Раждане вкъщи 17

Неасистираното домашно раждане е напълно законно не само у нас, а и по целя  свят и няма никаква нужда да бъде тепърва узаконявано.  

Трябва да се урегулира асистирането на домашни раждания.

Проследяването на бремеността няма връзка с мястото на раждането. Може да се проследява и да се роди у дома, може да не се проследява и да се роди в болница. Двете неща просто нямат връзка.

Има наистина жени, които преживяват оргазъм при раждане, защо мислиш, че някой лъже? А най-малко мисля, че жена ще започне да се преструва, че има оргазъм ако няма такъв, а има болки. Но и оргазъма или липсата му отново нямат никаква връзка с местоположението на раждането. Оргазмът е описан като преживяване и при болнично раждане.

Вокализация не е точно викане, макар на пръв поглед да изглежда така. Вокализация е съзателно изразяване чрез звуци на различни усещания, като тези усещания може да са и приятни и неприятни, може да силни или слаби и т.н. В думата вокализация няма нищо лошо, тя си има различно значение от "викане".

Не знам и какво те смути в свещите и говренето с бебето. Това са неща със силно въздействие върху психиката и като такива имат огромно влияние върху това как ще протече раждането, защото от психиката зависи дали ще се отделят стрес хормони или обезболяваши и релаксиращи хормони. За хомеопатията, нека не спорим, очевидно не си информирана, но не е това темата.

Всеки избира, къде е е най-удачно да роди, и никой не рябва да бъде убеждаван в нещо, което не иска. Ще родиш там, където ти е най-спокойно и където смяташ, че най-добре ще се погрижат за теб и бебето.

Разследват смъртта на родилка, починала в бургаска болница

http://news.burgas24.bg/288631.html

Това е пътят. Всяка смърт (лошо отношение, сгрешена диагноза, объркано лечение) да се разследва, виновният да отговаря за грешката си, за да се предотвратят други такива случаи.
Това трябва да се  прави и при едно ДР. Нали?

Първо при болничните да има резултат, ама ще има да почакаме .

"С това родилките, които са починали поради некомпетентност, ще станат 10. Досега имам данни за осем доказано загинали поради медицинска небрежност жени за последните 2-3 години";

"Българското акушерство за съжаление все повече заприличва на африканското. Не е нормално в 21-ви век смъртността на родилките у нас да е 2-3 пъти по-висока в сравнение с европейската", коментира още специалистът. Той вече трета година се бори не само за въвеждане на алгоритми на поведение в родилните отделения, както е в западните страни, но и за реална статистика на майчината смъртност. "Не може от всяка институция и организация да ти вадят различни цифри. Правят го, защото прикриват смърт";

Искам отново да помоля всички пишещи в темата да се придържат към нея, да се въздържат от крайни, агресивни изказвания, обиди и превръщане на темата в бойно поле.

Факт е, че в доста държави е регламентирано и узаконено раждането в домашни условия, на лице са и може да се разчита на необходимата при спешна нужда адекватна, навременна и наистина бърза медицинска помощ.

Дали това ще може да стане у нас не зависи от нас, нито от тази тема... но публичното обсъждане на нужни промени, практики в чужбина, плюсове и рискове, могат да доведат до намаляване на напрежението, до избистряне на нужните стъпки за промени, както и най-вече да се промени цялостното негативно отношение към този вид раждане в по-голямата част от хората у нас.
Войнственото поведение и от двете страни няма да помогне за нищо, темата във вид на пехливанска битка - също. Нека не ги "мерим" кое е по-, а да се дискутира как и какво трябва да се направи, така че и двете възможности (раждане в медицинско заведение и раждане у дома) да са еднакво законови, достъпни за избор и най-вече безопасни, както за майките, така и за бебетата, което всъщност е най-важното.
За жалост може да се изброяват и изтъкват безброй нещастни случаи, случили се както извън, така и в болнично заведение, но не смятам, че и това ще е от полза.
Ако и двете страни - и привържениците, и противниците на домашното раждане, се стремят към едно и също, а именно - здрави майка и бебе - то значи няма да е трудно да се намери все пак общ език и да се търси и достигне до консенсус.
А ако идеята е просто да се "надвикваме", то може да се използва произволна тема и заглавието и няма никакво значение.



Ще припомня законовата уредба в момента, която всъщност ограничава асистираното раждане в домашни условия.

В медицинския стандарт "АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ", публикуван и в сайта на МЗ, пише:


От законова гледна точка, според мен, това са текстовете, които не позволяват на акушерки/лекари да асистират при раждане в домашни условия (планово, не в извънредни ситуации).

Жалко за темата  
Беше чудесна в началото 1,2,3,4 до нещастния случай.
Ако така се оплескваха темите за "Акушер-гинеколози", "В коя болница да раждам" и "Белите списъци" след всеки нещастен случай на починало дете или родилка, нямаше да остане една незасегната тема в целия сайт.

 Призовавам модераторите и съфорумците към здрав разум, за да се обособят две теми за Раждане вкъщи:
1. Свободата на домашното раждане асистирано или неасистирано за жени, които убедено го избират
2. Тъмната страна на домашното раждане /опасности, лудости, рискове/

Разбира се заглавията ще ги уточним допълнително.
Важното е да се спре с ненужна полемика.

Не можеш да убедиш предубеден в нещо човек. 

И аз така мисля.

За пореден път пиша...и всеки път го изтривам, защото въпреки добре обоснованите мнения на Персимон, явно няма смисъл.
Но този път напълно ще подкрепя горните мнения. Наистина не разбирам нежеланието точно тази тема да се развива в спокоен тон и да се налага специална политика от собствениците, а да не се прилагат общите правила на сайта. Явно има някаква много важна причина. Няма да дълбая коя е тази причина. Но ето една от моите да държа на тази тема тук:
Въпреки че съм в момента в страна, в която раждането вкъщи си е легално, и акушерките дори преглеждат в дома на бременната, не възнамерявам да уча и този език (започвала съм 6, стига ми толкова) и възнамеряваме вече 100% да се приберем завинаги в БГ. Това е една от причините да не посещавам тукашната родилница.  Тук(в бг-мамма) ми е по -лесно и приятно да си пиша. Сега идва и втората причина. Хората, списващи тази тема преди, са ми по-познати(срещаме се и по-други теми по интереси) и ми е приятно да общувам с тях.
Аз сега тук определено се въздържам да споделя каквото и да е, защото предварително знам, че ще бъда обявена за "лигла"; ще бъда запитана най-малкото подигравателно защо за пореден път се обръщам към лекарите, макар хиляди пъти да е обяснявано, че никой няма против лекарите; сигурно акушерката, за която в частност ми е в главата да споделя, ще бъде обявена за хищна такава, която иска да ми вземе парите и затова и тя се лигави като преглежда внимателно (щот съм и платила 50 евро напр.), и тъй  нататък, и тъй нататък... На всяко изречение знам до 99% какъв ще е отговорът. Е, благодаря, не ми е приятно да се заяждат с мен!

Работата е там, че никой от противниците, така да ги нарека, нямат намерение никога да ражат вкъщи, да прочетат по въпроса, да се запознаят с цялата материя. От там идва невъзможността за нормална дискусия. Всъщност и преди е имало такива въпроси тук, но зададени от здрав интерес към всякаква евентуална опасност и действително възнамеряващи да се избегнат такива. Не просто ей така, за спорта.
Надявам се и се моля да не съм написала нищо, което да провокира продължение на спора.  (За добро или за лошо, не съм набожна или в някаква секта, защото се моля толкова много. Всъщност тук и никой не се подиграва на набожните, а напротив - всеки петък се пости, всяка неделя облечени с най-новите си дрехи се срещат на месата, а след нея се лафят най-спокойно, обядват в близката кръчма или просто си пийват по нещо. Спокойствие! Никой на никого не пречи, не завижда, не се заяжда, не иска да взема решение вместо друг...)
П.С. При среща с акушерките от нашата градска болница (в БГ), бях изумена да науча, че циганките раждали "в какви ли не пози, у тях си". А, и акушерките разбира се са били при тях.

г-жа Претенция, администраторите поеха ангажимент /доколкото разбрах/ да не допускат заяждания в темата. Да видим как ще се развият нещата.

Ако не ти е неприятно, кажи къде си, и как стоят нещата при вас. Как една жена там се подготвя за домашно раждане? Какви прегледи има преди раждането и кой я съветва дали е удачно да роди у дома или не? При какви положения не се препоръчва домашно раждане?

Персимон, аз не съм бременна. Но ходих на преглед при една от тукашните (за Италия иде реч,де) акушерки, защото за в моето положение би било късно да се прави, да не кажа нежелателно, ако вече съм бременна. Спирам до тук, че започнах да си редактирам всяка следваща дума. Ще пиша малко по-нататък.

Архангел е Persimmon, Meg! вече е Love'n'Light, така де, да се покрие малко и тя.

Аз пак ще повторя, че съм против и асистирано домашно раждане, тъй като:

1. Понякога и 10 мин. е много.
2. Скептичността към феталния мониторинг със сигурност ще даде жертви. Може в един момент бебето да има чудесни тонове 160, слушани със стетоскоп, но стетоскопът няма да покаже ниска вариабилност или забавяне в края на контракцията. Когато плуваш под вода и сърцето ти бие бързо, значи ти свършва кислородът.
3. Ще се навъдят неквалифицирани акушерки, които не дай си Боже ще държат майката докрай у дома, за да си вземат хонорара. Лекарите не печелят повече от спешно секцио, нито от епизиотомия, нито от монитора. Акушерките обаче може да си сложат много хубави тарифи и за хомеопатия, и за масаж...
4. Ще пострада самата идея за модерна женственост, тоест ще има едно връщане към идеята, че ценността на жената се измерва с биологията й и способността й да ражда.
5. Ще се въдят други разни митове и легенди.
6. Преживяването на раждането ще се поставя на преден план, а не резултата.
7. По-висока смъртност на здрави, доносени бебета по време на раждане.
8. От време на време и по някоя починала родилка- виж т. 1
9. Дори лекарят да е на разположение, лекарят не е магьосник и може да се наложи да действа по-бавно, защото не е запознат със ситуацията- защото примерно родилката не е разрешавала прегледи.
10. Дори в родилните центрове с най-идеалните кандидатки има 5 процента секцио. Какво говори това? Раждането е рисково в същността си. Освен това обществото не обича мъртви бебета и родилки, а наличието на повече опции за раждане определено ще увеличи смъртността. Колко задушени бебета сме склонни да приемем в името на свободата? Аз- нула. Закарайте пиклата в болница, направете й секцио насила и се надявайте да й дойде акъла, а не после да търси разни гурута и да се гордее с преодоляната травма и да тръби, че "на някои бебета не им е писано".

Баба ми беше акушерка и е присъствала на раждания у дома- нормални, бързи. Въпреки това до края на живота си сънуваше кошмари как нещо се обърква в последния момент.

Знаете ли, като чета изказването преди мен, все повече разбирам възгласите на чужденците, които за пръв път идват в България "Я, тука като в Африка" или "И у нас беше така преди 40 години" и "Какво по дяволите е това"/за магарешка каручка на бул. Брюксел/... Наистина сме си бая изостанали не само в сферата на медицината, но и по-лошо като светоусещане, права, начин на живот... 

"Другите правят така!" не е аргумент. Всеки народ извървява пътя си и решението на проблемите е индивидуално.

В случая имаме два аргумента. Единият е- важен е личният избор. Другият е- важен е моралният, естетически и етически избор и понякога по-мъдър избор може да се направи от обществото.

Бих повторила мислите на Теодор Рузвелт- понякога на проблемите е индивидуално, както ако живеете в колиба в планините или в отдалечена ферма. Понякога обаче обществото достига такава гъстота и развитие, че се налага някои проблеми да се решават от множеството.

Ако всички живеехме в отдалечени ферми, може би щеше да е приемливо да допуснем смъртта на някои бебета. Понеже обаче живеем нагъсто и имаме някои ресурси да намалим смъртността, нито е етично, нито естетично раждането да остане лична отговорност на семейството.

Да, помощта не е това, което трябва, но е по-добра в случая. Затова решението трябва да се търси в общото и подобряването на системата, а не във връщането на отговорността на индивида.

Смятам, че понякога "свободата" на западните общества е продукт на либерати  (либерални литерати) с омекнали мозъци, социални учени без емпирични наблюдения, без желание за такива наблюдения; политици, за които е модно да няма морални абсолютни измерения.

Не е ли едно мъртво бебе нещо много конкретно и лесно определимо в морален план?

Смятам, че такова либерално мислене не е винаги признак за цивилизационна напредналост, а за упадък. Някой да е запознат с мулти-култи глупостите, които натвори това мислене в Западна Европа?

Защо ли като изляза в чужбина не ме гледат като африканец? Може би защото съм цивилизована и мога да мисля обосновано. Аз не съм фактор България да е назадничава- ако изобщо бъда фактор,  мисля, че мога да нося само прогрес.

Разбира се, стадният фактор е много важен... Също е важно да нямаш право на никакъв избор, защото "мнозинството" така е решило/са му наложили...

Не всичко групово е стадно- една част е обществено. Например, обществено прието е, че не е хубаво дъщеря ти да проституира и фактът, че това е обществено приет аргумент, не го прави грешен.

Всеки избор има два компонента: преди и след избора. Преди избора искаш свобода, след това се налага отговорност.

Преди да пробутваш аргумента "всичко групово е стадно, всяко ограничение на свободата е лошо" се замисли дали в същността си общественото решение няма някои правилни попадения- доста, при това.

Ако асистират акушерки вкъщи, те няма ли да имат стандарт на грижа? Няма ли този стандарт да се определи обществено- колко смъртност, колко усложнения ще е приемливо? За Мег! може да е приемливо всяко 30-о бебе да не оцелява, една на 500 примерно родилки да умре или да има големи усложнения- за мен не е приемливо.

Кой ще определи последствията от свободата на избора?