Мляко в шише - до кога?

Не, от ходенето на въже зависи. Ако може да ходи на въже без опора и да пази равновесие, значи е готово да махне памперса!

Интересно ми е защо се подигравате на медицински изследвания?
Лекари ли сте?

Да не би да не е вярно това, което съм казала? Ако едно дете може да ходи на въже, значи може да си казва и за тоалетната. Гаранция.

Иначе как да им вярвам на медицинските изследвания? Дъщеря ми се научи да ходи на гърне на година и половина. Заради прочетените тиради във форума, че трябвало да я оставя сама да поиска и да не я слагам на гърне от бебе, че ще й се травмира психиката, го направих толкова късно, но заради начина, по който протече "обучението" съм убедена, че и много по-рано можеше да стане.
Да се качва по стълби без опора се научи на две и половина, а да слиза, без да ме е страх, че може да падне (някак си се накланяше много надолу, нямаше правилната стойка за безопасно слизане), чак след три.
Нужно ли е да съм лекар, за да видя, че нещо в тези изследвания не е точно така?
Всеки лекар може да каже абсолютно каквото си иска, има такива невероятни твърдения от лекар, при това с много публикувани книги, че понякога ми се иска да има закон против публикуване на невярна информация. В кърмаческия има една тема за изцепки на лекари на тема кърмене. Да се отчая човек какви ги приказват.

За щастие децата се раждат доста издръжливи и успяват да устоят на грешките.
Лекарите предупреждават кое носи риск, но той разбира се не се случва 100% при всички, доста от тях минават м/у капките.
Има си препоръки, които ни предупреждават, като например това за последствията от ранно слагане на гърне, от ранно натоварване на костите, от повиване и т.н. Да, няма на всички да им се увредят костите или да се напикават, но това не прави метода по-малко опасен.
Никой не може да ни задължи да ги спазваме - ако решим да не ги спазваме, поемаме риска, щом смятаме, че си заслужава и си носим последствията.

Конкретно за шишето, понеже за него е темата, всеки има достъп до информация и специалисти, може да им се довери или да слуша някой, който казва "не е нормално", без да може да изтъкне и 1 аргумент.

В логиката се прави разлика между "всички" и "поне един". Когато казваш твърдение, което важи за категорията "всички", оборването му става с намиране на поне един пример, който не отговаря на условието.
Когато твърдението е от категорията "поне един", за да го обориш, трябва да проследиш всички примери и да докажеш, че нито един от тях не отговаря на условието.
Така работи научната логика.
В случая изследване, което твърди, че децата се научават да се качват или слизат по стълби без опора преди да се е развил контрола над отделителната им система, не може да се отнася за "някои" от децата, защото така то не би значело нищо и не би било показателно.
Все едно аз да направя изследване, че "някои" от децата се научават да броят, преди да разпознават цветовете. За всеки две произволни дейности може да се докаже, че при някои деца едното става преди другото. И какво от това?
Подобен извод не е научно обоснован логически и не може да бъде показателен.

Относно кое носи риск, става дума за съвсем друг тип информация.
"Има 20% риск от нещо си" не е твърдение, което може да бъде оборено с "а на мен това не ми се случи", защото в самата формулировка се казва 20%, т.е. двете твърдения не си противоречат.

Всеки един подход, който съдържа в себе си някакво насилие към детето, крие риск от неблагоприятни психологически последици. Не само за ходене до тоалетна, но и за абсолютно всеки аспект от живота, няма да изреждам. Това не значи да отречем взаимодействието с детето и да не го учим на нищо, защото някой ако не си премери добре репликата, детето му може да преживее стрес. Означава единствено, че трябва да се научим как да комуникираме с децата по-добре и по-качествено.
Ако някой се е опитал да си научи детето да си подрежда стаята чрез бой с колан на голо, това не значи да отречем необходимостта децата да бъдат учени на подобно нещо или пък да ги оставим да живеят в мръсотия с надеждата, че на самите тях ще им направи лошо впечатление и сами ще вземат инициативата да подредят. Използването от някого на неподходящ метод не е повод да се зачеркне самата дейност, а единствено стимул ние да намерим по-добър.

Елора, много народ кара по пътищата със 150-200 и катастрофите не са 100%, ако смяташ, че си заслужава риска, поемай го, но този, на който ще причиниш вреда няма никаква вина, само ще носи последствията от едно чуждо решение.
Много хора са с неувредени кости, въпреки масовото повиване по наше време. Но аз няма да си повивам детето, само защото може и да не му стане нещо, няма да го повивам, защото няма смисъл. По същия начин няма да си сложа детето на гърне на ранна възраст - защото няма никакъв смисъл, всичко става когато му дойде времето.
Ако някой смята, че детето му не може да проходи, да спре шишето или да спи в самостоятелна стая, нека го учи. За мен това са неща, които са ни заложени да станат и е най-добре да не ги пришпорваме, говоря за дете, което живее сред хора, защото заложеното може да закърнее, ако няма личен пример.

Да, има неща, извън физическото развитие, за които ние се намесваме. Аз говоря само за физическото, вкусът към ред и красота е друго и намесата на родителя е задължителна.

Мислех си, че съм го казала от ясно по-ясно и повече няма на къде, но явно не е така 
Изобщо не говоря за поемане на риск. Естествено, че рисковете трябва да бъдат сведени до минимум и че ако на някого му се разминава, това не е причина да се поема определен риск с мисълта "на мен няма да ми се случи".
Недоумявам къде видя да казвам обратното.
Ранното придобиване на някакъв навик само по себе си не може да травмира детето. Може да го травмира неправилния подход.
Слагането на памперс и научаване на детето да се изхожда в него е създаване на навик. Той не травмира децата, защото няма неправилен подход.
Подход и създаване на навик са две различни неща и не е много трудно да ги разграничим. Не трябва заради подхода да отричаме и навика.

Ама как така ще ни е заложено да се отказваме сами от биберона или памперса (?!), това са пълни небивалици, извинявам се  

На нас принципно не ни е заложено да ходим с памперси, така че няма как да ни е заложено и да се отказваме от тях. Същото и с биберона. Същото и със спането на светната лампа. Това не са заложени неща, а насила създадени навици. Заложено ни е да се научим къде се пикае възможно най-рано, да заспиваме без друсане и песни от възможно най-рано, да започнем да се храним без помощ и да дъвчем, вместо да бозаем, малко след първата си година... Стига някой старателно да не ни пречи и като заспим сами, да не ни взема на ръце и да не ни тика в леглото си, щото е решил, че без него не можем. Само например, нали.

 

Самия факт , че зъбите никнат около годинка , е достатъчен като доказателство , че около тази възраст вече трябва да се прекрати сукането и да се премине на твърда храна .

По тази логика и ходенето е навик. И ученето трябва да започне от раждането, за да не би случайно да не се научи да ходи.


Почети малко за бозайниците. При всички кърменето съпътства храненето с твърда храна


crazy chick, не ни е заложено шишето, но ни е заложена гърдата, шишето е заместител.
Не са ни заложени памперсите, с тях, без тях, голи, с пелени, или просто с гащи - никакво значение няма, заложено ни е контролирането на самата нужда. Щом смятате, че децата ви имат нужда до го учат, ок, учете ги

По някоя логика може и да е така, но не и по "тази" 
Заложено на бебетата е да усещат мокрота, когато се изходят. Кожата притежава способността да различава влажност и температура. Като ще си говорим как го е замислила природата, ето така го е замислила. Памперсът отнема на детето чувствителността за сухо и мокро и способността да усеща кога се изхожда, дадени му от природата.
Това, което аз съм направила, е да махна памперса и да дам на детето възможността да усеща стимулите на средата, чрез които природата е преценила, че то ще развие умението за контрол на изхожданията.
Не знам как трябва да го извъртиш, за да изкараш, че ползването на памперс е следване природата на детето, а махането му - създаване на навик, който може да има опасни последици за физиката и психиката.

Така че ако ще правим сравнения с ходенето, то би било следното. Връзваш детето в легнало положение, за да не може да се движи и като навърши една годинка, го изправяш на крака с идеята да тръгне и да ходи от раз. И като видиш, че не става, казваш си "А, то не е узряло" и го връщаш обратно в легнало по гръб положение с идеята да чакаш да узрее.

мне, всъщност при повечето бозайници кърменето се прекратява при поникването на постоянните зъби. Иначе зъбите не никнат около годинка , а най-често почват на 4-6 месеца... и завършват на 2-3 години... По твоята логика до 6м или до 3 години следва да се пие мляко?


Памперсите  са си за отделна тема мисля и са достатъчно обсъждани.

До постоянните 
Сега като го написа се замислих, но първата смяна на зъб при нас съвпадна с отказа от шишето 


Не знам какво му е отнело на моето дете, но явно не е било достатъчно, за да пребори природата.
Не намирам разлика м/у това дали се ползва пелена, памперс или не се ползва нищо.
Ти ползваш ли превръзки/тампони или не държиш на удобството заради натуралното?

И моето, и вашето мнение е достатъчно подробно обяснено, разбрахме се какво иска единия, и другия, нито аз ще си променя разбиранията, нито вие, смисъл да продължаваме няма. Изписахме достатъчно, който намери логика във вашите думи, ще са му полезно, който намери в моите, пак ще има полза  

Изключително хаотична мисъл. Първо, постоянните зъби при животните започват да никнат някъде около 3-месечна възраст, тоест отбиването не е кой знае колко дълго след раждането. После, ако ще сравняваме животни и хора, трябва най-сетне да решим дали ще постъпваме изцяло като животни (и ще изоставяме малките си веднага след като стъпят на крака например) или като хора. И трето, пълното поникване на постоянните зъби при човека приключва на около 13 години - е, дотогава ли ще цокаме мляко?


Не се сърди, сравнението между памперс и тампон е неудачно, защото първото касае съзнателно контролируема нужда, а второто - не. Ако можех да управлявам цикъла си, вместо тампони със сигурност щях да предпочета тоалетната няколко пъти дневно  


ПС. Примерът на Елора с прохождането е супер сполучлив.

При сравняване на бозайници се прави приравняване според продължителността на живота, т.е. 3 кучешки месеца са един колко си човешки години.
Поникване на постоянни зъби = първите.
Човек е разумно същество и не се държи като животно, но не може да промени физическото си развитие, ако можеше, щяхме да живеем вечно...