МАЙчета 2009 - 8

Мадам, какво, папка ли ги?  Не знам, покажи му, че е гадно, погнуси се, кажи "ауууу, ужсано" Освен ако няма обратен ефект, ама те децата не почваха ли да се кефят на гнусотии в по-голяма възраст?

Мигле, аз тръшкането го сведох до минимум, като почти всичко му позволявам, държа само на важните според мен неща, и там слуша, веднага или след кратък протест, но не е тръшкане. Не знам колко е правилно, ама ако нещо за мен е дреболия, минава на неговата и всички доволни. Баща му трудно го приема и мисли, че ни се е качил на главата  Не знам, може и така да е.
А иначе, ако се умори повече прес деня, не му ли се доспива рано? Или дневния му сън е до по-късно? Ако си на работа и друг го гледа, трудно ще го промениш. При Сами съм забелязала, че най-много му се спи към 20-20.30- до 21.30, зависи колко е спал и и играл през деня. Ако го пропусна това време, после по-трудно заспива

Еее, Таня, и аз такова адаптиране в яслата си представях  Имало значи такива деца

Има ,има,дано да са повече.

Честит рожден ден на половинката на Смешко!!
Амаласунте, и ние сме горе-долу така с възпитанието. Аз оставям нещата да си текат, доколкото мога, което не ми е важно, не го правя на въпрос. Но малкото диване знае, че баща му нервак, и понякога нарочно му крещи специално на него - резултатът можете да си го представите, ще ме побъркат двамата. Тази вечер пак имахме сцени с истерии, че и не мога да накарам баща му да млъкне и да се махне, ами само нажежава обстановката.   И водата ни бяха спрели (то едва сега дойде, да им се не види и авариите!), не можахме да го изкъпем Ваньо, нищо чудно и затова да е бил по-изнервен милият!!
Мадам, и аз се смях с глас на вашите "комплименти"!!
Мигле, че крайно време да усетиш нещо пубертетско! Ние често сме така, развитието на кризата вече зависи от това как го подхване този, който е с него. Честити ви зъбки, може и те да донапрягат обстановката!! За спането - и Ваньо спи юнашки през деня по 2-3 часа, вечер понякога се борим по повече от час. Аз редовно заспивам заедно с него, сега също. Бяхме решили да пробваме схемата на една приятелка - да се изкъпя, приготвя и аз и спокойно дружно да си заспим. Ама не стана, пустата и Софийска вода!!  

Първо, Честито на Исита. Да ти е жива и здрава малката принцеса, да е здраво, усмихнато и слънчево дете.
За групата във фейса - и аз не знаех нищо, добре, че Фелинка ми прати линк. Аз бях член на някаква стара, но там никакво движение нямаше от близо година. Та много се изненадах, като коментирахте.
Честито и на двете бременни - Фелинка и Ани. Лека бременност, малко килограми и здрави бебета на финала.
Desislava Goranova, и аз бих спряла детето си от ясла. При условие, че съм си вкъщи, не виждам смисъл детето да се мъчи. Още повече, че не говори, и ти не знаеш какво става. За говоренето - ако наистина те притеснява, защо не се обърнеш към специалист? Някои деца са по-бавни, но майките усещат, ако нещо наистина не е наред. Та ако си мислиш, че има нещо наистина не наред, то потърси помощта на специалист.
tanq karabelyova, Жени е била на три години, според мен, има голяма разлика между дете на две и дете на три. Колкото по-големи, толкова по-лесно свикват, особенно ако градината е интересна - режат, лепят,рисуват, всичко, което в домашни условия е сведено до минимум заради голямата мизерия, която се прави.
Все си мисля, че моят Александър няма да има никаква драма с градината, ако се налагаше да ходи. Няколко пъти го оставях за два часа в местното училище, защото имаше организиран курс по масаж за бебета, и нямаше как да го мъкна с мен, нито ме отрази, че си тръгвам, нито забеляза, когато отидох да го прибера. Беше толкова щастлив, рисуваше, после пяха песни, аз си седях в ъгъла, най-накрая само дойде да микаже, че иска още. Тук не ги карат да спят (освен ако не искат), не ги насилват да ядат, колкото - толкова. За сега обаче няма да ходи на детска градина - просто е безумно скъпо и при условие, че съм си у дома, не виждам смисъл.
Смешко, честит рожден ден на твоя любим Тони. Да ти е жив и здрав и много, много добър и всеотдаен баща и съпруг.
Май това е от мен, четох малко на диагонал, та ако съм пропуснала нещо, ще ме извините.
Мадам, много ми стана смешно с твоя Евгени (защото и аз съм го правила това със бъркането в носа и яденето). Ама не знам как са ме отучили, предполагам, че като тръгнеш на училище, разбираш, че децата не искат да си играят с пилеядец (или още повече момичетата, да се целуват с такъв).

Обичам те 
Постарах се да поканя всички, но явно някои съм пропуснала 
Ето я групата, всички са добре дошли 

Здравейте дами
Аз миналата седмица  писах писах и накрая се изтри и се отказах...
Алекс, тръгна на новата ясла, и на втората седмица и текнаха сополи, но бистри, които според мен не бяха от боледуване, а алергични, но както и да е. върнаха я от градината и се наложи да правя сложни схеми кой да я гледа - баща ми, после майка ми, после една приятелка.
Иначе бързо минахме адаптационния период от едната градина към другата. Плаче само, ако чуе от вътре някой много се дере. Страда въпреки това. Вчера и разказвам приказка за едно зайче и тя само питаше " де са мама Зайка и татко Зайко", ама вече се насълзяваше и пак пита и се наложи да измисля друга приказка, в която участват и мама Зайка и таткото как са си играли и гушкали и т.н. иначе рискувах да я разстроя, вместо да се приспим.
От градината си дойде едния ден с две гривни на крака. Явно момиченцето, което ги носело си ги е изпуснала и лелката питала Алекс дали са нейни, тя естествено е казала да и ги сложили в нейното шкафче и като си тръгвала си ги сложила, естествено и тя на краката.
А пък вчера си дойде с оградка от зъби по ръката. Питах я кой го е направил каза, че е някое момче, но не е Гого (това е момчето, което пък я щипе). Офф, мн тъпо. Днес сме на родителска и ще видя кои са родителите на този Гого и ще си поговоря, ако не съм аз мъжа ми, той мн им е насъбрал. Знам, че за последното може да ме нападнете, но според мен е редно да се направи забележка. Знам, че в Америка например не ти взимат детето, ако хапе, това си е сериозна форма на насили...
Да се оплача и за другата ми  драма: Свекърва ми почна да взима Алекс от градината, но вчера като се прибрах и Али се беше напишкала. Свеки не се беше обадила да пита с какво да я преобуе, сложила и НАОБРАТНО шорти и къса пола. На простора, покрай който е минала е имало всичко, което и е трябвало и панталон и гащи. После гледам, че е взела дрехите от градината и я питам защо и не може да ми отговори. Зададох си въпроса 4 пъти, накрая и предложих "а), б) и в_вариант и тогава отговори. Беше адски неадекватна... Днес ще говоря със съседката ми да взима Алекс, тъй като нито аз нито мъжа ми може да се прибираме по-рано, да видим какво ще стане.
По-другите теми.
Деси, аз бих спряла детето, щом мога да си го гледам вкъщи и бих поговорила както те е посъветвала Катринка със специалист. За да видите къде се корени това страдание, може да препоръча начини, по които да се опитате да социализирате Макси така, че да не страда толкова от раздялата с вас. Като цяло мисля, че е нормално да плаче и да се адаптира по-дълго към новата среда. Алекс спря с плаченето на 3тия месец, защтото от боледуванията първоначално не и се събираха повече дни, в които да свикне.
ТаняК, ако можеш не си слагай на сърце хорските драми. Такива винаги ще има и ти и да искаш не можеш, а и не трябва да помагаш на всички. Особено в някои от изборените случаи - те не искат сами да си помогнат, защо ти да го правиш!  
За тръшкането - Алекс както съм казала като почне да ми се тръшка и я наказвам. Вече разбира много добре какво е да си наказан, защото и слагам ръката на стената и тя може да подскача, но ръката си седи там. След краткото наказание обсъждаме случката питам я няколко пъти дали разбра защо си наказана. И докато не обсъдим в детайли причината за това и не разбра, че са и ясни не я оставям. Според мен има ефект. Също така аз и позволявам някои неща, които не мисля, че е толкова голяма драма, ако направи само и само мир да бъде. Примерно свекърва ми онзи ден седеше на главата на Алекс докато ядеше маслини и казваше "сега питай мама дали може още", а аз я оставям сама да си прецени колко и се яде и никога не бих карала детето ми да ме моли за храна. Беше ми много неприятно. По отношение на храната аз следвам принципа  - ако и се яде да яде, ако не не я насилвам, дори нищо да не иска да хапне. Най мнгоо да и предложа нещо, което повече обича, но ако пак откаже, явно просто не е гладна. А свекърва ми я чака всеки ден със сладолед, някакви еклери, ПУКАНКИ  и какви ли не още боклуци.
Не на последно място искам да честитя и тук бебчето на Искра! Да пожелая лека бременност на Ани и Бис и да им пожелая здрави бебчета на финала и повече търпение
Оставям ви,че нещо и в работата напоследък ми идва в повече и съм луднала....
Целувки и приятен уикенд!

Desislava Goranova виждам, че повечето съвети са да спреш малкия от яслата. Аз обаче не бих ти дала такъв съвет.
Първо, не ми стана ясно до сега колко пъти (в дни) е ходил, за да има време да се адаптира и колко от тях са били един след друг. Както и да го погледнем, за това си е нужно време. Има дечица, които свикват бързо и такива, които свикват изключително бавно.
Второ, както разбирам ти си в период на възстановяване след операция и ти предстои следваща. Ми за теб не е добре целодневното натоварване с грижи по малко детенце, а от тук няма да е добре и за детето.
В заключение ще кажа, че решението не е в прибързаното спиране на детето, веднага след първите трудности.

Имай в предвид, че и първото разболяване, което си написала няма как да е станало от градината. Все пак си има и период за който дадена болест или настинка да се прояви. (Непиша от позицията на човек, който работи там, тъй като и не съм, а съвсем обективно погледнато.) Иначе безспорен е и факта, че при тръгване на детска градина много деца увеличават боледуването си. Но няма как. Повечко са на едно място, а и не могат да се пазят както възрастните го правим. Но и процеса на създаване на по-стъбилна имунна система в повечето случаи минават точно по този тът. Това е моето мнение. Имай в предвид, че за да се адаптира истински едно дете е необходимо поне 4 - 5 дни да ходи на ясла без прекъсвания. Едва след това се отпускат. И моята Кати в началото не искаше да яде и я вземах гладна. После като почнах да я оставям да спи там, пък не искаше да спи, но постепенно нещата си влязоха в ритъм. Сама си стоеше на столче и не искаше да играе с другите. Ревовете сутрин ги има почти при всички деца и не са нещо което да е изключение. А сега да кажа, че даже и кандидат зет си имам там. Цяло лято е питало техните за мойта, и веднага от първия ден в детската градина е питало и лелите. Сега си играят заедно и така. Не бързай с вземането на решение. Желая на детенцето ти по-бърза и безпроблемна адаптация. 

Хайде една солидна закуска да ви сервирам, че Смешко има да храни 2 гладни гърла:)


Мадленка  Аз вярно си промених името във фейса от съображения за сигурност и не ме разпознават вече хората:)

Да ви кажа момичета, аз вече се адаптирах с яслата. Сами още реве, ама не ме трогва 
Ще кажете, леле какъв звяр, ама не съвсем - промени му се рева - първите два дни беше уплашено, тъжно, сега ми е познатия оплаквачески рев. Иначе яде даже повече от обикновено, само последните 2 нощи спи по-неспокойно, ама си мисля, че и кътниците, дето още не са избили може да го тормозят

[/size][/size]

Ухаа,с мокрите кърпички сме веднъж месечно,бисквити и солетки по желание на родителите.т.е. никой не те задължава.Иначе аз в началото на седмицата взимам или солетки или бисквити,гледам,че и други родители го правят.
А ,защо с пластмасови чашки.Евгени преди имаше чаша,а сега е със шише на което е името му.и от време на време го сменяме.От тези обикновените шишета за минерална вода с дозатора.

Защото пият от такива чаши там, така са решили-не от шише,а от чаши за еднократна употреба...Занесох му и хубава, удобна за хващане чаша, но ми я върнаха, а в шкафчето му слагам и  шише с мин. вода на Девин, от което да пие, когато са навън...Като го вземаме и намираме шишето неотворено или да са отпити глътка-две най-много, но до сега не сме го прибирали прежаднял, а и виждам,че пие с умение от подобни чаши-т.е явно не ги държат жадни.

Подхванали сте любимата ми в последно време ясленска тема.
Аз също съм много доволна от яслата. Тошето много му харесва да ходи при децата, и сутрин като го водя и притичва и бърза да влезне вътре. Госпожата не сварва да тича след него, защото отворят ли му вратата и се изстрелва вътре  . Станал е по-разговорлив, и започват да му се разбират повече от думите. Тананика и си припява разни песнички, които не мога да оприлича на никоя детска песничка(дано не стане музикален инвалид като майка си и баща си  ). Изобщо всичко е цветя и рози. Само ако не ми се разболяваше така честичко. През седмица, две сме вкъщи със сополи и червено гърло. Хубавото е, че не се задълбочава и не слиза в гърдичките, но сополите ги влачим по седмица  .   
От яслата не ни рекитират нежно, а доста грубо, но е в рамките на нормалното. Помагахме финансово за перденца, осигурихме скеле за боядисване на стените, оправихме кондензите на климатиците. Сигурно има и още, но съм забравила. И това само за 2 месеца  , не ми се мисли какво ще се иска от тук нататък.
За децата веднъж поискаха гризки и солети, и веднъж пласмасови чаши. И тях занесох след поредното боледуване на младежа. Сега се ослушвам, когато поискат нещо, тогава.

И моя прозорец подскача, затова на два поста  .
Не съм сигурна дали честитих на трите ни наскоро родили мами: Маги, Искре, Иве да са ви живи и здрави девойките, много да слушат и още повече да ви радват  . Честито и на Рони, Ани и Фелинка, леки и приятни бременности, и здрави бебчета накрая  !
Аз приключих с диетата и вече си възстанових теглото от преди да забременея, много съм щастлива!
За яслата щях да пиша още. На нас не ни искаха нито пижами, лигавници или кърпи. Всичко те осигуряват, но явно като ги перат слагат доста белина, че като си пребера детето, ароматизира къщата. Дано да не си докараме някоя алергия към препарати.
Иначе си го прибирам младежа в същия вид, в който го водя. И прявя разлика, между храненето вкъщи и на ясла, там или слагат много големи лигавници, или се храни гол  . Не съм намирала петна по дрехите. Докато вкъщи всички домашни дрехи са с лекета(то и не дава да му сложа лигавник де).
Това е засега от нас, ние пак сме сополиви от снощи  , дано бързо минава!
Лек и усмихнат съботен ден!

Ето съм и аз.
Мерси за закуската и кафенцето,добре ми дойдоха!
Мигле,Ванче,коренно ми се промениха чувствата към Криста.Е,не веднага щом я родих.Тогава единственото,което си мислех е,добре,че излезе вече и ми олекна.Но сега................сега си я заобичах,пък и тя  е едно прекрасно дете.
По темата за яслите,не мога да се включа,поне се надявам на градина живот и здраве да го приемат Ицето.
Иначе аз вчера цял ден се чувствах много,много зле,по някое време се сетих да си премеря температурата и се оказа,че съм вдигнала.Цял ден я вдигам и свалям,но днес съм ок.
Това е за сега от мен.

Смешко, много се радвам, че си заобичала Криста!  Честно, когато те четях как не можеш да приемеш бременността си, колко страда в началото, докато свикнеш, чак ми се свиваше сърцето за вас с бебето. Може би защото съм от майките, които са плакали да имат дете и са се молили дълго за него, в крайна сметка помогнаха лекарите... Много, много се радвам за вас с Криста!
За яслите - писала съм, в началото Бела много драматично плачеше сутрин, но 5 минути по-късно вече се заиграваше с играчки. Първият месец много боледуваше, почти нямаше пълна седмица. Като се постопли времето, и тя оздравя. С желание тръгна, от както отпразнуваха в яслата нейния и на 2 приятелчета рождени дни. За съжаление, тъкмо свикна и ходеше с мерак, се наложи да я отпиша, защото се преместихме в Стара Загора.
Иначе и от нас искаха всяка седмица 1-2 ролки тоалетна хартия, мокри кърпи и салфетки  Не съм носила солети или бисквити, но други - да. Ще видим след време какво ще искат тук, в СтЗ...