Хайд парк 7

И тук да се оплача! Много ми е гадно от вчера насам.Бяхме на празника на осиновителите във дома от където взехме нашето момченце.Заведох го да види легълцето където спеше ,а там малка принцеса която страшно приличаше на нашия юнак./дори лелката която ги гледа забеляза/.Взех я на ръце и личицето и светна.Големи бузки,красиви очички пълни с учудване.Гооооляма грешка! Когато се наложи да я оставя тя така запищя а на мен ми идваше да се застрелям от безсилие.Лелката ми каза да не се притеснявам тя е така винаги ,но ще се успокои.Само че оттогава аз не мога да се успокоя.Снощи не съм спала а днес все ми е пред очите.Избива ме на рев!Май откачам!

pashokito , . Чувствителни хора сме затова така го изживяваме.Аз още помня един Викторчо,а са минали сигурно 10 г от тогава.Снаха ми пък сънува една Камелия.Срещнала я в морската градина,където са ги завели от дома.На всичкото отгоре брат ми си мечтае за момиченце с такова име.Мисля,че цял живот ще сме така

мдааааааааааааааа, аз вече не се вкарвам в такива филми. първият път, когато отидох с дебемайките в един дом, щях после да се гътна от мъка и горест. само преглъщах като риба на сухо. бях се влюбила в един прекрасник, дето адски му подхожда името манго и естествено, и той се влюби в мен, удряше ме
после месеци си мечтаех как ще си го взема. по едно време му откриха и епилепсия на милото...
сега е в щатите и се моля да е добре...
не си късайте сами сърцата. малко дистанция е разумно и здравословно нещо. пазете си силите за близките...

Малката е с бета хемолитичен стрептокок гр.А
На АБ,почна да кашля и понеже педи е сигурна,че е алергия,(пие и "ериус")ни изпрати на пулмолог и алерголог.
Той отсъди,че има леки спазми и изписа"вентолин"след 2ия прием спря да кашля(кашля само 1-2ч.след заспиване)
В паника съм,носа й е ту отпушен ,ту запушен,заради него исках секретите-носа чист,инфекцията е в гърлото.
Моля ако някой е минал през това да пише.
Лека вечер!

Джиджи, ние сме измисмили въпросния стрептокок. След като го хванахме в градината и развихме скарлатина, го влачихме 2 месеца. Само в гърлото, носа чист. След като са ви го изолирали са ви направили и антибиограма. Обикновено действат пеницилиновите - Оспен (малко стара модификация), Аугментин и още няколко. Важното е да пиете такъв от антибиограмата и задължително поне 10 дни. Стрептококите са много упорити понякога. Дай боже след 1 курс на антибиотика да им видите сметката. При нас, може би от недоизлекуване, понеже пихме Оспен само 7 дни, после голям зор видяхме да се справим. Даже и на дупето изби, страшна работа. Няма да се плашиш, 3 дни след като спрете приема на АБ направете контролен секрет, защото ако го направите веднага след като спрете АБ ще покаже отрицателен, което може изобщо да не е вярно.
Аз съм спец по стрептококи, сто секрета направихме, ако нещо те интересува, пиши.

Предполагам доста от вас са гледали снощи мача между Италия и Германия. И са видели головете на Марио Балотели – чернокожият италианец и герой на мача.

Не знам дали ви направи впечатление, но той е дете, отгледано в приемно семейство. Доколкото разбирам не е бил осиновен, както го пише в някои статии.  Затова до 18г възраст не е имал италианско гражданство.

Много проблемно и много талантливо дете. Много проблемен и много талантлив младеж...Който явно дълго търси идентичността си.

Ето няколко линка, ако някой иска да прочете повече. А в пресата има още...

http://www.7sport.net/archive7ds/2008/10/13/fo_1forum/d5187_6.htm

http://www.dnevnik.bg/sport/euro2012/2012/06/29/1855978_video_ma … golovete_sreshtu/

http://en.wikipedia.org/wiki/Mario_Balotelli

Приятно гледане на финала! 

Точно това си мислех снощи.Възхищавах му се и го ожалвах през цялото време.Питах се дали леко скандалното му поведение , нарушаващо правилата няма корени и подтици в личната му история.

Уффф, снощи като гледах мача ми стана ужасно неприятно от коментара. Сега като чета и другите журналистически коментари още по- ми стана. Е, намерили си интересна и плодоносна тема - пишат ли пишат, коментират, разбрали недоразбрали...

Децата са много интересни, по-своему точни, интуитивно верни и дълбоки, а с откровенията си могат направо да те застрелят отраз 

Много съм щастлива от това, че попаднахме на свястна занималня през лятото - детето се успокои, стана пак доброжелателен, ведър, позитивен и любопитен. По-малко го мързи и проявява пак самоинициатива да помага на баба, на мен, не се отказва при първото затруднение, с една дума стана си пак моя Андрюша... Е, този прилив на енергия разбира се не води само до положителните й изблици, понякога има и силни "пакостнически" завихрения, съчетани с лукави искри в очите и тъй вбесяващото ме хихикане   

Във връзка с някои такива геройства в занималнята като обучение при един четвъртокласник, на който сме фенове, как се рисува фалос и възторжените им възгласи след това „Ние сме неграмотни цигани!”  ние си имахме един спокоен разговор с разглеждане на шедьоври от живописта. Обсъдихме колко е красиво човешкото тяло и как са го рисували великите художници, разгледахме на кака Надя рисунките голо тяло от Академията и поговорихме за това защо те са хубави и неговите с Вики - не, поговорихме за „грамотността” им с Вики (и двамата пишат и смятат с доста грешки), и че има цигани доста по-грамотни и знаещи от тях, заговорихме пак за етносите и тъй като бе един спокоен и доброжелателен разговор, аз използвах възможността да му кажа за неговия етнически произход:

- Какъв, какъв произход? – ме попита той.
Помълча малко и след това добави:
- Излиза, че като говоря така обиждам „ориЖиналната” си майка?
- Така излиза – отговорих аз, като едва не паднах от стола от неговата формулировка. – - Ти така ли я наричаш?
- Ми да, тя все пак ме е обичала, затова ме е оставила, за да ми бъдеш ти мама. - заяви твърдо той, обърна се и хукна да се премята в другата стая…

Това е първата негова сформулирана теза по въпроса. Негова си е, не е внушавана от мен, както си е негово определението „ориЖинална майка”… 

Диването му с диване! Така се зарадвах, че засега прие информацията за произхода си поне външно спокойно, че дори не се обидих на логиката, според която излиза, че съм „дубликат мама”, само няма как да го извъртя с английски акцент, за да не звучи тъй обидно 

Само вечерта на заспиване ме попита още трудно ли съм му измислила име и кое мъжко име харесвам най-много?
- Твоето, Андрей,  и на дядо Георги – най-мъжките и красиви имена. Твоето име ти отива – ставаш на мама все по-силното духом и тялом мъжко момче с голямо и добро сърце. Само искам да ти подскажа, че големите и истински мъже, като батко Мъкси (приятеля на Надя), не се правят на интересни като рисуват пишки в час или се лигавят и говорят всички глупости, които им идват на ум. Батко Мъкси ти харесва нали?
- Да!
- Е, представяш ли си той така да се държи? Истинските мъже много добре преценяват какво и как говорят и правят, нали?
Отговор не последва, само тихо сумтене във възглавницата – на моя малък мъж, гушнал плюшената си играчка, всичко това му дойде твърде много…  :35:

Така, отчетох се, стана дълго, но имах нужда да споделя, че се вълнувам... От малкото неща, които знам за произхода му, не съм му казвала само, че има братя или сестри. Въпреки, че той като малък бе твърдо убеден, че има братя и че го е родила "кака"...

mama-Ira 
да ти е жив и здрав, много си приличат с моя калпазанин, който не си падаше много по рисуването, но пък и досега ги плещи едни... Да не говорим за менажерията в леглото, която старателно бива покривана при посещение на 'печени'  приятели 
А това за ориЖиналната майка е супер! И аз забелязвам желанието да разбере, да оправдае, но не и да мрази, което е добро, омразата разяжда....

Искам да пиша по въпроса, но категорично не тук.

Маймуна  
И на мен ми харесва - тази доброта си е негова, същностна и нека тя също го пази. Харесва ми!
Не е само от подсъзнателно чувство за самосъхранение...

По същия начин разчитам и "Ж"-то. То пък е жест към мен, той добре знае думата "оригинален"...

А се вълнувах, защото не знам дали аз трябваше да повдигам темата. Обикновено ловях ситуации, отговарях на негови стрелкащи въпроси. Този път аз бях инициатора на темата. Може би трябваше да му оставя спокойно и радостно лятото?
Времето ще покаже, ще има и по-късни реакции, той така прави - ще си го преработва, ще мисли, след време нещо може би ще сподели, а може би и не, може би ще "изплиска" нещо...

Кудку, разбирам те, но има ви тук, хора, които чувствам близки. Ние всички направихме този форум интересен и полезен със споделеното, сигурно има също лутащи се родители като мен, за които това има значение, както за мен имаше значение писаното от Дар, от Маймуна, от Теб, от Сисли, от Форест Гъмп, от Мама Галя, от още много мами и няколкото татковци, от Вела и Чандра по-късно, Мариета, Поразяващата уста, Мата (о, има още много - прекрасно е), от които аз научих много... Засега само снимките скрих... Може би си права. А може би не - без претенции, за "представителна извадка", но мисля, че нещата, които споделяме са нормални, житейски необходими, важни за децата ни и другите деца, които са дошли или ще дойдат по този начин в семействата и в тях няма нищо срамно, лошо или унизително за децата ни...
Може би наивно не разбирам всичките рискове... Но мисля, че публичното пространство така става по-здраво и чисто. Какво да направим, да се затворим в някаква капсулирана група? След това и децата ни ли да се капсулират?

Знаеш ли, важно ми е и ми е любопитно какво искаш да напишеш по въпроса?  

Много хора престанаха да пишат тук.. Пух и за теб се сетих, как сте?, Дзвер и Фуси ги върти другаде, Помня чудната мама на Лъчко, Д-Ива бори първи клас, мама Зоя...
Край свършвам, отказвам се да изредя всички - я колко сме били много! С новите попълнения - още по-добре!
Отивам да работя, стига толкова излияния.

Не искам да пиша тук, защото не искам да разголвам душата на детето си.

Аплодирам идеята за затворена група

И без това тук ни четат все едно четат клюкарника, предпочитам да си го спестявам.

Чак сега видях, какво си добавила в подписа си.

Явно живея в щастливо неведение.

А аз си спомням няколкото срещи колко полезни бяха за моите специално деца, сигурно и с другите е така. Уж сме много в София, уж има достатъчно паркове за безумни лудории на разбойниците, а все не можем да се организираме пак да се видим...