Денем дяволче, нощем ангелче, що е то? Ама разбира се – ФЕВРУАРЧЕ! (36)

То постфактум, ама - честит първи учебен ден, най-вече на първокласниците ни! Да им върви по вода учението!

Аз нали съм претръпнала, та не се вълнувах много от това че е първи учебен ден, сутринта набързо се скиприхме и в общи линии половината шоу го пропуснахме (защото се успахме), но това ми дойде много добре, че иначе е едно висене... Донакупих някои неща за Алекс, почерпих децата по случай повода с по една тортичка и се прибрахме. Сега ще го слагам Митака да спи и уж малко да почина.
Коте, снимките са страхотни. Акулката страшна прическа вади, много е фешън. А теб да не съм те чула да споменаваш диети!

А случката с Митака е много сложна. дано наистина да си пробият тия зъби сами, иначе трябва с операция да се изкарат и това пак е добър вариант. По-лошо се оказа че е ако няма въобще зъби, защото трябва да се сложи някакъв местопазител, който той не виждам как ще търпи. Иначе ще изостане развитието на челюстта в тази област и ще е грозно, отделно дето после като тръгнат постоянните ще има проблеми, то е ясно че може би ще трябва брекети да се сложат, но дори и те не биха оправили недоразвитата челюст, така че най-добрия вариант е да излязат тези зъбки. Стискайте палци, че наистина не ми се мисли иначе какво ни чака. След две седмици сме пак на контролен преглед и ще направим нова снимка да видим дали има някакво раздвижване за да се прецени вече от тук нататък какво ще правим. Голямата изненада за всички е че въобще има зъби, всички се чудят как така е възможно това и естествено всичко се обяснява с това че е много малък и костта е мека, зъбките и те са мънички и съвсем нови и просто са се върнали на старото им място, защото там костта още не се е била втвърдила. От една страна е голям майтап, от друга се моля да си порастнат, че не ми се мисли..

Честит първи учебен ден на всички ученици! Успешен старт и на първолаците  Рая и  Софи!

И аз ви чета и се вълнувам заедно с вас за първия учебен ден и за тръгването на ясла Много емоции ме чакат ,просто незнам какво ще бъде като тръгне Жорката на ясла,сигурно ще се съм луднала отвсякъде:crazy: Много полезни неща чета  със сигурност

Съни,леле, браво на Диманка,моето диване се събуди в 6.00 И заспа преди малко ,ей,няма умора това дете.

Дрисливия и повръщаащ вирус мина и покрай нас,обаче минахме май леко ,слава богу.

Пухи, и аз като Юху сънувам странни сънища Все ужасии някакви ,умрели много често също Незнам и аз какво да кажа ,но на няколко пъти в живота ми се е случвало да сънувам нещо и то да се случи точно така като съм го сънувала Първи я път бях в потрес ,защото сънувах погребението на любимия ми дядо,сънувах как ми казват ,че  е умрял.....и то се случи ..... ей,хора побърках се беше същото като в съня ми....от тогава ме е страх да сънувам вече...
Ох,отплеснах се

Честито ново начало на учениците ни и успехи на тях и техните родители!!

Котич, наистина страхотни снимки! Благодаря ти, че ги сподели, щото си падаш малко... хм, потайна, или, хайде, да го наречем дискретна.

И Моника, и Алекс, но особено Моника, са твои копия, най-вече визирам котешките очи.

Пухи, малко е стресиращо, когато се сънуват мъртви, особено пък ако комуникират с децата ни (дори това да е чужд сън). На мен не ми се е случвало, а майка ми ми е спестила, ако е сънувала подобно нещо, въпреки че и тя си пада мега суеверница и отношението ѝ към ежедневието е подчинено на някакви такива скрити смисли, лъв ми и той същия, абе...

Още от зората на цивилизацията хората се опитват да отговорят на въпроса какво представлява сънят и защо сънуваме, че даже съм чела хипотези на тема защо (изобщо) спим. Моите сънища също са много пъстри и разнообразни, някои са кошмарни, други приятни, трети... розови. Имам и пророчески, ъф корц.

Като малка се питах, какво ако всъщност истинския ми живот е докато сънувам, а събуждането да е нереално. Ами, какво, какво, предпочитам си живота, в сънищата често събитията излизат извън контрол (а може би в живота усещането, че владеем поне собствената си съдба, е илюзия).

Деска, преминахте мини военно обучение, а? Гадни са тези сирени, аз съм по принцип против пускането им, освен при крайна необходимост, ама кой ме пита.

Аз пък днес загубих един комплект ключове за апартамента. Вече даже почти не се надявам да ги открия, но още не съм казала на лъв ми, който ще се сърди бая. Така и не разбрах кога и къде са се изплъзнали, ама... блейка съм и си патя.

П.П. Последно оплакване за деня: Люсил от няколко дни не спи почти изобщо нощем и ме побърква, висенето на цица е отчайващо, просто не мога да я откъсна (не помня с Калина да съм имала такъв период). Толкова настървено суче нощем, че даже ѝ е излязло мазолче на горната устна. Пууу, не земат да излязат пустите долни кучешки, че ми омръзна живота вече!

ДД! 
Честит първи учебен ден на учениците, да им върви по вода! 

Пухи, сънят и според мен е хубав, въпреки, че е стряскащо да сънуваш починал близък, да. Аз преди да родя Макси нали на два пъти сънувах починалите ми баба и дядо и хем се стреснах, хем някак спокойствие ми лъхнаха, пък и после, след като всичко се разви чудесно с раждането си казах, че цялата тая работа е била за добро. 
Котич, леле ти си баси мацката бе жена!  Децата са бонбони големи, а ти си им като сестричка! 
Мяу, тук Сокол /отново  /, дан си помислиш, че си сама.  Дано се намерят пустите ключове, че да не ти мрънка Лъв ти на главата. 
Аз вече се плаша от размерите на моята разсеяност - тази сутрин поведохме Бо на градина без грам никакъв докиментец, върнаха ни, ъф корц, та седяхме отпред докато ядосаният ми вече мъж се върне до вкъщи.  После тръгнах да изхвърлям боклука, видях едни познати... заговорихме се, оставих боклука на земята да не ми тежи и там си и остана.  Прекосих половината квартал като се сетих, чакаше ме, та си го изхврълих. 
Мери, имаме инхалатор, много помага при такива състояния, ползваме го доста. 
Мики, бързо оздравяване на Явко! 
Ради, за вас си мислех - защо не пробваш на твоята мадама да и даваш Линекс бейби в продължение на няколко месеца? Аз им давам на моите /Бо нали беше със запек, а това чудо нормализира флората и помага и за дрис и за запек/ и това лято не са имали разстройство, а около нас масово децата минаха през вашите перипетии. 
Далче, чуден си е Бо! 

Максо е съвсем добре вече.  Чакам да стане 16 часа и да се понасям полека за баткото, че градината е на около 30 минути пеша някъде, а на връщане колко време ще се влачим... не ми се мисли. 

Здравейте, мили мои!

Честит първи учебен ден на всички ученици, учители и най-вече на първолачетата и техните мами и татковци, които днес също се връщат на учебната скамейка! По вода да ви върви!



Не съм ви чела отдавна, затова не мога и да коментирам... Простете ми! 
Исках само да ви поздравя за празника и да ви кажа, че ЖК-то мина добре- бебка се е обърнала вече и е в изходна позиция. Заради честите контракции и кръстобола освен Магнерич ще пия и Гинипрал по 1/2 таблетка 3 пъти дневно, че да стои бебка на топло поне до края на октомври.  Иначе тежи вече към 1550 грама и доста мощно ме подритва. А как се върти и суче самооо! 
При нас е лудница- готвим се за сватба, пера и гладя бебешки дрешки, правя списъци, Аля щурее, бърбори, вече много се занимава самичка, заспива като голямо детенце сама в леглото си (е, понякога пак довтасва при мен посред нощ  ), свеки я няма и домакинството на мен се пада изцяло, Ники бачка като луд, имахме панаир и често се шляехме там за радост Алина  .... За повече нямам време, че ютията ме чака... Прекрасен ден!

P.S.: Само успях набързо да прещракам снимките на Котето- Xcat, разкошни сте! Сладурчета и половина! А ти си като момиченце! 

Здравейте и от мен.Моята кукла вече втори ден е на ясла:закусвала е,обядвала е,играла си с другите деца,и била много спокойна и послушна (вкъщи изобщо не ме слуша),спала е на обяд и си е изяла следобедната закуска,когато я заведа в градината не плаче.Много съм доволна че всичко е наред и свиква бързо.

Дай боже всекиму, Ели! Браво на Кари!

4естит първи учеб ден на всички ученици с пожелания за много успехи !!!
И аз искам да гледам снимките с Котето  в снимки.бг , но някаква парола ми иска ... издайте я де...  

Привет момичета 
Честит първи учебен ден на учениците и техните родители 
 Аз кисна вечер на балконЯ, но нещо съм се сдухала и скоро може да ме пишат по весниците за убийство, но незнам от кой да почна че всички ме ядосват (освен децата, щот тях си ги изтрайвам)
Бръм дано зъбките тръгнат да излизат пак 
Танче радвам се че сте добре с Алето и малката шавливка 
Ника твоя мъж, дето ми беше за пример как си го възпитала направо го вързах мислено за бора като четох за Макси
Лаптопа ми се сдуха, баткото почти не става от компа та ще си ви чета пак от телефона и когато мога ще се разписвам.
Прегръщам ви всички 

Честит първи учебен ден на нашите малки ученички- Рая и Софи! Първолачетата ще започнат, а техните майки ще се върнат в 1-ви клас! Чакаме да разкажете за трепетите и впечатленията от деня!

Коте, страхотни сте!
Танче, браво за хубавите резултати. Вие само тримцата ли сте? А твоите майка и бабче не са ли покрай теб да помагат?
Бръмби, гуш на Митачето  
Ника, гуш на Максето.   А ти, наистина, няма ли да ни пуснеш снимки "преди" и "след", толкова се гордеем с теб.

Ние вчера бяхме на консултация, биха ни последните ваксини Пентаксим и Синфлорикс (пффуу, най-после, край вече!   ), мерки 85см, 12кг.

Да споделя с вас едно мое притеснение- иде реч за гърнето. Ами до никъде сме.... не дава да го сложа да седне, започва да се бори с всички сили, пищи, разплаква се и аз се отказвам. Периодично го пробвам, щото нали, да забрави малко, да не го стресирам, ми то мина вече лятото.  Най-дългото ни стоене е половин минута и толкоз. Вярвайте ми, просто не го свърта на едно място. Направо ме хвърлят в смут изказвания на майки, чиито деца стоят седнали на гърнето по 20мин., че и повече...Аз мойто диване не мога да го задържа седнал ни на гърне, ни където и да е. Днес говорих с една майка, чието детенце почна ясла наскоро и лелките се карали на майките с изречения от сорта "вие какво сте правили досега, че не сте го научили поне да сяда на гърнето?"    А иначе като го питам къде се прави "пиш", ми посочва гърнето...

Ника- Био Гая взех да и давам сега незнам и аз защо,преди давах от Линекса но нещо не видях особен ефект...сега да видим какво ще стане 

Мии, добре разписала се! Жалко, че не си баш на кеф, ама ще се разведри около вас, ще видиш!

Амика, привет и на теб. Ние не сме по-напреднали от вас в гърняната област, ако това може да ти е утеха.

Ради, и аз давам биогайята (по принцип). Почакай, ще има ефект. То всъщност целта е да се възстанови изтеклата чревна флора, не играе роля за спиране на диарията (играе ама косвено).

Юхуу, айде, да се нормализират нещата и при вас, може да дойдем тия дни да ви разведрим, предяслено.

Никич, хубаво е, че не съм само аз муха без глава. То и на мен ми се случват подобни случки и като рече ти за боклюка, срам не срам, да споделя, че май съм ги изхвърлила ключовете (неволно, ъф корц), защото бях нарамила на едното рамо читавата дамска чанта, на другото рамо ми висеше една чанта за изхвърляне, а (щях да кажа на трето рамо, но просто няма такова, за жалоС) в ръка бях с допълнителен боклюк. На всичко отгоре изкарвах и кривяща се Люсил (да си вземем резултатите от иследванията) и къде и кога съм ги пъхнала ключовете, няма да се разбере нивгаш.

Успях само да пребъркам изхвърлената чанта (да, правилно сте ме разбрали, рових в контейнера, пет пъти се огледах да не би да ме види някой познат, че станахме за резила, и странно защо първа клошарска смяна беше закъсняла днес). После си викам, да не би пък да съм ги забравила горе на вратата и се възползвах от един излизащ съсед, та да вляза да проверя (случвало ми се е поне 3 пъти досЯ, откак Люс е родена). На слизане помахах на боклюкчийския камион с носталгия... как па минАха, точно когат имах намерение да потърся и преровя баш плика с гадния бокук! Друг път контейнера прелива, няма кой да го сбере, а ся, точно когато щях да ровя. И онези ми ти бабаити много странно ме изгледаха, може би щото и аз ги зяпах, знам ли.

Вчера пък, или онзи ден, все тая, изпращам Калината на ДГ, ама съм станала със СССР-а нагоре, и търся ли търся ли търся диедемата ѝ, па на вс. отгоре се ядосвам как нищо не си слага на мястото, а то кво - диадемата на моята глава. Ама кога го разбрах, когато излязоха вече с баща ѝ и успях за първи път да се погледна него ден в огледалото и да си умия очите, щот ставам и дирек'но у центрофугата, няма не искам, няма не мога.

Ареее, Слънчи и Стели на отчет, днес всичко изглежда толкова празнично, и хората едни изтупани...

Нашия нет никъв го отнемА, та ся ползвам нечий чужд нет, ама само за форума, че нали ужким изтичала информация, или можело да изтече. Ми че то тоя нет на 2 чертички е по-бърз от нашия на 5, ненормална раЛта.

Мяуче, благодарско за подкрепата, все е по-добре да знам, че не съм само аз 
Посмях се на случката ти с боклЮка, камиона и ключовете...   Ако пък на теб може да ти е утеха, откакто Марти се е родил и аз съм станала аЦки разсеяна и непохватна - постоянно забравям, скривам от себе си, изпускам разни неща, загарям манджата...

Мии, бързо да ти преминава сдуханото... или пък ги изтреби до крак, както решиш!  
Амика, и моя човек неще гърнето, голям праз!   Ако се засягаш на всяко подхвърляне от разни лелки, ще ти заминат нервите за нула време.  
Ради, и аз първоначално давах Линекса няколко дни, не видях ефект и го спрях, но личната ме насмете, че се давало месеци наред и ефекта ще си дойде /както и стана/.  
Ох, Мяуска, голяма драма с тоя баклюк... много кофти за тия ключове.  
Чантата си я забравих миналата седмица в Патиланци.   Броих деца, обуща, якета, каляска и като ми излезна сметката си тръгнах. Добре, че в чантето ми беше телефона и ми потрябва, иначе никога нямаше да си спомня, че с чанта съм била, па какво остава, че съм я забравила някъде.   Преди няколко вечери пуснах котлон на макс да преварявам вода и чинно си легнах.  Добре, че по някое време мъжо е чул да пищи котлона, та е отишъл да види - котлона се е самоизключил и самоблокирал, водата извряла, канчето не мож го пипна. 
Имам нужда от почивка... странно изказване за човек, който не работи, но наистина се чувствам уморена.  

Никич, много се смях на всичките ти случки, ама смях през сълзи, щото и аз ги дробя същите (даже туй с чантата едно към едно).

Тръгна примерно да изхвърлям баклука, сложа го в багажника на количката и си го развозвам до ДГ и обратно (+ престой в градинката, 2-3 часа), а после обратно вкъщи. Пък ти - примерна, върнала си се, да ни би случайно някой да ти го изхвърли. Ама такива доброволци (и идеалисти) вече нема. Само Люсил и ней подобните събират отпадъци и ги меткат с кеф по кошчетата.

Искам и аз почивка, как да не работиш, бре, уф!