По-горе Ментова го е обяснила много точно.
Няма лошо да зяпат, има лошо когато от незнание и нежелание да научат, се държат с детето/човека с увреждане като с невидим.
Laurel, терзаеш се излишно, когато децата ни от съвсем малки играят заедно на детската площадка, заедно са в детската градина, заедно са в училище или на кино, театър и детски партита тогава няма да има нито зяпане, нито втренчване, а дотогава правилния подход за мен като родител на „невидимо” дете е- обяснения, обяснения и пак обяснения на достъпен за възрастта език, на всеки който е попитал и искал да чуе.
Относно децата ви, след като сте им обяснили какво му е на детето с увреждане- не ги юркайте и притискайте с думите- иди си поиграй с еди кое си дете. Оставете ги сами да изберат какво да правят, защото натрапеното внимание ще е неприятно и за двете страни. Колкото и невероятно да звучи децата, особено тези до 4-5г въпреки зяпането, неудобните въпроси и прочие, интуитивно реагират с добро отношение към различните.
Fukuko, драмата настъпва когато ние родителите поради липса на добра информираност, с годините вкарваме децата си в рамки, една от които е, че различен е равносилно на недостоен или невалиден.