МАЙчета 2009 - 8

По повод осъзнаването на децата ни какво приказват сте прави. Ето и един пресен случай от преди може би седмица. Значи, вземайки я от яслата, гледам че има напишкани дрешки. В къщи ги разглеждам и установявам, че си е напишкала пижамката и потника, но гащите не. Започвам да я разпитвам.
Аз: "Ти как спа, та си напишка всичко без гащи!?"
Тя: "!" 
 Аз: "С гащи ли беше?"
Тя: "Да!"
Аз: "Е как тогава не ги напишка!?"
Тя: "!" 
Аз: "С памперс ли беше?"
Тя: "Да!"
 Аз; Е как тогава всичко си си напишкала!?"
Тя: "!" 
Накрая разбрах от едната сестра каква е работата, но от мойта не )

Вяра, да не е пропуснал памперса?

Не, оказа се, че ги слагали да спят без гащи, директно с пижамки  Искали, при подобна ситуация да се спасят поне гащичките им.

Аничка, ако правилно разбирам, ти си я питала дали си е мила ръцете, тя ти е отговорила, след което пак си я питала настоятелно - и детето съвсем логично ти е дало другият възможен отговор   Мен ако ме питат нещо, отговоря и пак ми повторят въпроса ще реша, че съм сбъркала и ще пробвам с друг отговор, например.

А че ще започнат да хитреят, то е ясно, но не смятам, че е страшно, напротив - признак за здрав разум и гъвкав ум. Неодобрението, което показваме в такива случаи мисля е достатъчно на този етап, сериозните разговори не отговарят на възрастта им, а "лъжа" е твърде силна дума засега.

Момичета, аз нещо не разбирам идеята за "професията майка". Може би защото нямам професия, т.е. за мен работата е необходимост, отговорност и толкова. Докато майчинството е преди всичко Любов и Радост. Разбира се има я и Отговорността, която се усеща все повече, тъй като доскоро беше основно по отношение на това да ги опазим живи, тепърва започва този странен процес, наречен "възпитание", грижата за ума и душата. Може да е изнервящо, може да е изморително, може да е плашещо и то нерядко, но е също така прекрасно, вдъхновяващо, топло и изумително неповторимо как това малко същество човекоподобно устремно и жадно попива всяка една частица от света, забелязва детайли, които ти вече не виждаш, учи и се развива и евентуално някой ден ...ще стане човек  

Патосът ми бе прекъснат от подскачащият прозорец, но аз бях решила да ви споделя случка със Сами 
Значи вчера на вечеря господина ме докара до състояние на истерия почти. Повода беше неговото мрънкане за "искам нещо другоооо" при сложени 3 манджи на масата + плодове и предложение за филия с масло, причината до голяма степен моя опит да гладувам по новолуние Прекипя ми, разкрещях се, виках, фучах, той рева, крещя - абе картинка. Накрая яде ли, не яде ли не помня, но отиваме после в дневната и иска да му пусна Маша и Мечока. Аз съвсем спокойно и приветливо дори му казвам, че ще го пусна, след като си събере играчките. Обляга се маминия на диване, гледа ме присмехулно и казва "оооо, ти си можела да говориш!?!". Аз  "маме, какво имаш предвид?" и пак: "ООО, ти си можела да говориш?!!!" И това след ония крясъци... Направо ме разби. И всеки път като повиша тон ми казва "не викай!" Кой кого възпитава не знам

Хахаха, малее.  Нашият пък ни пробва - навиква ни, кара ни се, тропа ние му казваме не - той продължава и гледа реакциите. Лично аз се чувствам като опитна мишка. Иначе ние сме хремави и си стоим вкъщи. Докторът каза, че няма да лекуваме хремата Това подкопава дългогодишниия ми опит в отглеждане на дете

Привет мацки 
Как сте, как са дечурлигата?
При нас нищо интересно, Али все по-голям бяс става, Плами си расте за сега е спокойно бебе, но нищо не се знае ...

Това е, не ми се пише повече, че съм изпаднала в някаква дупка, но ще ми мине 



Тук също да попитам, на партито ще има ли Дядо Коледа и ще носим ли подаръци?

Благородно ви завидех за срещата!  Разбира се няма дам ога да присъствам тъй като още не съм си купила хеликоптер, че да отскоча при Вас - въпреки че много бих искала.
Продължавам редовно да си Ви чета - въпреки че не се включвам много. Честно казано вече като работеща майка и отсъстващо дете понякога някак си не се чувствувам като част от старата банда. Не мога да споделям много за детето за двата дни от седмицата които само съм с нея.
Иначе Ева си расте като голяма бандитка, която е решила че почти няма нужда да яде - за какво ли и е  . Уж вече не никнат зъби ама понякога е по-зле от тогава. Понякога ми е много мъчно за нея - направо си поревавам вкъщи и после продължавам напред. Вече чакам заветната дата 10 декември когато излизам в отпуска и съм на работа чак другата година 
Миналата седмица бяхме за малко до морето и малката уточни преди това, че няма да се къпем  , въпреки че досега не е и влизала все още. Много се кефеше, че морето изтрива написаното на пясъка.
Вече съм избрала и подарък за Коледа - дървено конче люлка, само че се чудя дали не е млако голяма вече за него.Вие как мислите?  Ама съм сигурна, че ще и хареса защото по телефона все ми вика кога ще и купя конче - ама то е цяла въртележка така че него друг живот ще й го купя. 
Смешко как са малките - оправяте ли се?
Мадленка няма да се даваш - никакви дупки, достатъчно има на улицата! 
Мен Ева и тя се опитва да послъгва като това дали има ако в памперса, дали е яла, че и се спи, когато трябва да яде и такива дребни неща. Този разговор за доверието и лъжата мисля че е рано още за него. Изписах света ама така е като не се включвам по-често.

Мами, знам, че е рано за този разговор, но какво да се прави проведохме го и тя казваше само "да, да" Не си представяйте, че съм и развивала кой знае какви теории, просто исках да и кажа, че е важно да се казва истината и, че както мама го прави така и тя трябва да го прави към мен и другите хора. Аз съм като цяло мн чувствителна на тема лъжи, може би за това.
Мами, нека стиснем едни палци за бързо оздравяване на Жожи, който е в болница. Може би днес утре ще ги изпишат, но нашата положителна енергия ще ги накара да се почувстват още по-добре
При нас едно и също - Али сутрин едвам става, вече си приготвяме дрехите от вечерта и драмите значително са по-малко. Проблемът идва когато аз съм с рокля, а тя не...но и от това горе долу отклоняваме вниманието. Все си закъсняваме в 8ч30 сме там, а трябва да сме до 8ч15, но как да стане като Алекс става в 8ч с 300 зора:(
Нямам търпение вече за срещата, толкова отдавна не съм вижала някои дечица и майки, че не е истина!
БТВ аз имам една лека драма - нямам телефон. В събота картата ми дефектира и сега се опитвам да си я сменя като си запазя номера разбира се. Вчера и компа вкъщи се развали и бях тотално изолирана от света -УЖАСНО е?! дори не си давах сметка на каква степен съм зависима от тях...
КрейзиДейна, радвам се, че се разписа. Сигурно не ти е лесно само през уикенда да виждаш малката, а тя как го приема. Алекс онзи ден ме разби като ни попита кой ден сме, сутринта като я водихме на градина и аз и казвам петък, а тя "Ааа петък баба деди"
Смешко, оздравяхте ли?
Мадленка, и аз нещо съм изпаднала в дупка, все го отдавам на времето, но почва да ми писва. Имам нужда от пълен рестарт!
Целувки и успешна седмица!

Кафенцеееее!

Дейничка
Ицко е по-добре вече,кашля по-малко.Другите екстри ги преборихме.
Днес водихме Криста на ваксина и ортопед,всичко е наред и с нея.
Не съм писала тези дни,но ми беше голяма лудница.
Какво му е на Жожи?Стискам палци бързо да се оправи.
За дупки и депресии,не ми се говори,че и нещо се опитват и мен да ме налягат,ама хич няма да им се дам.

Мами,ние се прибрахме от болницата!Жожката е с ларингит та поседяхме 3 дни в болницата!Милия едва дишаше.....засега всичко се стабилизира!Надявам се до неделя да е ок,че да се видим на срещата.Не съм чела назад и не съм в час с новините!След малко сме на преглед при педито да видим как ще продължим лечението и после може да драсна някой ред!

Ох Аничка поне това ми е горе долу леко - че Ева поне засега го приема напълно нормално. Още от първата вечер е нямало драми и истерии - мама и тати на работа. После пак пита за нас баба си и дядо си, но общо взето тя си знае, че сме на работа за да може да и купуваме неща. Всяка вечер я чувам, че даже някой път понеже е заета  не ще да си приказва с мен. Липсвам и много, но това го усещам само сутрин когато примерно в събота съм станала рано и не съм в стаята ни и тя като се събуди и реве и ме търси, а преди не го е правила или понякога, но много рядко, когато вечер си говорим по телефона и изведнъж ревва за мен.
Раличка дано бързо да се оправите, че това ларингита си е доста гадно и опасно - и ние за малко да влезем в болница с ларингит, но успях за около седмица във Варна да си я гледам и да си се лекуваме домашно.

Раличке, дано Жожо бързо се възстанови и не го тръшкат повече вируси! Ей, като чуя за болници и зимни вируси тръпки ме побиват. Да бягат надалеч всички гадни болести от дечицата ни !
КрейзиДейна, и вашата не е лека. Дано напролет ви приемат в някое детско заведение и да сте си заедно тримцата.
Наш'то змей държи фронта (пу-пу), но такъв бебешки пубертет го тресе на моменти, че едва си сдържам нервичките да не го овикам, ошамаря и накажа. От яслата само 'хубави' неща е научил - как се рисува с наплюнчен пръст по стъкло, как се плюе и плези, рита, крещи и такаам. Е, не мога да отрека и ползата от това, че започна да говори и почти му разбираме, но май с това се изчерпват ползите.

Вайзе, сякаш за друга градина говориш . Еличка ми пее песента за книжката със зайчето и ми танцува .

Раличке, дано повече не се случват такива гадни болести на Жожи и никога повече да не влизате в болница!  Ох, тия дни не само, че непрекъснато мисля какво ще правим, ако Бела се разболее по -сериозно,ами и взех да го сънувам 

От яслата само 'хубави' неща е научил - как се рисува с наплюнчен пръст по стъкло, как се плюе и плези, рита, крещи и такаам. Е, не мога да отрека и ползата от това, че започна да говори и почти му разбираме, но май с това се изчерпват ползите.
[/quote]
Вайзе, това май е сред първите неща, които се научават.  
Иначе вкъщи и Бела ми пее и танцува по някаква песничка за вятъра и гората и "фюууууу - фюуууууууу". На коледното тържество всички ясленчета щели да са ангелчета, съответно родителите да осигурят по 5 лева за крилца и бяла блузка с бял чорапогащник