Честито голямо момче на Инка! Наистина впечатляващи размери, но мама такива и очакваше. Да е здраво и спокойно бебе!
Честито момиченце на Лили! Да е здраво и красиво!
Хариела, дано всичко мине гладко утре
Благодаря ви за посрещането, направо ме размазахте от чувства
Нуриии
Съни, съвет не мога да ти дам друг, освен - лягай и се размазвай на дивана / леглото с Али на твоя корем и така да спинка. Баби и татковци да поемат останалото.
Наденце, много ми беше хубаво да те прочета. Дано е все така спокоен Симеон.
Мислех да подмина вълненията, ама да си кажа
Като бях в патологията идваха момичета, на които им вливаха някакви банки за ин витро, не съм запозната много. Питаха ме за какво лежа и в очите им виждах, че са готови на всичко за да бъдат на моето място. Честно казано това не ме успокои ни най-малко. Може на тях да съм им изглеждала като някоя лигла, но си лежах и поплаквах, обвинявах се и това, че има по-зле и от мен не можеше по никакъв начин да промени чувствата ми. И мисля, че ако такова нещо може да ме накара да се почувствам по-добре, значи нещо не е наред. Някакси ми се струва извратено. Винаги ще има някой, който да е по-зле от мен, но това не променя нещата за мен. Имаме право да чувстваме и няма как да кажеш на някой, че не може да му стискат обувките само защото и ти имаш същите и в тях се чувстваш прекрасно. Веднъж една баба вървеше срещу нас, Ники падна и започна да плаче, аз го гушкам. Бабата спира и започва: Ауууу, как може да плачеш! Какъв мъж си ти! Нищо ти няма! Нищо не е станало! Спирай да плачеш, мама няма да те обича такъв! - честно не знам как издържах да не я наритам.
От следродилната депресия много ме е страх. Дано ни подмине.
Уинди, Петкова, и аз мисля да раждам в Майчин дом. На жк съм при Борис Яков и при него евентуално ще раждам. Каза, че след като отида и ме прегледа дежурния и ако наистина е започнало раждане, ще му се обади. Но след престоя си там за 3 дни съм с много добри впечатления от лекарите, смениха се 4 и бих била спокойна при всеки от тях. Особено много ми допадна един млад лекар, на който обаче не разбрах името. Никога за никого не съм писала отзиви, но за него бих направила изключение, само да разбера как се казва Всъщност по не знам какви причини след като излязох от болницата мислех да не пиша вече във форума и не приближих компютъра една седмица. После реших да потърся името на въпросния лекар и попаднах на темата за Майчин дом, където последния пост беше на Уинди и в него пишеше, че е започнал бебевалеж при октомврийчетата. Надделя ми любопитството, надникнах в темата и попаднах на един призив на Нури После се зачетох назад и нямаше как да не се включа. Та така, да се върна на Майчин дом. Условията са супер. Не ми хареса закуската (винаги е някаква кифла с нещо, но много суха, все едно специално ги задържат няколко дни преди да ги дадат) и сестрите (предполагам, че са сестри). Млади са, едната ми разби вената и ръката ми заприлича на Попай, напълни се с течност от системата и от дупката, където по-горе имаше абокат излизаше по-капка Дойде друга, сложи ми нов на лявата ръка, на дясната сложи компрес и каза, че през 2 часа ще ми го сменя. След малко чувам в коридора Ники с майка. Чакам да влязат, обаче нещо се бавят, излизам да ги посрещна и след тях сестрата, тази втората: Ама нали ви казах, че не може и вие пак влизате! Само за малко. - Тръгнаха си след точно една минута, трябваше да им дам нещо. След 10 мин нахлува сестрата, тази същата втората, ама с рязко отваряне на вратата, търсещ поглед и изражение тип: Ахааа, хванах ви! И гледа, гледа и не може да повярва, че съм сама Така й се искаше да упражни власт и да се поскара. Като видя, че ги няма ме попита за ръката и ... повече не се вясна. А щеше да сменя компреса през 2 часа Ама то не е така интересно.
Виж целия пост
Честито момиченце на Лили! Да е здраво и красиво!
Хариела, дано всичко мине гладко утре
Благодаря ви за посрещането, направо ме размазахте от чувства
Нуриии
Съни, съвет не мога да ти дам друг, освен - лягай и се размазвай на дивана / леглото с Али на твоя корем и така да спинка. Баби и татковци да поемат останалото.
Наденце, много ми беше хубаво да те прочета. Дано е все така спокоен Симеон.
Мислех да подмина вълненията, ама да си кажа
Като бях в патологията идваха момичета, на които им вливаха някакви банки за ин витро, не съм запозната много. Питаха ме за какво лежа и в очите им виждах, че са готови на всичко за да бъдат на моето място. Честно казано това не ме успокои ни най-малко. Може на тях да съм им изглеждала като някоя лигла, но си лежах и поплаквах, обвинявах се и това, че има по-зле и от мен не можеше по никакъв начин да промени чувствата ми. И мисля, че ако такова нещо може да ме накара да се почувствам по-добре, значи нещо не е наред. Някакси ми се струва извратено. Винаги ще има някой, който да е по-зле от мен, но това не променя нещата за мен. Имаме право да чувстваме и няма как да кажеш на някой, че не може да му стискат обувките само защото и ти имаш същите и в тях се чувстваш прекрасно. Веднъж една баба вървеше срещу нас, Ники падна и започна да плаче, аз го гушкам. Бабата спира и започва: Ауууу, как може да плачеш! Какъв мъж си ти! Нищо ти няма! Нищо не е станало! Спирай да плачеш, мама няма да те обича такъв! - честно не знам как издържах да не я наритам. От следродилната депресия много ме е страх. Дано ни подмине.
Уинди, Петкова, и аз мисля да раждам в Майчин дом. На жк съм при Борис Яков и при него евентуално ще раждам. Каза, че след като отида и ме прегледа дежурния и ако наистина е започнало раждане, ще му се обади. Но след престоя си там за 3 дни съм с много добри впечатления от лекарите, смениха се 4 и бих била спокойна при всеки от тях. Особено много ми допадна един млад лекар, на който обаче не разбрах името. Никога за никого не съм писала отзиви, но за него бих направила изключение, само да разбера как се казва
Всъщност по не знам какви причини след като излязох от болницата мислех да не пиша вече във форума и не приближих компютъра една седмица. После реших да потърся името на въпросния лекар и попаднах на темата за Майчин дом, където последния пост беше на Уинди и в него пишеше, че е започнал бебевалеж при октомврийчетата. Надделя ми любопитството, надникнах в темата и попаднах на един призив на Нури После се зачетох назад и нямаше как да не се включа. Та така, да се върна на Майчин дом. Условията са супер. Не ми хареса закуската (винаги е някаква кифла с нещо, но много суха, все едно специално ги задържат няколко дни преди да ги дадат) и сестрите (предполагам, че са сестри). Млади са, едната ми разби вената и ръката ми заприлича на Попай, напълни се с течност от системата и от дупката, където по-горе имаше абокат излизаше по-капка Дойде друга, сложи ми нов на лявата ръка, на дясната сложи компрес и каза, че през 2 часа ще ми го сменя. След малко чувам в коридора Ники с майка. Чакам да влязат, обаче нещо се бавят, излизам да ги посрещна и след тях сестрата, тази втората: Ама нали ви казах, че не може и вие пак влизате! Само за малко. - Тръгнаха си след точно една минута, трябваше да им дам нещо. След 10 мин нахлува сестрата, тази същата втората, ама с рязко отваряне на вратата, търсещ поглед и изражение тип: Ахааа, хванах ви! И гледа, гледа и не може да повярва, че съм сама Така й се искаше да упражни власт и да се поскара. Като видя, че ги няма ме попита за ръката и ... повече не се вясна. А щеше да сменя компреса през 2 часа Ама то не е така интересно. 
Така ми домъчня за родния край...
По този повод, Пепи нещо ми се губи 
Аз като раждах Лили ми се беше пукнал мехурът почти без разкритие, а нямах и контракции. Когато попитах лекарите как става този номер, те ми отговориха, че бактериална инфекция може да пукне мехура 