Денем дяволче, нощем ангелче, що е то? Ама разбира се – ФЕВРУАРЧЕ! (36)

Привет и мерси за кафето!
Такааа...след е време за работа.
Всички болни на отчет с добри новини! 
Приятен ден от мен!

Момичета, трогнахте ме много. Сърдечно ви благодаря!! Цял ден вчера влизам периодически и си препрочитам пожеланията и си повтарям, ето, макар и виртуално, имам много приятели и хора, които се сещат за мен.

И ся кво? Остаа да ви почерпя, но предпочитам да е с пожелание. Пожелавам си, начиии, след някоя година да празнувам на някой екзотичен бряг и съответно вие сте поканени на соарето, тогава реално, а днес - виртуално, и се чувствайте почерпени, ъф корц:


Юхучева, ще взема да го заобичам този ден, който ми е толкова тегав по принцип, ето на теб ти върви, на невероятно сладкото Диди също. Майтапче, то всъщност е до нагласа (ако всички други условия са изпълнени). Мнол добре казано, действително някои родители се разделят с детето като че отиват на сигурна смърт (по-скоро така изглежда отстрани, всъщност - детето се разделя с тях по този начин, а те просто поемат емоцията - казвам го като изпитала го майка, ако детето ти реагира така, нещо в теб се къса, дано не се случва на никого).

С Калина разделите бяха от гореописания тип, защото тя просто не ме пускаше и ревеше сърцераздирателно, та колкото и да ми се щеше да мисля позитивно, не успявах да се овладея, а да ѝ обяснявам колко е хубаво в ДГ в такива моменти, беше безсмислено, не пропускаше и дума, не че не съм се опитвала (и преди, и след това). А мен ме и прецакваха редовно, щот тя „макята” е някой от персонала да излезе незабавно и да разсее детето привличайки го навътре, а не да те оставят да се сбогуваш до откат, както мен ме остаЯха.

Сега с Люсил е коренно различно, но просто и детето е по-различно, а и с година по-малко, което се оказа бонус. Макар че пък ето Ника свидетелства, че неин Бобчо въобще не е ревал. А Калина месеци наред, повтарям - месеци, още от вкъщи правеше истерии, дърпаше се, не даваше да я облечеш, обуеш. Усещах се като че я пращам на заколение. И не е да не сме говорили, да не съм обяснявала до полуда. Просто в момента, в който тръгнем, всичко става на пух и прах. И съм сигурна, че конфликта с учителките и директорка допринесе до голяма степен за драматизма на ситуацията.

Та така, Люсилка днеска е влязла като пич - за ръчичка, без да каже гък. От понеделник я остаЯм да спи там, пък ако ще турско да стане, то не мое да се мъчимЕ така до догодина (вече втора седмица).

И при нас много ангажименти изникнаха, но въпреки това ще дойдем на събора, просто ми омръзна непрекъснато да сме като затворници зарад тая пуста работа. Обаче не обещавам, че ще съм в приличен вид, нещата трагично вървят натам, че няма да мога да си сложа дори една боя. Ем това е, предупредени сте.

А, в сряда направих някои снемки на Калина балерина и който любопитства, може да ги види тук. Уточнение: Калина е с бялото трико, без пачка (зася няма да купуваме, нека първо да покаже резултати).

Хубав ден, момичета!

П.П. Я гледай ти - изпращам месеца, който Юхуу откри (без да мога да кажа, че туй е най-хубавия месец, а просто месеца, в който съм родена и първия месец на есента).

Мяу, прегледах всички снимки (не само балеринените).
Много сладки, много...особено двете заедно много ми харесват - една такава сестринска любов струи от снимките....живи и здрави да са ти!

Танче, мерси за кафето! 

Мяуче, дано ти се сбъдне пожеланието! 
Халята е страхотна, много добре ѝ пасва балеринството на деликатната, ранима и драматична натура.  Пожелавам ѝ успехи! 

Балеринке, мерси, че питаш. Мъж ми работи към момента от вкъщи. Ще видим де ще му излезе краят. 

Амели, пак се втрещих с тази твоя позната.  Кой знае какво ѝ е на жената, за да поиска такова нещо. 

Дано всички болни да се оправят! 

Ей, днес имаше малко непредвидени обстоятелства в тая ясла. Диди я обработих от вкъщи, с бодра крачка влязохме вътре иии там едно дете мен направо ме уплаши, а Диди се разрева, естествено. То е много малко, майка му с количка го води там, то едва ходи. То беше мятане, усукване и не рев, а квичене направо. Майка му не може да го удържи ама буквално. Размахват се крака, преобръщат се пейки, страшна суматоха стана. Диди си седеше спокойна, докато аз бясно я оправях (с цел бързо да влезе при децата и да се успокои), но тихичко приплакваше. Добре, че една лелка излезе и дръпна Диди навътре (малко ме е яд, че дори едно свястно "чао" не можах да ѝ кажа  ).

Малко се нервирах - не стига, че някакви майки откровено ревяха отвън, а и се бяха залепили за прозорците и само притесняваха децата вътре.  И аз си мислех, че ще рева като я оставям, но със сигурност не бих си позволила да го показвам така и да притеснявам дечицата - щях да преглъщам там и като се скрия от погледите им - да избухна. 

Трябва да се преглъща и трябва рева да се остави за извън ДГ-то, определено, аз не съм ревала изобщо (само безкрайно се натъжавах и я прегръщах ли прегръщах Калината). Но ще претръпнат и тия родители, няма страшно.

П.П. Да зема ли да ви рязпраЯ случка от първата година на Халята, пък после ще трия, просто щот е мноЛ поучително, но най-вече смешно:

Та така, иде реч за две близначки, ама малко по-ячки от средностатистическия случай (в смисъл на по-жилавки, не дебели, идеални откъм фигура), или поне на мен така ми изглеждаха. Та тия близнета ги води баба им - фина женица (физически фина, иначе проста селянка, де) с невероятна спортна злоба.

По него време ние водехме Калината двамата, щот не мож ѝ надви поединично, при това с колата. Като стигнем там, лъв ми я остаЯ, а аз естествено седя в колата и при затворени прозорци слушам как „първолаците” огласят квартала...

В конкретния ден, стоя си, значи, в колата и потривам рЪце как Халюша е имала късмет хистеричните близначки да влязат след нея (нали се дърпат и реват, та трудно става с тях). А към терена на групата има 2 врати (след входната), една към гардеробчета (съблекалня с пейки и гардеробчета) и вече след като преминеш през първата, има втора, стъклена врата, към помещението, където имат занимания, спят и пр.

Та, връщам се към въпросния ден, Калината вече отдавна е в помещението и аз съм спокойна, но лъв ми става свидетел на следното шоу (аз само частичен свидетел бях): тръгват да влизат двете близнета зад стъклените врати (вече са преминали през първата врата към съблекалнята), бабето мигом си плюе на петите, но не щеш ли, едната девойка се изплъзва от ръцете на поелата я г-жа и хуква обратно.

Бабата вече е излязла и потеглила към входа, но като вижда заплахата, тръшва вратата на съблекалнята под носа на близнето и затиска отвън (докато бичето напира отвътре), а мъж ми, който четял обява за театър, чул следното "Брей, блъска животното!" 

На следващия ден обаче и таткото отишъл за подкрепление, та поскастрил бабето, заради грубия й език.

И тук става дума за ДВЕ бичета, при това тригодишни и ЕДНА баба, много трудна ситуация, която продължи повече от месец със сигурност. Днес ги видях и се сетих за тях.

Здравей те!Не мога да ви насмогна да прочета .Как сте?
Ивето тея дни беше малко хремава и пак отложих ме ваксините,всеки път като се наканя да ги бия и нещо става,ама м......му,когато тогава.

Ха-ха! Мяу, уби ме с тоя разказ!  Не че и аз не съм засичала бабета, които имат много особен език спрямо децата. На мен ми иде малко тежичък, но  си викам разни хора, разни идеали и  се бутам у шамарите.

Добър ден!

Ей, свърши работната седмица, а аз пак съм доникъде с плановете - явно са много бомбастични, шом не мога да ги реализирам.  
Днес най-после имах в комбинация ток и вода, та си измих косата - в предните дни липсваше първо тока (трябва ми за сешоара, щот не е много топло навън да изляза с мокра коса), а предишните два - водата  

Мяу, направо като прочетох това, ми идеше да утрепам бабата, честно! Видях снимките на твоите прекрасни кукли   и двете са чудесни!

Юху, лека адаптация на Диди! Видях снимките на Диди - прекрасна малка ученичка!   Дано да нямате повече такива проблеми като таз сутрин.

Аз днеска ударих на камък... Калината влезе с рев, който трая не повече от 2 мин, ама нещо взе да се осаферва   Ох, дано да й мине, че много ми е сърцераздирателно. Е, роля имат и 3-те пробиващи кътника, както и оназ непробила половинка от първия, частично пробил.  
София, след известно писане на ченгели, ми заяви, че се отказва вече от училището - мноО изтрая, цели 2-3 седмици  
Амели, малко ми стана странно с таз твоя позната. Чудесно е, че си й помогнала, но пак ми е странно.  

Болничките - как сте, бързо да оздравяват всички!  

Желая ви хубави почивни дни, моите пак се очертава да са доста натоварени, особено с ченгелен оттенък!   Поздрави!  

Весело изкарване на събора! 

Добро утро
Юхуу мерси за кафенцето!
Мяу сигурно съм ти казвала(писала) стотици пъти,ама пак да ти кажа-имаш прекрасни деца
Приятно изкарване!

Добро утро! 

Весело изкарване и от мен ! Чакаме снимки !

Слънчи, късмет с ченгелчетата. 

Аз имам купчина дрехи за гладене, трябва да мисля какво да готвя и ей на такива домакински ежедневни нещица. 

Хубав ден!

И аз се нареждам на опашката с желаещи за снимки. Много да наснимате, ей! 

Хоп- Троп   !


Завиждам на момичетата които са в Априлци  , чакам и аз разкази, и снимки   !

Главата ме боли днес, а и как няма, като цяла седмица учителката само ме чака, за да "похвали" Рая ! Последната, два дни се прибира с не -написано домашно , въпреки че е прекарва по 5 -6 часа в занималнята   !

Искам да я хвана .... и.... косицата да и оскубя   ! Не внимавала, въртяла се,  правила всичко друго , но не и това което трябва....

Кажете какво да я правя   ?! Лишена е от всичко любимо, но като гледам не и дреме...

Ето как изглежда прилежна първокласничка взета от училище  !



Знам, че темата не е за първокласници, ама.... сори. Реших да ви споделя !


Стас и той се пробва да си показва рогцата, но за сега удържам фронта там !

Стели, много ти е готска щерката!
Внимавай да не предизвикаш обратен ефект, т.е. съвсем да намрази училището като институция. Голяма част от първокласниците са отегчени от това място, където изискват твърде много от тях - налага се да мълчат, да слушат, да внимават, да правят каквото им се каже и няма къде да избягат. Просто изисквай от нея нужното и ѝ дай време - постепенно ще свикне.