С коремчетата скоро ще се разделим и Септемврийско бебче в ръце ще държим!

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ВЕЧЕ РОДИЛИ! ДА СА ИМ ЖИВИ И ЗДРАВИ ДЕЧИЦАТА!
Q-T честит първи месец на прекрасната ти рожба. Да ти е жива и здрава и живота и да е така сладък , като тортата с която ни почерпи виртуално.
Мамчета ще ви помоля за едни стиснати палчета за утре. Термина ми е за 22.09 , но утре съм на преглед и да видим какво ще решим с доктора , естествено раждане или секцио. До сега уговорката ни беше за естествено раждане и съм му благодарна ,че не се е опитал и за миг да ме разубеждава , но преди повече от една седмица като мерихме за последно бебка беше 3666гр. (сега сигурно вече е към 4кг.)Аз по- принцип съм доста дребничка 160см и 46-48кг преди да забременея. Та утре ще я видим нашата госпожица колко е наддала и ще преценяваме кое ще е по-добре за мен и за нея. Много съм объркана. Ехографа няма как да мери с точност и знам , че няма как да сме 100% сигурни дали наистина е толкова голяма , но досега винаги дори и на ФМ сме били все с една седмица напред в развитието. Другото което е това ,че съм дребна не е гаранция ,че не мога да родя голямо бебе , но в същото време си казвам ами ако наистина не мога и тръгнем с естествено пък после се наложи секцио , не е ли по-добре направо да си лягам за секцио. Чувала съм и за доста бебета с родилни травми , точно заради това ,че майката е била по-тясна. От секцио ме е страх много , а и няма по-добро нещо от естественото .... не знам много съм объркана.Винаги съм си мислила ,че ще родя естествено , но ще видим и какво ще ме посъветва доктора , имам му голямо доверие. Вие майчета какво мислите по въпроса...? Съжалявам , за дългия пост , но просто в този момент можете само вие да ме разберете.

Paolina, аз също много исках да родя нормално, но... бебчо беше седалищно, и така и не пожела да се обърне. Мога да ти кажа, че секциото съвсем не е толкова страшно - поне при мен всичко беше ок, възстанових се много бързо. Само няколко дни след раждането се чувствах много добре, все едно не са ми правили операция. Кърма също имам, поне засега - това ми беше едно от най - големите притеснения. Така че, няма страшно, мисли за огромното щастие, което те очаква с появата на мъничкото човече, а пък как ще се роди - ще прецените с доктора. Стискам палци всичко да е наред и да стане така, както ти пожелаеш 

Шаманката, много ти благодаря за изключително детайлния отговор; извини ме, че чак сега пиша, но така се получи при мен;
кърмя в най-различни пози -
- легнала, когато умирам за сън;
- седнала и приведена напред /което май не е особено удобно за майката/;
- седнала и леко облегната назад, но не точно биологично кърмене;
- седнала на стол и т.н.
най-малко ми се получава биологичната поза

за изцеждането - цедя, когато усетя болка или тежест в гърдите; тук е прието много добре да се кърми навън, но аз няма да го практикувам, поради лични съображения; затова, когато ще излизаме, изцеждам, за да не се стигне до истерии навън и да мога да си я храня в съответния момент - тук разстоянията са много големи и като нищо си отиват 3 часа навън;

аз опитвам да и давам да суче без протектора - след като е сукала известно време; не и допада особено, но аз по малко и често опитвам;
наистина ми се иска да стабилизираме някакво нарастване на теглото и тогава да започна опити да махам протекторите;

още веднъж - много благодаря за отговора и за подкрепата! пак ще пиша!

честити ни нови бебчета! да са живи и здрави и много игриви!
Галче, специални поздрави и ще чакам лично да се похвалиш!

Q-T, ние със Саричка специално ви поздравяваме с Малена за малкия празник!   моята сестра е почти на 18, а всеки месец на 14 число казва, че има мини рожден ден, понеже е подена на 14 януари да е все така усмихната и с прекрасна косичка, да си правите красиви прически

Паолина,
бъди спокойна и мисли позитивно! няма смисъл да си вкарваш излишни нерви; аз съм висока 184, като отидох да раждам бях подминала 100 кг; още от първата ФМ ми казваха, че бебчето ми върви 2 седмици напред, голяма била; през май в Пловдив един от великите лекари ми каза, че едва ли не, 4,5 кг щяло да се роди детето ми, защото такъв ми бил гена и не знам си какво; дори и тук до последно ми обясняваха, как щяло да се роди 'хубаво, голямо бебе' - в крайна сметка, прекрасната ми Саричка се роди 3,482 кг и 53 см - което си е по-скоро нормално бебче, а не едро и голямо /самата аз съм родена 4,5 кг и 57 см/ - така че, всичко е относително;
няма да забравя, Тара беше писала за нейна приятелка, която и казвали, че ще роди голямо бебе, пък тя родила мъничко бебоче /май по-рано ли, не си спомням точно/ - та и моята работа така - онзи ден по спешност купувах гащиризонче 56 размер, че да има с какво да се докарваме...
много пъти сме си коментирали и че данните на ехографа са прекалено относителни и не може да се приемат за чиста монета;
няма значение как точно ще родиш, стига ти и бебето да се чувствате добре и да не сте застрашени от нищо!

Тара, да знаеш, че аз много се радвам на всеки твой пост - без да те познавам лично, намирам изключително позитивна и приятна промяна у теб след раждането на Емо! мисля си, че се чувстваш добре в тази роля и се радвам, че така добре се спогаждате с Емо  

скоро май не съм чела нищо от Кокетка и Евита, дано да са добре!
поздрави и на Джадед

Ения, много се зарадвах, като прочетох, че мъжа ти се завръща! сега всичко ще се нареди!

аз всичко изчетох тези дни, но не съм писала, понеже някакси Саричка стана много неспокойна - не мога да си обясня на какво се дължи; хапва по 6-7 мин и спира, преди няколко дни започна за 10тина мин да се наяжда, но сега редуцира времето; в следствие на което, не може да спи 'дълго', в същия момент, неспокойна е, не че плаче или буйства, просто се усеща как не му е мирна душичката на бебчето ми; сумати време отнема да задряма, спи 30 мин и се ококорва - в един момент просто виждам умората в очичките и и как просто и се спинка...
и хапване предлагам, и памперс сменям, гушкам и не знам си още какво - в крайна сметка, и двете капваме от умора на определен етап;
не знам дали са колики - аз давам превантивно капки - тукашни някакви, по веднъж на ден, сутрин, след ядене;

момичетата с по-големи от нас бебчета - забелязвате ли промяна в гърдите си - аз до скоро ги усещах огромни и тежки, а сега от няколко дни доста по-нормално се чувствам - не знам дали свикнах с това си състояние, или нещо се случи; но си има мляко, Сара яде /уж/; но пък е странно - дори някак по-меки ми станаха гърдите; вече не усещам и такава тежест;
как се чувствате вие?

ще ме извините, че малко дълго пописах, но сега ми се падна
поздрави от нас!  

Аз още не съм с бебе, ама съм минала по този път. Абсол'тно нормално е гърдите ти да не са вечно като надути. Кърмата вече се е регулирала, и гърдите не се пълнят, а произвеждат млякото, когато има нужда, т.е. когато Сара започне да яде. Кърмих 9 месеца, и след 20-тия ден не си личеше да имам по-големи или твърди гърди от обикновено, напротив, а Стефан беше изключтелно на кърма до 5.5 месеца, и наддаваше повече от добре.

Поздрави

snowwhite ,
благодаря ти за бързия отговор! както винаги си много мила с мен! 

Поздрави от нас и вечния дъжд тук 

Здравейте и от нас!
Толкова се радвам за Галче, надявам се тя и малкия да са добре и възможно най-скоро да се появи тя с повече подробности. Сигурна съм обаче, че всичко е повече от чудесно, тя е толкова хубав, мил и позитивен човек, така се изтормози в началото, че си е заслужила едно здраво, красиво и усмихнато бебоче... Галче, много прегръдки и бързичко да се възстановиш

Данна, при мен положението с гърдите е същото. Вчера и днес предимно се изпомпвам, че у нас е лудница (имаме майстори, а и майка ми, сестра ми и зет ми са ни на гости) и само някой снове, та не ми е много комфортно да се разкарвам по гърди. Та хем ми заздравяха зърната, хем "замерих" по колко мл изкарвам от гърда и по колко изяжда малкото гладниче. Та дажбата ни е 90 мл на хранене. Иначе гърдите вече не са ми така налети, напротив, омекнали са и няма напрежене в тях.

Но е много неспокойно това детенце, подобно на това, което ти описваш: нервна е, не спи, не е гладна, нито показва да я боли нещо, но си мрънка. Прозява се, изморена е, ама не заспива. Заспи ли, след малко се стряска на сън и почва да плаче, направо се видяхме в чудо с баща й. Имам чувството, че сънува кошмари и заради това не иска да заспива...

Паолина, малко по-назад в темата писах на Ренка точно по повод не секциото, защото при мен се наложи по спешност. Иначе много исках да си родя нормално и много ме беше страх от операцията, но в крайна сметка няма нищо страшно, нито пък има кой знае какви болки. А и след това при мен лично беше толкова силно желанието да мога възможно най-скоро да се грижа ефективно за детенце, че и възстановяването ми стана бързо. С други думи: не е болка за умиране и детето си заслужава всичко, дори дискомфорта от операцията. Както и да ти се развият нещата, смело напред, не го мисли и всичко ще се подреди

Здравейте момичета 

Честито на Галче  Да и е жив и здрав бебока и много да я радва 

Чета че се случва и при вас бебето да е неспокойно. Вики и нея я забелязвам, че се държи така но в момента когато има много хора или глъчка. По цял ден е супер спокойна и спи като заклана. Стане ли 6 часа и татко и батко и се приберат, се почва една радост  и до 9 не може да спи хубаво. Промрънква, задрямва, буди се и така. След което като я изкъпем и с батко и заспиват за нула време и нещата се успокояват. Днес например в къщи бяха свекърва ми, девер ми с приятелката му, после дойде и свекър ми и малката беше нервна. Щом си тръгнаха и стана спокойно в къщи веднага заспа  .

Мойте гърди от днес са значително по-нормални. Вече не се препълват. Вчера си купих нов сутиен щото ходя с горнище на бански. Нямя шанс да влезна в някой предишен мой. Чашката на сутиена изглежда потресващо 

Днес след малко мисля да направя първата разходка на Вики. Ще излезнем за един час че е пекнало страхотно слънчице, пък нали от другата седмица го дават да се разваля времето 

Момичета вие чистите ли нослетата с физиологичен разтвор  Имам спомен, че с баткото чистих, пък сега педиатърката не ми каза нищо 

Jaded и другите момичета,
виж какво установих аз експериментално този следобед

за пореден път заспи, събуди се, уж яде малко, малко дремне и се ококори, пък е ясно, че и се спи - че и плюе кърмата и явно не е манджата проблема;
та, някакси задряма и заспа върху мен - аз седях във фотьоил, и тя се сви на пашкулче и в крайна сметка, така заспа;
аз докато бях бременна и доста четях темите на вече родилите - та, в някаква тема прочетох за възглавничка с костилки от череши, която се купувала от ДиМ - малко странно ми се видя, но помолих майка ми да провери и тя ми я прати;
и след като така заспа на пашкулче Сара, аз изкарах възглавничката и я загрях за 1 мин в микровълновата; Сара я сложих на дивана да спинка, и сложих тази възглавничка на коремчето и и си я завих - вече 2,5 часа си спи, много по-малко нервна е в съня си; преди малко я претоплих и пак и сложих възглавничката - да си поспи поне още половин час;

явно наистина стомахчето я тормози... пък всяка сутрин давам капки за колики /единствените, които успях да купя тук /. дано да намеря начин да я успокоя!

съжалявам, но нямам никакво време да чета, поздрави на всички нови мамчета 

И да се похваля и аз, че си имаме вече нашето прекрасно момиченце - роди се на 14.09 в 16:33 ч. - 3150 гр, 50 см .. казва се Аника  раждането ми беше прекрасно - със спинална упойка и мога да кажа, че за общо 4 часа раждане болки имах само за 30-40 минути, преди да ми сложат упойката ... шевовете са ми само вътрешни, тъй като в последният момент главичката хлътна в таза и направи два джоба, но вече почти не усещам болка .. Изписаха ни вчера, кърмим се много добре и аз имам мляко за още едно бебе  малката за сега е много кротка, през по-голяма част от времето спинка и прави разни физиономии  Мнооого ни е хубаво, дано и за напред е толкова лесно 

danna999, важното е сама да прецениш кога да пробваш без протектор, да използваш моментите, в които Сара е спокойна и с малки стъпки всичко е възможно 

Биологичната поза, която споменаваш, че не ти се получава не е строго определена. Тя се нарича така, защото е естествена, удобна и е едно перфектно пасване между майката и бебето. Авторката на статията казва, че това е поза 360 градуса, ако гърдата като център на часовник, а бебето като стрелката, има поне 360 възможности за тази поза . Ако ти е удобно да си с по-изправено тяло, чудесно, много майки кърмят точно така. Важното е да няма напрежение, да ти е удобно.

Много хубаво е, че сама си открила нещо, което помага на Сара да се успокои. Много майки откриват, че когато бебетата са неспокойни от колики, често се чувстват по-добре с топлина на коремчето. Това може да е просто длан (в съчетание с нежно масажче, ако е приятно), може бебето да се оставя да поспи легнало по коремче върху корема на мама (или на таткото или друг близък), да се поноси в поза "тигър на дърво". Много гушкане, сън върху мама и кърмене често са работещите методи за оцеляване в този период 

Ще се радвам да споделиш как върви с наддаването малката дама 

Здравейте и от мен 
Честито на всички мами, които вече гушкат своите съкровища! Нека да растат живи и здрави! Много се радвам за Галчето! Дано всичко да е наред и скоро да ни пише пак 
Аз все още си чакам моето бебче 
На всички, които още чакат като мен стискам много силно палци! 

Честити бебенца на Гал
ето и angel_sin
Живи и здрави да са ви мили момичета!
Ние май сме с колики...другия вариант е да я боли пъпъ, че щипчицата падна и сега кърви лико , от вчера е раздразнена и плаче доста , но не вечер , както е обичайно, а предиобяд, незнам, но започнахме инфакол и сега е по-спокойна и се понаспа. Даже успяхме да се "видим" с татето

Открих много интересна статия за коликите и кърменето, ако ви остане време.
http://www.bebe.to/siteroot/statii/koliki.html

Момичета, които давате био-гайа дириктно на бебчетата ли или вие "през кърмата"?

В тази статия пише и за лактаза, че помага.


Брей, много сложна се очертава нашата история с батето-имат шарка в градината и са карантина до 03,10 , направо не знам как ще се справя като и татето тръгне на работа, сега едва двамата успяваме..имам доста уморен вид, е поне кг. свалям
Хайде лейдис , бебета и коремчета, приятна вечер и леска нощ!

Привет и благодаря за честитките!  

Галче, честит ти син, мила! Много, много се радвам за теб и твоята изстрадана рожба! Надявам се всичко при теб да се е случило по май-хубавия начин и нямам търпение да разкажеш подробности и да ни покажеш мъника!  

Паолина, разбирам как се чувстваш и си притеснена. Ти сама си знаеш, че ехографът не винаги дава точна представа за големината на бебето. Мен също ме е страх много от секциото. През бремеността обаче имаше един период, в който заради грешни лабораторни резултати мислех, че ще трябва да родя секцио. Просто се опитах да се настроя положително и си повтарях, че най-важно е накрая и аз, и бебето да сме добре. Вярвам, че утре с твоя док ще вземете най-правилното решение и всичко ще се случи по прекрасен за теб и бебо начин. Стискам ти палци!

Дана, мерси за специалните поздрави!   от нас с Малена за вас Това, което описваш в поведението на Сара, което пише и jaded за Радина важи и за Малена. И тя има такива епизоди и то в различни часовен на денонощието и явно е нормално. Неспокойна е, а е яла, чиста е, гушкам я, но тя все проплаква и промрънква. Адски и се спи и се прозява, но не може да заспи и при най-малкия шум или дори без нищо се стряска и се ококорва. Четох някъде, че освен коликите и првъзбудата можело да се дължи на засилени фази на растеж.   Аз също купих преди няколко дена възглавничката с черешови костилки, но я слагах само като я заболи. Сега и аз ще почна да я слагам като теб при заспиване да и държи топло на коремчето.
А идеята за мини рожден ден на сестра ти всеки месец никак не е е лоша!  

angel_sin , честита ти щерка! Да ти е жива и здрава!  

Като ви чета, оставам с усещането, че това да нямаш кърма е някакъв супер извънреден случай.
И започвам да се чудя какво точно не правя като хората. Борис колкото пъти поиска, толкова пъти го слагам на гърда. Зърната ми са супер удачни за кърмене, бебето е голямо и силно, засуква добре. Наистина не знам защо за втори път ми се случва това.
А иначе когато се е нахранил, е много спокоен. Аз имам друг опит. С бебе непрестанно ревящо от първия ден. И сега ми е странно. И непрекъснато го гушкам, защото ми е приятно, а не защото той настоява. Иво в това отношение беше безкомпромисен. Не допускаше и секунда да стои сам в леглото. И когато е буден, че и когато спи Толкова са ми различни на този етап децата....
angel_sin, честито

valerie, не че говоря от личен опит, но не си единствената: аз имам две приятелки, които имаха силно желание да кърмят и какво ли не направиха, за да им се получи, ама не станаха нещата. Не съм специалист, за да обясня защо, но в крайна сметка имаш достатъчно неща, за които да се тревожиш и да тормозиш, недей да преживяваш и това, още повече да си мислиш, че имаш някаква вина. Гушки, мила, важното е детенце да е добре, пък кърмено или не...