Санторини

Привет от мен след второто ни пътуване до Санторини.

Ползвахме чартър през тур агенция, останалото уредих сама - хотел през booking.com и кола, за която направих резервация оn-line в деня преди полета.

По-подробно за колата под наем.
Буквално в последния момент по обяд в деня преди сутрешния ни полет се сетих, че може да наемем колата още от летището и така да си спестим пари от трансфер от и до летището. (Накъде в TripAdvisor някой се беше жалвал, че го одрусали 20Е за такси в едната посока). Пуснах търсачката в гуглето и отворих първия сайт, който излезе.
Много хубава форма за попълване на заявката, всичко включено в цената, посочена на сайта - застраховки, данъци, докарване на колата до желана точка и прибирането й от желана точка на острова. Възможност за плащане през PayPal или на място. Направих заявката и се обадих да ми потвърдят, защото все пак беше в последния момент и не знаех дали са ме отразили наистина.

Така срещу 78Е се сдобихме с Нисан Микра с автоматични скорости за три дни. Колата трябваше да ни чака в 10:00 на летището, но пристигнахме по-рано, обадих се и шофьорът веднага се разбърза, за да ни я докара по-рано. Разбира се, отделно от това се плаща бензина. За трите дни изхарчихме около 20Е за бензин.
Миналата година бяхме с друга фирма, но цените ми се видяха малко по-високи.
Не съм търсила повече, понеже нямах време, може да има и още по-изгодни оферти.

Бяхме 4-ма, така че свободата в мобилността на острова определено си заслужаваше наемането на кола.

(Между)градският им транспорт е с големи автобуси тип междуградски.

Обществените паркинги са безплатни на целия остров! Много приятна изненада. Освен това са достатъчно на брой и големина (през май!, може би през юли и август е по-трудно намирането на места на тях.) Имаше и паркирали покрай улицата коли, но от фирмата изрично ни предупредиха да не спираме така, защото може да си докараме глоба. И сякаш по поръчка още на пристигане видяхме полицай, който пишеше глоба на паркирала на улицата кола.

За остров Тирасия. Това е вторият и по-малък от двата населени острова. Всъщност има само едно селище, до което се стига по стръмен път с двайсет минутно ходене пеша или с познатите магарета. Миналата година бяхме изморени от катеренето по вулкана и затова при спирането в Тирасия предпочетохме да хапнем в ресторантче на пристанището. А и тогава екскурзоводката ни увери, че няма да видим нищо по-хубаво или по-различно от главния остров. Така че преките ми впечатления се свеждат до това да похваля храната в ресторанта и ниските цени, чувствително по-ниски от тези на Тира. Не помня точната цифра от миналата година до сега, но направих сметка, че е като в квартално ресторантче в София.

Честно казано и разходката по вулкана беше малко прехвалена като преживяване. Единственото, заради което си струва е гледката в обратна посока към накацалите по скалите хотелчета и ресторантчета на Иа, Имеровигли и Фира. Останалото е катерене по напечен от слънцето камънак. И ако имаш късмет след дълго взиране, може и да забележиш пушека от кратера на вулкана и да ти замирише на сяра. Пушек видях само за малко, приличаше на пара от чаша горещо кафе. Миризма не усетих. Може би има и по-силни дни, но ние нямахме такъв късмет. Затова тази година си го спестихме.

Малко за цените, доколкото си спомням:

Лифт/магаре - 5Е. Издебнете да няма круизи, иначе са ужасни опашки и чакане.
Магнитчета от 1.5Е до 4Е. (В Иа са най-скъпи, най-евтини забелязах на пристанището във Фира).
Вечеря за 4-ма във Фира (ресторант с изглед към вулкана) около 80-90Е с по едно питие (бира).
Вечеря за 4-ма във Фиростефани (ресторант с изглед към вулкана) около 70-80Е с по едно питие (бира).
Вечеря за 4-ма в Иа (ресторант с изглед към залеза и мелницата) около 90-100Е с по едно питие (бира или узо).
Обяд за 4-ма в Камари - 60Е.
Гръцко кафе, сладолед и два фреша на пристанището във Фира - 20Е.
Разбира се, може да се изкара и доста по-евтино - едната вечер поръчахме вечеря за вкъщи от една пицария, която ни доставиха до покривната тераса на хотела ни, пак за 4-ма около 40Е.

(За храненето правя уговорката, че двама от четиримата бяха родителите ми, а те не са особено ящни. Наблягат на салати, предястия и скара. Ако искате по-засукани неща, ще излезе повече.)

Във Фира има Карфур.

Музей на виното. Много приятно място с аудиогайд на български. Включва и дегустация на 4 местни вина. Вход 8Е.

Не ни стигна времето за пивоварната, в която се вари местната бира - Жълто, Червено и Лудо магаре, защото прекарахме един следобед на плажа в Камари.

Манастир Пророк Илия - определено си струва качването до там заради гледката на целия остров като на длан. С колата се стига чак до страничната порта, така че няма място за притеснения за достъпа.

Много приятна е разходката по панорамната пътека от Фира, през Фиростефани до Имеровигли. Изцяло по ръба на Калдерата, но и без никаква сянка! Има табели, които указват колко минути пеша е до следващото населено място. Видях, че може да се ходи пеша и до Иа, но сигурно е изпитание.
Разбира се, всяка разходка по малките калдаръмени улички също е чудесна. Това е и най-хубавото в Санторини, атмосферата на романтика точно по лабиринтите между хотелчетата и къщите.

От любопитство може да идете и до Червения плаж, но според мен не е за седене там, а просто да го погледнете отгоре заради цвета. Иначе козя пътека до него и поредната порция скали.

Белият или Жълтият плаж се оказа достъпен само по море (тръгвало се от Червения плаж). Така и не стигнахме до него. Но местните ни казаха, че е малък и не бил нищо особено.

Друг съвет от местните. Не ходете през август. Адска жега и тълпи народ. Многобройни инциденти с АТВ-та, които са много популярни сред младежите. Пияни младежи по малките улички, много шум и т.н., които убиват романтиката.
И още - носете си яке за вятър независимо по кое време на годината сте там. Вечер става хладно дори през деня да е жега.

Съвет от мен - слънчевите очила са задължителни. Слънцето се отразява в боядисаните в бяло сгради и е ослепително. Мнооого ще съжалявате, ако ги забравите. Почти толкова, колкото ако забравите и фотоапарата.