Какво има след смъртта извън християнския догматизъм
- Публикувана: 29 авг. 2011, 23:24 ч.
- Последно мнение: 8 март 2018, 11:43 ч.
# 90
1 септ. 2011, 13:09 ч.
Съгласна съм с тази постановка....отчасти. Възможно е някои да " бъдат избирани" да страдат, не те сами да изберат подобна участ.
Смятам, че всеки сам предначертава пътя си в следващия живот, в зависимост от ненаучените уроци от предния. Казват, че не го правиш сама, а с т.нар. духовен водач, личен ангел, сродна душа... или нещо подобно, каквото и да е. Тоест, ти сама избираш страданията си с една единствена цел - самоусъвършенстване и вървеж нагоре. Когато си в безплътно състояние не се ръководиш от корист, страх от болка и т.н., а само от желание за израстване.. Затова и страданията не са това, което са за нас тук и сега. Разбира се, сигурно има и изключения, описват ги по книгите като "лутащи се души". Май те са точно убийците, садисти и т.н.
Обаче изобщо не ми се връзва със смъртта и страданията на деца.
Друг вариант е да сме участници в една извънземна игра, само дето вместо във виртуална реалност сме си в реалната реалност. Някой ни натиска копчетата, управлява ни с джойстика и след всяко GAME OVER, идва време отново да се включи в играта.
Някакви по-оптимистични варианти няма ли?
Виж целия пост
Съгласна съм с тази постановка....отчасти. Възможно е някои да " бъдат избирани" да страдат, не те сами да изберат подобна участ.
Обаче изобщо не ми се връзва със смъртта и страданията на деца.
Друг вариант е да сме участници в една извънземна игра, само дето вместо във виртуална реалност сме си в реалната реалност. Някой ни натиска копчетата, управлява ни с джойстика и след всяко GAME OVER, идва време отново да се включи в играта.
Някакви по-оптимистични варианти няма ли?
# 91
1 септ. 2011, 13:20 ч.
Да, много добре обобщено.
Аз лично смятам тази постановка обаче за доста грешна. Смятам, че съзнанието и поведението ни са изцяло физиологично обусловени.
Например, наследяваме генетично темперамент, интелект, тип нервна система, особености на жлезите с вътрешна секреция и т.н. (Това как пасва на идеята за прераждането, между другото? Хем е преродена душа - хем толкова прилича на физиологичния си баща.)
Да вземен примерно хормоните - предполагам, няма да спорите, че те влияят на цялото ни поведение, дори и на уменията ни. Как ще работят жлезите ни, в голяма степен е генетично обусловено.
Т.е. това, което сме ние - е в голямата си част (според мен 100%) физиологично обусловено.
Примерно, вземете една жена с високи нива на тестостерон. Известно е, че тестостеронът влияе върху това, колко бързо взимаме решения, колко сме склонни към рискове, върху агресията, върху ориентацията в пространството, върху сръчността. Така цял живот си живее тази жена с високите нива на тестостерон и те се отразяват на мислите, чувствата и поведението й. И после умира - няма ги жлезите, няма я цялата обичайна биохимична каша, която е формирала поведението й. Това може ли да бъде същата жена? Същата душа? Същото съзнание, със същите мисли?
Малко дълго стана, но дано да съм обяснила добре казуса.
Виж целия пост
Ако обобщя казаното дотук, излиза че душите са особен вид паразити, които не се влияят от времето и пространството. Използват физическите тела на хората с цел задоволяване на собствените си потребности и след това ги напускат за да намерят нов гостоприемник. 
Да, много добре обобщено.
Аз лично смятам тази постановка обаче за доста грешна. Смятам, че съзнанието и поведението ни са изцяло физиологично обусловени.
Например, наследяваме генетично темперамент, интелект, тип нервна система, особености на жлезите с вътрешна секреция и т.н. (Това как пасва на идеята за прераждането, между другото? Хем е преродена душа - хем толкова прилича на физиологичния си баща.)
Да вземен примерно хормоните - предполагам, няма да спорите, че те влияят на цялото ни поведение, дори и на уменията ни. Как ще работят жлезите ни, в голяма степен е генетично обусловено.
Т.е. това, което сме ние - е в голямата си част (според мен 100%) физиологично обусловено.
Примерно, вземете една жена с високи нива на тестостерон. Известно е, че тестостеронът влияе върху това, колко бързо взимаме решения, колко сме склонни към рискове, върху агресията, върху ориентацията в пространството, върху сръчността. Така цял живот си живее тази жена с високите нива на тестостерон и те се отразяват на мислите, чувствата и поведението й. И после умира - няма ги жлезите, няма я цялата обичайна биохимична каша, която е формирала поведението й. Това може ли да бъде същата жена? Същата душа? Същото съзнание, със същите мисли?
Малко дълго стана, но дано да съм обяснила добре казуса.
# 92
1 септ. 2011, 13:36 ч.
jp, според тези които вярват в прераждането, съзнанието на един индивид не се преражда. Т.е. след смъртта на тялото умира и самоличността на човека. Остава само душата търсеща друго тяло, без спомени за това, което е била, а само научила поредните си уроци и усъвършенствана.
Виж целия пост
# 93
1 септ. 2011, 13:37 ч.
Първо трябва да се дефинира какво е душа. Дотогава всички размишления от къде е дошла и къде ще отиде са въздух.
Виж целия пост
# 94
1 септ. 2011, 13:38 ч.
Съгласна съм с тази постановка....отчасти. Възможно е някои да " бъдат избирани" да страдат, не те сами да изберат подобна участ.
Смятам, че всеки сам предначертава пътя си в следващия живот, в зависимост от ненаучените уроци от предния. Казват, че не го правиш сама, а с т.нар. духовен водач, личен ангел, сродна душа... или нещо подобно, каквото и да е. Тоест, ти сама избираш страданията си с една единствена цел - самоусъвършенстване и вървеж нагоре. Когато си в безплътно състояние не се ръководиш от корист, страх от болка и т.н., а само от желание за израстване.. Затова и страданията не са това, което са за нас тук и сега. Разбира се, сигурно има и изключения, описват ги по книгите като "лутащи се души". Май те са точно убийците, садисти и т.н.
Имам причина да мисля така, но не мога да я напиша, съжалявам. Не съм споделяла досега, няма и да го направя. 
Виж целия пост
Съгласна съм с тази постановка....отчасти. Възможно е някои да " бъдат избирани" да страдат, не те сами да изберат подобна участ.
Имам причина да мисля така, но не мога да я напиша, съжалявам. Не съм споделяла досега, няма и да го направя.
# 95
1 септ. 2011, 14:04 ч.
И какво е душата - ако тя е нещо различно от съзнанието?
Например, може ли душата да бъде щастлива? Да иска? Да планира? Да говори? Знае ли някакъв език? Може ли да обича? Може ли да е тъжна?
Защото зад всичко изброено вече е наблюдавано, че стоят биохимични механизми в тялото ни.
И ако не може тези неща - това продължаваме ли да го наричаме "живот"?
Виж целия пост
jp, според тези които вярват в прераждането, съзнанието на един индивид не се преражда. Т.е. след смъртта на тялото умира и самоличността на човека. Остава само душата търсеща друго тяло, без спомени за това, което е била, а само научила поредните си уроци и усъвършенствана.
И какво е душата - ако тя е нещо различно от съзнанието?
Например, може ли душата да бъде щастлива? Да иска? Да планира? Да говори? Знае ли някакъв език? Може ли да обича? Може ли да е тъжна?
Защото зад всичко изброено вече е наблюдавано, че стоят биохимични механизми в тялото ни.
И ако не може тези неща - това продължаваме ли да го наричаме "живот"?
# 96
1 септ. 2011, 14:11 ч.
На мен пък не ми се връзват разказите за ПБС с идеята за прераждането: всички хора с подобни преживявания са изненадани от усещанията си, след като се отделят от тялото (наблюдават се отстрани, изпитват необичайна будност, радост, любов, спокойствие, движат се в тунели и т.н) Ако имаше прераждане, би следвало вече да са изживявали всичко това многократно и да знаят какво следва, от къде ще минат, с кой биха могли да говорят там... Освен това абсолютно всички запазват индивидуалността си, знаят кои са, кои са близките им и дори се срещат с тях в отвъдното.
Май двете "направления" са несъвместими.
Виж целия пост
Освен това абсолютно всички запазват индивидуалността си, знаят кои са, кои са близките им и дори се срещат с тях в отвъдното. Май двете "направления" са несъвместими.
# 97
1 септ. 2011, 14:13 ч.
Така ще излезе.
Сега чакаме по една тема за всяко от тях.
Виж целия пост
Май двете "направления" са несъвместими.
Така ще излезе.
Сега чакаме по една тема за всяко от тях.
# 98
1 септ. 2011, 14:17 ч.
Така ще излезе.
Сега чакаме по една тема за всяко от тях.
Сакън!
Аз не съм привърженик на никоя теория. (Все още търся тази, която ще ми хареса
), така че по темата всичко ми е интересно.
Виж целия пост
Май двете "направления" са несъвместими.
Така ще излезе.
Сега чакаме по една тема за всяко от тях.
Сакън!
Аз не съм привърженик на никоя теория. (Все още търся тази, която ще ми хареса
), така че по темата всичко ми е интересно.
# 99
1 септ. 2011, 14:27 ч.
Аз също търся своята теория и се опитвам да "компилирам" информацията от множеството различни в нещо, което да ми пасне. Надявам се различните виждания да ни помогнат, иначе новите теми ще се роят като нови души 
Виж целия пост
# 100
1 септ. 2011, 14:32 ч.
МОже би при ПБС не се минава границата, която бележи края на съответното прераждане и отвъд която помниш кой, кога, с кого какъв е бил. Затова го наричат и Близко 
Може би по- скоро само се изострят възприятията дотолкова, че да видиш, че има и още нещо и да получиш от близките си подкрепа, като те се явяват в познатата за теб форма, за да можеш да ги познаеш.
Виж целия пост
Може би по- скоро само се изострят възприятията дотолкова, че да видиш, че има и още нещо и да получиш от близките си подкрепа, като те се явяват в познатата за теб форма, за да можеш да ги познаеш.
# 101
1 септ. 2011, 14:52 ч.
Alexa JT, аз мислех, че тунелът е въпросната граница, след която преминаваш в духовния свят?
Обичайно ПБС са съпроводени с твърдения от рода: "разбрах, че всички сме части от едно цяло (Бог, Висш разум, Вселена или както искаш го наричай), осъзнах смисъла на живота, на човешкото съществуване, как и защо е организирано по този начин и т.н. Според мен до подобно прозрение можеш да стигнеш единствено, ако имаш пълната картина на всемира, а това пак не е по възможностите на отделния индивид - само душата го може, защото е била там и се връща в познатата й "информационната база данни". Т.е границата, за която говориш, трябва да е премината?
Някак си по-правдоподобно щеше да ми звучи "спомних си", но честно казано не съм го срещала досега.
Виж целия пост
Обичайно ПБС са съпроводени с твърдения от рода: "разбрах, че всички сме части от едно цяло (Бог, Висш разум, Вселена или както искаш го наричай), осъзнах смисъла на живота, на човешкото съществуване, как и защо е организирано по този начин и т.н. Според мен до подобно прозрение можеш да стигнеш единствено, ако имаш пълната картина на всемира, а това пак не е по възможностите на отделния индивид - само душата го може, защото е била там и се връща в познатата й "информационната база данни". Т.е границата, за която говориш, трябва да е премината?
Някак си по-правдоподобно щеше да ми звучи "спомних си", но честно казано не съм го срещала досега.
# 102
1 септ. 2011, 15:10 ч.
Представи си, че си в затвор. При определени условия (в случая ПБС) излизаш в зоната за свиждане от едната страна на стъклената преграда. Говориш с близкия, който ти е на свиждане, виждаш, че има друг свят от другата страна на стъклото, но реално не можеш да го разбереш от настоящето си място, нито знаеш какъв е живота на съответния близък. Т.е.при ПБС сме по- скоро в нещо като зона за свиждане, отколкото в самия отвъден свят.
Виж целия пост
# 103
1 септ. 2011, 15:13 ч.
Добре - как мислиш, как си спомняш и как изпитваш емоции като ти липсва "машинарията" - в тази зона за свиждане?
Виж целия пост
# 104
1 септ. 2011, 15:48 ч.
Закачвам се за твоя пост, но се отнася и към другите постове: Чакайте малко!
Откъде-накъде мислите, че всички се наблюдават отстрани, минават през тунели и т.н.? Или, че всички се срещат с починали близки, изпитват радост, любов и после не се страхуват вече от смъртта? Една съфорумка беше питала доста хора с такова преживяване и каза, че всички разказват различни неща.... 
................
Виж целия пост
На мен пък не ми се връзват разказите за ПБС с идеята за прераждането: всички хора с подобни преживявания са изненадани от усещанията си, след като се отделят от тялото (наблюдават се отстрани, изпитват необичайна будност, радост, любов, спокойствие, движат се в тунели и т.н) Ако имаше прераждане, би следвало вече да са изживявали всичко това многократно и да знаят какво следва, от къде ще минат, с кой биха могли да говорят там... Освен това абсолютно всички запазват индивидуалността си, знаят кои са, кои са близките им и дори се срещат с тях в отвъдното.
Май двете "направления" са несъвместими.
Освен това абсолютно всички запазват индивидуалността си, знаят кои са, кои са близките им и дори се срещат с тях в отвъдното. Май двете "направления" са несъвместими.
Закачвам се за твоя пост, но се отнася и към другите постове: Чакайте малко!
Откъде-накъде мислите, че всички се наблюдават отстрани, минават през тунели и т.н.? Или, че всички се срещат с починали близки, изпитват радост, любов и после не се страхуват вече от смъртта? Една съфорумка беше питала доста хора с такова преживяване и каза, че всички разказват различни неща.... ................ Препоръчани теми