Обожава да ми прави закуска
Е не в леглото, защото аз не бих яла дори и да ми я донесе там... Аз съм по ранобудна, но той често се измъкваше (сега по-рядко с децата, защото те ни събуждат към 6-6.30) по-рано от леглото уж до тоалетната, а аз се събуждах от уханието на палачинки 
не че е повод за гордост, ама тука сме си все наши хора
даже при мен споровете са по - скоро опит да поставя другия на мястото му (много кофти звучи, ама...
) даже понякога си мисля, че си избрах професията,(не само, нооо) защото ми харесва да наставлявам и порицавам хората... сякаш някои има това право ама...
лошо лошо
прочетох скоро "Помни, че когато сочиш с пръст някого, останалите пръсти на ръката ти сочат към теб..." и много се замислих 
- той спи до мноооого късно, не може да готви и абсурд да се яде вкъщи някъде, освен на масата... но пък като реши да прави подаръци е неудържим
С другото съм съгласна, но чак пък да ми доставя удоволствие да очерням всичко - не. Най-много критикувам себе си.
А споровете, но хубави спорове, не тъпи караници, обожавам! Ако се изроди дискусията, просто спирам. 
като бях студентка, винаги единия от почивните дни прекарвах почти целия в леглото. Даже ставах по-рано, за да имам повече време да си помързелувам. Хапвах; правех си маникюр, маска; четях книжки, списание... все неща които са перфектни за в леглото. Сега, не че не мога, ама не ми идва отвътре.
Иначе яденето е само на масата защото Телето е стриктно - всяко нещо по разпределение
от както имам деца е абсурд. Веднъж се пробвах да полегна с чаша кафе е едното така ми се яхна, че разлях всичко, добре че не беше вряло.
Понякога е обратното. Според зависи от ангажиментите през седмицата. 


Боже, остарявам, забравям
никакви закуски,никакви глезотии за мен 
Нямаме спирка, искаме да обикаляме, правиме неща, да градиме, да остава нещо след нас... немирни духове сме ние 

Но да спя посред бял ден, абсурд
Препоръчани теми