Посъветвайте ме !!

Ето това е! Даже и да има супер маркови и скъпи парцалки, колкото и качествени и стилни да са, съученичките започват... Ама, ти само тези  дънки ли имаш бе, , ма пак ли с тая блуза...
И се почва - явно се е "натресло" мнението - "Може да е китайско и по левче, ама всеки ден ново..."

В училището на щерката една такава се фукаше с маратонките си "Адидас" - купени за 120 лв - от Главната естествено. Същите в спортсдиректа бяха 19.99 лири. Добре, че ми е разумно детето...
Иначе ситуацията понякога може да е доста обиждаща и неприятна за една тийнейджърка!

Дами, нещата имат винаги две страни.
Едната страна на въпроса е, че едно момиче на тази възраст започва да обръща съществено внимание на външния си вид, да различава хубавите дрехи и аксесоари, да забелязва съученичките си и да се сравнява с тях, както и обратното.
Другата страна на въпроса е тази на майката. Разбрахме, че жената е разделена с бащата, който плаща скромна издръжка за детето си и майката вероятно се справя със собствени сили с дъщеря си и домакинството и от друга страна има вероятно някакво виждане за бюджета за фешън дизайн на дъщеря си.
И има някаква вероятност момичето да се чувства малко дискриминирано на основа фешън дрешки от съученичките си, които се фукат с модни парцаки всеки ден и също толкова вероятно да съставят някое изречение, както умстно забелязаха някои от вас.

И оттам вероятностите са няколко.
Първата е малката да казва, че баща и дава по 80 лева месечно за нея и тези пари и принадлежат за парцалки и майка и е длъжна да и ги дава, без да съобразява, че издръжката за едно дете не се състои от дрехи.
Втората възможност е майката да има определена политика и виждане по въпроса за приоритетите за детето си и да е определила бюджета за дрехи, който съответства на собственото и виждане за визията и за дъщеря и и тя е преценила, че дъщеря и е добре облечена и има всичко необходимо, но малката има собствено виждане по въпроса, което гласи, че щом на Мими родителите я изпращат всякак седмица в МОЛ-а на пазар, следователно и самата тя трябва да бъде така обличана, няма никакви дрехи за носене и ходи с едни и същи дрехи и прочие шаблонни изречения, които не една и две тинейджърки са използвали и ще продължават да използват в полза на своята теза за облеклото, което е подходящо и достатъчно за тях.

Модераторите са преместили темата, сега авторката може да отговаря в темата, нали?

Пренебрегвайки обстоятелствата, тийнейджърите, а и не само те, трябва да знаят, че дрехите не правят човека. Всеки трябва да има самочувствие заради това, което е, да знае силните си страни и те да определят самочувствието му, а не дрехите и пр.

Тийнейджърската възраст е тази, в която децата търсят себе си и нашата роля като родители е да им помогнем да се харесват, независимо от субективните фактори.

Повярвай трудно се обяснява това на дете, още повече на тази възраст, когато дрешките и парцалките са почти целия им свят - за 80% от тях, поне!

 Много е важен личния пример, но повечето родители това изобщо не им е приоритет, покрай сметките, работата и проблемите! Забелязвам го покрай мен!

Колкото и да му обясняваш, че го обичаш заради самото него, винаги и при всички обстоятелства, като му се изрепчи утре поредното "гаменче", че пак е със старите дънки - всичко отива на кино!

Абсолютно е така.
Аз, затова подкрепям политика в рамките на златната среда.
Не става да махнеш с ръка и да кажеш, че ти си го обичаш детето и с парцали да е облечено или да напомняш, че е много по-важно да има голяма душа и сърце за сметка на дрехите и прочие, а да обърнеш сериозно внимание на въпроса, да проведеш съответния разговор на тема външен вид и облекло на една дама, да се направи ревизия на гардероба, списък на необходимите дрехи,  съответния бюджет и заедно да планират покупките, за да постигнат златната среда - хем детето прилично облечено, хем не се пръскат безумни суми за дрехи, хем се възпитава детето в областта на планирането на разходите и способността да се облича добре и подходящо, разполагайки с по-скромен бюджет.
И бих следвала такава политика, без значение от финансовия ми статус.
Изобщо не подкрепям политиката на засипване с блага, с цел съревнование с Мимето, която пръска безумни суми за шопинг.
В крайна сметка, животът е пълен с Мимета, които цял един живот ще ти завират под носа скъпи придобивки, с цел доказване на някакъв вид превъзходство.

При сестра ми политиката е точно такава - балансирана. Стараем се винаги да има това, от което има нужда, да бъде в крак с времето и съучениците си, но не и да се правят изхвърляния в името на гъзарии. Тя е разумна, харесва се и се радва на нещата, които има и носи, умее да ги съчетава, да придава акценти и да разнообразява стила си според дрехите, които има. Обикновено с майка ми пазаруват двете, а аз често я изненадвам с подарък и обикновено знам какво и е нужно в конкретния момент. Винаги харесва нещата, които и избирам като модели, а и като марки - купувам от популярни такива. Важното е, че не всичките и дрехи са маркови и това не я впечатлява. Да, радва се на нещо по-така, но за нея е по-важно да и харесва без значение каква марка е. Трудно е, децата много се хвалят, гледат си в паничките, сравняват се, има много глезени деца на не особено заможни родители - считам, че е въпрос на възпитание и е много по-полезно децата да растат с един по-умерен гардероб, но със собствено самочувствие. Аз съм гледана по обратния начин и мога да кажа, че е адски трудно на по-късна възраст да се справиш с наложения модел на глезотия.

Един добър вариант е момичето да види как стоят нещата със стипендията за отличен успех.
Ето, сега идва началото на годината и може да се постарае успехът и да е висок и да получава всеки месец стипендия.
Сега не знам колко е, но преди 10г. беше 22лв на месец.
Все нещичко ще може да си купи за тези пари веднъж в месеца.
Също така ако има някакви таланти, да следи за конкурси, в които може да участва с рисунка, есе, или нещо друго.

За съжаление това не важи за конкретния казус - стипендиите са в гимназиален курс, от 9 клас нататък. Сумата пак е в порядъка на 20 лева на месец.

Доколкото чух, все още е толкова - 21 лв. на месец 

Твърдо ЗА униформите в училище!!!!
Те биха спестили поне тези главоболия на родителите.

Не мисля.
Униформите не са универсално лекарство, което решава въпросът, от гледна точка на родителите.
Започват да наблягат на чанти, обувки, шапки, якета и прочие.
Виждат се и в извънучебно време и според мен въпросът с облеклото на един тинейджър трябва да е обект на интерес от страна на един родител.
Поради простата причина, че независимо от реалните, обективните и разумните приоритети за една такава възраст, които диктуват, че ученето е на първо, основно и най-важно място, за тинейджърите в тази възраст външният вид и облеклото застават силно на дневен ред.

Да не казвам, че едно дете може да се тревожи дни наред по един такъв въпрос, някой коментар от добре облечени съученици и прочие.
Според мен е редно да се обърне внимание и да се провеждат разговори по темата, когато родителят забележи, че детето му е готово за това и вече е започнало да се вълнува от тази тема , да се впечатлява и да обръща внимание.
Много е важно един родител да остане приятел с детето си и да споделя темите и въпросите, които го вълнуват, колкото и несъществени и маловажни да изглеждат от гледната точка на реалния живот и един зрял индивид.

Така е, ние сме с униформи! Доволна съм не толкова от гледна точка на "меренето", а от това, че не губя време да обяснявам защо не може да сложи точно тази "поличка" посред зима  

Иначе, сега си оглеждат анцузите и маратонките по физическо, а да... и раниците!
Масовата "сеч" е при якетата - те не са униформени. ...и горко му и тежко на този, който се появи с нЯкво черно, обикновено! Па било то и Монклер.

Да, има го този момент, но и униформите струват пари и то не малко. Иначе пак дрехите ще се показват и в извънучебно време, просто по-рядко.
До голяма степен и родителите са виновни за това съревнование, но това е много сложна тема. Аз бях против мобилни телефони много дълго време, но нямаше как - всички деца имаха. Бях против скъпи мобилни телефони, но когато всички съученици са с нови модели няма как да оставиш детето с някакъв чук и така...Допълнително у нас някакси стандартите и придобивките не са в особена зависимост та става още по-сложно.

Мишева, много ми хареса твоята концепция по въпроса, която сподели по-горе за сестра си.
И мен ме дразни това съревнование, но и училищата все още не дават такива строги рестрикции по въпроса.
Аз съм завършила училище, в което беше като в казарма.
Униформите бяха пожелателни, но за сметка на това имаше драстичен дрескод за ученичките.
Косите не позволяваха да са на опашка, а на плитка и ги режеха на входа, ако са излезли от зададените параметри.
Въпреки това, повярвайте разликата между едни възможно най-семпли черни обувки с разлика в цената трицифрена сума се знае отлично.
Това, обаче възпитаваше по един особен начин способността да изглеждаш шик и в крайно екстремни условия, много добра школа.

Azzy - кое е това училище ? Защото това с рязането на косата ми се вижда  драстично ... чувала съм го от майка ми , но по наше време май - май не беше възможно ...