Уилма, сутринта правихме картонени заешки ушички на картонена лента за глава, дано те зарадвам с това 
Иначе доста точно си ми направила психопортрет, само с малка уговорка за търсенето на проблеми, където ги няма - значи, да подчертая, че детето ми не е казало 2 пъти "мамо, аз съм боб" и аз тутакси пускам тема, чакайки в напрегната съсредоточеност помощ за психичното му отклонение
Той близо 2 месеца от сутрин до вечер твърдеше, че е Боб и никой друг и му приписваше собствените си постижения (вместо да приписва на себе си негови, за справка в.ж. постовете на Andariel, която ме е дообяснила) и аз чак тогава реших да се допитам до премъдрия съвет на Форума какво е това
Не съм била убедена, че нещо не му е наред, нито дори съм обмисляла за миг възможността да го водя на психолог, просто исках да намеря за себе си обяснение (ей така, за обща култура) какво е това, през което минаваме и как (според някой запознат) е добре да се премине през това, ако има такова нещо като "подходящ начин за преминаване"
Темата ми беше много интересна с всичките разнопосочни включвания и си взех от нея, каквото ми трябваше, Форумът отново си свърши работата, сърдечно Му благодаря за което
Рони, не съм го лишавала пряко волята му от "мързеливата забавачка" (не че ако искаше да гледа TV повече от 40-50-60мин. на ден нямаше да се намеся), както казах "гледа няколко минути и губи интерес", а не "гледа няколко минути и му гася телевизора" На него самия (на този етап и за щастие) гледането на TV не му е приоритет
Iris, на мен самата заглавието ми се струва преекспонирано, но не знаех как да си озаглавя темата, и понеже имам много повърхностни и незадълбочени знания (по-точно прочитане на 2 реда косвена информация от тук - от там), за това, че имало 2 типа фантазии, нещо като "кретивност vs. daydreaming" и второто съм го виждала преведено приблизтелно като "бягство от реалността", затова и такова заглавие сложих
Crazy Chick, точно такова нещо му бях казала, приблизително със същите думи
Струва ми се, че горе-долу това беше едно от нещата или началото на завръщането му към себе си (както споменах вече няколко пъти, към днешна е започнал рядко да споменава Боб).
Макар че де да знам към себе си ли се е върнал или е потиснал израза на Боб, а вътрешно все още да се смята за него (За справка вж. примера от Бояна за децата рисуващи с черно и принудителното рисуване на жълти слънца ( това в кръга на шегата) )
Btw сега се сещам, че напоследък му бях купила един доста реалистичен винтоверт - играчка и той като го взе с грейнали очи каза "Ти си (т.е. аз съм) истински МАЙСТОР с бодашина (бормашина)!!!", а не спомена досадния Боб
Редакция: Упс, още нещо - Уилма, не изключвам вероятността да му купя жълта каска (всъщност отдавна искам да го направя, но нямам път към Джъмбо) и да го изтипосам с майсторски колан за инструменти и бодашината + гумените му жълти ботуши, ама точно сега не искам да се връщаме назад и да му припомням нещо, от което тъкмо се отърсва Но другия път съм много изкушена да пробвам предложенията ти, благодаря!
Виж целия пост
Иначе доста точно си ми направила психопортрет, само с малка уговорка за търсенето на проблеми, където ги няма - значи, да подчертая, че детето ми не е казало 2 пъти "мамо, аз съм боб" и аз тутакси пускам тема, чакайки в напрегната съсредоточеност помощ за психичното му отклонение
Той близо 2 месеца от сутрин до вечер твърдеше, че е Боб и никой друг и му приписваше собствените си постижения (вместо да приписва на себе си негови, за справка в.ж. постовете на Andariel, която ме е дообяснила) и аз чак тогава реших да се допитам до премъдрия съвет на Форума какво е това
Не съм била убедена, че нещо не му е наред, нито дори съм обмисляла за миг възможността да го водя на психолог, просто исках да намеря за себе си обяснение (ей така, за обща култура) какво е това, през което минаваме и как (според някой запознат) е добре да се премине през това, ако има такова нещо като "подходящ начин за преминаване" Темата ми беше много интересна с всичките разнопосочни включвания и си взех от нея, каквото ми трябваше, Форумът отново си свърши работата, сърдечно Му благодаря за което
Рони, не съм го лишавала пряко волята му от "мързеливата забавачка" (не че ако искаше да гледа TV повече от 40-50-60мин. на ден нямаше да се намеся), както казах "гледа няколко минути и губи интерес", а не "гледа няколко минути и му гася телевизора"
На него самия (на този етап и за щастие) гледането на TV не му е приоритет Iris, на мен самата заглавието ми се струва преекспонирано, но не знаех как да си озаглавя темата, и понеже имам много повърхностни и незадълбочени знания (по-точно прочитане на 2 реда косвена информация от тук - от там), за това, че имало 2 типа фантазии, нещо като "кретивност vs. daydreaming" и второто съм го виждала преведено приблизтелно като "бягство от реалността", затова и такова заглавие сложих
Crazy Chick, точно такова нещо му бях казала, приблизително със същите думи
Струва ми се, че горе-долу това беше едно от нещата или началото на завръщането му към себе си (както споменах вече няколко пъти, към днешна е започнал рядко да споменава Боб).Макар че де да знам към себе си ли се е върнал или е потиснал израза на Боб, а вътрешно все още да се смята за него
(За справка вж. примера от Бояна за децата рисуващи с черно и принудителното рисуване на жълти слънца ( това в кръга на шегата) )Btw сега се сещам, че напоследък му бях купила един доста реалистичен винтоверт - играчка и той като го взе с грейнали очи каза "Ти си (т.е. аз съм) истински МАЙСТОР с бодашина (бормашина)!!!", а не спомена досадния Боб
Редакция: Упс, още нещо - Уилма, не изключвам вероятността да му купя жълта каска (всъщност отдавна искам да го направя, но нямам път към Джъмбо) и да го изтипосам с майсторски колан за инструменти и бодашината + гумените му жълти ботуши, ама точно сега не искам да се връщаме назад и да му припомням нещо, от което тъкмо се отърсва
Но другия път съм много изкушена да пробвам предложенията ти, благодаря! 
Продават страхотни цветни лещи, нали така? 