Жената ЛЪВ - 56 тема

Явно се очертава скандална седмица, кой в работата, кой вкъщи. Пък аз май с яда си предизвиквам неприятности на други хора  обаче се забавлявам с това.

  Те т'ва си е масторлъка я 

Що си чинете, бре моми? 

Ма как бе Стеф, много те обичам.   И изобщо всички тук ви чувствам много близки.   В интерес на истината почти нямам приятелка с която да споделям всичко.  Най добрата ми приятелка живее в Германия,  и ми е много мъчно на моменти,  

Хаясче стига си тровила свекървата, де! Остави жената малко на мира.  

Колкото до работата много ми беше криво и все още ми е, но ще мине. 

Уф, как съм набрала и на нея и на мъжа ми, обаче тъй като съм добра душа, на нея само таквиз неща ѝ причинявам от яд, а тя няма как да  разбере, че съм аз. Виж с мъжа ми си се поскарахме днес няколко пъти.

Кам, няма да се оставяш да те мачкат, мачкаш и ти наред. Аз сигурно съм ви разказвала след майчинството се връщам на работа и една колежка с едно самочувствие, ще кажеш, че тя е директора и взе да ми се отваря нещо, аз мълча, търпя. И един ден реши, че трябва да ми обясни как да си върша работата и да ме топи на шефа, че видиш ли не съм ѝ доставила перфоратора  то пък за мой късмет идва и грешна стока, но се оказва, че пратката при доставчика е грешна и тя взе вече да ми се прави на отворена, че сама щяла да си го достави. Лелеееее като запалих, пред 2 мата директори и една шефка и пред нея и накарах доставчика да ѝ се обади и да ѝ обясни за какво става дума. Скъса се да асе извинява след това, но аз не приех извиненията и ѝ казах, след дъжд качулка, скъса ми нервите, сега ми се извиняваш. От тогава е по-ниска от тревата. Обаче аз съм такава мълча, търпя и като ми кипне и ги слагам в ред и хич не мисля дали е шеф, директор или подчинен. Шефа наскоро ми припомни случката и каза, че такова нещо не е вярвал, че ще види някога от мен 

Хаяси и аз съм така, мълча и търпя докато не ми падне пердето. 

Кам, не е нужно да си подаваш молбата, просто се защити особено ако си права, не е нужно всичко да става със скандали. Ясно ми е, че има неща, срещу които нищо не можеш да предприемеш, но пък аз се научих с годините да не си ги слагам на сърце. Първата година се побърквах, бях все нервна, изкарвах си го на мъж и детето, пък те ми бяха най-малко виновни. Ела да видиш сега, там за нищо почти не се ядосвам или поне правя каквото мога и когато и както стане. Ми не съм факир да доставям неща от днес за вчера, понякога успявам, понякога не. Но хич не се ядосвам, за това че някой не е мислил на време, не си е направил сметката и се е сетил в последния момент. Напоследък се ядосвам на тъпотиите на свекърва ми и на мъжа ми, който и се води по акъла, докато не го вкарам в ред аз и на това, че си решава нещо и ми го казва пред свършен факт, е това може да ми скъса нервите просто.

Така е по принцип, права си. Но за съжаление хора много и всички са различни!  Убедена съм че за момента по добрият вариант е да си мълча.  

И аз имам подобен навик. Но пък не си го харесвам. Все ми се струва, че вместо да се правя на хрисима (каквато чак не съм) по-добре от самото начало да заявиш присъствието си и да е ясно. Ама нА -  не правя така, а си кротувам, кротувам, кротувам до безкрайност. Тогава по-наглите решават, че си много подходящ за жертва. После като викнеш и те гледат ококорени.

Вчера и при мен истата раОта, Хаясинка и Каменче. Бях помолила нещо жените на цеховете. Но съвсем спокойно ги питах ще им бъде ли удобно, ако не, не е фатално, няма да се прави, здраве да е. Отношенията ми с тях са прекрасни, безкрайно ценя труда им.
Каква беше изненадата ми вчера когато началникът на цеха ми заяви полуиронично: „Какви са тия команди, бе мойто момиче?”.
О!   О, пич, ти много сбърка –  мина за части от секундата през ума ми. После нещо светкавично се насочи към главния ми мозък и… експлодира. Поисках да разговаряме. Нещо, което той очевидно не очакваше от хрисимия ми вид. Май си мислеше, че ще се притесня, оправдавам. Излязохме в коридора и му обясних не тихо, не кротко, че се старая да имам добри отношения с хората и поради това лафчето „команда” със „Стефка” в едно изречение не съществуват. Вбесих го.
Накрая рече, че много лично съм го приела. Точно така, пич, лично приемам всичко. Даже и слънчевото греене. Опита да каже уж с усмивка, че се извинявал ако ме е обидил. Мислеше явно, че ще дам назад и ще смотолевя нещо от сорта „Е, няма защо”.
Отговорих, че извиненията му са основателни и аз ги приемам. Човекът е на възраст да ми е баща, но да е мислил.


Между другото от известно време наблюдавам един човек във форума. Човек, който заявява уж слънчевото си присъствие във всички теми, но злослови посредством лични съобщения за хората. И то не за рядко и случайно минаващи непознати, а за потребители, с които отдавна пише.
Безсрамното поведение на това момиче много скоро ще заври капака ми и не се знае от там насетне. Мога да разбера понякога човек да си изпусне нервите и неволно да изтърве нехубава дума, отколкото системно и долнопробно да свикваш съмишленици, групи, да настройваш срещу някого. Мога да разбера да одумаш някой непознат, но не и хора, с които често пишеш.
Та…   мисля си… дали момата има достатъчно здрав дирник за моите зъбки.
Обмислям все още. Междувременно установявам, че понякога дори целия форума не поглеждам заради тази жена. Някак ме отврати безкрайно.

Ками, нема се ядосваш. Кризата е голяма и сериозна, не мисли за друга работа. Може да имаш късмет, но пък знаеш и колко време понякога се чака.

На нас пак ни спираха водата днес, много е неприятно. Нищо не можах да изчистя, нито да изпера или да пусна миялна  .
Решихме да излезем по магазините и напазарувахме за Марти. Попаднах на някакво намаление в St. Oliver и му взех страхотни дънки за 19 лв.! Купихме му и нови стоножки, че старите ги е изтъркал - с това ритане направо им разказва играта  !
Харесах си най-циганските маратонки на адидас - сребърни, оранжеви черти  , ама не си ги купих, де, само си ги харесах.

Опииииии, аз може ли да не се включвам в темата за колеги и подобни гадости  Толкова съм отвратена, че затова и напуснах 

Аз додет "оправях" снимките да ги метна в албума и вие голяма приказка сте изприказвали  Мноо ви обичам 

Камче, сигурна съм , че ще вземеш нещата в ръце  просто много ти се струпаха нещата изведнъж 

Стеф, що си се ядосала на някой си бреееее  Ако съм те обидила с нещо , щИ тИ се извиня   

Вени, М иска да ходи на футбол  Сега търся къде по - близо до нас ще има, но усещам, че няма да намеря  Може би тази година ще съм "свободна" и ще се заема с децата - курсове и т.н.........
Вие напоследък все без вода сте бре, мноо гадно 

Ходихме до Морската градина. Тъкмо слизаме от колата и правя планове къде да седнем и т.н. и К. ми се хили насреща - скъсала си джапанката  ( а и казах да си убие сандалите като излизахме , ама кой да ме чуе.....). Викам им съскащо и злобно - сЕдате на една пейка и само да съм ви видяла да сте станали. Седите и чакате час, два, десет докато се върна - М, К,Н и скейта  . Тръгвам аз из центъра за джапански или нещо подобно. Намерих за 6лв едни лилавички  Седанахме на една пейка и М почна да мрънка ( а той много може да мрънка ), че не можел да кара скейта  , ама аз си казвам на ум : няма да се ядосваш, няма да се ядосваш 
Прибрахме се де по - живо по - здраво.

Отивам да пусна малко снимки от гостите ми и от днес 

Рей, тц, тц, и ти си имала значи лееекинко силна серия. Като прочетох, че сте ходили до морската градина.... и се сетих, че май никога не съм ходила там. Изобщо във Варна от дете. 
Пък, ти какви са тия извинения бря? Понеже стана дума за гняв та споделих едно-две неща дето мен напоследък са ме взривявали. Ти де си прочете името пък начи?
За твойто напускане зная. Беше казвала, че те дразнят.  Ама знаеш ли, че донякъде малко си личеше. Щото даже и ти, дето си толкова жизнена, понякога млъкваше.

Венка, на кое казваше стоножки Марти?

Реа, футбол има към Спартак и Черно море. Не знам колко са ти наблизо. Децата на Ч. море тренират срещу у-ще Черноризец Храбър. Можеш и тук да провериш.

Ето ме и мен.  
Гудзи пожелавам много сили и много късмет на брат ти.  
Не им се връзвай на докторите толкова. Човек живее до там, докъдето му е писано и дори докторите не могат да променят това.
По отношение на докторите съм забелязала, че колко по-големи специалисти са, толкова повече са лишени от всякаква човещина. Някак си претръпват към болката на хората и гледат само в ръцете ти какво им носиш.  
Ками аз така и не разбрах какво е станало в работата ти, ама не се ядосвай. Гледай вкъщи да сте здрави и да сте добре. Пък другото са дреболии.
В моята нова работа, всеки си мисли, че работи най-много, а взима най-малко. И днес си спретнаха скандал 2 колежки, коя колко работи. Ама това е нещо типично. Аз където и да съм била все е било така, всеки си мисли, че е най-прецакан.
Аз гледам да стоя далеч от подобни спорове, че после те разнасят и ти слагат в устата думи, които даже не си мислила.
Ние имаме боядисана кухня. Остава да я изчистим. И стария шкаф с мивката сложихме. Да го ползваме докато станат новите.Новите ще ги правим поръчка, ама трябва тепърва да търсим фирма.  
Днес сложихме и аспиратора. Остана да му удължим кабела, че е къс. Не знам на кой е хрумнала тъпата идея уредите, които се слагат на високо да имат кабел по 60 см., ама не стига за една педя до контакта и ще се удължава.
Харесахме си и маса и столчета. Вероятно другата седмица ще ходим да ги взимаме.  
Да се похваля и, че имам вивателски телефон вече.  
Та, който има такъв да пише на ЛС да му дам моя номер.  
За Вени вече знам и ще и пиша какъв е. Ако има други вивателки да пишат.  
Имах екшън и с новия тел. На втория ден след като го взех получавам смс, че не съм си била платила кабелната за август към близу. Пък аз не стига, че не съм към близу, ами дори и кабелна нямам, защото не сме купили още ТВ, за да гледаме.
Пращам майка ми да проучи въпроса, че телефона е на името на татко и тя ми звъни след час и вика имаш нов номер. Предишния номер бил на някаква фима и за това така пращали. Новия дето дали бил още "девствен" и аз съм му първата.  
Та така  за 3 дена 2 номера смених, без да вадя картата от телефона.
Стана много дълъг пост, ама като не пиша по цяла седмица и ми се събира много за разказване.  
Накрая ще кажа добре дошли на новите, бързо оздравяване на болните и весело празнуване на празнуващите.  
Отивам да гледам снимки. 

Ми Стеф, аз само да си кажа 

antonia, може ли да ти казвам Тони, за по кратко? Благодаря за предложенията  Предполагам, че ще го запиша в Спартак И двата клуба са ми познати по друга линия, така, че ще трябва да помисля пак 
Кажи нещо за теб, ние май нищо не знаем, освен , че си от Варна и , че имаш 2 деца. 

ПолинкУ, дека си мър мама?

Всъщност имам три децА. Ами какво да кажа за себе си? Омъжена от забравих вече колко време /12 години/, бивша медицинска сестра, от три години гледам бебета.  Много се надявам сега момчетата да тръгнат на ясла и аз малко да си отдъхна.
Племеника ми тренира футбол към Ч.море, та затова съм запозната с темата.