Съветче...?

Шанел  и Шани, казали сте това, което и аз мисля 

Същото ще споделя и аз за голямата ми дъщеря. Най-доброто средство да се справите е да и дадете време - от колкото има нужда, от толкова. Даже се бях консултирала и с психолог, той ми каза: "Детето няма проблем, то показва чувствата си, които са съвсем в реда на нещата при подобни обстоятелства. Вие сте тези, които имате проблем, щом не го приемате като нормално."
Ще има и ревност - ще ревнува баща си от теб, него от другите деца, децата от вас. Няма да е лесно, нито бързо, но съм сигурна, че ще станете приятелки.

Честито бебче! Да са ви живи и здрави всичките дечица!

Бях на 9, когато се роди брат ми, повивах го (нямаше памперси в онези времена), давах му вода, оригвах го, люлеех го (на ръце).

И мен ме подразни това " не даваме да ни пипат бебето", как не можахте да измислите по-нежно обяснение. Голяма тактичност сте проявили....

Бебетата не са чупливи, дете на 11 е доста отговорно, честно дожаля ми 

Както някой писа момичето е вече голямо и разбира доста неща,и същевременно е още дете.Иска да се чувства част от семейството.Затова трябва да положите повече грижи за да се чувства тя уверена и желана при вас.
Разбираемо е да се притеснявате за бебето,но „Не обичаме никой да пипа бебето ни“, е доста студено.Да не кажа жестоко.Както другите са писали в твое присъствие(или на мъжът ти) може да ѝ го даваш като е будно.
Не зная какви са ви отношенията с бившата съпруга,но надявам се не намесвате детето.
Ако наистина желаеш да имате добри отношения със момичето говорете ѝ повече,обяснявайте подробно защо и как.

Абе доста се търси под вола теле тука.
Роси особено - как пък изобщо ти хрумна това тълкуване на думите, ума ми не го побира! Искала е жената детето да бъде гостенче на рождения ден на сестричките си, ако и в това виждате задни мисли, простоооо 

Авторката отглежда 4 бебета и й се налага да се справя и с разделена с майка си пуберка. Аз лично ама изобщо не бих се справила. (ако зад този ник стои реална жена де, аз си имам моите съмнения по въпроса). Та надали в такива моменти успяваш да съобразиш всяко изречение. Иначе съветът да не се казва бебето ни, а братчето ти е абсолютно адекватен и съм сигурна, че Ася ще го вземе предвид.

Чак сега успях да влезна. Не сме казали просто не ни папий бебето! На дълго и на широко и двамата сме доляснявали как е още малко, как мама и тати трябва да си го гледат. Тя далече не е единствената, на коята не го даваме, да го държи, той още няма месец! Бил е в нея само когато тя е седяла на леглото ми, но тя иска да го гушне и да се разхожда с него, няма да стане поте за сега.
Иначе е съпричастна към грижите-заедно сипваме вода зя къпане, даваме и да провери Т, тя залепва пеленката, дори понякога гледа как се храни, показвах и как се прави масаж и пр...

Колкото до рождения ден, то Жаклин беше поканена лично от момичетата те и се обадиха, тя каза, че е много щастлива, че много иска да дойде. Дори когато дойде тук, с два дни закъснение, каза как майка и решила, да позакъснеят за да можело да отидат да и купела не знам си какво си, което дори сега не е сред багажа и.

Не виждаме никакви телета.Истината,е че знаем малка част от историята(каквато и да е тя),а така съвет трудно се дава.
Пубер е да,но е дете и ако тя иска да е близка с децата ѝ ще трябва да я разбира.
Казах, каквото казах със съзнанието,че такива отношения са трудни и да се поддържат трябва да се стараеш повече.
И да,децата са четири,но съм останала с впечатлението ,че има готвачка и гувернантка.
Не казвам,че ѝ е лесно.Майката си е майка и никой не може да я замести напълно.

ПП Всеки си преценява с какво може да се справи,нали?

Eved, не беше насочен към теб поста ми, просто си писала своя почти паралелно с моя и така са се подредили.
Имах предвид, както и съм написала, Росито за това, което е написала за рождения ден, а след това и драматичното дожаляване на raja_nikol, че на 11-годишно дете не дават да разнася 2-седмично бебе.

Вероятно и бившата не е много коректна,но това си е нормално.На бившите това им е проблема,че са бивши(независимо от причината за развода,вина и прочее подробности).
Както казах детето е малко и просто трябва да се внимава с него,че пубертета не прощава.
Това е много хубаво.Това имах предвид аз.Да се говори с хлапето за да не се чуства нежелано и излишно в новото и огромно семейство на татко.

Няма проблем.Те децата и на 15 може да объркат нещо.Гаранции няма.

Имам само домашна помощница, която няма нищо общо с децата. Майка ми е тук и тя ми помага, защото майката си е майка. Аз не се противя да е близка с децата ми, те се разбират идеално. И не се протива тя да го гушка защото му е само полусестра, а защото бебето е малко. Няма нищо общо с нея лично. Както казах тя е прекрасно дете, много послушно и възпитано.

Бебето е 2-седмично, сега видях, нормално е да не го дават много, много на другите деца, че и на големи хора. Има време, ще стане на 2-3 месеца.

Търсиш съвети - моят е в тази посока да помислите...Хем искаш да се сближиш с дъщерята на мъжа си, хем самата ти усещаш от къде идва проблемът, но не си склонна нищо да промениш.

Не мисля, че синът ми трябва да е заварката. И както вече казах, не е лично къв нея. Всичко останало и се разрешава. Но не смятам да рискувам здравето и живота на детето ми.
А и това не е чак такъв проблем, в смисъл тя все пак е винаги до него при всяко събуждане през деня. Но синът ми не е кукла. А и мисля, че тещата ще си станат от самосебе си с това тя да го гушка, само искам той малко да порастне.
А и според мен детето си е много щастливо с мен, докато не се чуе с майка си, тогава и хрумват тези странни идеи.

Аз се старая много с нея, както гушкам моите деца, така гушкам и нея, понякога всички заедно лежим в моето легло, гледаме филмчета, реша и косата, правя и прически, дори тя ми разказа за някакво момче, което си харесвала, но да не съм кажела на майка и. Аз обещах, че ще е нашата тайна.

Понеже искате история, ето я-съпругът ми, тогава приятел, разбра, че ще има бебе съвсем скоро преди това бебе да се роди. Тъй като вече беше студент тук, то хукна към Франция. От начало бяха прищевките на майката да го признае или да не го признае, всеки ден си сменяше мнението. Призна го на края, но пак не му беше позволено да види дъщеря си до не помня колко месеца. После докато живеехме във Франция пак бяха прищевките на майката кога може и кога не може да види той детето си. На нашата сватба я доведе баба и, свекърва ми. Родиха се близначките, пак имаше прищевки да се види Жаклин с тях или да не се види. Върнахме се в ЮК това дете веднъж не беше пуснато при нас на гости до сега. Но през цялато това време от раждането майката си прибира тлъста идръжка от нас.
И ако забелязахте, името на детето е Жаклин, кръстена е на баща си. Но когато се роди те не бяха дори заедно. Аз нямам нищо против дори да са приятели съпругът ми и бившата му, дори помня, че веднъж бях презложила той за прекара малко време с тях за да опознае детето, тогава пак не я беше виждал дълго и не по негова вина. Но, сега поне имат време.