С коремчетата скоро ще се разделим и Септемврийско бебче в ръце ще държим!

Искам да попитам мамите с опит - какъв багаж си взехте за родилното и какво ви донесоха после.Съжалявам ако темата е обсъждана вече.От болницата предупреждават че багажа за родилното трябва да е много малко и да се събира в найлонов плик, а всичко друго да се донесе след това и затова реших да ви попитам

Здравейте, момичета  Много ми липсвахте!

Първо да честитя бебчетата на всички, които са станали мами от както не съм влизала във форума    Да са ви живи и здрави и да станат прекрасни хора  Леа, с теб наистина абсолютно еднакво се движихме през цялото време, че и накрая родихме еднакви бебета (вие сте с един сантиметър по-дълги, ама килограмите ги заковахме  )

На второ място, да ви кажа, че бебока се казва Емил  Е, докато е малък ще е просто Емо, че Емил е много сериозно за такова дребосъче  Това име беше в тези измежду които се колебаех и като го видях, това беше името, което най-му пасна 

И сега да ви разкажа за моето скорострелно раждане  На 7-ми трябваше да съм на тонове между 10 и 12 часа. Вечерта си оставям колата пред нас, да ми е удобно (по принцип ми седи в гараж на 5 минути път). Обаче, ставам сутринта в 8:30 да си пусна един смс за синята зона и да вляза да се къпя и гледам колата ми я няма. Аз бях паркирала от ляво, така че веднага се сетих, че паяка ми я е вдигнал  Изкъпах се, гримирах се, обадих се на паяците да видя на кой паркинг е и към 10 тръгнах на там. За това закъснях за тонове и отидох чак в 1. След тоновете, Мазнейкова ме прегледа и каза, че имам 2 см разкритие и ми вика "до 24 часа ще започне раждане, така че ако искаш може да те приемаме". Аз помислих и реших, че по-добре да съм в болницата, но се разбрахме малко да се разходя наоколо, да пия кафе с приятелки, и да се върна към 4 (имах уговорка с козметичката ми да пием кафе, а тя е на две преки от там) така че се разходих и в 4 се върнах. А, забравих да ви кажа, че на мен багажа ми за болницата и сета за стволовите клетки, както и разни други мои дрешки и объвки си беше в колата, че аз нали очаквах като Дана от някой мол да се наложи да тичам към болницата Приеха ме и докато ме настанят стана 5:30. Мазнейкова пак ме прегледа и каза, че нещата напредват, все още не еповече разкритието, но шийката е все по-готова и ме прати да се разхождам пред болницата и да се кача за тонове в 7. Та значи в 6 часа слизам на разходка и веднага ме почват ени контракции на 2 минути и то болезнени. Разхождах се 1 час, говорих по телевона, припичах се на слънце и в 7 се качих на тонове. Цялата болница ме бъзикаше, че съм си сложила секси нощничката за разходката, защото бях с една нощничка с дантелки  Правят ми тонове и преглед - разкритие 4 см и Мазнейкова ме пита искам ли упойка, защото това  емомента за нея.Казах, че искам и тогава тя ми спука околоплодния мехур и каза да ми правят клизмата. Честон казано нищо не направиха, я ми вкараха 50 милилитра течност, я не, защото аз през цялото време бях с адски контракции и акушерките не се справиха (обаче аз бях ходила през деня до тоалетна и нямаше инциденти при раждането), но все пак ме пратиха до стаята, да си ползвам моята тоалетна. Аз нищо не свърших, но пък махнах секси нощничката и сложих тази за раждане  което много разся екипа като се върнах. Да ви каже през това време контракциите бяха толкова болезнени, че вече свят ми се виеше. Сложиха ми упойката в 8:10, в 8:20 тя вече беше "подействала" - слагам го в кавички, защото на практика краката и дупето ми бяха изтръпнали, т.е. упойката е свършила нейното, обаче болките ми почти не намаляха, т.е. те явно още са се усилили през това време и упойката е притъпила само това усилване. Така че ме боля ужасно. неовешки направо, даже по едно време си мечтаех да припадна т болка, че да ми направят секцио  В 9:00 вече бях с 7.5 см разкритие и в този момент в родилната зала влезе едно друго момиче да ражда. Сложиха параван да не я гледам, ама я чувах. Милата адски викаше  През това време и мен ме бооли и на този етап и аз простенвах по малко, но после като се качих на магарето, гък не съм казала, защото имах чувството, че си хабя силите напразно за звуци, а не за напъни  Та, мацката роди към 9:10 и започнаха да чакат плацентата, а аз вече имах напъни (между другото моите и нейните напъни бяха абсолютно по едно и също време, но аз се сдържах, не напъва, за да свирши тя). В 9:20 Мазнейкова ме прегледа и каза "Давай, напъвай" (аз още съм си на леглото). Напънах два пъти и тя каза "Не можем да чакаме повече, отиваме в другата зала (опирационната дето правят секциото). Отидохме там, разместиха опирацонната, така че да стане стандартно магаре, качиха ме, напънах още три пъти, като на последния напън Мазнейкова и другия доктор ми натиснаха корема и Емо се роди Момчето за стволовите клетки веднага дойде да си вземе кръв и едвам устисках 3 минетки, да свърши, че да родя плазентата, направо изкочи (а мацката в другата зала още не я беше подила тази плацента - 45 минути милата се мъчи с нея). после вече ми пуснаха окситоцин, за да контрахира матката и да се чисти (заради стволовите клетки не можеше да се сложи преди това окситоцина) и ми пуснаха още една доза упойка, за да ме зашия - Емо малко ме разкъса, та има 3 шева. Видях го, разбира се, но го взеха да го изкъпят и оправят.

След 1 час ме върха в стаята и ми донесоха бебчето, което беше адски уплашено, с ококорени огромни очи  Гушнах го, дадох му гърдата и той веднага засука и в този момент между нас се създаде няккава уникална връзка - и сега само като ме погледне (отблизо, разбира се, защото той надалеч не вижда), спира да плаче и на лицето му се вижда спокойствие и сигурност. Освен това, заради тази първа глъка в живота, после категорично отказа адаптираното мляко и одата, които се опитаха да му дадат. Иска си само гърдата ми и отваря голяма уста, като я види  Беше си с мен в болницата, спяхме си двамата на мойто легло и си бяхме само аз и той в цялата Вселена  Сега се гледаме вкъщи, той спи много малко - час и половина, два и се буди гладен. Ака по 10 пъти на ден, днес даже мен ме наака, като отидохме да ме дупето  Но най-милото от всичко е, че когато се почувства уплашен или го заболи коремчето или каквото и да е, гадно за неговия малък свят, се гушва върху корема ми, в позицията, в която беше последните 4 месеца от хбременноста в корема ми и понеже тогава аз го галех по гръбчето и сега така му е много хубаво и много обича. та като се свие върху корема ми и го погаля по гръбчето и заспива на мига и това са едниствените случаи, в които може да спи дори 3 часа непробудно. Е, друг е въпроса, аз за три часа неподвижно в леглото как се сковавам  Ама съм толкова влюбена в него и толкова ми е жал, че е малък и беззащитен, че не 3 часа, а цял живот ще лежа така, ако той има нужда от това
А, забравих - заради секси нощничката и това че отидох да раждам гримирана, цялата болница ме знае вече като жената, дето в 7 се разхожда, в 9 е вее родила и се връща в стаята с грим и прическа, все е до е била на бар 

Добре дошла Тара,

Толкова мило ми стана като четох разказа ти Прекрасен е. Желая на теб и Емо да сте много щастливи и винаги да я има тази връзка между вас, която сте създали още през първите мигове на вашата среща

julia3, аз мисля, че ще ти трябват чехлички, нощница, гсм и тоалетните принадлежности, евентуално и хавлия. Всичко останало-гащи, превръзки, лихнини, чаршафи и т.н. и нещата за бебето да ти ги донесат докато те чакат да родиш или веднага след това.. Поне при мен ще е така

Ванче, и ти ще ме изпревариш... аз след днескашния преглед за разкритие почти не мога да се движа..такава болка в десния крак надолу и в таза никога не съм усещала. Направо не се трае..а така ми се върви...писна ми да лежа и да седя Та утре реших да отида при моята АГ и ако бебка не се е обърнала както трябва, ще чуя и нейното мнение, и ако е за секцио, направо отивам в АГ-то да ме режат.. няма да издържа до петък .. за съжаление.. вече не се чувствам като пълноценен човек Дано всички свърши по най-добрия начин !!!!!!

renka86, измъчи се и ти. НО: действай смело. Аз да ти кажа как се случиха при мен нещата, защото си изправена пред подобна ситуация. Отидох си на термина сутринта за преглед за разкритие, ехограф и тонове. Разкритие никакво, матката с никаква промяна от прегледа ми 4 дена преди това, овързаха ме за тонове и ми викат "Като усетиш движение на бебето, натискай бутончето,", да, ама не: лежах аз там, лежах и няма ни движение, ни чудо. След 30 минути лежане и само една контракция, която аз и не разбрах, че я е имало, моят доктор дойде и каза: "Стига толкова, хайде да идем при мъжа ти." В интерес на истината аз съботата и неделята почти не усещах движения от беба и това виках на мъжа ми: "Това бебе почти не се движи, притеснявам се." Ама нали терминът ми беше в понеделник си виках "Ще изчакам, на прегледа всичко беше наред, водите ми не са изтекли, ще изчакам..."
И отидохме при мъжа ми и докторът каза "Трябва да го вадим бебето, в момента се мъчи, много са му слаби тоновете, ти нямаш никакви признаци за настъпваща родова дейност, не смятам, че е правилно да чакаме да започне такава, защото нямаме много време." Аз като чух само, че бебето се мъчи и директно му казах: "Да тръгваме към операционната.", поцелувахме се с милото, пратих го за багажа, а в това време започнаха да ми оправят документи разни за приемане и т.н. Хакнаха ми един катетър, направиха ми тест за алергии към каквото там си правят и после се понесохме с доктора към операционната. Метнах се на масата, нахлупиха ми маската и това беше 30 минути по-късно малката вече отвори очи за света. Мен ме извадиха от упойка, метнаха ме на едно легло и ме подкараха по коридорите на болницата, милото ме причакваше, разцелува ме, каза ми, че имаме най-хубавото бебе на света и ме обича и след това ме настаниха в стаята ми. Там започнаха да ми пускат системи окситоцин, за да контрахира матката, сложиха ми и обезболяващи, така че болки не съм усетила кой знае какви. Донесоха ми беба малко по-късно да я видя и така. На следващия ден ме рздвижиха и започна малко по-мъчната част, защото операцията си наболява, но не е болка за умиране, по-скоро е дискомфорт. Най-неприятното е, че ти дават бебето по-късно и че ето една седмица след това още не съм както трябва: малко ме придърпва от време на време и се изморявам бързичко, не съм толкова пъргава Ама всичко се забравя. А и при силно желание можеш да се раздвижиш и по-бързо. Аз още след изправянето ударих една дълга разходка по коридора, защото исках максимално бързо да съм във форма за Радина. В интерес на истината даже при мен вторият ден беше по-тежък, защото прокървих малко повече от стандартното и дежурният лекар, за да се презастрахова реши да ми ковне един метаргин, за да контрахира матката допълнително и да спре кървенето и това вече беше истински болезнено, защото го чакаха да подейства 20 минути преди да ме обезболят частично и направо ми се видя черен света, ама това беше за малко и беше инцидентно предприето при мен, така че не си и засужава да го коментирам надълго и нашироко.
Както и да е: мисълта ми беше да не се тревожиш излишно: ако ти предстои секцио, не е толкова болезнено, нито толкова страшно.
Прегръщам те силно, ако имаш някакви други въпроси питай, каквото и да те интересува, насреща съм.

jaded            , благодаря ти за разказа и за успокоителните думи 
Аз наистина не се страхувам от самата операция, просто ми се искаше да родя вагинално- но естествено, ако няма как, хич няма да се дърпам от секциото. В много случаи то е за предпочитане пред нормалното раждане SmileSmile Така че стискам зъби и най-важното е да се роди една здрава буба, пък болките и възстановяването след това ще ги преживея със сигурност.
Ще ви държа в течение, стига да не ви отегчавам с моите постоянни напоследък оплаквания и мрън-мрънкания Sad

Привет от болницата! Ние с бебка сме добре , мерят ни тонове  на мен кръвна захар.Всичко засега върви по план. Утре към обяд може би ще ме пуснат да се прибера у нас да спя  и да пристигна направо сутринта за секциото. Тука е пълно с циганки мъкна чантата с лаптопа  и всичко и до тоалетната ужас.Та това от нас.
Тара добре дошли с Емо дано е така послушен като адаша си
Ренка ще ти пазя място  в мойта стая ако идваш скоро. 
Павлинке дано вече да раждаш!

Ralitsa Karova:
Здравейте аз съм сестрата на tedi_puh79 - Теди Михайлова, която днес роди своята дъщеричка с рамери 3100 кг и 51 см., казва се Рая )И двете се чувстват много добре )

teia_s ------ Teodora Ivanova
На 07.09.2011 в 10.30 вечерта родих моя малък мъж Симеон с мерки 3340 и 51 см. Имаше малко проблеми с нашите добри лекари, но вече сме си в къщи и всичко е наред


Честито на новообебилите се мамчета. Нека растат здрави и много щастливи дечицата ви и много да ви радват

renka86, наистина се опитай да си максимално спокойна, каквото и да стане, за добро ще е; аз пак да кажа - Сара се роди от такова предлежание, което описваш и затова аз имам шевове 'отгоре', а не 'отдолу' - мислеха, че ще се завърти, но тя не го направи; не знам дали затова напъвах повече и така зверски ме боля, но сега всичко си е далечен спомен;
всичко ще е наред! 

Тара, аз на шега, на майтап си отидох да раждам само с дамската чанта, в която си бях взела камерата и фотоапарата и грам нищо друго; и нали таткото 'ражда' с мен през цялото време, после изтича спешно на работа през нощта и реално някакво подобие на багаж се появи при нас на следващия ден следобед /защото аз не си бях приготвила нищо предварително, нали не се знаеше кога ще се родим/; и в крайна сметка, и бебчето се роди, и всичко си беше наред, и с багаж и без багаж
иначе, Тара, емоционалната страна на нещата много хубаво си я написала - усещам промяна в постовете ти, каквато усещам и у себе си - невероятно усещане 
и най-вече това за връзката майка-бебе - уникално е!!! аз бях писала в моя разказ, как като извадиха Саричка и веднага ми я сложиха на голите гърди и аз само си я гледах и дори не помръдвах и те помислиха, че съм колабирала и започнаха да викат, за да ми привлекат вниманието - пък аз просто бях някъде другаде с бебчето ми и нищо нямаше значение!!!

аз преди малко дадох за първи път биберон на Сара - много се колебах и се чудих, ама то просто се усеща как то си има нужда да си суче нещо, без да е гладно; изчаках 15 дни, което уж се препоръчва и т.н.
но пък и Кокетка, и Евита бяха писали, че дават бибата още от началото; при нас стана както Кокетка ми беше писала - че си я смуче и си я плюе след малко; и си заспа беби, спокойна си е и след като малко поспа, я изплю;

спокойна вечер   

Честито на новите мами - да са им живи и здрави дечицата и много да ги радват  .
Мамчета, аз нещо вече едвам изтрайвам - нямам контракции,за разкритие незнам, но за сметка на това адски силно и постоянно (няма ден, няма нощ) ме боли кръста - просто на моменти направо ми се реве.Остават ми само няколко дена до термина незнам тези болки дали са нормални, пък други признаци за скорошно раждане нямам за сега, но се моля нашата принцеска да реши да излезе скоро, че вече доста ми тежи и ми е супер дискомфортно през целият ден.
Оплаках ви се набързо, ще ме извинявате за това, ама искам вече да се свършва и да си гушкам мишката.
Хайде оставям ви и ще ходя да се пробвам да поспя малко, че и това не ми се отдава от няколко дена. Целувки и стиснати палчета на всички.

а основното, което щях да пиша го забравих
аз днес се чувствам като бял човек и горда майка на бебчето си - някакси просто ми дойде такова настроение; даже одеве ходих до аптеката и някакси просто ми беше блажено на душичката; пожелавам на всички да се чувстват така колкото се може по-често;
ние с моя човек преди 2 дни /13 дни след раждането/ извършихме нещо, което може да го броим за секс   може би и това да ми повлия позитивно - имах нужда да сме си близки както преди и това ми дойде повече от прекрасно   ние не бяхме спирали с тези си занимания, така че не че секс ми е липсвал, но просто усещането за близост хич не е за подценяване...
не че Саричка не е най-прекрасното нещо за нас, ама и ние сме хора  

Мамита, привет!

Честито на всички новобебили се мами- да са им живи и здрави рожбите!  

Тара, много вълнуващ и забавен разказ. Много се забавлявах с твоята секси нощничка.   А за момента когато гушнеш бебо и съществувате само двамата - и аз така го почувствах.   Прекрасно име си избрала за твоя малък мъж - да е жив и здрав и винаги да имате толкова силна връзка!  

Пафф, стискам палци всичко да мине по най-добрия начин!  

Ренка, много се измъчи, мило!   Разбирам те, че искаш да раждаш и да се свършва. Михаела си знае кога ще се появи.. Като се роди, ще забравиш на часа всички болки и мъки на бремеността. Стискам ти палци!

Дана, браво на твоята Сара - добре си хапва детето. Няма да се притесняваш вече. Не знаех, че Биогая ги препоръчват за вземане от майката. И какъв чай ти казаха да си вземеш. Сподели ако капките и чая помагат за колките на Сара ако ги вземаш ти.   А за нааканите памперси - и при Малена се случваше първата и втората седмица всеки памперс да е наакан. И май е нормално да акат докато си похапват.  

jaded, браво на Радина, че вече си е направила график на посещенията в млечния бар.  
Моята буба е на "концерт по желание" все още. Някой път прави паузи от 3 или 4 часа, а някой път иска да цока през час  и половина. Моите зърна бяха така болезнени първите няколко дни - предполагам докато свикнат да бъдат използвани в новата си роля. Аз купих силиконови предпазители , но нещо не успяхме да ги ползваме, а и азь почнах да се чувствам по-добре. Дано да минат вашите клики, че е голяма мъка да гледаш човечето как се мъчи и нищо да не можеш да направиш..
Хубава вечер на всички!

Q-T, те тук толкова време нищо не ми препоръчаха за колики - само кърмене чак днес ми казаха /джи-пи-то това/ за някакви капки за колики, тукашен модел, и аз ги взех одеве; чая - сестрата ми написа нещо си на една бележка и каза, че бил за стомах едва ли не - това аз да го пия;
но в крайна сметка - като отидох в аптеката нямаха такъв чай, в магазина също не го намерихме и не съм го купила - предполагам, че е просто разхлабващ чай за стомах;
за био гая - тук я видях на картинка в едно списание; и колкото пъти питам лекарите или детската сестра, те все не знаят какво е това и не мога да разбера как да го давам на Сара; и затова реших аз да го пия и чрез млякото да отива към нея /нали логично погледнато следва така да стават нещата/ - но пък бременен мозък - забравих да питам в аптеката там продават ли го и да го купя... утре дано да не забравя пак /това днес беше за 2 път/
но пък имаха на витамини за кърмачки /тук всички такива неща са на мулти табс/ и аз се зарадвах и  ги взех - аз пих витамини през бременността и смятам да продължа;

поздрави и на вас с Малена!   

Хелоу милинки,


Добре сме, изключая факта че наша Рада не е акала от 2 дни, а беше много редовна, не знам защо, сигурно защото дохранвах с ново адаптирано докато ми дойде добре кърмата, че при мен нещата с млечния бар много бавно се случват. Утре ако не се е изакала ще действаме с крути мерки.
Ренка сискам палци мила и от нас с Рада, дано скоро да имаш добри нвини и бъди позитивна.
Нинче явно живееш някъде около нас и аз нямам цял ден топла вода,
Таренце добре дошла и тук мила, зета Емо се надявам скоро да се срещне с наша Рада и с другия кандидат Гегето.
Моя болничен също е за 42 дни а другия ще ми го зидаде или педиатъра или Джи Пи-то ми.

До скоро лягам че всеяка минута е ценна,

Привет и нас нещо ни метнаха здраво коликите.Давам на Вики Инфакол,но нещо не се получават нещата.Бихте ли споделили за тази Био гая-та и Еспумизана как се съчетават ?Благодаря.

Добре дошла у дома Тара, и на малкия Емо,да ти е жив и здрав и винаги да се чуствате свързани.И аз така го почувствах
Евитка от АМ се е получило неразположението на Рада.Малко ти е кърмата или?
Аз като усетя че намалява,хапвам една огромна салатка с много лук и ела да видиш,изобилие от кърма 
И аз додавам по малко АМ и беше тръгнал да се запича,но го оставих сега само на кърма и се оправи.
Болничния ми от болницата е 42 дни.
Ренка,дано скоро се гушните с принцеската ти 
Пафф стиснати палчета и за теб 
Хубава вечер