Пу-пу, да не ме среща мечката, както казваше баба ми
Мъжа ми или един мнооого добър приятел, с който никога не сме си били безразлични, но все се разминавахме (или той с гадже или аз...).
). Веднагически стопирах всичко и повече не можех да погледна този човек като нещо повече от приятел. Доверието ми в него се изпари и признавам леко се разочаровах.
Не знам защо си го причиниха де
,,
Виждам, че и вие сте щастливо обвързани и истински влюбени, което много е радва
Винаги съм се питала защо хората които не са щастливи продължават да упорстват и да затъват в някоя връзка без развитие... Не е ли по-добре да си свободен до момента в който ще си истински щастлив, а не просто да съществуваш някак си?!? Опитвам се да обясня това на приятелката ми... ама не схваща какво й казвам. Аз много дълго бях необвързана, преоткрих себе си като личност с всички минуси и тук-таме някой плюс и бам... дойде любовта!
Така че, според мен необвързаните момичета имат сто пъти повече шанс да са щастливи, отколкото момичета с гадже/мъж с който нещата са долу-горе
Имах чувството, че го познавам отдавна още от първия ден, много странно чувство, рядко ми се случва. 
Препоръчани теми