Хелоу лейдийз 
!
По обед писах, писах, подробно и прочувствено, но уви, затворих браузъра и умрях от яд
!
Вкратце, вися почти ежевечерно на блаконЯ, поради което съм с вас във всички преживявания... Честито на първокласничките ни - Рая и Софи, на именяците ни - Люсил, Софи и сие, на софиянци и на всички, чиито поводи пропуснах, къде волно, къде не
!
Забавлявам се с разсеяността на Мяучето и на Ника, още повече, че моята непостижима, ако не си включа напомнянка, значи няма никаква да я свърша...
Всички снимки са страОтни, но Коте, твоите не можах да скивам и сЯ ме е яд, че незнам, как изглеждат 23 годишните ...
Amica, и Деа Ич не иска да седи ни на гърне, ни на "възрастна" тоалетна, ни иска да я издържам и съм зарязала приучването за по-добри времена... Мисля, че имаме достатъчно време, пък и децата ни сами ще ни покажат, когато са готови...
Радвам се за всички свикнали и свикващи дечица с яслите, това е преломен момент, както за тях, така и за нас, майките...
Какво да ви разкажа за нашето "велико" семейство... Като цяло нищо ново... Малкото Змейче расте, дивее и Убавее. Отскоро има нова лИбофф - татта и маммма е много щастлива, че има друг с нейната неволя 
. Все по явно си показва дяволиите (Мяуче, онова пламъче е не просто живо, то е част от ежедневието ни ), крещи с пълно гърло като не става на нейната, ляга по земята (слава Богу само вкъщи, когато иска внимание), когато се ядосва пищи едно странно и си удря главата с юмручета или в стената 
... луда работа...
Иначе сме добре, всичко е сякаш под контрол, не говори, освен няколко думички, но усилено маха с глава за "не" и "не искам", което много ме облекчава при "разговорите" ни ... Иначе разбира всичко, но ще трябва да почакам, за да я чуя да говори...
По подразбиране, искам да утрепА всичко мърдащо у дома по няколко напълно приемливи причин и - Коки, щото е почти пубер и все е в разрез със семейните решения и миОто, щото все не ме разбира или поне не достатъчно, че да не ме посещават мисли за стягане на багаж... Но въпреки това, той си получи подаръка за амнайсет годишнината... Пу да му се не види, как тъй съм хлътнАла и аз незнам...
Както повечето от вас са разбрали, клюкарника е свършил тъз раОта, Дейка е вече християнче. Порева си достатъчно, но пък беше красиво и весело... Ето един поздрав от нея:
Така, какво още да споделя...
На прима виста се сещам да кажа на Ла Вида, че ми беше много интересно да прочета разказите й за Париж, мноО го Аресвам тоз град, но уви, скоро няма да поФторя посещение до там... Бях само три дни, което е крайно недостатъчно, но предостатъчно за да се убедиш колко е богата историята иколко мноО сме пропуснали...
Бръм, съжалявам за Митко и дано зъбките му избият отново. Аз преживях подобен страх с Константин, когато беше в първи клас, защото падна и почти си изби зъбите, но успяха да му се задържат и закрепят... Дано и при вас всичко се нареди по най-добиря начин.
За почиевките в Турция съм чувала само, не съм била, и двете крайни мнение - супер и мноОО зле, ттъй е е явно на късмет. Същото и за Гърция.
Тъй или иначе, в близките няколко години, ако почивам, ще е на нашето черноморие, та вариантите не са много......
Коте , пиша, пиша ( а дано не се затрия и сЯ )...
Танче, да сте щастливи и да се обичате винаги, нямам какво повече да се каже!
Признавам си, че искам да пиша по-често, но уви, не успявам... Вечер по това време обикновено готвя или гладя, а после съм тоооолкова сдухана, че просто заспивам там, дето се установя...
Работата много ме скапва, но успявам да не си нося проблемите вкъщи и да се наслаждаавам на всеки миг с децата, макар да ми се ще да е малко по-различно, но...
Тъй, мисля, че се улях и че няма кой повече да ме чете, така вче спирам......
Искрено съжалявам, че пропускам важни за някого моменти, повтарям, че чета сравнително редовно, с вас съм, само не успявам да си кажа мислите.
Целувки за всички от нас с Дейка и до скоро
Виж целия пост
!По обед писах, писах, подробно и прочувствено, но уви, затворих браузъра и умрях от яд
!Вкратце, вися почти ежевечерно на блаконЯ, поради което съм с вас във всички преживявания... Честито на първокласничките ни - Рая и Софи, на именяците ни - Люсил, Софи и сие, на софиянци и на всички, чиито поводи пропуснах, къде волно, къде не
!Забавлявам се с разсеяността на Мяучето и на Ника, още повече, че моята непостижима, ако не си включа напомнянка, значи няма никаква да я свърша
...Всички снимки са страОтни, но Коте, твоите не можах да скивам и сЯ ме е яд, че незнам, как изглеждат 23 годишните
...Amica, и Деа Ич не иска да седи ни на гърне, ни на "възрастна" тоалетна, ни иска да я издържам и съм зарязала приучването за по-добри времена... Мисля, че имаме достатъчно време, пък и децата ни сами ще ни покажат, когато са готови...
Радвам се за всички свикнали и свикващи дечица с яслите, това е преломен момент, както за тях, така и за нас, майките
...Какво да ви разкажа за нашето "велико" семейство
... Като цяло нищо ново... Малкото Змейче расте, дивее и Убавее. Отскоро има нова лИбофф - татта и маммма е много щастлива, че има друг с нейната неволя . Все по явно си показва дяволиите (Мяуче, онова пламъче е не просто живо, то е част от ежедневието ни ), крещи с пълно гърло като не става на нейната, ляга по земята (слава Богу само вкъщи, когато иска внимание), когато се ядосва пищи едно странно и си удря главата с юмручета или в стената ... луда работа...Иначе сме добре, всичко е сякаш под контрол, не говори, освен няколко думички, но усилено маха с глава за "не" и "не искам", което много ме облекчава при "разговорите" ни
... Иначе разбира всичко, но ще трябва да почакам, за да я чуя да говори...По подразбиране, искам да утрепА всичко мърдащо у дома по няколко напълно приемливи причин и - Коки, щото е почти пубер и все е в разрез със семейните решения
и миОто, щото все не ме разбира или поне не достатъчно, че да не ме посещават мисли за стягане на багаж... Но въпреки това, той си получи подаръка за амнайсет годишнината... Пу да му се не види, как тъй съм хлътнАла и аз незнам...Както повечето от вас са разбрали, клюкарника е свършил тъз раОта, Дейка е вече християнче. Порева си достатъчно, но пък беше красиво и весело... Ето един поздрав от нея:
Така, какво още да споделя...
На прима виста се сещам да кажа на Ла Вида, че ми беше много интересно да прочета разказите й за Париж, мноО го Аресвам тоз град, но уви, скоро няма да поФторя посещение до там... Бях само три дни, което е крайно недостатъчно, но предостатъчно за да се убедиш колко е богата историята иколко мноО сме пропуснали...
Бръм, съжалявам за Митко и дано зъбките му избият отново. Аз преживях подобен страх с Константин, когато беше в първи клас, защото падна и почти си изби зъбите, но успяха да му се задържат и закрепят... Дано и при вас всичко се нареди по най-добиря начин.
За почиевките в Турция съм чувала само, не съм била, и двете крайни мнение - супер и мноОО зле, ттъй е е явно на късмет. Същото и за Гърция.
Тъй или иначе, в близките няколко години, ако почивам, ще е на нашето черноморие, та вариантите не са много...
...Коте
, пиша, пиша ( а дано не се затрия и сЯ )...Танче, да сте щастливи и да се обичате винаги, нямам какво повече да се каже
!Признавам си, че искам да пиша по-често, но уви, не успявам... Вечер по това време обикновено готвя или гладя, а после съм тоооолкова сдухана, че просто заспивам там, дето се установя...
Работата много ме скапва, но успявам да не си нося проблемите вкъщи и да се наслаждаавам на всеки миг с децата, макар да ми се ще да е малко по-различно, но...
Тъй, мисля, че се улях и че няма кой повече да ме чете, така вче спирам...
...Искрено съжалявам, че пропускам важни за някого моменти, повтарям, че чета сравнително редовно, с вас съм, само не успявам да си кажа мислите
.Целувки за всички от нас с Дейка и до скоро
Казала е cat, car, nose и dog. 
Аз се пооправих,а сега него го лепна,шЪ сЪ борим и ако утре не е по-добре отиваме при педи,ще ми се да я избегна,че след болницата още един час има хлипане и гушкане,но да видим 
Ако все пак те притеснявай консултирай се с ортопед, за да ти е спокойно на душата.
Няма лошо да го заведеш Жори, поне със сигурност ще се успокоиш.