Е най-малкото дете имам вече. Семейство - също...
Извивявай Джу, оспамихме малко
Виж целия пост
Извивявай Джу, оспамихме малко
Потребност да радваш хората и липсата на такава
- Публикувана: 18 авг. 2011, 14:53 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2011, 15:42 ч.
# 46
18 авг. 2011, 22:00 ч.
Идеята, че живееш, заради детето, аз, обаче не я прегръщам с въодушевление.
Детето си има собствен живот, колкото и да е обвързан с твоя и ти имаш собствен, колкото и да е обвързан с детето.
Виж целия пост
Детето си има собствен живот, колкото и да е обвързан с твоя и ти имаш собствен, колкото и да е обвързан с детето.
# 47
18 авг. 2011, 22:06 ч.
Момичета, знаете ли ,че винаги съм обичала да радвам някой с подаръци? Но в един ден през 2007 г. разбрах какво е за мен подарък и оцених жеста с много сълзи и благодарности. Имах нужда от скъпоструващи лекарства за детето си и ги получих. Това беше за мен най-големия подарък в живота ми, за мен и за детето, защото то беше добре. Всичко друго е въпрос на лично мнение. Късмет! Аз цял живот няма да забравя добрите хора с чудесния подарък, който сбъдва мечти!
Виж целия пост
# 48
18 авг. 2011, 22:15 ч.
Не буквализирай Едно е да живея заради и вместо някого, друго е да поставям нуждите му над своите, особено ако са по-значими от моментните ми желания. Затова говорех за значим/по-малко значим. Отклоняваме се от темата, която е за даряването на радост, не за екзистенциалния егоизъм. Посоката в която се отплеснахме е направо достойна за отделна тема.
В две думи, имах предвид, че не мога да поставям егото си (собствения си г*з) пред хората, които са ми скъпи (не пред всичките им нужди- както виждаш не съм се изразила така) и обичам да им доставям удоволствие. Детето си подкрепям безрезервно до момента, в който извърши нещо силно в отклонение от моите ценности (неизчерпателно и не задълбочено написано, да речем).
Виж целия пост
Едно е да живея заради и вместо някого, друго е да поставям нуждите му над своите, особено ако са по-значими от моментните ми желания. Затова говорех за значим/по-малко значим. Отклоняваме се от темата, която е за даряването на радост, не за екзистенциалния егоизъм. Посоката в която се отплеснахме е направо достойна за отделна тема. В две думи, имах предвид, че не мога да поставям егото си (собствения си г*з) пред хората, които са ми скъпи (не пред всичките им нужди- както виждаш не съм се изразила така) и обичам да им доставям удоволствие. Детето си подкрепям безрезервно до момента, в който извърши нещо силно в отклонение от моите ценности (неизчерпателно и не задълбочено написано, да речем).
# 49
18 авг. 2011, 22:26 ч.
Едното няма нищо общо с другото. Ако искам да уважа колегата ще намеря начин, а стадния живот никога не ми е бил по вкуса.
Не изпитвам потребност да радвам хората около мен и страня от хора/колеги, които имат такива наклонности. Да цвилиш около другия непрекъснато или да му пробутваш евтини сувенири в опит да му създадеш добро настроение е проява на лабилност и ниска себеоценка.
Виж целия пост
Никога няма да забравя думите на една колежка,
която при поредното събиране на пари във фирмата,
за подарък на колега, се изказа с такава досада,
че тя не работила, за да купува подаръци.
....
Защо една част от хората са такива и съответно друга част, да
изненадаш приятел, колега или близък ги прави щастливи ?
която при поредното събиране на пари във фирмата,
за подарък на колега, се изказа с такава досада,
че тя не работила, за да купува подаръци.
....
Защо една част от хората са такива и съответно друга част, да
изненадаш приятел, колега или близък ги прави щастливи ?
Едното няма нищо общо с другото. Ако искам да уважа колегата ще намеря начин, а стадния живот никога не ми е бил по вкуса.
Не изпитвам потребност да радвам хората около мен и страня от хора/колеги, които имат такива наклонности. Да цвилиш около другия непрекъснато или да му пробутваш евтини сувенири в опит да му създадеш добро настроение е проява на лабилност и ниска себеоценка.
# 50
18 авг. 2011, 22:36 ч.
Не се съмнявай, че Джулиана няма да се обиди дълбоко за размяната на реплики.
Аз знам кое какво е, но не аз казах, че не живея заради себе си.
Освен това има достатъчно хора, които именно заради това живеят и мисля сме говорили много за това, действително и не е рядко срещано явление, макар и погрешно.
Връщайки се към темата, връзката с екзистенциалния егоизъм е много тясна, защото казано много просто, човек трябва да се чувства пълен, за да може да дава пълноценно, което, от своя страна, отново го пълни.
Виж целия пост
Аз знам кое какво е, но не аз казах, че не живея заради себе си.
Освен това има достатъчно хора, които именно заради това живеят и мисля сме говорили много за това, действително и не е рядко срещано явление, макар и погрешно.
Връщайки се към темата, връзката с екзистенциалния егоизъм е много тясна, защото казано много просто, човек трябва да се чувства пълен, за да може да дава пълноценно, което, от своя страна, отново го пълни.
# 51
18 авг. 2011, 22:40 ч.
Октопод, доста си принизила първоначалната ми идея.
Не, никой не радвам с евтини сувенири.
Ако за теб, с това се изчерпва да зарадваш някого ... чудесно !
За цвиленето пък още повече
Няма нищо
Да не забравяме все пак,
че съм стар спамър
Виж целия пост
Не, никой не радвам с евтини сувенири.
Ако за теб, с това се изчерпва да зарадваш някого ... чудесно !
За цвиленето пък още повече
Извивявай Джу, оспамихме малко
Няма нищо
Да не забравяме все пак,че съм стар спамър
# 52
18 авг. 2011, 22:40 ч.
Никого не ща да радвам освен най–близките си. Не си падам по подобен род душеизлияния и демонстрации. Гледам и да избягвам да ставам обект на такива– досадно и задължаващо е. Имах колежка, която постоянно се го играеше, даряваща щастие и досега е най–досадното същество, което съм срещала. А правенето на добро, даряването на щастие нямат нужда от демонстрации. Някой писа за животоспасяващите лекарства, дарени за детето му, това е доброто, истинското такова, останалото са мили жестове.
Виж целия пост
# 53
18 авг. 2011, 22:56 ч.
jullianna, не съм го написала към теб конкретно. Дума "потребност" я свързвам със "зависимост". Някои хора имат потребност непрекъснато да присъстват в мислите и пространството на другите. Отговора на въпроса ти за мен е в това:
Виж целия пост
А правенето на добро, даряването на щастие нямат нужда от демонстрации.
# 54
18 авг. 2011, 23:02 ч.
Моля, разграничавайте правенето на добро
с това, просто да зарадваш някой или да изненадаш някой
без повод. Защо всички се хванаха за някакви добри дела,
като това не е идеята на темата и питането ми.
И защо потребност да е равно на зависимост ?
Не, не съм зависима от това, просто в определени моменти,
при определени хора имам желание.
Ако щете и написан стих, като пожелание за рожден ден,
но лично за човека, а не копи - пейст на готов такъв от интернет
Виж целия пост
с това, просто да зарадваш някой или да изненадаш някой
без повод. Защо всички се хванаха за някакви добри дела,
като това не е идеята на темата и питането ми.
И защо потребност да е равно на зависимост ?
Не, не съм зависима от това, просто в определени моменти,
при определени хора имам желание.
Ако щете и написан стих, като пожелание за рожден ден,
но лично за човека, а не копи - пейст на готов такъв от интернет
# 55
18 авг. 2011, 23:22 ч.
Забелязала съм, че когато ми е по-широко около врата ( и финансово) съм много по-склонна и на символични жестове на радост. В момента съм в анти-период, едвам РД честитя, камо ли да ми идват свежи идеи за спонтанни жестове. / но се опивам от темата и ще се опитам да превключа на алтуризъм/
Виж целия пост
# 56
18 авг. 2011, 23:32 ч.
Имам потребност да радвам хора. По-често ми се случва да зарадвам доста далечен, че дори и непознат човек от колкото близък приятел или колега. За семейството е ясно. Те са извън класации. Не обичам да съм близка с хората посредством размяна на дарове и жестове. Виж доверието е друго нещо. Имам потребност да радвам хората със съпричастност и с думи. Със споделяне и със слушане.
И все пак понеже в темата е даден пример за събиране на пари за колеги.....доста ми е неприятно, в 99% от случаите. Никога не съм подемала такава инициатива, както и не държа за мен да събират, но за съжаление го правят. Харесвам спонтанността и тези маниери са ми несвойствени.
Виж целия пост
И все пак понеже в темата е даден пример за събиране на пари за колеги.....доста ми е неприятно, в 99% от случаите. Никога не съм подемала такава инициатива, както и не държа за мен да събират, но за съжаление го правят. Харесвам спонтанността и тези маниери са ми несвойствени.
# 57
18 авг. 2011, 23:36 ч.
Оххххх, клавиатурата ми се схвана да обяснявам
за примера и взех, че го изтрих
Друго исках да кажа, но явно останах неразбрана
Аз също не обичам масовките, но карай.
Виж целия пост
за примера и взех, че го изтрих
Друго исках да кажа, но явно останах неразбрана
Аз също не обичам масовките, но карай.
# 58
18 авг. 2011, 23:40 ч.
Аз те разбрах и отговорих, но понеже това със събирането на пари ми е мъка и ей на - намерих къде да си я излея.
А да речеш да съм стисната, нцъ, редка плетка съм. Но това ме дразни.
Виж целия пост
А да речеш да съм стисната, нцъ, редка плетка съм. Но това ме дразни.
# 59
19 авг. 2011, 00:51 ч.
Потребността, нуждата или личното желание / или както решим да го кръстим/, са чисто егоистични подбуди, целящи да донесат някакво удовлетворение за нас самите. В никакъв случай не са акт, от който се очаква ответна реакция. За мен отказът от подобна потребност, не е драма, просто липса на необходимост от нея.
Джулиана, без да обиждаш моля те, но понякога такива стоварени потребности, леко спичат ситуацията.
Аз примерно не обичам, хората да са ми благодарни, когато съм си свършила работата. Това което съм направила за тях може да е разрешаване на много голяма проблем, за мен то да е просто част от трудовите ми задължения.
Виж целия пост
Джулиана, без да обиждаш моля те, но понякога такива стоварени потребности, леко спичат ситуацията.
Аз примерно не обичам, хората да са ми благодарни, когато съм си свършила работата. Това което съм направила за тях може да е разрешаване на много голяма проблем, за мен то да е просто част от трудовите ми задължения.
Препоръчани теми