Хайд парк 7

еййй, добре че не чета коментари под статии често, че ще ми се отще всичко в точ живот с какви хора се разминавам на улицата.

Отиваме днес на училище и тъй като имаме нещастието да учим цяла година втора смяна, отиваме първо в новата занималня преди обяд. Андрей се вълнува и уж случайно сред ежедневните сутрешни кандърми – миене на зъби, закуска, да изключи телевизора, да се облича, да не играе на телефона… периодично се изстрелват въпроси „По-трудно ли ще е във втори клас”, „А какво ще правим в занималнята, там цял ден ли ще бъда?” Преживява си момчето, успокоявам както мога, обяснявам какво ни предстои. И както става в такива моменти изведнъж изкача:
-   Мъжете могат ли да осиновяват? – обяснявам, че при женените/омъжените семействата и жената, и мъжът са осиновители на детенцето. Че има даже и татковци сами, които осиновяват, но това е много рядко.
-   О, как се радвам, че ти си ме осиновила! – следва прегръдка, от която днес за пореден път има нужда, колкото и да е отворен и смел.

За пръв път използва думата „осиновяване” по свой адрес.

Растат децата ни. Не знам как ще сме след 10 или 15 години. За през лятото така сме пораснали, такъв порив за самостоятелност (разбирай налагане на своето, инат, съпротива на моменти на каквото и да е, отговаря и спори като … не знам даже като кой), че като ви четох за зодиите и характерите си мислих: чуден беше характера на моя телец, ама на моменти чувствам, че доста съм го поразвалила и вината мога да търся само в себе си… 

Дзвер, ако жената беше осиновителка и не беше бременна, щях да изразя учудването си като Чандра.

И си мисля, че няма смисъл както от това да се чертае безоблачно бъдеще, така и да се плашат хората – малки са ви децата, ще пораснат, ще видите какви са осиновителските проблеми... И аз не знам какво ще стане след години. Знам, че се обичаме и се опитвам да разбирам детето си, минаваме през разни етапи както всички деца. То е мое, не се фиксирам на осиновяването, но от време на време изникват нюанси, от които ми светва: „внимавай тук трябва да помогнеш повечко”, отколкото на другите второкласници, примерно, и това е, вървим напред… Споделяме тук и четем, за да сме по-адекватни, като разбира се отговорността, решенията и грешките са си наши, индивидуални, както са и децата ни, въпреки общото трудно начало…

аз в началото даже ревях   Много се обиждах, щото бая клетви съм отнесла (особено след оная статия за осиновените и биологчния им произход малееееее). Една наша съфорумка ми бърса сълзите и сополите 
Сега гледам да не чета, ама се изкушавам  . Тука след тая статия съм наречена трол  , което искрено ме развесели

Мама Ира, колко много съм съгласна с теб!

Фуси, Форест, аз все още чета, защото човешката ограниченост продължава да ме изумява със своите размери. Просто ми е любопитно докъде можат да стигнат. Видите ли, едни мили женици ще направят услуга на едни други мили женици, ще пляснат с ръце и ще се пергърнат а тоя "трол" им разваля идилията. Важното е да има дете, да се произведе някак, пък другото са подробности....И в крайна сметка никой не мисли за дедето. Ама да не отваряме пак тая тема.

 всеки път се смея на трола ...

лошото е, че жените, търсещи СМ за себе си не мислят ... за детето айде - представят си го романтично - това го разбирам, но цялото начинание е толкова рисково за самите участници, че ...
ама айде да не започваме, че ...

по второто - не съм плашила никого, ако някой се плаши, то си е в неговото съзнание, не в моите думи

по първото - жената е бременна, ако искаше да чуе хиляди хули, щеше да пусне темата в Семейни отношения, впрочем там по едно време имаше тема 50-тина страници и повече, касаеща майките и по-точно "неподходящите майки" ако мога така да се изразя, че сигурно пак някой ще реши, че го плаша . Ако на някой му се чете, може да я намери

[/size]

И аз много се упреквах, че работих и заради мен първоклашката беше два месеца на лятно училище и рано я водех и късно я взимах и съм я поразвалила, направо те цитирам  с последното. Сега като те прочетох и си казах, че сме се справили  успешно и без никаква помощ от баби, близки и пр., та ми стана леко на душата и специално за Мама Ира и другите, които изкласихме лятото "своими силами", давам едно поздравче с пълни шепи ведрост:

http://www.youtube.com/watch?v=KLwbp5obTkU


Не се упреквай, направили сме най-доброто от възможните неща.  
 Пускам този линк, че това именно изпълнение ми е най-любимо от многото изпълнения на тази песен.

Просто страхотно!  Мираета, мерси много за хубавото парче... 

Мама Ира, иска ми се някак да ти благодаря за тези думи... и за целия постинг...   
Хубава вечер на всички!

Съгласна съм и заставам зад всяка написана дума. 

Ние тук имаме деца, които са имали сравнително еднакъв шоков старт в живота, но след това са се случили и продължават да им се случват различни неща. Няма алгоритъм за приемане, отглеждане и възпитание, за изграждане на стабилна връзка между нас и децата ни. Но... споделянето е важно. И няма нищо страшно, че често мислите, възприятията и отреагирването в дадени ситуации са различни. В почти всяко мнение по "важни теми" има рационални зрънца за всеки от нас.
Но имам чувството, че колкото по-растат децата ни, толкова по-трудно става общуването между нас....

Вчера Иван е нарисувал първата си рисунка за втори клас. Имали са свободна тема - за впечатления от лятото. Моето дете е нарисувало четири човешки фигури, хванати за ръце, полянка и прекрасно слънце. Семейството заедно на разходка като най-хубав спомен от лятото. Малко трябваше да се скрия като ми показа рисумката, защото сълзите сами си потекоха от очите ми.

Опаа 

Може ли една не съвършена, не романтична, клоняща към кошмарите не част от вас, фигура да се включи в Хайд парк-а ви ?

Честито на всички първолаци и на техните мами!Попътен вятър 

Някой ще си признае ли кой ми написа онова злобно лично съобщение, че чак специално се регистрира, за да ме прокълне  , за д ами каже колко съм лоша и трябва да се скитам по улиците не мила , не драга и тъ нъ и тъ нъ..?! 

Аистенок, тук съм, дойдох заповядай с пищовите да ме застеляш, гледам дразня те и то не от сега 

Заключиха темата по молба на една уважавана от мен мама, както и по мое желание, но явно гневът се е прехвърлил в още поне две теми, така като гледам   Но е безсмислено...малки са ви децата 
Имаше преди време една потребителка Корнишончо, тя пък се жалваше от осиновения си син, щото видите ли кат го взела бил толкова идеален, а като влязъл в пубертета станал ужасно дете и тя го разсиновила. Така,че късмет и на вас, но романтиката е само по филмите 

Спирам дотук, не съм дошла да се заяждам, случайно видях, че сте ме коментирали. Мислех да не пиша нищо, но ... пусти му и хормони 

Всъшност, права си, не е красиво това коментиране в друга тема...

Извини ме!

Искренно ти желая, и то (май вече скоро) ще се случи, ще видиш, да се сблъскаш и с удивителното, и с романтиката, и с чудото... Остави натрупаната горчилка, готви се за новото...

каквото имам си го казвам тук, нали за това дойде- да чуеш мамите, дето са по-различни от твоята...да, ама не, има и като твоята - вещици На лични не ми е идвало на ум да пиша, нито от моя , нито от друг профил. Може би има някой от близкото ти обкръжение, който иска , ти пише на лични.
Няма как да ме подразниш, освен , че си объркала форума.
Война не водя с теб, ти доде с война тук, такава , която явно не можеш да водиш повече вкъщи.
Някой каза да уважаваме бебето, съгласна съм, щом майка му не си го уважава...
  

Не съм дошла на война с вас 

Дойдох с огорчение, отчаяние и много мъка, но явно имаме различни възприятия за изразяване на тез чувства. Аз съ по-пламенна 

Не съм нападнала никого от вас, а вие нападнахте и мъжа ми, който не ми бил мъж, и детето ми, което било не знам си кво, за мен няма да говорим, коментирахте ме в други теми...пращахте ми злобни съобщения 

Ето, сега дойдох да видя какви трябва да са идеалните майки, за да съм като вас  За да разбера майка си, някой ден, за д анауча нещо и пак ме обвинявате, че съм дошла с томахавка 

И защо да съм сбъркала форума  Мисля, че проблемът си поставих точно, където трябва. Сега, че на някои не им харесва начинът ми на изразяване е друг въпрос. Не мога да мече като коте, когато искам да рева като лъв, сори  Ако можех, щях да се кръстя мило-коте, а не vagabond 

И пак казвам, че не съм дошла с лошо   

Ох!... Боже... !!! Вагабонд, не съм нападала мъжа ти, прочети още веднъж мненията ми! Само зададох няколко рационални и според мене важни въпроса, защото си мислех, че това би ти помогнало нататък, извинявай, може и да съм грешила... Не знам, някой да е казвал нещо лошо за детето ти... Не искам да коментирам по-нататък, защото според мене ти наистина имаш нужда от сериозна помощ... Съжалявам, че се включих в темата ти, като "обеца за ухото" ще ми е, съвсем сериозно... Никога не бих ти писала лично съобщение - злобно или мило... Дори и да не съм нападала или обиждала, каквото и да съм си мислила, чувствам се длъжна да ти се извиня за неудобствата, които съм ти създала. Моля те най-искрено да приемеш извиненията ми! Просто продължи напред и не се занимавай с непознати, незаслужаващи вниманието ти хора... Има толкова съфорумки около тебе, които те разбират, подкрепят и биха ти помогнали - мисли за тях...
 
Хубава рисунка!  

ако се наложи да заключат хайда, ще хвърчат глави. на виновни и невинни. тази тема е мое дете и е била и ще бъде много полезна за всички. имайте малко увУжение, молим.

кой кого и как дразни, си е личчен проблем, има си и лични за тази цел. вагабонд, моля те, не развивай параноя. като има клетви на лични, има си и опция игнориране. ти си наше дете, не се вманячавай. може един да те кълне, но много те защитават. така че, споко. ще избутаме още трите месеца, после няма да ти е до форуми.
клетвите са ужасно нещо и обикновено се връщат стократно обратно, къде лично на идиота, дето ги отправя, къде на близките му.

тази тема е принципно за всички, кой му душа сака, изхожда се в нея. ама няма смисъл от задълбавания и водене на войни. тъпо, безсмилено и незряло.

освен да отворим една военна тема
не виждам сми да избиваме чивии едни на други. всеки някъде го стяга чепикът, има и неща, които не знаем за другите, а и не сме водили техния живот.
това осиновяване вече ми изникна не знам къде. като стане натопорчено, тази дума е като мантра. щото така най-лесно...
форумът започва да губи своя смисъл и се превръща в поле за битки. едно време осиновените се отцепиха, сега виждам, че е било и ок, но трябва да спазваме малко неписани правила. има два подфорума, този на осиновените и този на осиновителите.
ясно е, че никой няма да падне по гръб, затуй предлагам малко да успокоите страстите с личните подмятания.

има първична рана и тя е нелечима, колкото по-бързо всеки разбере това, толкова по-добре е за него и за детето му. ако ще да се обърнем с кожата навън, няма да я излекуваме.
ние, тези които не могат или не са могли да раждат си имаме своята болка, но тя е друга, а и сме се конфронтирали с нея на зряла възраст. осиновените деца нозят болката си от зачеването си. не сме еднакви, не можем да си ги мерим.
стига сте яли вагабонда. каквото и да пише, всеки що-годе нормален осиновител ще разбере за какво иде реч. имайте милост и и оставете тези три месеца сравнително спокойствие поне тук. може да е драка, но е НАШЕ дете. когато самата тя стане майка, тогава ще ни е равна, сега е още дете. не го забравяйте. та ако ще да е на 100.

я и ТРОЛЪТ  да се изкаже, да не се чувствам като вещица, сама-самотна...