Февруарската дружина мина първата третина! - Тема 5

Leandrin,в чичко Гугъл можеш да прочетеш мнения и за двамата, има им и координатите,само им напиши имената. Аз ходих на ФМ при доц.Томова,за нея има най-много положителни мнения,даже не срещнах нито едно отрицателно, но аз не смея да споделя мнение, 50 на 50 съм.

А има ли къде да отида на ФМ във Варна и каква сума трябва си подготвя за това?

Я да ви попитам аз,1.има ли някоя,която не иска да знае пола на бебето 2.някоя ,която ще ражда нормално,без упойка.

За 1-то многооо искам да знам, какво ще е, любопитството ми е голямо  
Но няма да кажа на никой вкъщи, ще ги държа под напрежение до - последно  
И без това всички са на мнение, че е момче, не че ще го върна, но тайно се надявам да е момиченцеее

Al3xA ЧЕСТИТИТО МОМИЧЕНЦЕЕЕ, много се радвам за теб. И на мен ми излиза от първият тест Момиченце ), а от вторият момченце...

За упойката, съм Твърдо ПРОТИВ, ето ви една статия да прочетете, а и ми се вижда твърде безмислено да дам 300 лв, така или иначе ще мине всичко за 10 мин. )))

-spam070---

she moto, за килограмите ме водиш, аз съм 52 

На двата въпроса: 1. Искам да знам пола по изброените причини - име и пазар 2. първия път раждах с нормално с упойка и беше голям кеф, но сега бих се пробвала без упойка, заради бебето, второто раждане би трябвало да е по-лесно и бързо.

Vanesska, аз ходя на ЖК в МД-София. Доволна съм, въпреки, че лудницата е голяма, но за мен е най-важен фактът, че ми дават безпроблемно болнични. Ако искаш повече инфо, ще ти дам.
Момичета, обръщам се към тези от вас, които са имали леко раждане или просто са решени да раждат твърдо без упойка. Има едно нещо, което научих на този свят и то е, че не трябва човек да се зарича и никога не казвай никога. Преди първото си раждане бях голяма куражлийка. Аз ли нямаше да изтърпя раждането?! Та аз съм изтърпяла няколко гръбначни операции, била съм подлагана на екстензии, пирони и прочие, па ще се плаша от едно раждане. Факт е обаче, че все още се стряскам на сън от преживения кошмар. Не пожелавам на никого да изживее това, което аз-36 часа ражадане, от които 10 часа адски болки, които ме караха да припадам, да изпадам в истерия, да мисля за самоубийство. Знам, че не съм единствената, но това раждане беше причината да ми отнене 12 години да се реша отново на дете. И то само, защото знам, че бих могла да ползвам упойка или дори да поискам секцио. Навремето това беше невъзможно. Според мен абсолютно всеки трябва да се застрахова и да знае, че, ако се закучат нещата би могъл да си поиска упойката. Пък дай Боже да мине всичко бързо и лесно. Едно е 1-2 часа големи болки, друго е цяла нощ. Не се заричайте, че няма да я ползвате. Хубаво е да знаеш, че има спасение.

И аз се надявам второто да е бързо и безболезнено.Първото беше за половин час, ама пусти напъни като не знам как се напъва се наложи да ме посрежат.Не че и сега знам как се напъва но всичко става с точно три напъна.Бих посъветвала майките който ще раждат естествено за пръв път и решат да ходят на училище да застъпят въпроса за напъните.Контракциите намерих начин как да ги облекча, но напъните трябва някой да ги покаже предварително според моя скромен опит предния път.
Скарлет сега прочетох поста ти, това което пишеш те слага в класациите за героиня.Аз раждах три дни но това което описваш е истински кошмар.Тук дори и срещу 300лв никой не ти предлага това облекчение.Мъчиш се до последно като куче.Дано са се променили нещата за 5 години но не съм чула от близките ми които са раждали скоро за такова нещо.По скоро ще те срежат секцио отколкото да сложат упойка.Докато бях в болницата трите дни ходех на апарат да слушат пулса на малката пред два часа, ами апаратурата им е адсти стара.За трите дни през два часа не мога да преброя колко пъти се чува пулса а на листа нищо не отчита, все едно няма сърдечен ритам.Абе не ми се говори направо, всичко е на късмет.Пожелавам ти това раждане да е за 10 минути с поносими контракции   

Не виждам никой да е решил като мен за секциото.

Поне за сега решението ми е категорично и не болката е причината. Страхувам се от родилни луксации, акушерски парези и тн. Знам, че не може да предпазим от всичко децата си, а също така и че тези неща не са постоянно явление. Но вероятността за операция на новородено заради луксации .... .
Сигурно много от вас биха ме упрекнали. Доста материали изчетох за положителните и отрицателните неща и при двата вида раждане, преди да направя своя  избор и то доста преди да реша въобще да забременявам. Ако във Варна се практикуваше раждане във вода, може би щях сериозно да се замисля за този начин. Всеки има право на своя избор, но най-добре е когато той е информиран.
Естествено ще обсъдя с гинеколога, който ще ме изражда, всички притеснения и ако успее да ме убеди може и да се разубедя за секциото.

мая06, секциото и упойката обикновено не са две алтернативи. Аз родих със спешно секцио след 13 часа мъки, като упойката ми беше отказана, защ. бебето беше високо. И по-добре, че ми я отказаха, т. е. че не решиха да вземат някой лев за нея. Една приятелка заради поставена упойка при противопоказания такива ядове бра, ама не ща да пиша с подробности на бременни жени. А нормалното раждане не е толкова страшно, по-точно болките. Боли зверски м/у 7 и 10 см разкритие, при мене ставаше адски бавно, и окситоцинът не помогна (почнах да правя крампи на крайниците чак от него). В крайна сметка се оказах с тесен вътрешен таз, като единствената лекарка, к. го беше предвидила (не изглеждам така, то всъщност и бебето си беше голямо, ако беше с кило по-малко нямаше да има проблем), беше тази, при която раждах. Тогава беше на моите години в момента, т. е. съвсем млада за хирург-акушер-гинеколог, а по стечение на обстоятелствата бая светила ме бяха гледали. Точно младата докторица и ме измъчи, де, ама ме беше предупредила колко и как ще боли, през цялото вр. бях спокойна за мене и бебето, следеше ни непрекъснато. Обясни ми, че при започнало раждане процедурата била да ме пробва за норм., к. е възможно най-доброто нещо. Тя ми отказа и упойката след 7-8 см и 10 часа мъки. Като се видя накрая, че главата не минава през костите, не е и споменала форцепс или вакуум, а ме вкараха в 3 без 20 посред нощ в операционната за секцио. По принцип съм за норм.-то ражд., някой път ще си кажа и аргументите, че стана мн. дълго, но този път се надявам директно да си ме режат. Вторите бебета обикновено са още по-големи, а тесният таз си остава тесен - мене пак ми е супер високо коремът, затова и си личи. 

При мен няма мислене по въпроса. По здравословни причини само секцио.

Момичета, понеже обсъждате раждането искам да ви кажа нещо което трябваше някой да ми каже преди да вляза да раждам! Напъването не е като по филмите! Колкото и гадно да звучи, напъваш все едно искаш да акаш, но мнооого по-силно. Въобще не се опитвайте с вагината да напъвате. Дишането трябва да е равномерно у умерено бързо. МНОГО ПОМАГА контракцията да мине по-бързо! Нали бях единствена в предродилна през ноща (акушерката дремеше и само от време на време ми викаше "Мария забави дишането" , следеше си ме де) и трябваше да му хвана цаката! Клизмата въобще не е толкова гадна! Олеква ти страхотно! Не е нужно да сте перфектно обескосмена - аз ползвам самобръсначка (накрая поради трудността едва през 2 дни) и въобще не са ме бръснали!
Родих нормално без упойка, но преди това бях се консултирала с анестезиолог, за да може ако реша в хода на раждането, да ми сложат. Обаче акушерката не разбрала, че искам и докато се пресрамя да поискам, тя ми вика че няма за кога. Та болките са търпими. В 23 часа получих първите контракции въбще за цялата бременност. В 24.00 часа пристигнахме в болницата. Клизма, малко успокоително, сигърно към 3.00 вече се престраших да искам упойка ама тц, отидох да пишкам и ми се приака и докторката каза "Айде сега ще изакаш едно хубаво бебе", сложиха ме на магарето и в 3.50 се роди Калин! Като излезе бебо го мерят, увиват и ти го слагат на гърдите да го гушнеш (едно топло вързопче), толкова се радваш, че всичко е минало, че ти е все тая от шиенето, боли все дно щипе рана. После си лежиш, звъниш на родата подред да се хвалиш и след 2 часа като се изчуркаш, те водят в стаята и веднага ти дават да сложиш бебето на гърда да суче. Върховно нещо е това!!!!Някои раждат и за 1-2 часа. Така че болките са търпими! Успех на всички ни!

Не мога да не споделя това с вас. Надявам се да ви развесели.

Филмчето са го кръстили "Как се правят бебетата"

Здравейте от мен, нямам особена възможност да пиша, понеже работа доста , но пък с удувослтвие ви чета ! Искам да ви благодаря за успокойтелните думи и лекарката ми каза, че болките не са особено притеснителни - да се надяваме да е вярно ! Честито на всички който са разбрали какъв цвят гащи ще имат ... дано и аз скоро се похваля, имена съм измислила и за двата пола, но незнам дали това ще са крайните ни решения !!! Искам да попитам нещо има ли мами, който спортуват сега в момента, макар и с болки на мен лекарката ми разреши леку упражнения за бременни ! Мен , обаче ме е страх да не си навредя нещо ще се радвам ако има такива , който спортуват да си разменим по някой друго съветче или упражнение ! Колкото за раждането по нагоре някой видях , че са писали аз искам максимално облекчено раждане, понеже ме е страх доста и сякаш секцио ми изглежда по безболезнено в представите ми поне де ... Лек и слънчев ден на бъдещите мами от мен !

на 30-ти съм на ФМ при Максим Яков в Майчин дом, прегледа е на 4Д /не че има някакво значение/. цената доколкото разбрах е 60-70 лева. ще ти пиша после подробности ако искаш

аз не съм говорила още с докторите, но поне засега съм решила да раждам секцио. и то предимно заради болката - предния път ми предизвикаха раждане, мъчих се 8 часа без никаква упойка, и тва диване като излезе и ме надроби като салата, чак тогава ми сложиха пълна упойка и започна шев и кройка. и за кво се мъчих толкоз 
а и след раждането ми се изтощи ужасно много организма и започнаха да ми излизат генитални херпеси по време на цикъл или ако съм болна, та не ми се рискува /въпреки че четох, че ако няма раничка в момента нямало проблем за нормално раждане/.
абе има доста време, но засега клоня към секцио

За пола  -- да, искам да знам, за да съм подготвена

За раждането-- две деца съм родила, няма гаранция, че второто се ражда по-бързо. При мен беше абсолютно еднакво и първия и втория път.Раждала съм нормално и двата пъти, сега пак искам така, защото много бързо се възстановяваш след това. Разликата ще бъде този път, защото искам да си спестя всички мъки с контракциите и ще ми сложат епидурална. Дано не сбъркам с избора си,защото предните пъти бях с окситоцин и не се траеше, по едно време исках да умра от болка, затова сега съм решила така.

Болките при раждането, РАЗБИРА СЕ, са си съвсем ОК. Няма нищо, което да не може да бъде преживяно, или пък да е чак толкова нетърпимо. Може би става въпрос и за различни прагове на болка при различните хора...

Аз например от години си бях със зверски болки при менструация, но никога не съм била почитател на медикаментите, когато могат да бъдат пропуснати. Не обичам никак да си мърся тялото с химии по повод и без повод. Та... търпяла съм, дори когато веднъж по време на цикъл краката ми се схванаха от болка и не можех да се движа. Предполагам затова и дотолкова разбра при предното раждане акушерката, че вече отдавна съм си с необходимото разкритие. Лежа си аз в предродилното с контракции и с включена система за засилване на контракциите и си ме боли здраво, но си викам: "Къде ще тръгвам сега да пъшкам и да охкам, знам ли още колко повече има да боли... Дай да мълча, докато мога..." И си хапя ръцете, когато дойде контракция, акушерката си пише там нещо някакви документации. От време на време само ме пита: "Добре ли си?", аз събирам сили колкото за едно утвърдително кимване... И... така..., докато не дойде Док. Само като хвърли поглед какво става от противоположната страна на главата ми и тръгна да хока акушерката: "Ти защо не ме викаш, знаеш ли тука работите колко са напреднали!" Женицата вдига безпомощно рамене и прехвърля топката към мене: "Ами тя не вика!" Аз изумено отговарям: "Че знам ли кога е прилично да почвам да викам..." 
Та така де, не извиках до последно. Единствено на последния напън, че (не знам защо) - реших, че така по ще ми дойде силата да го извадя това дете на бял свят... Е, права се оказах...   


Само че... между системата и последния напън се случиха и разни други неща. Корем, който по никакъв начин не искаше да слиза надолу (въпреки че две смени от акушеро-гинекологията се изредиха да го натискат); съмнения за вътрешни деформации някакви на таза ми, които не позволяват на плода да се придвижи (въпреки че по външни измервания всичко си изглеждаше наред); използване на вакуум за начално придвижване на сина ми по пътя "навън"; разкъсвания в чест на които по-късно дойде онова, на което му викате "шев и кройка"  ... Такива ми ти работи. Бях в болница, в която не се прави секцио, защото бях убедена, че нещата ще са нормални и естествени. Естествено - с уговорката, че ако екипът види, че има непредвидени усложнения, веднага отлитаме с линейка на 30 минути - в следващия по-голям град, вече за секцио.


Сега, след сериозен разговор с гинеколожката ми (която присъстваше на първото раждане), си МЕЧТАЯ за второ естествено раждане, но съм наясно, че по-вероятно е след предходния екшън самите лекари да настояват за операция. Винаги съм била на мнение, че тези 9 месеца ежедневно подговят организма ни за последния, заключителен етап, през който той трябва да премине, и секциото е едно принудително и безсмислено (когато няма медицински основания) прекъсване на един съвсем нормален и закономерен процес. В името на естественото раждане (а не за да ми е по-лесно): надявам се сегашното бебе да е по-дребно (синът ми се роди 4 кг.), надявам се да тръгне да излиза в началото на деветия месец (преди преносих 10 дни)... Надявам се да съм в пълно съзнание по време на целия път на това дете към външния свят и да го чуя как изплаква. Но е без значение какво искам аз в моя случай този път. От значение е само какво трябва да се направи, за да сме живи и здрави детето ми и... аз. Така че - ще чакам и ще се надявам. А когато часът на истината  настъпи, просто ще направя каквото е необходимо.

 

(P.S. ----> А за пола настоявам да знам! Това да си психически, емоционално и хм... материално подготвен не го давам за никакви приятни изненади в последната секунда!  )