвам мнения във форума, казвам това, което аз бих направила. Разбира се, че и на мен всичко може да ми се случи, но аз знам как ще реагирам почти при всяка една неочаквана ситуация.
Виж целия пост
# 138
Не само че ми хрумва, но и ми се случва постоянно  ooooh!
Всъщност, за изказвани в действителността неща говоря, не във форума - ми се случват непрекъснато - винаги, когато много се чудя как е възможно нещо си да е така..Даже видях някъде назад, че и поговорка имало за това  Laughing  и нещата така се завъртат, че разбирам от първо лице как точно става.
Имам и конкретни примери: както и други потребители тук, много ми беше чудно като чуя, че някой работи отвкъщи.. ама, мислех че просто се правят на интересни казващите го  Laughing така де, какво пък може да работиш от вкъщи?! смятах, че може да се лепят марки само, или такива подобни глупости. Е, сега и аз работя отвкъщи  Laughing
Чудех се и как хората с деца, работещи и с хиляди задължения, се наемат и да следват, и за какво им е изобщо - ето ме сега, с 2 деца, и с магистратура..
И да не продължавам..
Толкова често ми се случва, че наскоро коментирахме, че в колата ми имало 8 еърбега, и аз взех да се чудя, къде ли пък са ги събрали толкова, и ако се отворят какво ще стане, нооо, много бързо се спрях  Joy
Виж целия пост
# 139
Жизнен опит ли е, суеверие ли е, помъдряване ли е не знам! В по-младите си години често казвах... оо, това няма как да стане;...онова не може да се случи; ... аз никога така... бла-бла-бла... Докато няколко пъти след "никога"-то, казано от мен, живота не ме постави в точно такава ситуация и аз не постъпих точно както бях казала!
От тогава, не се изказвам категорично, само цъкам с език, съчувствам и си викам, дано не ми се налага да разбирам, как ще постъпя аз (и кръстосвам пръстите на ръцете  Rolling Eyes)
Виж целия пост
# 140
Цитат

Тук не знам дали съм била крайна, но в живота ми се случиха неща, които никога, ама никога и през ум не са ми минавали.
Така че да, вече знам, че смисъл от категоричност няма и че съдбата е решила да си поиграе с мен.
newsm10
Виж целия пост
# 141
Абсолютно да. Хрумва ми и се старая да избягвам толкова категорични заключения за каквото и да е. Въпреки това има неща за които вътрешно съм категорична. Не случайно обаче, когато видя някоя кахърна тема на жена, изляла чувствата от почти разпадналия се брак, от предателството на мъжа си или каквото и да е друго, обичам да споменавам, че е много лесно да се на щракат разни съвети и заключения. Съвсем друго е обаче когато ти се случи. Неотдавна бях така категорична в една тема тук, ама много категорична и сигурна в себе си. После се замислих, накрая директно попитах който трябваше за отговор и в крайна сметка моята категоричност се сгромоляса. Ами почувствах се тъпо. Беше ми криво, че съм толкова заблудена, макар и за нещо не до там значително. Беше ми малък урок за подобни крайни заключения.
И все пак не е лошо човек да има твърди позиции за някои неща.
Виж целия пост
# 142
... че прекалявате, че сте крайни понякога в изводите си тук? Моят мъж никога не би... А пък аз никога не бих... Ако съм на твое място ще... Няма да направя аборт... ще направя аборт... Не бих живяла с този... бих живяла с онзи... Ще се разведа...разведи се... няма да се разведа...недей...Аз никога, ама никога...
Понеже на мен ми хрумват такива мисли, питам как се случва при вас.
Представяте ли си тук да кажете бла-бла-бла..., а в къщи да ви се случи същото, за което сте казали бла-бла? Каква е гаранцията, че при нас никога няма? Естествено, няма такава гаранция. Или има? Но нещата се случват и в най-добрите английски семейства. Защо точно на нас да не се случи:
-да ни изневерят
-да ни измамят
-да ни се подиграят
-да ни отнемат всичко
-да свърши любовта
-да започне друга любов
-да забременеем
-да не забременеем
-да абортираме
-да не абортираме

И така, понякога хрумва ли ви, допускате ли, че се изказвате неподготвени и че докато се изказвате категорично, съдбата може да е решила да си поиграе с вас?


Никога не казвам "НИКОГА"!Преди се и клех даже ,но след като посочените неща и много други ги преживях, въпреки моето "никога", повече не смея и да мисля да изричам тази дума.
Виж целия пост
# 143
Не знам какво ми хрумва, но се научих да не казвам никога.
Освен това искам или не, гледната ми точка се променя с времето.
+1  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия