В края на лятото винаги ме обхваща една тъга....Става пусто, мрачно, хлад.....
А иначе зимата е моят сезон
Виж целия пост
А иначе зимата е моят сезон
Лятото си отива.Тъжно ли ви е?
- Публикувана: 30 авг. 2011, 11:53 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2011, 08:44 ч.
# 286
20 септ. 2011, 19:31 ч.
Тук беше към 28-30 градуса. За утре е планиран плаж на Обзор. 
Виж целия пост
Днес ми е още по-тъжно за лятото. Това мрачно и хладно време не е за моята душа. А тепърва предстоят много такива дни... 
Няма как. Ще трябва да повярвам на подписа на Елиас...
Няма как. Ще трябва да повярвам на подписа на Елиас...
Тук беше към 28-30 градуса.
За утре е планиран плаж на Обзор. 
# 287
20 септ. 2011, 21:09 ч.
Пък аз току що смених летния си подпис с ланския есенен. 
Тая щуротия да надписвам очевидно сезонните картинки май ми е останала от детството. Тогава надписвах гумите си с химикалка отгоре. Посланието гласеше: "гума на стефка". Да не би щото някой да помисли, че това е тракторът на стефка.
С други думи може и малко да е тягостна есента понякога, но барем ще се успокоявам, че емоционално все още съм в пролетта на живота.
Я! И Елиас се подменила есенно.
Виж целия пост
Тая щуротия да надписвам очевидно сезонните картинки май ми е останала от детството. Тогава надписвах гумите си с химикалка отгоре. Посланието гласеше: "гума на стефка". Да не би щото някой да помисли, че това е тракторът на стефка.
С други думи може и малко да е тягостна есента понякога, но барем ще се успокоявам, че емоционално все още съм в пролетта на живота.
Я! И Елиас се подменила есенно.
# 288
21 септ. 2011, 14:06 ч.
Толкова ми стана тъжно вчера. Времето беше чудесно-облачно, хладно...а аз съм болна и пазя леглото 
Виж целия пост
# 289
26 септ. 2011, 17:23 ч.
Тъжно ми е, защото идват два от най-омразните ми месеца в годината - януари и февруари!
Зимата я понасям до декември, след това не я издържам...особено пък в допълнение като започнат поредните грипни епидемии и прочие прекрасности
Виж целия пост
Зимата я понасям до декември, след това не я издържам...особено пък в допълнение като започнат поредните грипни епидемии и прочие прекрасности
# 290
27 септ. 2011, 00:19 ч.
Нее, не ми е тъжно.
Всеки сезон свършва точно,
когато започне да ми омръзва.
Искам вече по - хладничко време.
Да, става мрачно, пусто, влажно,
с аромат на печени чушки из въздуха,
но през изминалия сезон се наситих от
навалици, слънце, жега, насекоми и т.н.
По - уютно ми става през есента
... и чакам следващото лято естествено!
Виж целия пост
Всеки сезон свършва точно,
когато започне да ми омръзва.
Искам вече по - хладничко време.
Да, става мрачно, пусто, влажно,
с аромат на печени чушки из въздуха,
но през изминалия сезон се наситих от
навалици, слънце, жега, насекоми и т.н.
По - уютно ми става през есента
... и чакам следващото лято естествено!
# 291
27 септ. 2011, 07:01 ч.
Ходихме на балкан. Супер временце е! Август не става. За планината си е чудно март-май, септември- ноември.
Виж целия пост
# 292
27 септ. 2011, 14:25 ч.
Есента е най-красия сезон за мен
Незнам защо, най си я харесвам от всички сезони 
Виж целия пост
Добре да е дошла есента, и дано се задържи по-дълго. Не очаквам с нетърпение зимните студове 
Есента е най-красия сезон за мен
Незнам защо, най си я харесвам от всички сезони
# 293
28 септ. 2011, 17:26 ч.
Есента наистина е най-красивия сезон, особено когато я посрещаме на плажа!
Виж целия пост
# 294
29 септ. 2011, 12:03 ч.
Малко ми е тъжно, обичам лятото и пролетта, има живот, има живец, слънце, птички, пчелички, цветя, есента е също много красива, но ми действа носталгично ...
Виж целия пост
# 295
29 септ. 2011, 12:46 ч.
И на мен ми е тъжно, беше хубаво лято...
Зимата много я мразя, тъмно и студено е.
Виж целия пост
Зимата много я мразя, тъмно и студено е.
# 296
29 септ. 2011, 13:29 ч.
А аз обожавам есенната гора, много ми е красива от октомври. Тогава са любимите ми цветове, без майско зеленото, в което съм влюбена от дете.
Виж целия пост
Есента наистина е най-красивия сезон, особено когато я посрещаме на плажа!
# 297
29 септ. 2011, 14:08 ч.
Oбичам настъпването на всеки нов сезон! А когато си отива лятото сякаш цялата цемя си отдъхва. Има нещо много облекчаващо, че все пак има есен, почивка от забързаните пролет и лято. Има време да дишаме свободно и да се наспиваме на хлад. За тези,които тъгуват пускам това стихче на Христо Фотев, мир на душата му, дано ви хареса!
НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО...
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме.
И устните ни вечно са уплашени.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото.
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Бързо се притискаме.
И махаме с ръцете си... И гларуса,
и вятъра, и залеза тържествено
ще съобщят на всеки, че за София
със влака в десет си замина лятото.
По дяволите! Всичко е известно.
Известно е. Но все пак оставете ме
да се удавя в погледа на лятото.
Да ме вълнува беглото докосване
на медните й колене...
И в пръстите,
замрежили лицето ми изопнато,
да прозвучат тръстиките созополски.
Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...
Ах, лятото
не искаше да си отиде...
Виж целия пост
НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО...
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме.
И устните ни вечно са уплашени.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото.
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Бързо се притискаме.
И махаме с ръцете си... И гларуса,
и вятъра, и залеза тържествено
ще съобщят на всеки, че за София
със влака в десет си замина лятото.
По дяволите! Всичко е известно.
Известно е. Но все пак оставете ме
да се удавя в погледа на лятото.
Да ме вълнува беглото докосване
на медните й колене...
И в пръстите,
замрежили лицето ми изопнато,
да прозвучат тръстиките созополски.
Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...
Ах, лятото
не искаше да си отиде...
# 298
29 септ. 2011, 14:12 ч.
Nadinka , тази картинка в подписа ти я имам на нареден пъзел, страхотна е!
Виж целия пост
# 299
29 септ. 2011, 16:01 ч.
Не искам да свършва лятото 
мразя да ми е студено 
.Действа ми супер подтиснато лошото време.
Виж целия пост
мразя да ми е студено .Действа ми супер подтиснато лошото време. Препоръчани теми