

Той стана случайно, непланирано и неочаквано. Мъжът ми беше много против да го задържа - каза, че било рано. Все пак Габи беше само на годинка когато разбрах, че съм бременна. Аз обаче се заинатих, че ще раждам и туй то
Седмици наред с мъжа ми не си говорихме заради моето решение. Обаче аз бях категорична - и без него дори аз пак ще родя и ще си гледам децата. След време той омекна и разбра, че това е правилното решение. Когато дойде време да избирам име се чудех какво точно да е. Както знаете към края на бременността имах проблеми и сериозни съмнения, че съм болна от множествена склероза или съм прекарала микроинсулт. Заради това, а и заради това, че мъжа ми беше против, започнах да се моля всичко да е наред с бебето, все пак да има шанс да живее въпреки непотвърдената ми диагноза. Имаше моменти когато обаче се молех пък да стане нещо лошо с него, защото усещах, че ще ми е много трудно. Радвам се, че Бог чу първоначалните ми молби и детето е здраво и страхотно.Отделно имах и страшни проблеми заради сестра ми и психически бях много натоварена. Предложих името на мъжа ми, той го одобри. Другият ни вариант беше Давид, но нещо не ме грабваше в него так както Самуил 

Както и стана
Е, да видите сега какъв съм специалист 
)
Обаче много го обича (пу-пу дано и занапред да е така). Постоянно ходи и му се радва и вика "бебе Мамиии" (вместо Сами)

Съжалявам за тежките моменти, които сте преживели и вие. Вашите истории още веднъж доказват, че както писах и по-рано - децата са съвременните чудеса! Да са ни живи и здрави, и още такива да ни се случат - на тези от нас, които ги искаме 
Че нямам търпение вече за ниблера 


Препоръчани теми