Ще приемете ли това питие?

Аааа, на мен пък ми е хубаво да знам, че той би направил всичко, ама наистина всичко за мен. И аз за него бих. Дори да не е така, важното е аз да го чувствам тук и сега. И въобще не мога да си представя, че така, с лека ръка - ние бихме се разделили и всеки да продължи. То не че няма да стане, ако е писано, но прекалено прагматично ми идва. Предпочитам да мисля, че и двамата не можем един без друг и бихме умряли един за друг  
А това чувство е доста приятно, но и доста болезнено. Признавам.
Имах връзка, в която мислех, че човека срещу мен е неземен в своята обич и отзивчивост. Накрая излезе точно обратното. Доста ме боля.

Мноооого малко жени изобщо могат да диктуват условията.А тези,с Ферарито,най-малко.   
Ама ти и това го знаеш,нали?   
"Приятно разсеяна" си,защото прекрасно съзнаваш как стоят нещата,но ролята,която си си избрала за форума,те устройва повече.   


А какво общо има тук раздялата ,развода и прочие напускания,че ги вмъкнахте в темата?   
Едва ли за едно питие,прието или не,някой ще хукне да се развежда.Или да прави изобщо някакви драми.Въпрос на принципи,разбирания и възпитание е да приемеш/не приемеш питие.А не повод за драма.

Условията ги определя този, от когото зависи нещо - една може да избира сред няколко кандидата, друга бърза да не изпусне единствения си шанс, може да е малко смотан, но тя знае, че друг няма да има.

Аз ще ти отговоря, разбира се.
Смъртта не е само физическа, Андариел.
Познавам мъже, които загубиха жена си и с това животът им свърши.
Да, те продължават по някакъв начин, разбира се, но освен вегетиране и някакво лутане, не мога по друг начин да определя съществуването им.
Интересното е, че на пръв поглед, никога не можеш да предположиш, че тази жена има нещо общо с онази, фаталната, която по дефолт всички си представят фатално, невъобразима кразавица. Не, че няма и красиви фатални жени, разбира се, имам предвид, че не е задължително.
На пръв поглед нищо фатално, по-скоро прозаично, обикновена, с нищо особено по-различна от останалите.
.."случаен мунувач би помислил, че моята роза прилича на вас..."
Но след нея остава потоп. Пустош. И го гледаш този мъж и се питаш какво толкова е имало в тази жена, че му съсипа живота и след нея той толкова години сякаш спира да живее и просто вегетира.

Това е фаталната жена.
И тя никога не се появява по два пъти в живота на един мъж.
Понякога не се появява изобщо.

Deep Blue Sea, разбира се, че е така.
Аз не го оспорвам и изобщо не мога да сложа в категория "приема" или "не приема".
По-скоро категовията е "би приела при определени обстоятелства".
Понякога бих приела, понякога не, въпрос на настроение, кондиция, компания и каприз.

Между другото, аз не харесвам "Малкият принц".
Този цитат е изключение.



О, моля те да разясниш намеците в конкретика, за да мога да ти отговоря.
Много съм любопитна за жените, които диктуват условията и за ролята, която съм била избрала за форума.
Тази тема я повдигаш не за пръв път.

Безкрайно ти благодаря

Мисля, че болшинството хора преживяват един такъв фатален патньор в живота си, когато съвсем буквално им се иска да умрат (лягат, затварят очи и чакат да умрат... и чакат... и чакат... изплакват всички сълзи на света... и в един момент просто стават от леглото и продължават напред). Добре че човешката природа е гъвкава, та след време се нагажда и човек пак намира щастието, но с друг. Иначе много романтично звучи това някой да се съсипе след като партньорът се е оказал фатален. Ееех, на кого ли не му се е искало да се чувства и дори да е убеден в своята фаталност за партньора! Обикновено нещата се оказват доста по-прозаични - другият все пак оцелява и се оправя от тази фатална любов. Ако не беше така, досега половината население да се е гътнало физически или емоционално.

И все пак, мислиш ли, че животът на мъжа ти би свършил, ако го напуснеш? И че ти би се оказала фаталната жена за него?

От едно малко до къде стигнахте....задтълбхте дами. говорим за забава, разговор, разпускане 

Разбира се. От любов не се умира. Буквално.
Любовта е разбира се, прозаична, но понякога може да бъде поетично формулирана Аз, затова харесвам този цитат по Екзюпери, защото има прозаично звучене и отразява, според мен любовта, такаква, каквато аз я очаквам от един мъж.
Не говорим за наличието на други партньори, а за любовта и всеотдайността, на която си способен към любимия.
Аз знам, че в живота ми ще се появи друг мъж, ако се разделя с мъжа си. Знам, че и за него кандидатки ще се намерят.
Но за мен не е достатъчно просто да присъства мъж в живота ми, как да го обясня.
Компромисните варианти не ме задоволяват, не искам заместители, искам оригинал.

Убихте ме, каква фаталност, каква смърт - за любовта става дума, редовата. Нито в Голямата любов вярвам, нито в нечия изключителност. Но любовта си е любов, защо думите от цитата да могат да се използват само за някого, за когото бих умряла? Не разбирам връзката.

Еми нали като подписваш - се казва - докато смъртта ни раздели? 

аз не помня като се венчавахме попът да е казвал такова нещо. не помня и да сме се разписвали в църквата, само ни дадоха свидетелство за църковен брак. В гражданския брак също няма такива истории за смърти.

Пусни една тема по темата.
Да видим колко са фаталките.

Дами, това е метафора.
Нямах намерение да вкарвам фатални елементи в разговора
Именно прозаичната нотка в цитата харесвам.
Толкова е прозаичен, поне според мен, че направо се чудя как някой наистина си помисли, че очаквам ако си бия шута, мъжете след мен да си режат вените.

Но очаквам именно да ме поливат, да ме дундуркат и прочие, за справка - цитата на Екзюпери.
Да и да съм кауза. За мен да може да се умре. Ако се наложи.
Ако не- да влезе следващият.

Простете за отклонението, давайте танците и забавите, че твърде личен стана разговора, моля за извинение.

Прекалено взеха да ми идват мъдростите.  Дали не става дума за Средновековието ?  Но и тогава някои са диктували условията.

Все слушам за тези фатални жени...Бе какво ,аджеба е, е туй животно?

Натам ми клониш
Може и изобщо да не си разбрала как някой си е резнал вените след теб.