С коремчетата скоро ще се разделим и Септемврийско бебче в ръце ще държим!

ЛЛЛ, моля за вашето мнение -

Сара се роди на 28.08, 3,482 кг, 53 см; /в Копенхаген е родена/; при изписването от болницата /на 3 ден/ беше 3,265 кг; на 12.09 я измерихме 3,600 кг и 55 см /това последното не съм категорична, че е толкова/;
имах коластра още преди да родя, след раждането започна обилно да изтича по блузите ми;
раждах я от събота сутрин в 6ч до неделя вечер в 23ч; в крайна сметка, родих с епидурална опойка и система с окситоцин; не съм загубила много кръв при раждането и имам само външни шевове от нея - родила се е с нослето нагоре;
дадоха ми я в първата секунда, в която я извадиха, гушнах си я веднага; засука може би около час-час и половина след това;
но беше много сложно упражнение, защото имам огромни гърди, а самите ми зърна са абсолютно плоски; акушерка ми помагаше как тя да засуче и тя някакси успя да и напъха гърдата ми в устата и; на следващия ден се опитвах няколко пъти да я кърмя, не успяваше да засуче; след това - на 2 ден това - в болницата ми казаха, че вече е минало много време и тя трябва да яде; ако не яде, ще и дадат АМ /което аз категорично отказах/; казаха, че мога да опитам със силиконов протектор; аз отначало не исках, но когато опитах, тя така бързо и блажено си засука, че всякакви мои колебания отпаднаха; след това ми донесоха електрическа помпа /уж за стимулация/ пък аз изпомпах 60мл от едната гърда само - те много се учудиха;
протектора е размер 24 мм - дадоха ми го от болницата, в последствие аз си купих и на авент и нук /да имам резервни/;

в крайна сметка - и до ден днешен я кърмя с протекторите /имах рани и болки само първите дни/; нямам никакви разранявания; но колкото пъти опитам без протекторите, не успява да засуче и само се мъчи; затова продължавам с тях да кърмя, защото имаше един момент, в който мислехме, че не наддава;
последните дни имаме поне по 5-6 наакани /или поне напръцкани/ памперса, отделно са и начишкани; //цвета е жълто-оранжево, много рядко вече има зелено; тук ми дадоха една книжка, където са нарисувани картинки на колко дни как трябва да изглежда и за тези дни на Сара, цветът е същия//;

в началото изкарваше часове в сукане; от вчера забелязвам, че суче по 10-15 мин и прави доволна физиономийка и спира; преди 2 дни за първи път и предложих биберон-залагалка - просто я усещам, че има моменти, когато просто иска да си мляска, а не искам да привиква гърдите ми да са с тази цел; по същото време /преди 2 дни/ започнах да и давам по веднъж на ден /сутрин, след ядене/ капки против колики /тукашна марка някаква са, по препоръка на лекар/; давам и вит. Д на капки - тук това е крайно препоръчително за всички деца от 2 седмици до 2 години;
изследваха я за жълтеница в болницата - негативен резултат;
давам и единствено и само кърма, никаква вода или чай; изцеждам и давам в шише, когато се налага да излизаме за по-дълго или е неспокойна навън;
//цедя всеки ден//

четох статията на Хедра за силиконовите протектори; мисля, че моите са добър размер и това не е проблем при мен; четох и други препоръки за кърмене при плоски зърна; чета всичко, което поствате в коментарите за останалите момичета;

питането ми е с профилактична цел - добре ли подхождам към нещата, има ли още нещо, което трябва да направя; фатално ли е, че се кърмим с протекторите /не искам да рискувам да спре да яде или да се мъчи или да страда по какъвто и да е начин/; иска ми се малко по-стабилно да наддаде и тогава да експериментирам отказване от протектора;
добре ли постъпвам?

Благодаря ви предварително - наистина сте много отзивчиви и всичко, което съм чела от вас е винаги позитивно и добронамерено!
желая ви хубав ден!  

АЗ ДНЕС ЩЕ СЪОБЩИ ЩЪРКЕЛОВАТА ВЕСТ ,ЧЕ РЕНКА РОДИ НАЙ-СЛАДКОТО ДЕТЕНЦЕ НА СВЕТА-ПРИНЦЕСА МИХАЕЛА/МЕРКИ НЕ ЗНАЯ/Ренка е при Миленка в Реанимация-само аз им липсвам.Още се чувства слаба,но все пак операцията е минала успешно.Наложило се е секцио по спешност.Пожелавам на Мишето да расте здраво и щастливо дете.Измъчи се и тя милата,и Павлинка.

Честита принцеса на мама Ренка, да и е жива и здрава 

Честити нови бебчета.Да са живи и здрави и много щастливи  
Честита принцеса Рени,жива и здрава да ти е принцесата,много щастливо и безгрижно детство  А на теб бързо възстановяване   
Хубав ден  

Ренка Живи и здрави да сте и двете,много щастие и радост,дни изпълнени с много любов към малкото съкровище Михаела Надявам се,че въпреки спешното секцио,всичко е завършило добре..Много се радвам за вас и ви изпращам хиляди прегръдки от мен и Александра

Ренка, Миленка, Паф и всички други новообебили се мами - честити ви дечица   Да са ви живи  и здрави и да имате безброй приказни моменти с тях  

Ренка, чакам разказа ти за раждането, защото ти толкова нямаше търпение вече, та ми енитересно как си изживяла моментите преди секциото.

Миленка, ако моя Емо е дори само наполовина добричък като твоя Емо, пре следващото ми идване, черпенето е от мен   Аз мисля, че друго такова ангелче като твойто, няма, той е нереален направо   Не че се оплаквам - моя Емо за сега не съм го чула да реве, най-много някое тихичко мрън да си прави под носа, като има колики. Непрекънато ми се усмихва, ръдостно детенце е... ама никога не се знае как ще се промени  

Валери, аз само като си представих на 7-ми, че трябва да искам документи (нали ЖК ми беше там в болницата) и после да тичам към Майчин дом и ме втресе от ужас за тази бюрюкращина и реших направо да си оставам там да раждам   Иначе за Хранов - само най-добри думи мога да кажа! Радвам се, че при теб е минало бързо и сравнително поносимо откъм болки  

Дана, аз и до сега имам моменти, в които изпитвам онова чувство от болницата. ние с Емо през деня сме си сами и понякога, когато го гушна да се кърмим и го гледам, имам чувството, че той е целия ми свят, чудя се как съм живяла без него до сега и ми се иска да изживея всеки миг с него пълноценно, защото знам колко бързо ще порастне и тези прекрасни гушкания, няма да ги има вече. Аз сега открих колко много любов има в мен в действителност. При положение, че аз обичам брат си безумно много и съм готова живота да си дам за него и същата любов изпитах и към неговото дете. Обичам и таткото на Емо и родителите ми, които са толкова прекрасни хора, че всичките ми приятели нй-откровено ми завиждат за тях и обоават да се виждат с тях на по бира и сладки приказки. Но въпреки това, не съм знаела до сега какво означава наистина безрезервна, всеотдайна и безгранична любов. Преди няколко месеца една приятелка каза за току-що роденото си момченце, че това е нейната Голяма любов. Днес вече мога и аз да кажа същото - Емо е моята голяма любов! Тази любов, която ме кара да бъда по-добър човек, да съм по-толерантна, по-разбираща, по-търпелива. Любов, която ме кара да давам всичко добро, което имам в себе си, не очаквайки нищо в замяна. Любов, която ме прави щастлива сама по себе си, защото я изпитвам, а не защото очаквам да бъда обичана. Прекрасно е Това детенце само за 7 дни ме промени драстично и този нов човек, който съм сега го харесвам повече от стария  

Евитка, давай я Рада насам - аз имам кърма за поне три бебета   Снощи напипах една бучка в едната гърда и трябваше да я изцедя докрай, за да разкарам бучката. И какво да ти кажа... само от тази гърда изцедих 120 грама... а с другата гърда го кърмих цяла нощ през два часа. Направо съм като млекоцентрала   А, за акането - на мен педиатърката в болницата ми каза, ако детето пръцка, но не ака, лекичко с термометъра да му лаздразня ануса - не да бъркаш, само да го погъделичкаш, за да помогнеш за работата на мускулите, понеже те още не огат да ги контролират, т.е. не може като голям човек да се напъне, а трябва мускула сам да почне да се съкращава. при нас със сигурност този ринцип работи, защото редовно, докато сменям наакания памперс, само от миенето или от кърпичката, ако го бърша се задействат мускулите и ме нааква  

ЧЕСТИТО на Ренка,Пафф и Миленка, да са им живи и здрави бебенцата и много да ги радват и скорошно възстановяване на мамите 

Здравейте момичета  

Честити бебчета на Ренка, Миленка, Паф......и всички други, които пропускам.   Нека малките ви бонбончета бъдат здрави и щастливи, и вие по край тях да греете  

Сега имам малко време и ще ви разкажа как се случи раждането при мен. Като за начало искам да ви кажа че попаднах на страхотни акушерки, едната от които ми спаси живота. Благодаря и от все сърце  . По принцип бях с избор на акушерка, която се оказа че е извън София  , и ме изражда дежурен екип в Шейново.
Петък сутринта. Ставам аз, през ноща имах съвсем леки контракции, при положение че знам какво да очаквам дори не обърнах внимание. Спах си като пич. Петък в 8.30 бях на тонове в Шейново. Отивам аз, оказва се че от половин часовия запис има само една "лека символична контракцийка"  . Доктор Димитрова, която беше в ЖК-то на Шейново обаче явно повлияна от тъжната ми физиономия ,като разбра че пренасям каза че ако нямам против може да ме прегледа за разкритие и ако е тръгнало може малко да ми помогне, като поразръчка. Естествено се съгласих. Бръкна тя ...... и охоооооо 5 см.....бръкна още веднъж и...охоо станаха 6. Каза веднага да отивам да ме приемат, защото шийката е гладка и ще родя до следобяда. Излизам аз отвън да си взема чантата за болницата и мъжа ми ме чака пред входа. Вежда ме че излизам и аз започнах да рева като идиот. Той с иизкара акъла, че нещо е станало лошо. Аз от емоции не мога да обясня, че в същност този ден ще раждам.   Както и да е, успокоих се и отидох да ме приемат. Часът беше около 9.30. Докато оправяха документите и чаках пред стаята за приемане ми изтекоха водите, и започна да капе и кръв. Може би 15-ина минути нямаше акушерка която да ме качва нагоре към предродилна. Държа да кажа, че до този момент нямах силни контракции, ами съвсем леки, кратки и поносими  . Приеха ме, последва нов преглед за разкритие, клизма /която и мен много ме облекчи/ и към 10.30 ме вързаха с коланите за тонове в предродилна зала. Към 11.00 вече имах доста болезнени контракции, които обаче бяха през поне 5 минути. Имах доста време да отдъхвам между тях. 11.20 дойде доктора, напънах се няколко пъти. Той също забеляза, че нямам чести контракции което наложи окситоцин и то пуснат силно през системата, защото както той се изрази бебето иска да излезе, но няма мощни контракции които да го изкарат навън. Не са ми слагали никакво обезболяващо или упойка. Всичко беше поносимо и изобщо не е имало нужда. Въпреки, че според мен сега ме боля повече от първият път, но пак беше абсолютно поносимо. През цялото време когато бях в контракция си мислех, че този ден ще отмине, че има много малко оставащо време и ще видя малката, че това е ПРОСТО една болка, че не може една болка да ме накара да изпадам в състояния, защото остават много малко минутки и всичко ще свърши. В 11.30 вече бях на стола за раждане и в 11.40 точно след 2 напъна излезе Вики. Показаха ми я......и честно ви казвам стана изведнъж тихо. Сложиха ми я на гърдите и аз....абе все едно не бях там...и двете не бяхме там, няма толкова спокойствие и удовлетворение което изпитах.   Взеха я за да срежат пъпната връв. С още един напън родих и плацентата. Дойде лекарката за оглед, каза че ще ми направи само 1 външен шев-на кожата, защото малката излезла със глава, рамо и юмруче под брадичката. И това юмруче ме е цепнало малко, но общо взето поносимо. Заши ме и 2 часа трябваше да седя на стола докато ме вземат в отделението за родили вече. Вики я закараха в неонатологията, дадоха ми да я гушна още веднъж и така. Всички доволни, щастливи. Мъжа ми горд   . Докато не идва акушерката от 2-ро родилно да ме сваля в стаята, минава пред мен /аз съм разкрачена на магарето/ позаглежда се и почва да ми натиска корема. Заглежда се още по настоятелно и каза че нещо не  е наред. Викна акушерката и започнаха да обсъждат. Едната твърди, че освен лохиите изтича и друга бистра кръв. Другата не беше много сигурна, наново миене и така....докато наистина не се оказа, че ми изтича и друга кръв. Викнаха 3-ма други доктори и още една акушерка, започнаха повторен оглед   , оказа се спукана артерия във влъгълището от където съвсем леко сълзи кръв. От там пълна упойка на мен /друг път ще ви разкажа на що за анестезиолог попаднах  / и шиене. Събудих се след 30 минути напълно в шок, като на филм, ревяща...чак хлипах. Незнам защо, от упойката може би. Въпросната акушерка, която забеляза това сълзене ще я споменавам винаги с добро и съм и толкова благодарна, че незнам.....После дойде в стаята ми и ми обясни, че с това изтичане на кръв което имам сега, ако не са забелязали тази спукана артерия....просто кръвта ми ще си изтече и в един момент няма да се събудя. Така, че искам да кажа че професионалисти в Шейново има много. Има страхотни, мили и кадърни хора. Акушерката която ме изроди се казва Жени Павлова. Страхотен професионалист. За отношението и държанието но дежурният доктор на който попаднах, както и за анестезиолога ще разкажа по на там. Може би даже като се прехвърлим в Нашите деца, защото има още момичета на които им предстои раждане и не искам да разочаровам никой.
Важното е че всичко приключи добре. Виктория е просто разкошна. Толкова малка, мила, нежна...абе пристрастена съм към нея. Обожавам я. Обожавам и сина ми, който се държи страхотно като батко. Изобщо.....много щастлива се чувствам момичета  . На тези, на които тепърва им предстои раждане пожелавам да се насладят на емоцията. Има болка но тя не може да се равнява с неизмеримата радост, която човек изпитва видял малкото си съкровище.

Сега отивам да дам цица на Вики и след обяд ако имам време ще ви разкажа за шока който изпитах, когато ни изписаха и видях че дефакто и наистина Вики е момиче  . Толкова съм свикнала с баткото, че при вида на Вики без памперс......онемях. Беше ме страх да я измия   А пък за мъжа ми да не говорим. Това после, отивам че ще ми гръмнат гърдите  

Ренка, браво миличка Сигурна съм, че за нула време ще се раздвижиш и всичко ще остане просто спомен. Да ти е жива и здрава Михаелка, да слуша, да е много обичана и щастлива

Миленка, дано сте много щастливи с малката Деница и мъжете вкъщи да ви гледат, глезят, обичат безгранично Много сбъднато мечти на малката

Паф,  честито и на теб: бързо да се възстановяваш и дано по-скоро дойде моментът, в който само да се наслаждаваш на щастливите мигове с беби Бъдете живи и здрави и дано всичко лошо остане зад гърба ви.

Липсва ми Галчето, някой нещо има ли инфо за нея?


И сега да си кажа зора:

ЛЛЛ, и аз да се включа с въпрос:
И аз като Данна съм с плоски зърна, в родилния дом се опитваха да ми ги "издърпат" и от много дърпане, а и от сученето на бебка там, съм с ужасни рани. Откакто сме вкъщи ползваме протектори и си се храним нормално, отделно изпомпвам по-малко след нея и ми се вижда доволна, нахранена и спокойна. Само че моите рани не зарастват: мажа се с кремчето на Авент, от време на време и с Гармастан. Старая се да не мокря прекалено често зърната, непрекъснато правя въздушни бани и се разкарвам по гърди из вкъщи. Ситуацията е, че хващам корички и след кърмене те вече са омекнали и раничките се отварят... И пак имам болки. Вярно че са по-поносими с протекторите и само в началото при първите две-три засуквания, но си е мъчително. Когато се изпомпвам, първите минута-две направо сълзи ми потичат. Дали има какво да направя, за да се подобри това положение, защото не искам да се предавам, а в същото време ме е страх да не направим някоя беля с тези разранени зърна... Днес видях, че в началото, когато засуква беби, пускам кръв, защото кърмата ми е леко розова. Звънях на педиатърката, каза да продължавам и че не е опасно.

Джадед , аз само ви чета напоследък
При мен нищо ново, имам си слабоболезнени контракции вечер, снощи на 10 мин, но нищо повече. Утре съм на преглед и ще проверим дали бебчо е направил някакво разкритие с тези си "упражнения".

Честито на всички мамчета, които вече гушнаха своите рожбички и сърдечни благодарности на тези споделили с нас своите вълнения и усещания свързани с раждането и след това с малките съкровища .

На всички очакващи леко и безпроблемно раждане и когато дойде момента всички да се отчетем с най-добрата новина

Щъркелова новина: Днес в 11:15 Ярослава (Yaroslavche) роди своя син Димитър големият юнак тежи 3440 гр и е дълъг 51 см и щастливата мама каза че е с големи бузки
На Димитър пожелаваме да е жив и здрав и едно щастливо детство . А на мама бързичко да се възтановява и да го гушка

Честити бебчета на Ренка, Миленка, Паф и Ярославче    Да растат здрави, умни и щастливи! А на майчетата - чакаме ви с нетърпение да разказвате 

mishchitzata  , страхотен разказ, излиза че всичко на всичко за 2ч и половина си родила, така ли?Да ти е жива и здрава принцесата. Добре, че се е появила онази акушерка, Бог ти я пратил, че да не стане беля.

Галче
и аз имам болезнени контракции всяка вечер, матката ли ми е по-чувствителна, не знам. И много странно- направо си почват на 5 мин, до 2 часа стават на 3или 2 мин, продължават към 30сек. Снощи се изкъпах, направих си тоалет и мислех да тръгвам пак за раждане, ама взеха , че спряха. Странно ми е, честно казано, това вече се повтаря за 4ти път. Дано поне разкритие да се прави някакво, че иначе само с болки, ще е много тъпо.
Успех на всички, които тръгват към родилното днес. Кръстов ден е хубав празник, Бог да ни помага. В тази връзка смятате ли, че ако се роди днес бебето, трябва да се пише Кристина, Кристияна и т.н.?

Честит имен ден на всички именици днес също      

mishchitzata, и при мен много голяма роля изигра акушерката, така че напълно те разбирам! ако не беше тя, вероятно щяха да ме нарежат едно хубаво и досега да съм парцал след операция! Бог да поживи тази твоята акушерка! радвам се, че позитивно се е развило всичко!
и да ти е жива и здрава и многоо игрива малката Вики!

честито и на останалите момичета, които са изпитали радостта да гушкат бебчетата си!

Галче, и аз се присещам за теб, ама те 'проверих' във фейса и реших, че всичко е наред

Джадед, много кофти с тия болки така! да се махат по-скоро!!! аз първите ден-два вкъщи изпих една опаковка но-щпа, а в болницата всяка авечер ми даваха обезболяващи - аз тогава съвсем не можех да понасям на болка...
дори аз в началото забелязах, че като суче и направо ме удря като с нож в яйчниците /или някъде там ниско долу/ - но или привикнах или то понамаля...
стискам палци всичко да се успокои!

Маги, и при мен са така. Като се изкъпя или реша вече, че е настъпил момента и контракциите утихват, а бебчо продължава да си рита като за световно. От болницата ми казаха щом нямам изтичане на води или кървене и бебчо се движи добре, да не се притеснявам, въпреки че са редовни контракциите и болезнени, пак може да са подготвителни. Ами, ще чакаме, какво друго ни остава

Честити бебчета на всички обебили се в последните дни мами! Нека растат здрави, щастливи и безгрижни!