Потребност да радваш хората и липсата на такава

  • 3 950
  • 75
# 15
 откривам себе си и в двете ситуации, за които говориш. Много обичам да радвам хората, които харесвам. Обичам да виждам изненада, радост, усмивка..Обичам да подарявам повече, отколкото на мен да ми подаряват. Чела съм, че това се интерпретира и като проява на егоизъм-правя нещо за тях, за да се чувствам добре..не мога да преценя така ли е.
Във втория случай пак съм аз-ужасно неприятна ми етрадицията -да съберем 3 лева..и го казвам винаги съвсем ясно. Събираме трети лева и се почва едно чудене-ама сега кой ще иде да купи нещо ,ама все аз ходя , ама какво да вземем..я да дадем парите в плик..
е за мен това НЕ Е УВАЖЕНИЕ и даването на пари не показва отношението. Намирам го за лицемерно и ненужно.
Виж целия пост
# 16
Потребността да радваш другите, не винаги е равна на потребността да радваш себе си....
Вчера на една дама в магазина не и достигаха дребни за сметката. Жена на възраст, явно живееща от пенсията си. Аз бях зад нея на опашката, предложих да доплатя....Честно казано се притесних да не я засегна! Понякога хората се засягат дори, когато искаш да ги почерпиш без повод....Затова се научих да не настоявам - много по-важно ми е да запазя достойнството им....Това също ги радва Wink
Виж целия пост
# 17
Потребността да радваш другите, не винаги е равна на потребността да радваш себе си....
Вчера на една дама в магазина не и достигаха дребни за сметката. Жена на възраст, явно живееща от пенсията си. Аз бях зад нея на опашката, предложих да доплатя....Честно казано се притесних да не я засегна! Понякога хората се засягат дори, когато искаш да ги почерпиш без повод....Затова се научих да не настоявам - много по-важно ми е да запазя достойнството им....Това също ги радва Wink

много добре казано
често изпадам в подобна ситуация и се чудя кой е правилния начин - обикновено опитвам да дам и да изчезна бързо-за да си спестя сълзи, благодарности или пък обида Thinking

а потребността да радваш себе си може да е просто да нахраниш усещането , че ето на-аз съм добър човек..знам ли
Виж целия пост
# 18
а потребността да радваш себе си може да е просто да нахраниш усещането , че ето на-аз съм добър човек..знам ли
И това е вариант -храним си Егото.
Много пъти съм се питала как се постъпва в подобен вариант - питаш! Бихте ли искали да ви помогна? Искате ли да ви услужа?....
Виж целия пост
# 19
Потребността да радваш другите, не винаги е равна на потребността да радваш себе си....
Вчера на една дама в магазина не и достигаха дребни за сметката. Жена на възраст, явно живееща от пенсията си. Аз бях зад нея на опашката, предложих да доплатя....Честно казано се притесних да не я засегна! Понякога хората се засягат дори, когато искаш да ги почерпиш без повод....Затова се научих да не настоявам - много по-важно ми е да запазя достойнството им....Това също ги радва Wink

много добре казано
често изпадам в подобна ситуация и се чудя кой е правилния начин - обикновено опитвам да дам и да изчезна бързо-за да си спестя сълзи, благодарности или пък обида Thinking

а потребността да радваш себе си може да е просто да нахраниш усещането , че ето на-аз съм добър човек..знам ли
Да има истина и в това, абе не е лесно нито с даването нито с получаването, но все пак предпочитам така отколкото в дарителски кампании.
Виж целия пост
# 20
Цитат
Никога няма да забравя думите на една колежка,
която при поредното събиране на пари във фирмата,
за подарък на колега, се изказа с такава досада,
че тя не работила, за да купува подаръци.
Направо се втрещих, а и става въпрос за някакви 3 лева на човек.
Защо една част от хората са такива и съответно друга част, да
изненадаш приятел, колега или близък ги прави щастливи ?
Интересно ми е какво е вашето мнение ?
Аз под да зарадваш някого разбирам много повече от 3 лв.  Simple Smile  Ситуацията, която описваш се разминава с представата ми за идеализъм. Дребнавостта не е само от страна на този, който не иска да даде в случая, а и от старана на този, който прави проблем от това. Който има желание се включва и толкова. Уведомяваш всички за "инициативата" и толкова. Има бащи, които не дават и 100 лв за детето си, ти се чудиш за колеги...
Ако във фирмата има човек, който развеселява другите или поне по-голямата част от обкръжението си - то този човек може да се каже, че радва хората.
Виж целия пост
# 21
Да, обичам да доставям удоволствие на околните, което да ми идва отвътре, просто съм такава и това се забелязва от околните.
А що се отнася за събирането на 3-те лева /знам, че е пример, на моята месторабота са 5 лв./, в няколкото случаи, в които ми поискаха, аз все нямах /даваха се в такъв случай от членския ми внос и на следващият ден аз връщах/.Все пак на ден само пътните са ми 2 лева, ако изникне нещо друго имам още 2 или 3 лева и така.Затова за тези неща се предупреждава, а на работа ми се чудиха как нямам 5 или 10 лева в джоба...А иначе този, дето трябва да се зарадва за пред нас го прави, а след това екипа го чака да се отчете с подаръчето, което си е избрал  Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Мнението ми е, че да радваш другите е хубаво и полезно. Хубаво, защото като зарадваш някого на теб ти става хубаво, и полезно, защото после дълго си спомняш колко си бял и добър, а понякога може и дискретно да споделиш това с Клюкарника.

Не мога да правя разчет на чужди пари и да се хващам за главата как така някой не си дава 3те лева. Нито архивирам всеки свой жест, който съм преценила като адекватен в някаква ситуация, за бъдещо скромно споменаване между другото.

Но хора всякакви und es ist auch gut so.

Интересно ми е какво е вашето мнение ?
Виж целия пост
# 23
Не винаги изпитвам потребност да радвам хората около мен. Не живея постоянно в някаква възторжена омая. Да зарадвам най-близките до сърцето ми хора е едно, а да радвам другите около мен съвсем различно. Често нямам потребност да ги радвам. Но съм щастлива, когато постъпя така, както го чувствам. А не както се изисква от мен. И по тази причина, разбирам жената, която не иска да отдели 3 лева за подарък. По-скоро нея ще разбера, да, отколкото някой, който е винаги готов да зарадва планетата.
Виж целия пост
# 24
Ех, че хубава тема  Hug
Аз много обичам да радвам хората, които обичам и не само тях. Усмивката, изписана на лицето на някой, светналите очи, дори писъка на радост по моя "вина" понякога ме кара дори да настръхна  Crazy Най-голямото щастие за мен е когато направя някой щастлив. Обичам без поводи да правя изненади, подаръци и жестове. Не разбирам хората, които не правят другите щастливи, а искат щастие. В никакъв случай не искам да кажа, че трябва да даваш щастие само и само за да получиш такова, ама май е като при любовта и като всичко друго - даваш и получаваш  Wink
Много примери от ежедневието мога да дам - излизам от хранителния магазин и задържам вратата, за да мине някой. Помагам на възрастна жена да пресече улицата. Ставам в градски транспорт, за да отстъпя място на бременна или възрастен човек. Викам след някой, който е изпуснал нещо докато върви без да забележи и т.н. Примерите ми на пръв поглед изглеждат супер смешни, в смисъл: "че това трябва да ни прави щастливи ли, нещо толкова просто?" - ами мен ме прави и ако съм от едната и ако съм от другата страна, защото днес дори хорското небезразличие ме прави щастлива и ме кара да се усмихна, като това да вляза в блока и някой отсреща да ме поздрави, а не просто да подмине без да ме погледне.
Виж целия пост
# 25
Или аз не се изразявам правилно или вие не можете да ме разберете.
Въпросът не е в това искаш или не искаш да дадеш за някой празник,
а злостната забележка, че не работиш за да правиш подаръци.
Много ясно, че и аз не винаги имам желание да дам за даден човек,
но забележката се касаеше за абсолютно всички.
Демек аз за повод нямам желание да давам, пък какво остава без повод.
Далеч съм от мисълта да държа сметка на някой, как си харчи парите.
Това го дадох само като пример
Виж целия пост
# 26
Мнението ми е, че да радваш другите е хубаво и полезно. Хубаво, защото като зарадваш някого на теб ти става хубаво, и полезно, защото после дълго си спомняш колко си бял и добър, а понякога може и дискретно да споделиш това с Клюкарника.

Не мога да правя разчет на чужди пари и да се хващам за главата как така някой не си дава 3те лева. Нито архивирам всеки свой жест, който съм преценила като адекватен в някаква ситуация, за бъдещо скромно споменаване между другото.


Нали?  Simple Smile Гледам, че и тая тема със зашеметяваща скорост се превръща в отчетна на всички, които някога някъде са купили геврек на бабичка.
Виж целия пост
# 27
Аз пък друго не мога да разбера - защо въобще, за да направиш някой щастлив задължително трябва пари да даваш?  newsm78 Мен много неща могат да ме направят щастлива и не са свързани с пари  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 28
Цитат
Мен много неща могат да ме направят щастлива и не са свързани с пари


Така си е. Един залез може да ме направи щастлива, но да се процежда през палмите на Мауи.
Виж целия пост
# 29
Цитат
Мнението ми е, че да радваш другите е хубаво и полезно. Хубаво, защото като зарадваш някого на теб ти става хубаво, и полезно, защото после дълго си спомняш колко си бял и добър, а понякога може и дискретно да споделиш това с Клюкарника.

Не мога да правя разчет на чужди пари и да се хващам за главата как така някой не си дава 3те лева. Нито архивирам всеки свой жест, който съм преценила като адекватен в някаква ситуация, за бъдещо скромно споменаване между другото.

Нали?  Simple Smile Гледам, че и тая тема със зашеметяваща скорост се превръща в отчетна на всички, които някога някъде са купили геврек на бабичка.


"Геврек на бабичка" аз не играя на дребно  Sunglasses Оня ден взех на милото BMW M6, червено много ясно 507 коня, а ко ши кайти?  Flutter


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия