Януарско мъничко човече, рита мама силно вече - тема 8

Моя е принц в къщи. Той носи, аз меся.

Моят мъж е свикнал аз да се занимавам с домакинската работа, даже постоянно ми хвали манджите, а на мене ми е кеф да си го глезя Преди няколко дни аз останах на работа, а той си замина вкъщи и като се прибрах ми беше оставил "изненада": опънал се нашия на диванчето и си гледа филм, но си оставил чиниите до мивката, подчертавам до, а не в мивката Хубаво му се накарах, а той естествено се направи, че не му пука. А днес определено ме изненада, понеже прави ремонт на спалнята се прибра преди мен и за мое голямо учудване беше измил чиниите от закуска

Привет тамън се връщам от ЖК. Бебо е 666 гр. (как точно толкова не зная) и всичко е ок. Виждам, че продължавате да бъбрите за мъжете. Аз днес малко съм му сърдита на моя, защото от близо седмица не сме правили секс... а до преди това по 2 пъти дневно.......ама и аз не си искам де. Уж съм качила само 5 кг. не съм станала слон - за да не мога.... или нещо не е на кеф.....ама ми е тъпо!!!! Иначе помага - мие чиниите почти всяка вечер, разхождаме се, събота и неделя е плътно с мен, но въпреки това пак ми е едно самотно и все ме избива на плач.... Целувки и лека вечер, и аз се оплакох

Шоки ако зачервяването на окото ти е от алергия малката няма да се зарази.Аз съм имала такова и ме лекуваха с кортикостероидни капки,но не знам колко са подходящи при бременност.
Ние с моя мъж сме заедно вече почти 14 години,като 10 живеем заедно.Аз съм на 33,а той ще е на 38,ако бебо се роди близо до термина.Сега не мога да се оплача от него,но дълго се борих със страховете му да стане баща.Помага ми много и е много по-отговорен от преди.Работата му е твърде много и гледам да не го тормозя и аз,все пак върши и моята работа в офиса,докато аз лежа вкъщи
Лека вечер мами и бебчета 

Шоки, а окото ти има ли гурли?! Щото това е сигурен признак на конюктивит - сутрин катосе събудиш. Иначе може само да си го напрашила и от това да е така.

Чета ви, че мъжете бистрите и ми прави впечатление, че повечето сте млааадичкиииии - аз съм като някоя лелка сред вас  на преклонните 33 г . Мойто мъжо е с 2 г. по-малък, но ми е златен!! пупу Както се шегува една колежка с мен - "с Господ си вечеряла" Много ми помага, а сега когато не ми е добре, просто лежа, а той домакинства доколкото може /предвид това, че с готвенето е скаран, но виж за всичко друго, ако го инструктирам, е отличник/. Когато баткото беше бебе нямаше такива глезотии - "аз работя, та ще спя в другата стая, спасявай се" - малкият реве та се къса с колики, сменяли сме се през 2 часа да го разнасяме. Така и като е било болничко детето - редували сме се по нощите да го наглеждаме. И да не мислите, че е мъж под чехъл - не, просто е прекрасен човек. Вярно, че аз съм лъвица, но с неговия рачешки инат - запъне ли краката, няма оправия Може би има значение, че сме от дълго време заедно - утре ще станат 10 г. - леле, кога се търкулиха... Но най-вече мисля, че е до характери ...

radi4ka_me и с моя сме така Преди правехме всеки ден, а сега се случва да не правим секс седмица-две Той се притеснява за бебо,при мен пък усещането не е както преди, все си мисля че ще му направим нещо, а и нямам такова желание. Дано след раждането нещата да си дойдат на мястото. Забравих да ви кажа, че съм качила едва 3кг. от началото на бременноста. Хайде мами, аз отивам да правя вечеря на моя мъж, че цял ден ремонтира спалнята и си заслужи вкусна вечеря

здравейте,мами.И ние днес бяхме на ФМ,бебчо е пораснал,цели 461 гр и много шава  Иначе всичко е наред А по темата за мъжете,ние също сме от младичките аз съм на 20 той на 25 . Като цяло му се излиза доста,аз не го спирам,но ми е криво понякога.За секса да не говорим,бяхме толкова активни,а сега през 2 седмици 

И аз подкрепям това, Карола.  За да се препоръча такова решение на тези седмици - били са много, много сигурни в това, което казват. Не съм била при Марков, но оставам с впечатление, че това е много сериозна клиника. Иска ми се по-бързо да минава това време при теб, за да можеш да подновиш опитите и скоро да мислиш за новото бебче. Много прегръдки от нас!   

Моят мъж е домошар и върши много от домакинската работа. Аз чистя основно, но миенето на чинии, готвенето и прането са поделени поравно. Глади само той. Аз бих била щастлива да излизаше по-често с приятели, за да имам някакво време само за себе си, ама пък то човек не може да има всичко...

А аз направо искам да се похваля от моя мъж -  то между другото е един вид мода, така че съм сигурна, че и вашите мъже ще ги повлече. Той просто е поел изцяло грижата за " баткото", а аз му помагам. Вечер като се прибере от работа веднага го извежда в парка, после го храни, къпе, сменя памперса и от две седмици го приспива - научи го да заспива сам. Иначе докато бях бременна първия път и чистеше, но сега по- рядко, че събота и неделя ходи и на курс по англ.
Честно казано ние гледахме в една и съща посока - искахме да създадем семейство и отчасти затова се събрахме. Бяхме гаджета 1 месец, веднага направихме бебето, оженихме се и ето сега - второто е на път. Мечтаем дори и за трето.
На мамите, кокито чакат първо бебче да кажа, че най- важно е мъжът да е съпричастен във всичко свързано с отглеждането на бебе, защото първата година е най- трудна,пък че си зарязал чиниите - майната му. Но както казах - все по- често гледам татковци с бебоците ( без мами ) в парка - така че то увлича!

А между другото - не че вярвам на зодии - аз съм дева, той овен, аз на 32, той на 29 ))
Но комбинация дева и рак - ми се струва супер!
Винаги съм искала семейство и много деца,но като бяхме на 20,че и на по 30 - само веселби ни бяха в главата - купони, кръчми, барбекюта.... компании и пиянски вечери.... Мами, не съм близвала алкохол и цигари от 2 години. Обърнах се на 180 градуса... но сега съм 200 пъти по-щастлива, а и най вече улегнала - накрая!

Много се радвам като гледам колко млади момичета се решават да свият семейно гнездо и да имат дечица. Не знам дали е нещо в поколенията, но с моите познати и приятелки, с които сме на едни години, като че ли преди 30г. не се виждахме с бебета. Сега около мен масово сме на 30+ и имаме или чакаме първо бебе.
Инак годинките хич не ми тежат и въпреки, че предпочитам далеч по-спокойни сбирки и начини на прекарване на свободното време, хич не отказвам яко парти с готини приятели, а мъжлето не мога да го сваля от дансинга - на 46г е, ама двойно по-млади не могат да му стъпят на енергията и ентусиазма  . Като се събирахме да живеем го предупредих, че обичам да си домакинствам, но не мога и не обичам да готвя - обеща ми, че той ще готви и......точно така се случи. Първата година той почти изцяло готвеше, аз повече се пречках. Но с времето взе, че ми стана приятно да приготвям разни семпли неща. Чудеса правят похвалите и окуражаването от страна на любимия човек - сега все повече задобрявам и даже ми е много приятно да му правя разни неща, докато го няма. Хвалете си мъжовете дори и за дребнички неща, които правят, ще видите как ще започнат по често да се включват и да помагат 

Как сте маменца  Мъжете гледам нищите!Ни е с nic nikol сме на един клон - и моя плава! Не знам как е по- добре честно казано?! От време на време наистина имам нужда да си остана  сама малко съм единак и саможив човек.Но от друга страна сега го чакам да се върне края на декември а при тях това е относително с поне 15 дена! С моя късмет няма да се учудя ако се върне след раждането и както няма баби наоколо дупе да ми е яко. Но нали и за това пък тръгнах на училище за родители. После ще е на 1000% мой ама до тогава съм и жена и мъж в къщи! Контракциите ми май точно от едно мъкнене на шкаф и сглобяването му тръгнаха. Кофти е и след работа да няма с кой една дума да си кажеш, да си споделиш най- големите тревоги и радости. Добре че сте вие момичета! Но се надявам че всички ние ще бъдем щастливи с хората до нас и за напред. Да сме живи и здрави а битовизмите колкото се може по-малко да им обръщаме внимание!

 Ех, мами, подхванали сте темата за мъжете и аз няма просто как да не се разпиша, че моят в много специален.   Все разправям, че не знам с какво го заслужих. А откакто забременях имам чувството, че двойно повече го заобичах.

Не знам дали влизаме в категорията на баш най - младите семейства, ама ние младички си се чувстваме   - аз на 23, той на 33. Аз далеч не съм перфектната домакиня. Обичам да готвя и това е единствената домакинска работа, дето ми върви. Той все разправя, че ще помага и там, но аз не го окуражавам твърде много, на мен готвенето ми е приятно занимание. От време на време той поема неделната закуска.
Останалите неща поделяме, даже много често той ме отменя, защото работи от вкъщи и в почивките от работа простира, мие чинии! Златен ми е.

Излизахме винаги заедно, докато аз не забременях, изключително рядко съм се виждала с някоя приятелка без него или обратното. Сега вече не мога да ходя навсякъде - от време на време излиза на бар без мен, ама ако си направя сметката - пада се веднъж месечно и макар че го окуражавам да прави каквото си иска и хич не му държа сметка колко е пил и кога се прибира, към 1ч се връща и разправя, че съм му липсвала. Такъв си му е характерът.

Кати, на мен ми се струва, че не твоя мъж отсъства толкова много, колкото ти имаш много свободно време. Ако седиш вкъщи по цял ден, естествено, че ще имаш нужда от внимание, той като се прибере. Аз като съм на работа по 9 часа, вечер искам само тишина  
Намери някакво хоби, което да те извежда от вкъщи, да видиш как по - малко ще ти липсва И не се ядосвай много много, като те слушам, грижовен и оправен е мъжът ти, а и както го юркат двете ви семейства, май си е заслужил всяко излизане.
Момчетата около него сами ще изчезнат, като дойде детето, ще видиш. Малко по - малко те ще му станат скучни, ще потърси по - друг тип контакти. Човек много се променя като дойде детето, с тази разлика, че ти понеже го носиш в теб и промяната вече настъпва, а мъжете много често се усещат, че ще са татковци, като видят бебето.
Моето съкровище онзи ден като видя колко е пораснало коремчето и ми вика "Леле, ти май наистина си бременна"  

А и виж мамите, дето мъжете им пътуват! Хич не им завиждам, моето и то много пътува, ама по два, три дни, най - много седмица и пак тоооолкова ми липсва! Мами, оплаквайте се на спокойствие тук в темата, ние ще ви правим компания

Много ми е интересно да ви чета, като сбирка с романтични приказки сте И всяка толкова различна, днес направо ми оправихте деня на работа. Гледам, че всички си помрънкваме, ама като цяло сме щастливи!

Хе-хе, мъжете значи! Мъжете са си мъже и при това много, много различни един от друг. Обаче това което са писали Мама Мечка и Перегрина си е абсолютно вярно за всички, но след няколко години заедно, не още през първата-втората. За моя какво да ви пиша - толкова добре се познаваме с него, че ако искам да го изненадам за някой празник (или той мен) си е направо тежък умствен труд. Е, засега успяваме да се изненадаме, но е много рядко. На нас след 21 години заедно и болестите ни дори са еднакви. "С какъвто се събереш, такъв ставаш" при нас е на 100% вярно. Даже моят има увреждане на дясното тъпанче (липсва, вследствие прекарана варицела на 8 месеца) и когато се разваля времето ухото му реагира. Е, и моето от десетина години се обажда когато ще вали, пък не ми е болно, или увредено. И това ако не е "напасване", здраве му кажете.

Аз искам да ви питам нещо. На тези от вас които препоръчват серклаж или имат установена отваряща се шийка на матката (не знам дали точно така се нарича) как го откриха? При рутинен преглед, при специално наблюдение точно в зоната на шийката или при някакви оплаквания от вас? Защото от седмица и нещо бечето ме рита много ниско долу, има моменти в които дори ми е неприятно и се плаша от силните движения, които ми се струва, че усещам дори под пубисната кост. Даже нощес сънувах, че изпада и аз в паниката си го бутвам обратно - истински кошмар си беше, събудих се вир-вода от борбата! Аз съм на ЖК в четвъртък и ще питам за всичко това, но бих искала да прочета и вашето мнение или евентуален опит.

До сряда съм си в къщи и си полежавам повечко, защото малкия направи някаква хранителна алергия и не може да ходи на градина заради диетата. Батко му го извежда на вън, пък аз си мързелувам по диваните в къщи. И въпреки полегналата поза почти два дни, пак ме рита много ниско от време на време. Успокоявам се с това, че е активно както обикновено, нямам болки или кървене, но ако може и вие да ми напишете нещичко по темата.

Оф, направо си описала моя мъж относно гостите и влеченията му все някъде да пътуваме, да ходим/ ама с тези празни джобове  /...
За мъжете - моя мъж помага, ако бъде помолен и го върши ако:
-не се е прибрал току-що;
-не е изморен;
-не се е облякъл/съблякъл;
-не пие кафе/ракия;
-не пуши;
- не гледа филм;
- не си почива... и хайде стига съм изреждала.Винаги прави едно от тези неща, така че помощ има след големи уговорки и много молби и само като опре яйцето до задника.
Абе мами, гледате ли тези откачалки от Екс Фактор?