Българите сме такива-хем ревем, че нямаме работа, хем избираме много. Аз лично предпочитам да стоя в офис, отколкото да извършвам някаква физическа работа като да сервирам например.Била съм сервитьорка, е има разлика от това да си на крак 12-14ч. и да стоиш на столчето в офиса 8ч.пред компютъра с интернет , а и заплатите са по-високи.И не знам защо говорите за нещо без да сте имали лични наблюдения, аз също си мислех че работата ще е депресираща, но колкото и да не ви се вярва в агенцията не идват ревящи хора или да почнат да ти споделят истории.Обикновено са се поуспокоили малко, влизат като в магазин-избират, поръчват, плащат и заминават. И пак повтарям, че също бях твърдо против, но вече съм свикнала, а и щом нямаш контакт с труп не мисля че има проблем. То и лекарите виждат починали хора, но едва ли някой обсъжда професията им

). Но всъщност се замислих за момичето, което ни обслужи - даде ни няколко варианта да си "харесаме" некролог; прочете текста с леко приповдигнат тон; като си тръгвахме ни изпрати с "довиждане"... Вярно, че повода да ползваме услугите им, беше отдавнашна смърт но все пак... мисля си, че не е важно само дали човек би работил на такова място, а и дали има нужните качества да работи там. Изчаквайки принтера, влезе друга клиентка, която тъкмо беше загубила близък и организираше погребение, отношението на момичето беше подобно... "Питата с яйца е по-хубава и вкусна"; "Каталога с хубавите некролози е ...." Когато много скъп за мен човек почина, не съм се занимавала аз с организацията на погребението, но такова трепетно гласче и жизнерадостни възгласи кое е хубаво и кое е вкусно нямаше да изтърпя... Никак не съм вярваща, не харесвам и идеята за погребение/гроб, но така или иначе има някакъв етикет, който трябва да се спазва! 




Препоръчани теми