Висок етаж. Как опазвате децата?

Имах такава параноя, но когато синът ми беше по-малък. В предишното ни жилище прозорците бяха доста ниски и просто се побърквах да дебна затворени ли са. Сънувах кошмари как пада, ужас просто. Сега попремина, но и той е по-голям и знае добре, че е опасно, пази се и внимава. Излиза сам на терасата в детската си стая на втория етаж, не се страхувам, надявам се всичко да е наред. Деца са, всичко става.

Един наш приятел разказваше как се прибирал от магазина и видял на 8-мия етаж синът му и дъщеря му, съответно на 6 и на 4, да седят в провесените саксии през парапета и да клатят крака отгоре 

На фона на статистиката за подобни инциденти изобщо не мисля, че е разумно да проверяваме способността на детето да преценява опасността.
Все едно на 4 или 5 години да го пуснем да пресича само, защото вече осъзнава опасността от колите. Дори това ми се струва по-малко опасно, защото ще има шанса шофьорите да се постараят да го опазят .

Амии... не знам, не знам... По мое време повече доверие ни се гласуваше като бяхме деца, макар че не знам какви са били статистиките тогава... Аз на 6 години ходех и се връщах сама от училище през 3 улици, имах пълен достъп до балкона и всички прозорци на 8мия етаж, имах достъп до пълно чекмедже с ножове, ножици и отвертки, до всички препарати също, до печката разбира се, където сама си топлех ядене (и никога не направих пожар преди да заживея самостоятелно като вече пораснала), а най-вече - имах ключ от апартамента и можех да влизам и излизам когато си поискам. И аз излизах респективно, да си играя с децата долу...
Не мисля, че оцеляването ми е въпрос на късмет, защото 1 ден късмет, втори ден късмет, на третия щеше да се изчерпа... Не мисля и че е въпрос на някаква супер гениалност от моя страна, защото по онова време всички ни гледаха кажи-речи еднакво и моите връстници и приятели бяха поставени в подобни условия и умееха подобни неща...

Не че агитирам да не се заключват прозорците... по-скоро исках да кажа, че децата след една възраст могат да са по-отговорни, съобразителни и разбиращи (отколкото съвременните родители вярват), може да им се гласува повече доверие и да им се предостави повече самостоятелност...
Извинявам се за офтопика...

Абе според мен донякъде е вярно, че сегашните деца са по-различни от нас.
Имат на разположение много по-огромно количество информация.
Това респективно ги въоръжава с по-голямо самочувствие и себеусещане за важност.
Обаче понеже емоционално са си деца точно толкова колкото и ние сме били, някак на моменти може да стане по-опасно.
Това в добака към очевидния факт, че се параноизираме.

Никога няма да забравя разказа на една учителка от забавачката на дъщеря ми. Навремето била другарка в детската градина , която се намирала до жилището и. Един ден както занимава дечицата в групата, влиза директорката и започва да крещи, че децата и/ на другарката/ седят от външната страна на прозореца на хола с провесени крака от 6-я етаж. Жената на бегом взима разстоянието, влиза тихо в апартамента и...ги сваля, не знам по какъв начин, не съм и питала. Не вярвам жената да ме лъже. Децата и са били ученици в малките класове.

А по-голямото количество информация не е ли предпоставка за по-разумни решения и по-ясно разбиране на опасностите? Според мен дете, което скача от високо, мислейки се за Батман именно от информация е било лишено...

А относно статистиките - ти каза, че годишно чуваш за 2-3 такива случая.
Някой има ли представа за реални статистики, щото думата се използва едва ли не като за сплашване, а пък съдържанието остава загадка.. Интересно ми е като се направи съпоставка спрямо други нещастни случаи на какво място се подрежда падането от високо... Не искам да звуча ехидно, наистина бих искала да знам...

Е аз затова разграничих информацията от емоционалността.
По принцип разни хора, занимаващи се със социални науки, често смятат, че дори днешният човек е напълно емоционално сходен с онзи отпреди 300 години примерно.
Та и тригодишното дете си е тригодишно; с фантазиите си, с присъщото размиване между реалност и образи. Освен това голата информация не носи житейски опит; последният винаги си го придобиваш сам като следствие от неща, които реално са ти се случили.
И не - шестгодишният Батман не е бил лишен от информация; ако вече беше скачал от средните (достижими) рафтове на холната секция и вече леко се беше пребил, не би скочил от втория етаж.

Добре, че детето ми не е с моя благ темперамент. 
На покрив съм седяла, през прозорци съм прескачала (само това е от първи етаж, другите неща са на височко), краката съм си провесвала. 

Намерих това: http://dnes.dir.bg/temite/news/detza-3718006?tag_id=40290
От 2008г. е, но едва ли нещата много са се променили.
И това: http://www.kak-da.com/%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83 … %D1%81%D1%82.html
Никак не изглежда успокояващо.

Когато гледаш статистиката на хартия е едно, когато видиш реалната случка - съвсем друго...

5-годишното момченце, което миналата година падна от 14 етаж в Люлин, живееше в блока на майка ми и баща ми...

Изобщо, ама изобщо не разчитам само на отговорността на детето ми, което вече е на 7г. и е доста самостоятелно и разумно по принцип. Говоря, обяснявам, "давам информация" и все пак ужасът ми от отворени прозорци и балкони е повече от нормален. Наречете ме параноичка, не ме притеснява. Но още дълго време детето няма да има самостоятелен достъп до балкони и отворени прозорци. Нищо, че сме на втория етаж.

Много ме е страх от високо.Това с прозорците си ми е вид фобия.Когато не съм в стаята с малкия,винаги ги затварям.Той обича да скача на леглото ,което е под прозореца и няма как да рискувам.На терасата не го пускам сам -НИКОГА!Даже забелязвам ,че малко или много съм му насадила някакъв страх да се доближава до прозореца.Иначе не го е страх от високо .

Така бяхме и ние по мое време. Докато живеехме в столицата не позволявах подобни неща на сина ми, но сега в малък град, с ограден квартал от къщи го оставяме сам, давам му ключ, ние отиваме на пазар, по час-два или три ни няма, той е сам. Печки, ножове, всичко му е на разположение. Излиза, играе навън, кани приятелчета или ходи на гости, не сме имали никакви ядове. Наши познати се чудят как може, ама те пък са съвсем параноични, защото не им дават да играят в тревата, че имало камъни и можели да настъпят някой 

Ами не ми изглежда и чак потресаващо... "95 процента от жертвите са от страните в развитие, а в богатите страни жертвите са сред бедното население." Значи като за средната класа в България броят на паданията от високо би бил нищожен спрямо жертвите на катастрофи.. и въпреки това никой няма да спре да вози детето си в кола...

С това не искам да кажа, че трябва да оставите 2 годишните си деца сами да си гледат през прозореца, покачени на столче, докато вие сте в друга стая, но и 7 годишно дете да не може да излезе без придружител на балкон на 2рия етаж ми се вижда доста крайно...

Айде, аз се оттеглям, че темата беше въпрос за нещо друго, а аз започнах да давам акъл без да ми е искан.. Ще прощавате

Ех, Stelfy, оптимизмът ти е освежаващ ! Благодаря ти за мненията, темата е колкото за другото, толкова и за моите страхове, така че акъл е добре дошъл и искан!
Интерпретацията ти на статистиката, обаче не е съвсем точна. За България може и да съм от средната класа, но за развита страна съм си направо бедна. Ако живеех в развита държава и бях от средната прослойка, още след първия пост, в който ме светнаха, че има заключващи механизми за новите дограми, щях да сменя всичко и да приключа с темата. Обаче, уви, тук средната класа не винаги има парите да осигури жилището и  ремонта му в един и същ месец, а може би и година/и... Ще сложа заключване където има нова дограма, но за старата ще да е нещо друго. По тези показатели се припознавам в статистиката за бедното население, колкото и да не ми е приятно .

Щях да пиша още в началото на темата, но така и не успях, а повечето неща вече са казани.Мен също ме е страх, не бих казала чак параноя, но определено ме е страх много.Това, което се сещам сега е, че бях видяла на снимка на нащи познати как са решили проблема.Имат огромна тераса и от всички страни е оградена с някаква...може би мрежа беше, закрепена от външната страна и доста по-висока от терасата.Не беше като комарник, по-скоро нещо като метална ли...и аз не знам, всичко се вижда през нея, но чудесно обезопасява. Иначе е ясно, че не бива да има никакви столчета, кашони и тем подобни неща, на които детето може да се качи. Лошото е, че след една определена възраст може само да си занесе столчето, ако няма възрастен при него.Да не дава Господ.
Ние сме на 3 ет., но голямата ми дъщеря отдавна си излиза на балкона без да има някой до нея.Не помня на каква възраст вече съм се успокоила, че е достатъчно голяма, но на 6-7 г. със сигурност вече не съм и висяла на главата.Малката за сега е доста щура и така или иначе във вс. един момент я наблюдавам.
Но това, което най-много ме плаши е мисълта за това, което съм правила аз като малка(и не чак толкова малка).Минавала съм по перваза до съседния апартамент при съседчето, съответно и то го правеше същото (3 ет.)  Ако щете ми вярвайте, но даже сега, докато го пиша и започват да ми треперят пръстите от ужас.Както вече някой спомена, играли сме на строеж и от последния етаж на недостроен блок сме си гледали надолу(повече от 10 етажа е).А колко пъти сме се качвали на покрива на блока( не е плосък, а с керемиди, сещате се) и пак сме слизали до ръба да гледаме.Не ми се разправя просто.А уж бях кротко и добро момиченце.И това на възраст определено след 7-8 г. и нататък, когато всички мислим( вкл. и майка ми), че децата вече имат някакъв здрав разум.И защо сме го правили- ей така, за тръпката, да се докажем колко сме смели, това е било по-интересно.Благодаря на Господ, че нищо не се е случило. А не е да не съм знаела за опасностите, напротив. Много се надявам дъщерите ми да са по-разумни от мен.