Отношението към хората в неравностойно положение

Разбира се, че не, Вилико.
Не знам защо така реши

Касита е казала същото като мен. В България трябва да се извърви дълъг път до приемането на факта, че такива хора има и, че те имат право на място, както всички останали.
Колкото и книги да се прочетат не е същото, като да седиш на чин със специално дете, а и нека да не се заблуждаваме, че подобна информация се търси от незаинтересовани пряко хора.

Вилико, кое е жалко, че не живея в БГ или, че не мислиш понякога?

А, ето това е!  
Нито е подходящо да зяпаш с минути, нито да обръщаш глава.
И двете за мен са в графа "невъзпитано".


П.П. Не знам в България какво трябва да се извърви, но аз, заедно с една тумба деца, израстнахме в компанията на точно две момчета с умствени увреждания - без въпроси, без питане, без страх, без странене от тях. Пък не е било вчера или днес, а преди около 20 години.

Вече ти си жалката. 
Иначе имах предвид, че е жалко, че в Бг не се приемат така хората с подобни проблеми. Че те дори повечето въобще не ги наемат на работа, а ти спомена няколко дори...

Обществото ни трябва да стане по толерантно. Най малкото е ,че могат да се придвижват по улиците. Тротоарите са прекалено високи и не може да се мине с инвалидна количка.
В училище също се мръщят на различните деца. В класа на дъщеря ми има такова дете. Е ,на последната родителска какво ли не направи една майка. Пречило и  това детето. Било бутнало нейното. А те взаимно са се бутали. Нито е станало нещо ,нито нищо. Заплашва ,че ще пише в институции. Чудо. Нейното дете е невъзпитано и търси конфронтации с другите.
Добре,че никой от родителите не я подкрепи. Браво на майката на проблемното дете ,че издържа психически на целия панаир.

Така е но мястото го няма в България или е много малко 


Навън има всичко такива хора да се чустват равностойни ,знаеш    като се почне от рампите във всяка сграда , паркинг , транспорт ..... ох .... Еми ей на България тези неща са нюню , няма ги навсякъде 




В ДГ на детето ми има служител в инвалидна количка , еми човека се придвижва навсякъде свободно/базпроблемно  , даже кола има , работи си наравно с другите ; на детето ми грам не му е направило впечатление до сега , даже не ми е задавало въпроси "защо е в количка" .

Ох, стига си натяквала думата „невъзпитано”, когато става въпрос за нормална реакция на четиригодишно, което вижда нещо необичайно. Нямаш деца и не възпитаваш такива, разбрахме.

Изобщо, откъде знаеш, че детето е „зяпало” пет минути?! Това са думи на авторката на темата, която очевидно има някакъв проблем, когато види такива хора или деца. Може да е погледнало, може да е спряло, да изчака майка си, може никога да не е виждало инвалидна количка и да му бе интересна. Много неща може да са. Но напълно изключвам възможността дтето да се е присмивало или да се е хилило насреща. Просто се е спряло и е гледало в онази посока. Голяма работа! Пак казвам,  възрастните сме тези с проблемите, а не децата.


Касита е права. Докато инвалидите и децата с увреждания биват изолирани, те ще са необичайна гледка по улиците. На теория човек може да се подготвя, колкото иска, но на практика навикът възпитава.


ПП


Кое точно дете дефинираш като „проблемно”?

Аз нищо не натяквам. И както се вижда, не е ясно какво точно сте разбрали. Писала съм го - "за мен".
Назовавам нещата така, както аз ги възприемам и виждам. От кога това е забранено? И подобни реакции, на когото и да било, определям като такива. Вие, както искате ги определяйте.
А дали е зяпало 2-3-4-10 мин. не мога да знам, защото не съм била там.
Нали се обсъжда ситуацията такава, каквато я е описала авторката, т.е. един конкретен случай, зададен по този начин.
Не разбирам каква наслада Ви носи това, да се хванете за една дума...

Возейки 9 годишната си дъщеря в количката,по един тротоар,спирам за да и оправя прическата и до нас преминава майка с бебешка количка и около 5 годишно момченце подскачащо до нея.Виждайки детето ми ,5 годишното се връща леко назад и застава точно до количката,зяпайки втренчено дъщеря ми.Аз изчаках няколко секунди и подех разговора:-Здравей,как се казваш?То разбира се,не чува въпроса ми ,но чувайки че нещо питам, при това приятелски,започва спокойно:-Тя защо е в количка?Дъщеря ми е срамежлива напоследък и автоматично се навежда,като щраус,все едно не я виждаме Обяснявам аз ,че като бебе се разболя и сега трябва да се учим много дълго ,за да започне да ходи както ходи той.Обаче той продължава:-Ама защо си наведе гУвата,аз искам да и видя очите,кажи и да си изправи гУвата.Обяснявам аз ,че я е срам от него,защото не го познава.Майката на детето вече се чудеше какво да прави,опита да го извика,но ние си говорим
Той пак настоява тя да си изправи гУвата,но аз пак-Ми срам я е от теб.После го попитах -Ти в парка ли се разхождаш с мама?Той потвърди и аз му казах ,че следващия път когато ни види,пак да дойде да си поговорим и тя вече ще го познава,така че да се изправи и да го погледне.Детето толкова се зарадва ,че го поканих да си говорим пак,а майката вече очевидно спокойна с широка и горда усмивка му каза-кажи чао на момиченцето,пък другия път тя ще те познава и всичко ще е наред.
Разказах това ,защото според мен е нужно усилие както от наша страна,на родителите на специално дете,така и на другия родител,но може би пръв трябва да е първия и изобщо не се притеснявайте че зяпат.Че кой не зяпа А пък това за нас си е желан контакт,поне за мен е такъв-повод да поговоря със здраво дете,така че и моето да се чувства добре в неговата компания,а пък кой знае,може някой ден и да си поиграят заедно

Fukuko вече имаш няколко отговоря от майки на специални дечица как възприемат подобно поведение на детенце .
~Ина~ 

Ина, поздравления! За това, че се включи и за това, че от теб струи толкова много позитивна енергия, макар и от малко написани думи. Точно за тази взаимност говорех по-рано; за двустранното приемане и разбиране. Без претенции, без специални и понякога агресивни изисквания, без търсене и вменяване на вина. В живия живот познавам малко родители като теб, но с всички тях обожавам да се срещам. Дано те прочетат повече хора тук.   

мисля, че това е отговорът на терзанията на авторката на тази тема.

Благодаря на майките с различни деца, мисля, че много ни помогнаха.   

Дано, дано, па белким повечето хора в този си живот разберат, че различния отстоявайки правото си да живее като човек, не го прави от каприз.

Трещерица, няма защо- помощта е взаимна, нали всички искаме едно и също за децата си- да живеят щастливи заедно.

Като, че ли това бяха постовете, които трябваше да сложат край на споровете по темата.
Дай боже повече гласност, нека по често да виждаме децата със специални потребности по улиците, парковете, градинките, нормалните училища  и дори университетите .
Нека по-често да показваме и възрастните хора със специални нужди, защото и те имат нужда от социални контакти.