Нашите деца и пазаруването в И-нета...

Интересна тема, особено за тези, които не са стигнали до поръчките все още...

какво трябва да разбирам под превенция в конкретния случай? 
 За мен някои правила и забрани, включително в мрежата са като със забраняването да кара кола без книжка. Същото важи за достъпа до финансови средства, включително банкови карти. Наистина не разбирам, защо толкова странно изглежда да се наложат забрани на едно дете, особено в случаите,когато дори законът е разписан? 

Защото със забрани не се получава. Нито при възрастните, нито при подрастващите. В общия случай, да забраниш нещо, се схваща като "не може докато е наблизо и може да ме види", което означава, че "може ако не е наблизо"... 
Всеки си има различни подходи.

Трябва да му набиеш в главата защо не трябва да го прави. Ако , само забраняваш ,няма да постигнеш нищо. Ще си поръчва ,когото е сам. Моите и двамата си имат пари в касичките. Синът ми си събира от закуските и си ги спестява.

Схемата беше следната: забранявам на детето да пазарува от интернет -> то поръчва чрез приятелка -> забранявам на детето да е приятелка с приятелката - > детето решава, че на родители изобщо не може да се има доверие и си прави нещата тайно. Фактът, че продължава да е приятелка с приятелката се подразбира.

Моята теза е, че е по-лесно да обясня КАК се пазарува по интернет така, че да нямам нищо против. Предварително. Няма драми, детето знае правилата, доверието и авторитетът на родителя остават на надлежащото ниво.

Mrs. Lovett, теорията ти е непоклатима. Но практиката показва съвсем друго.

ох, както винаги всеки чете каквото му скефне! Някъде да съм написала, че само забранявам? Не става само с обяснения, защото обясненията и набиването в главата може да влезе от едното ухо и да излезе от другото и говоренето да се възприеме като мнение или в най-добрия случай като препоръка, но не и като забрана. Затова двете неща - обяснение и недвусмислено казана забраана - трябва да вървят заедно. В края на краищата, детето е дете, а аз съм родителят, отношенията ни не са основно приятелски, а йерархични. Иначе децата ми щяха да са ми приятели за раздумка и песен, за които не нося отговорност, нито мога да имм разрешавам или забранявам. Доверието си е доверие, контролът си е контрол! То, и началникът сигурно ти има доверие, ама те контролира и ти дава да разпишеш един лист с вътрешния ред на компанията и какво е разрешено и забранено. Подобни са отношенията родител-дете - родителят е отговорен и поставя правилата, а детето трябва да ги спазва.

Не виждам никакво разумно основание да уча детето си как се пазарува в мрежата, пък после да му кажа "ама, ти, мама, няма да правиш така, защото е опасно и още си малка, обаче аз те уча, за да не припкаш утре при приятелката си и да пазарувате тайно". Неслучайно дадох примера с карането без книжка - как родителят хем ще учи детето да кара семейната кола, пък после ще очаква, че това дете няма да вземе ключовете и да се забие в първия стълб! С пазаруването по ннета и картите е същото - как ще уча детето си на нещо, което то всъщност не трябва да прави, поне докато не навърши необходимата възраст? Да сте чули някое дете да отиде в банката и да си направи банкова сметка и кредитна или дебитна карта? И колкото и да ги дъвчем нещата, отворете който и да е сайт и ще видите, че винаги има форма, в която купувачът декларира, че е над 18.

Шани, не е теория това. Чиста практика и целенасочена политика. Разбира се, децата грешат, това е част от процеса. Важното е да се научат и да са подготвени за някои решения предварително.

Защото като станат на по 18, все още са деца, но ще имат моменти, в които ще трябва да реагират бързо, а няма да имат кого да питат. В такива моменти им изплува внушаваното от детските години. В това се целя.

Разбира се, не е гаранция, че ще светне. Но ако не внушаваш, гарантирано няма да светне.

Като му дойде времето за решения от вида пазаруване по мрежата и финансови операции, лично аз ще го науча или ще го заведа в банката да си направи сметка и карта. Но на негово си име, на негова си отговорност. За мен като цяло е порочна практика някой от семейството да ползва чужда карта.

Не е необходимо да имат кредитни карти за да пазаруват чрез Интернет. Моите си имат собствени средства. Навсякъде приемат плащане в брой.  Аз знаех да шофирам преди да взема книжка. Не съм злоупотребявала с това.

О, ама то изключения винаги има!

За тринайсетмесечното прохождащо дете забраната да пипа контактите е забрана и в това няма съмнение. Няма нужда да му се обяснява защо - ясно е, че то няма да разбере.
За тринайсетгодишното, без съмнение, забраната е съпроводена с обяснения. Даже не са и забрани, аз ги наричам правила. И подкрепям Андариел - тези правила са свързани с нашата отговорност като родители. Като малки първата ни грижа беше да оцелеят чисто физически, сега е далеч по-трудно - тялото пораснало, пък акълът...

Да си направиш сметка особен акъл не се иска. По-трудно е да оперираш разумно с тази сметка. Нямам никакво намерение да я водя в банката за да си открива сметка. На 18 ще има предостатъчно познания, как да си я открие сама, както и ще знае как да се оправя с парите. И като си направи личната кредитна карта, няма да й треперя, колко ще си превиши лимита и какви глупави покупки ще има да изплаща. Защото отсега разговарям, обяснявам, коментирам, че да живее на кредит е неприемливо. Имам повече от 2 г. за целта. Познай, дали няма да успея.

какво сега, ще се хващаме на бас ли? За да стигне до момента да си напраави лична кредитна карта, ще има доста да опъва на работното място. Наистина не мога да те разбера, пъхаш й в ръцете кредитна карта, пък й обясняваш, че било лошо да живее на кредит! Ми, нали кредитната карта е точно за тази цел направена човек да се изкушава да надвиши лимита, защото може, иначе щеше да е дебитна!

Навремето нямахме никакви карти, като студенти родителите ни ни пращаха записи с месечната издръжка, и познай какво се случваше в първите месеци - всичко живо като си плати наема, и започва да купонясва, докато накрая се окаже с някакви мижави левчета и кара на хляб и сол. И то при положение, че мен първата година не ме приеха, та работих в производството и знаех откъде идва хлябът. Това е просто период, през който минават почти всички младежи, отделили се от родния дом. Аз само като си представя какво би се случило, ако имахме в ръцете си кредитни карти, направо трагедия! За отрицателно време повечещо щяха да надвишат лимита.

Аз , затова искам от сега да познава парите и значението им. Затова и от сега си спестява пари. Като , порасне още малко искам през летните ваканции да работи поне един месец. Така от практиката ще се научи. Няма да чакам до студентските години.Тогава ще е късно. Живеем много динамично. Сега се развиват ,децата доста по бързо. Дори и наркотици ,можеш да си поръчаш чрез Интернет. За мен,това е по страшното. Ами ,само ,погледнете сайтовете за запознанства Какви снимки си пускат непълнолетни .На мой познати ,детето е в 8клас.Понеже ,тази година била 2011 и през декември,ще свърши светът. Повечето ученици не можело да умрат девствени. 

Пъхам й в ръцете нещо, което мога да контролирам и с това да я науча, как е правилно. Ти наистина ли не разбираш или спориш само заради спора? В момента, в който се сдобие със собствена карта, нещата стават неконтролируеми. Ами като учиш децата да плуват, ги учиш на плиткото, какво по-логично от това? Върви му обяснявай като стане на 18-20, как да не превишава лимити и да харчи разумно, ще те чуе друг път.