Хайд парк 7

  • 101 930
  • 1 367
# 1 275
Здравейте мацки,
Кристи, моренцето беше супер, компанията също, изкарахме си много добре. Мъжо направи една беля с ръката, но мъж - простено му е Simple Smile. Чаках те аз да звъннеш тази седмица на вратата, ама нещо не се получи Wink Дано се видим преди първи клас, ако не - успех на Алекс и много прегръдки и целувки от нас!
Джиджи, аз капех на моята котка Фронтлайн, но ти слушай Форест тя е сега с бебето Joy
Виж целия пост
# 1 276
Уф смешно ви е на вас, ама аз бях забравила какво е да имам няколко подред почти безсъннни нощи. Госпожицата е с характер - ако аз не се събудя да си играем на гризни и прескочи ръка и крак посред нощ отива да буди децата. Кандисам ли аз да играя - тях ги оставя на мира. Вдига врява за всичко, например ако е пуснала две капки в тоалетната си и не сме го забелязала преди да реши пак да я ползва. Хи, хи ще я видя аз нея като тръгна на работа след празниците и й се наложи да се оправя сама през деня. Друго си беше мъжкото - кажеш му сега ще спим и най-много на главата да ми се качи да спи. Никога не ме е будил нито за игра, нито за ядене. Засега поразии няма, от което съм много учудена и чакам да се спретне някоя грандиозна и запомняща се.
Виж целия пост
# 1 277
Среднощен привет на всички  Hug .
Интересни неща сте дискутирали в другите темички, но нямам време да се включа.

Преди време обещах при идване в София да се обадя. За съжаление престоя ми ще бъде по-кратък от колкото очаквах, но Понеделник [/i]през деня до късния следобяд и Вторник през деня ще бъда в София.
Ако някой има възможност за кафенце, ще се радвам да се запознаем. Предполагам, че телефони се обменят на лични и ще се обадя на всеки който ми пише  Hug .
Дано само да нямам проблем с достъп до интернет.
Виж целия пост
# 1 278
Ходихме до дома.За първи път я водя.Отвън като видя толкова деца,хукна ентусиазирана,но като отидохме...замръзна и очите й бяха пълни със сълзи...моето темпераментно и контактно дете се лепна за мен и не мръдна.
Болеше я,не знам как,но го видях и усетих,тя няма как да има спомен от дома,днес се питам дали не се шокира,че децата са в едни такива големи кошари и  това да я е впечатлило,не знам,дали не избързах,сега я чакам тя да започне да говори за това.
А само колко бебета имаше,сърцето ми се къса,на въпроса ми защо има толкова мн.деца"ми след всяка кампания се увеличават"
Виж целия пост
# 1 279
Болеше я,не знам как,но го видях и усетих,тя няма как да има спомен от дома,

Разбира се, че има спомени. Спомените избледняват с времето, така на 3 години едно дете има спомени от година и половина, например. После, когато стане на 10, няма да помни този период.
Спомените обаче, не са само образи и думи. Много дълбоко (и в преносен и буквален смисъл) се запазват спомена за миризми, звуци, чувства. Едно единствено познато нещо (като миризма, например) може да върне изцяло емоционалното състояние от онзи период.
Ти си видяла реакцията на малката, тя е точно отговор на спомен  Hug
Не знам дали да чакаш за да поговорите, предполагам, че вече сте разговаряли къде и защо отивате. Ако не сте, направете го сега. За детето може да е прекалено болезнено или да е твърде уплашено за да покаже, че иска да говорите.
 Hug
Виж целия пост
# 1 280
Lindt,тя беше само на 3мес.
Виж целия пост
# 1 281
Аз си мисля, че си избързала, но може и да греша Thinking Децата интуитивно усещат болката у другите деца, може и затова да е реагирала така. Не може да има спомени от тримесечна! Мисля, че децата се осъзнават около шестия месец, а започват да се разпознават /в огледалото/ към 8 -9м. Това ми е само от наблюдения, не съм чела по въпроса Embarassed Аз имам спомени от дома, но съм била на 1г. и 6 м., когато съм взета и никога не съм забравяла тези си спомени, ни на 10, ни на 40 г.
Моята щерка пък изпитва огромна мъка при вида на едно болно комшийско детенце и ме разпита надълго и нашироко защо е така. Сложени в кошари децата едва ли са най-милата и нормална гледка за дете на нейната възраст Sad...Дано разбереш какво е почувствала и какво мисли по този въпрос! Hug
Виж целия пост
# 1 282
Добре де, за какво ви е да водите децата там? Аз никога няма да си заведа детето. Ако иска когато порасне, да отиде. Ама да водя малко дете там, честно, вижда ми се извратено. Болката им и без това е достатъчно голяма, за да се налага да изживяват и нещо такова.
Виж целия пост
# 1 283
Кудку, нещата не винаги са толкова драматични. При нас се получи така, че посещението беше един вид онагледяване на моите разкази и дъщеря ми сама пожела да види къде е живяла, докато мама я е търсела. Даже наскоро ми сподели, че пак иска да отидем да видим децата дали са оздравяли /нас ни водиха в група на деца с известни увреждания/, да види дали лелките ще я познаят колко голяма и хубава е станала..... Още повече "нейното домче", както тя казва е в града ни и тя го приема като естествена част от миналото й. Хубаво, лошо, това е нейното домче, т.е. била е там и не се страхува от това. Но децата са различни и различно приемат нещата. А по принцип сме много чувствителни, лесно се привързваме и и най-дребните неща започват много бързо да ни липсват.
Аз не съм я зорлем насилвала за нищо. Камо ли за нещо, което ще й причини душевен дискомфорт.
Виж целия пост
# 1 284
.. Още повече "нейното домче", както тя казва е в града ни и тя го приема като естествена част от миналото й. Хубаво, лошо, това е нейното домче, т.е. била е там и не се страхува от това. 

Това се отнася напълно и за моя син.Не ми се иска да мисли, че част от миналото му е било грозно, срамно, нещастно .А и ние посещаваме дома веднъж годишно, когато се организира специален празник, детето се среща със своите лели и педагози, хората, които са се грижили за него като майки, среща се с деца с подобна съдба и това му дава увереност да не се чувства като "странна птица"Много време е бил там, това е част от неговата лична история, която не бих пренебрегнала.А и желанието му беше такова, искаше му се да види това, за което си говорим.

Но има разлика от дете до дете, както и от дом до дом.
В неговия дом са положили усилия да съхранят спомени, имаме снимки от бебешкия период, снимки от "прощъпулник", от коледно тържество, цветни отпечатъци от ръчичка, краче, като е бил на месеци, надлежно отбелязани първо зъбче, първа дума, първа стъпка.
Виж целия пост
# 1 285
Болеше я,не знам как,но го видях и усетих,тя няма как да има спомен от дома,

Разбира се, че има спомени. Спомените избледняват с времето, така на 3 години едно дете има спомени от година и половина, например. После, когато стане на 10, няма да помни този период.
Спомените обаче, не са само образи и думи. Много дълбоко (и в преносен и буквален смисъл) се запазват спомена за миризми, звуци, чувства. Едно единствено познато нещо (като миризма, например) може да върне изцяло емоционалното състояние от онзи период.

Много, ама много съм съгласна. В дългите разговори със сина ми преди години сама се уверих колко помнят децата. Толкова подробности несвързано ми разказа на около 4-годишна възраст за периода докато не сме били заедно... По-късно говорих с лели от дома и четох досието му и се уверих, че помни. Никой от нас не знаеше за определени обстоятелства, нямаше как от нас да ги е чул. След това и с дъщеря ми преминахме през трудни разговори. И тя помнеше и разказваше. Е, не смислено и логично, а несвързано и откъслечно - като проблясък, но определено помнеше много неща, дори от родилния дом. Знам, че звуча налудничаво, но съм убедена в това, което пиша, защото съм го преживяла с децата си.

Сега вече спомените са на подсъзнателно ниво и при двамата. Албена например винаги става неспокойна когато преглеждащ я лекар е с бяла престилка. Когато престилката е с друг цвят - синьо, зелено - е напълно спокойна, но от бяла престилка се шашка. И много други подобни моменти с двамата преживявам - изпадат в странни емоционални настроения по някакъв незначителен на пръв поглед повод.

Колкото до домовете - ходили сме и с двамата. Изпитват емпатия към децата, но страх няма, или поне аз не съм забелязала. Тези домове просто са били местата, където те са живели преди да дойдат при нас, част от живота им. Болката, ужасът, кошмарите... те са предисторията, домовете просто са били нещо като реанимация след тежка катастрофа.
Виж целия пост
# 1 286

И тя помнеше и разказваше. Е, не смислено и логично, а несвързано и откъслечно - като проблясък, но определено помнеше много неща, дори от родилния дом. Знам, че звуча налудничаво, но съм убедена в това, което пиша, защото съм го преживяла с децата си.

Сега вече спомените са на подсъзнателно ниво и при двамата. Албена например винаги става неспокойна когато преглеждащ я лекар е с бяла престилка.

Ако ти звучиш налудничаво, и аз съм с тебе, защото мога да напиша дословно същото, включително и за белите престилки!
Съвършено точно, домът е нищо в сравнение с кошмара преди това...
Виж целия пост
# 1 287

И тя помнеше и разказваше. Е, не смислено и логично, а несвързано и откъслечно - като проблясък, но определено помнеше много неща, дори от родилния дом. Знам, че звуча налудничаво, но съм убедена в това, което пиша, защото съм го преживяла с децата си.

Сега вече спомените са на подсъзнателно ниво и при двамата. Албена например винаги става неспокойна когато преглеждащ я лекар е с бяла престилка.

Ако ти звучиш налудничаво, и аз съм с тебе, защото мога да напиша дословно същото, включително и за белите престилки!
Съвършено точно, домът е нищо в сравнение с кошмара преди това...

Нямам време да пиша - но Форест - както винаги - много точно е предала това, което чувствам и мисля...
Виж целия пост
# 1 288
Честит празник на всички мами, настоящи и бъдещи!  Нека вярата, надеждата, любовта и мъдростта да бъдат с нас!
Честит имен ден на именниците!
Честит първи учебен ден на учениците!
И честит празник на софиянките!

Виж целия пост
# 1 289


Честит първи учебен ден на учениците!




Мерси, живот и здраве, да ти се връща!Това се чудех досега- чакане, памперси и изведнъж днес- първи клас, сънувам ли или е истина Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия