Коремът вече ми тежи,но до ОКТОМВРИ бебчо в мен ще си стои!

E, не мога да не изкоментирам постта на Hirsen Първо поздравявам те за смелостта и красноречието.Бих казала, че моето мнение се припокрива почти изцяло с това на Хирсен. Аз лично съм чакала две години, за да забременея и бях изгубила надежда, че ще стане. Така че ни стрии ме притесняват, ни килограми- стига да не се отразят негативно на здравето ми и респективно на бебчето/високо кръвно, кръвна захар и т.н./ В сравнение с очакванията ми, бременността протича много по-леко- имам слаби моменти и притеснения, но те не са за мен самата, а дали няма да се отрази на бебчето. Обаче и за секунда не съм искала да се оттърва от корема си по-бързо
Но от друга страна разбирам, че е нормално някой да се притеснява и за тези неща и се радвам, че всеки може да си сподели притесненията, без да се притеснява колко глупаво изглежда. Вярвам, че тези които са писали, че се притесняват как ще се справят с децата, си споделят, защото искат да се справят по най-добрия начин, а никой не те учи да бъдеш майка. Аз съм минала през много професионални предизвикателства например, напълно съзнателно исках бебе, но сега също се чудя ще се справя ли, ще бъда ли добра майка и наистина никога нищо не ме е плашило така.
Няма какво повече да разсъждавам- важното е на финала всички да сме добре, бебчетата да са живи и здрави:)

Момичета имам една идея....дайте да потанцуваме малко  и такааа шкембетата напреедд трътките назад точно такаа! Днес чух една много яка песен която много ме зарежда
oooooo HAPPY DAYYYY OOOOO HAPPY DAYYYYYYYYYYYYYY! (НЕ И ЗНАМ ИМЕТО  )
нО Това не ни пречи да раздвижем трътки давайтее... аз ще направя земетресение ...може и вълнение да излезе в морето 

Хайде аз ще ставам че трябва да дръпна нещо сладко ми се хапва.... до по късно дами!   

Момичета аз понеже като бях в Португалия там раждане било то и нормално без упойка е мн рядко трябва родилката да откаже упойката та тогава не се слага и се интересувах доста. Нормално раждане с епидурална упойка консултирала съм се и с мн добар лекар не искам да плаша никой, но крие рискове за бебето. Когато се сложи епидурална или спинална упойка родилката се обездвижва от краста надолу т.е не усеща контракциите по начин, по който може да реагира адеквтано затова трябва лекарите да са мн компетентни. В много от случайте на тази анестезия се прибягва до използването на форцепс, което е опасното в случая дори и всичко да е наред когато детето се роди крие голям риск. Лекаря с когото говорих е завеждащ на отделение специализирал е в мн държави и каза, че в неговото отделение е забранил използването на форцепс, защото в момента може на детето нищо да му няма, но примерно когато трагне в първи клас не дай си боже може да се забележат умствени усложнения и т.н не искам да изброявам. Та същия лекар ми каза не мога да си позволя Вие да гледате 9 месеца в утробата си дете живо и здраво и аз да ви го увредя. Има и усложнения за майката, койот са също ужасни, но не искам да ви ги описвам. НЕ ВИНАГИ СЕ ПОЛУЧАВАТ УСЛОЖНЕНИЯ, но нека всеки да се информира добре.
Съжалявам за дългия пост

Еndira - значи с тях ще си остана  , а си мислех, че ще ми се размине 

Хирсен мисля, че си абсолютно права. И не мисля, че това, което ще допълня е в разрез на казаното от теб - за мен, въпреки че сме бременни сме все пак и жени и е напълно нормално съзнателно или подсъзнателно да се притесняваме за външността си - стига естествено да не се изпада в крайност или пък да благославяме всяко неразположение само, защото причината за него се крие в състоянието ни и е естествено за него  . Казвам го от позицията на човек, който е преминал през две клиники за стерилитет преди да изпита щастието да му съобщят за положителния кръвен тест и после да чуе първите тонове на сърчицето, пренебрегнал забележката на лекар, който му "съветва": "е какво толкова се борите за второ, нали имате вече едно..." Да, бременността е сладко "бреме", което вярвайте ми се забравя изключително бързо, но пък и не е извинение да не продължим живота си по нормален начин, естествено спазвайки определени правила, заради здравето на бебето и нашето собствено     

Благодаря ви мамчета 
seawish Сигурна съм че всичко ще се нареди и бебката ще дочака до термин 
emanuela Успех в спирането на цигарите , съчувствам ти  . Винаги съм се молела да успея да ги спра от раз като забременея и много се радвам, че при мен стана по най-естествения начин . Аз не съм разказвала , как си направих теста за бременност , защото късно се включих в темите , но единствената причина беше, че ми се догади от цигарите и от както видях двете чертички  подсъзнателно или не като помириша цигарен дим и ми се повръща. 
За стриите Мажа се от самото начало с олиото на Eucerin , по едно време си взех от ДМ  крема за масаж Бейбилав, за да може като излизам да не съм мазна от олиото и до вчера нямах нито една . За жалост вчера за около 1 час точно горната част на дупето ми се нацепи , още са лилави и пресни . Продължавам да се мажа с надеждата да не се появят нови , но предразположен ли си спасение няма . 
Относно започнатата дискусия от Hirsen По принцип мразя форумите , защото никой не уважава мнението на другия , и дълго време четях октомврийските теми преди да реша да се включа и се радвам че попаднах на вас - нормални и възпитани жени , които умеят да уважават чуждото мнение .... По темата : Моето мнение абсолютно се припокрива с това на Анси 

Еvropa стана ми интересно - за какви усложнения пишеш, които се появяват години по-късно? При детето ли или при майката?
Понеже съм преживяла норм. раждане с епидурална упойка - смея да твърдя, че поне при мен обездвижване нямаше  - усещах напъните и следвах указанията на лекаря, просто изчезна болката   . Доколкото са ми обяснявали обездвижването е характерно за спиналната и там наистина трябва да се оставиш на лекаря изцяло. А пък норм. раждане с пълна упойка  ..как въобще ще напъваш -идея нямам...не става ли по-опасно в такъв случай....  

За раждането се надявам да е нормално, без упойка и колкото се може по близо до термин. Мисля, че всеки ден е от значение за бебето, добре е да постои колкото се може повече в корема на мама. Оплакване нямам, нищо не ми тежи и не ми пречи. Напротив. Чудя се с кого мога да преговарям да съм перманентно в четвъртия

 Колкото за оплакванията - сигурна съм, че всяка има такива, но за повечето от нещата има решение. И аз имах киселини няколко пъти, разбрах какво работи при мен и не съм имала повече. Дори ме домързя да го "споделя". В този смисъл съм напълно съгласна с написаното от Хирсен. А колкото до това, че сме жени и трябва да се поддържаме - това трябва да се получава нежно и грациозно, без да караме някой да се чувства виновен за това, че сме бременни с всичките му екстри, че боли като раждаме и тялото ни се променя след това. За излишните килограми не ни е виновно детето, а бонбоните и бисквитите, на които се отдаваме, липсата на движения и мързелуването, та чак прехвърляме домакинстването на мъжете 
Нито искам да съм с ролки, пеньоар и дървена лъжица пред печката, нито вечно мърмореща и в лошо настроение лелка, която изглежда супер за годините си. Има много други варианти. Аз за себе си искам да съм преди всичко добра майка, след това искам да се поддържам на първо място интелектуално и след това физически. Искам това да се получи с лекота и да изглежда така, все едно не може да е по друг начин

А за упойката и последствията - конкретно не съм запозната, но като се има предвид дългосрочни, то не става въпрос за 1-2 години. Тъй като в момента се "поддържам интелектуално" с физика и астрономия  - едва сега "виждаме" ранната Вселена, защото сега до нас пристига светлината от преди толкова милиарди години, под формата на микровълново лъчение. Няма събитие без последствия.   Това за секциото бях чела като последствия http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=3799  Ясно е, че не можем да знаем как ще се развият нещата. Все повече мнения срещам из форумите на майки, които казват: Аз съм за нормално раждане. Ами това е все едно да кажеш, че си за това слънцето да свети. Това е начинът, по който се предполага, че трябва да станат нещата. А че сме измислили и друг - когато се налага е истинско спасение за мама и бебе. За тези, които не са раждали и се чудят какво да "изберат" - ще кажа да събират информация, не мнения.

  Здравейте момичета   
 Честит Празник на всички именнички и въобще на всички настоящи и бъдещи майки, нека бъдем по-усмихнати, по-силни духом и да се радваме на нашите дечица цял живот, защото детето е безценен дар Божи...   


  Seawish стискам палци за теб и малката бебка 
  el bozhko късмет утре на прегледа 
 evropa varna добре дошла   
 emanuella89 - Браво за настроението! Само така!  И аз се включвам към танците, нека разтресем морето  Видях ти съобщениицето на ЛС, ще ти пиша по-късничко, че с мъжлето ми ще излизаме след малко и ме ръчка да ставам от компа 
 Хирсен, радвам се че споделяш мнение. Аз също споделям мнението ти донякъде. Според мен всичко опира дотам, докогато човек прекрачи границата. Ако прекалим със суетността, капризите и оплакванията, тогава повече си вредим. Нещата в човешкото съзнание и състояния се движат по тънка линия и тя повярвай ми, никога не е права. Кривванията ни от нея ни дава сили да осъзнаваме кое е по-ценно, къде грешим и кой всъщност е нашият път. Та споделянето на болежките ни понякога помага да се отърсим от мисълта за тях, иначе няма как да сме постоянно положителни. Съмненията и всичко останало са част от съзнанието и винаги ще бъде така, въпроса е доколко ще им обръщаме внимание и да умеем да ги загърбваме. Всичко е индивидуално. То това му е хубавото на живота. Но пак се повтарям, че прекалим ли, тогава се появяват плановото секцио в 7 месец, непрекъснатото отричане на себе си като бременна жена и какво ли още не. ( имам малко странен изказ, дано сте ме разбрали) И аз си врънкам понякога, ама бързо ми минава, олеква ми и се наслаждавам на всяко ритниче и мърдане на бебка, на всеки миг в коремчето ми.  А за изречението ти да не бързаме с раждането и да оставим бебчетата сами да преценят кога, съм 100% съгласна. Нека не вкарваме такива мисли и да сме търпеливи, важно е за спокойствието ни и на бебоците   
   
 Ставам аз, че мъжлето ми вече ще полудее да ме чака  Лек ден момичета, по-малко болежки и кураж, малко остана   

Здравейте 

Честит празник на всички именници, нека Богородица да ни закриля

Съни, излишно е да казвам,но все пак - темата е страхотна!!!Дано да споделяме само хубави новини.

Днес и аз ходих в общината да си извадя Удостоверение за постоянен адрес, ще си сменям и аз личната карта, че да може да си получавам ЖЗ детските от Бяла , а да не се разхогдам до Т-ще. При мен стана много бързо, дори не са ми искали съгласие на собственик, но аз си имах временна регистрация от много отдавна.
Много топло днес наистина, незнам от жегата ли, от какво ли днес за малко да припадна.Не ми се беше случвало досега.Аз се мотах до обяд по улиците и тъкмо се прибирам и като се залюлях едвам се качих в къщи, намокрих се едно хубаво, направих си айрян със сол и ми поотмина, досега се търкалях в леглото.Не се оплаквам, просто споделям

Изключително съм щастлива, защото утре съм на преглед,, дано всичко да е наред

За стриите и аз се мажа и маслото на Икаров, засега нямам дано и да не се появят.Нито сестра ми има, нито майка ми и аз се  надявам да съм као тях

Чао за сега

Търсих, търсих и не намерих място в коментара си където да съм казала че след раждането трябва да заприличаме на пъпчиви трътли с ролки покрити със забратка. От 2-ри месец на бременността се мажа против стрии и засега нямам нито една. Но очаквам появата им защото тя не зависи от моята козметична дисциплина. Не пропускам плуването 3 пъти на седмица, полагам грижи за себе си, но не мога да вървя срещу природата. Това исках да кажа аз.
Търсих и къде съм казала да не се оплакваме. И това не намерих. Форумът е отчетен, всеки пише каквото му душа иска, можем и с общи усилия да напишем рапсодия за "Бременната болежка" или пък ода за "Медикамента". Но за мен щастието ми в този период надминава в пъти неприятностите спохождащи бременността. Отново да се повторя, 9 месеца е прекалено кратък период в който според мен не е толкоз непостижимо да не плачете при вида си в огледалото или да се движите с грацията на хипопотам. След това ако депресията по "обезобразеното" ви иначе изящно сексапилно тяло се загнезди - липосукциите, ботоксите, лазерите и всичко останало са на една ръка растояние, особено в България.

За някои 9 месеца може да са твърде кратък период, но на мен ми се вижда безкраен. Преди малко излязох от банята и що да видя - станала съм горда собственичка на външни хемороиди. 
Сега остава не само да не мога да ходя, ами да не мога и да седна и тогава ще съм прелестна гледка.
Самочувствието ми тотално умря някъде след 6-ти месец. Радвайте се за бременността си. Аз се радвам само, че ще имам бебе. Бременността никак не ме радва. 

Чревоугодниците и на сън се намират    Много свежо развесели ме набързо.

seawish стискам палци миличка всичко да е наред.

Хирсен споко душичко то си е в човешката природа да мрънкаме ... и тези дето нямат симптоми и оплаквания и те мрънкат щото не се чувстват достатъчно ангажирани с бременността си. А иначе си права, но не мисля, че някой влага толкова душа в оплакванията си - просто споделя нещо, което му е на дневен ред.

По повод магнезия до сега не бях срещала информация за ползването му тук в Канада. Вчера обаче търсейки нещо друго видях, че едно момиче е имало вливания на магнезий - момичето е с наистина тежка бременност доста голяма част от нея на легло и в болница (тук да уточня че мнооооого рядко взимат в болница) и е бременна след не знам кое точно инвитро. Явно се използва, но в изключително редки случаи.

Не знам дали ви е попадало това, но се сетих, че ми беше много забавно, когато ги разглеждах през първата ми бременност. За съжаление е само за англоговорящи: Карикатури за бременността по седмици: http://pregnancy.baby-gaga.com/cartoons/cartoon1
А, ето я и любимата ми:

Emanuella 89--истински ти се кефя на настроението и позитивизма, който лъха от т овите постове, само така, БРАВО!!!!!!!

Ах,сладурки мои...до сега ви четох.Съгласна съм с по нещо от всяка.
Но накратко /ще опитам/,ето го моето мнение.И всико,което ме сполетя дотук....
Да,тежи ми много вече.Всяко движение е изкуство,секса отдааавна е мираж.Не мога да си седна вече на Д-ТО,ако не е на меко.Бебето се е смъкнало и ме притиска някъде отдолу и затова така.Появи ми се целулит в такива дози,че чак се чудя как е възможно!Стрии нямам,освен 2 до пъпа,но дано си остана само с тях.Качила съм прекрасните 19кг,но пък лицето ми се изчисти
Притеснявам се за милион неща,но в същото време оставам позитивна.И единственото,което ме радва,са ритниците на малкия мъж в мен,който е толкова буен отсега,че взех да си мисля,че баткото ще излезе кроткия
НО,след толкова оплакване,искам да изкажа и другата страна на моя дълбок размисъл 
Всяко нещо наистина си струва.Определено го мисля.И Хирсен е права,че 9 месеца е нищо,сравнено с цял живот после,нали?
Но има и много неща,които искрено вече не понасям и само заради тях ми се иска да мине времето по-бързо.НЕ искам да раждам по-рано,а времето да мине по-бързо!Това са 2 различни неща!
Искам да правя секс,може да ми се смеете,но определено ми липсва.Защото няма какво да си говорим,в това ни състояние той е просто смешно подобие на това,което е било.Я си признайте,има ли и други,които да се сещат и за това....не може да съм единствена.
Искам да спя по корем много искам!
Искам да нося дънки и да съм слаба отново,да ми е леко и да мога да вдигам сина си/големия/.Да мога да съм 100% жена и майка,защото сега не съм.Нито едното нито другото.Или ме боли нещо и лежа,или майка ми извежда баткото на парка,или....куп други неща.
С една дума,обичам резултата от бременността,прекрасното същество което се появява накрая,но нямам търпение да съм себе си отново!