135 American Motion Pictures Presents

Честито и от мен на който каквото е празнувал. Зло да ви забрави, здрави  и щастливи да сте всички.  

Зъби, чистя на всеки 6-7 месеца, зависи как дойде. Про - ако си върши работата добре хайджиниста, излизам от кабинета 100% освежена и като, че са ми свалили 1 тон зъбен камък. Конс - мразя да ходя на зъболекар.   Понеже преди 1 тон години ми лепнаха инфекц. заболяване в 1 Бг. офис, от тогава ходя със страх, но ходя. Само като се усмихне някой и познавам веднага дали си чисти зъбите редовно или не. Имах много близък приятел зъболекар в Чикагските околия, и ми разказа тайните.  

За 9-11 Ставам сутринта и по навик вкл. ТВ-то сядам на дивана със закуската, и както си даваха новините, хоп прекъснаха и дават 1вата кула. В 1рвият момент си помислих, че това е раклама на някакъв нов филм, хич даже не можах да загрея, до като не видях лайв как другата кула беше ударена. Живеехме на посленият етаж в хай райз на север от Чикаго, всъщтност 1динственият хай райз в нашият квартал, и цяла нощ се чуваха военните самолети и хеликоптерите да хвърчат. За 1в път видях небето над Чикаго 'умряло'. Имах усещането на спооки и не спах цяла нощ. Разбира се отидох на работа със закъснение този ден. На работата дойде 1 от съдружнице за които работех, който по принцип се явяваше на работа само 1 ден в месеца за 1 час. Но този ден се появи и заяви, че на пук ще работи. И се чудехме всички какво ли, като не беше време за подписване на чекове.   Та той цял ден се мота из офиса и през 15 мин ме прекъсваше да ми разкаже за живота си. Къде ли той не работеше нищо, ми този ден и аз не свърших нищо. На обяд ни заведе целият офис на обяд. На другият ден ми нареди да уволня 3ма души, които бяха Мексиканци и да пусна обява, и като получа резюмета да се обадя за прелиминари талк. Ако имат акцент да им откажа любезно инвервю.   Е бясна бях. Каза, че не иска други емигранти да работят за него, освен мен.   Не го направих. Подадох си отствката. Той дотърча като разбра, че си подавам отставката и ме изведе на вечеря. То не бяха извинения, то не бяха обяснения... мани, мани. Както и да е, останах само 8 месеца там и напуснах. Той цели 6 месеца продължи да ми се обажда и да ме моли да се върна, докато не се преместих в др. щат и тогава се отказа да ми се обажда всяка седмица. Добре, че успявах да склоня мъжо да не файлва харасмънт жалба.

Имахме билети да летим за Европа само 11 дни след 9-11 и се молех да пуснат полетите тогава. Пуснаха ги и нямаше никаква завишена проверка на О'Хара. Но 3 седмици по късно, на връщане през Австрия, почти съблякоха мъжо гол на летището че им пищеше скенера. Мъжо срам, без чорапи, бос, без риза, само по панталони го оставиха, вкараха го в стаята за проверка така, и си излезе облечен. Не ме беше страх, че ще летим. Но се усещаше напрежение при излитане.  Та това са мойте преживявания около 9-11.

 Честито на всички празнуващи! Много щастие!
 Болните да оздравяват бързо.

за 9/11 също като Бейб гледах как гори първата кула и след малко как вторият самолет удари другата.  Помислих, че снимат някакъв филм и го показват като нещо интересно. Трудно беше за вярване, че някой ще реши да разбие пътнически самолети в СТЦ.

На 9-11-2011 отиваме на работа с мъжа ми (не бяхме женени още, но точно на 9-1 се бяхме събрали официално да живеем заедно, а и офисите ни бяха съвсем наблизо един до друг), влизам и една колежка ми казва, че самолет е ударил WTC, естествено първоначално мислехме, че някакъв малък самолет се е заблудил. Минути след това и втората кула беше ударена. Включихме телевизора, всички се събрахме да гледаме, разбра се, че два самолета са тръгнали от Бостън, когато започнаха да "затварят" небето, си тръгнахме към къщи - аз работех в Мариот, който е непосредствено до двете най-високи сгради в Бостън. Ходехме пеш около час до нас, навсякъде хора по улиците... не можехме да се свържем с никой в Ню Йорк, а доста приятели и познати работеха около кулите... беше ужасно. Прибрахме се и едно такова тихо и странно, всички стоят залепени пред телевизорите. По едно време се чува шум на самолет и в някакъв шок се показваме да видим какво става - бяха изтребители, патрулиращи небето. Като насън беше всичко, а до ден днешен тези кадри, когато се срутваха кулите, не могат да ми излезнат от главата.
Няколко дни по-късно имаше пак стрес и страх, вече се беше разбрало, че доста хора от Бостън е имало в самолетите, и в съседния хотел (Уестин) беше дошъл SWAT team, евакуираха ни пак - оказа се, че някой от похитителите е спал там няколко дни преди това.
Една приятелка е летяла с този полет от Бостън до ЛА точно предната седмица, други пък бяха тръгнали този ден от България, самолета им от Рим е върнат на половината път. Трета в НЙ вървяла седем часа от WFC (съседните сгради) до дома си, без никой да има връзка с нея, кошмар отвсякъде, за щастие всички са добре. Да почиват в мир загиналите...

На 9/11 бях на работа. Сутринта в сутрешната емисия новини видях срутването на сградите. Както всички си мислех, че е някаква шега, филм, но не и че е истина. Цял ден в работата слушахме новини. Не ме е страх да летя, нито от чалмосани хора и Алах.

Стела, много сте хубави с Це. 

9/11 и аз млада току-що завършила учителка с бебе в едно малко градче в стара къща...
Гледах и не вярвах на очите си... и аз си мислех че е реклама на филм...10г. по-късно разведена омъжена повторно, пак с бебе вече тук...
Страх от летене имам само когато лети мъжа ми сам, не е свързан с терористи, а само с това, че може да му се случи нещо и да не сме заедно 

Ние си бяхме в Бг още, спомням си как стояхме до сутринта пред телевизора и чакахме изявлението на Буш.
Гледах вчера тв и слушах НПР предния ден и ми стана толкова тежко за хората, които са засегнати, имаше интервюта и с такива, които са били подложени на страшен тормоз след това само защото са мюсюлмани. Много много тъжно. Дано да намерят покой някога преживелите, мир на праха на загиналите.

Морнинг, благодаря за включването дами, много интересно   . Бях чела/чула, как повечето хора си спомнят в детайли този ден.

Уточнение: всякакви религиозни фанатици ме плашат, дали ще е Аллах или Джийзъс все едно. Това за Аллах, за което писах е от възгласа "Аллах Акбар" на атентаторите-самоубийци.

Второ уточнение: Днес се страхувам много повече от депресиран човек с пушка, отколкото от терористи.

На 11 септември 2001 бях на работа. Казаха ми на улицата съвсем непозната жена.

Чистя зъби на 3 месеца. 

Момичета, благодаря  за пожеланията    (Клер )

Вечерта преди 9/11/2001 даваха филма "Земетресение в Ню Йорк". Който го е гледал знае, там едно срутване на сгради беше, едни чудесии, та когато на другия ден се прибрах от работа и блаженно си гладех и гледах как кулите се срутват само си мислех тия що пак го повтарят тоя филм???!!! Така докато майка ми не си дойде и не усили звука на телевизора когато разбрахме какво е станало. Честно казано тогава не осъзнах колко това ще промени света. Може би защото още си бях в БГ. Не ме е страх да летя, не се озъртам. Не мразя и мюсюлманите.

Biah na gosti na priatelka togava - mrachen i navasen den, rameshe vav Varna. V kolata chuh za kulite.

Zabi chistia na 6 meseca, navik mi e. Chistia gi oste ot BG - imam strah ot zabolekari i na profilaktichni pregledi hodia na 3 meseca.

Strah ot letene, niamah do edin polet ot Korea - zapali se samoleta vatre- beshe koshmarno izjiviavane.

На мен десетата годишнина ми се отразява много повече от самото събитие. На 9/11 бях студентка в Мейн и нямах приятели и познати засегнати. Този уикенд обаче в нашата околия всичко е покрито със знамена, навсякъде откриват нови паметници, рецитират имената на жертвите, преживяват и разказват отново. В събота сутрин седнах да си пия кафето с вестник - целият вестник беше само за 9/11. Отивам до нейл салона, отварям списание и в него пак 9/11 истории. Имаше разказ на една жена, чийто мъж загива в северната кула на 101 етаж. Обажда й се след като осъзнава, че няма да излезе жив и говорят докато сградата се срутва. Не знам как се живее след такова нещо.

Стели, разбрах те, какво искаш да кажеш  

Аз гладeh в хола в БГ и гледах СНН. Взриви се 1вия самолет и докато говорителката обясняваше, че сигурно е станала грешка и че само черната кутия..... тук тя замлъкна когато 2рия самолет се заби...... каква трагедия...

Съвсем скоро гледах Reign Over Me.... http://www.youtube.com/watch?v=sRiqz_WnYxc поплаках си доста........

Поклон пред паметта на всички загинали в тази нелепост!

Хиър... и аз си задавам този въпрос...

И аз не знам как се живее след това.
Гледах интервю с деца, чийто родители са загинали...много тъжно.

След залез слънце ходихме в Либерти Стейт Парк, има нов паметник открит с имената на загиналите в кулите, хора търсеха имената на свои близки и познати, тук там имаше оставено цвете/снимка/флаг. Миналата година като бяхме да снимаме града със светлините, където са били кулите нямаше много хора, но снощи беше фраш най вече с фотографи натоварени с раници, триножници даже някои си имаха и асистенти.
Мъжа ми като обработи някоя снимка ще покажа.

Стела, разбрах те.

Ок, 10-годишнината мина. Да сменим темата за яденето, мъжете и тези 3  неща.

Сменям...с четвъртото нещо- шопинг

Мисони за Таргет