Новата година, се надявам, е довела разнообразни и все щастливи случки във вашия живот. Виждам, че децата показват все повече, че са истински човечета, а вие сте се върнали към нормалния и забързан ритъм на живот. Навярно за това никоя от нас няма толкова време да пише във форума, колкото преди, но вярвам, че всяка от нас си мисли за майската дружинка и попоглежда (като мен) за хубави новини в темичката.Пожелавам ви все по-весели, успешни и късметлийски неща около вас да стават.
Специална прегръдка за Платина и пожелание съвсем скоро един светъл лъч да пробие буреносните облаци надвесили се над ежедневието и живота на семейството и.
Честито и на всички именници, които са празнували наскоро. Простете,че не намерих време да честитя и всичко най-хубаво ви желая.
При нас повечето неща са ок.
Рада е една малка актриса и манипулаторка. Привидно кроткото и лъчезарно дете без рев, плач и тръшкане си постига винаги своето. Абе, вади ни душата с памук. Когато вече знае, че е прекрачила границата и е направила голяма беля, застива до мен и мълчи известно време. След минутка идва, прегръща ме и казва: "Бичам мама, много бичам мама" и от там колкото и да съм ядосана, се размеквам тотално, нищо че знам, че тя знае
, как да ме омилостиви и го прави абсолютно съзнателно. Човечета... и то какви.Иначе памперса не ще да го смени за нищо. Гърнето не го иска. Странното е че в яслата слуша, седи на гърне, върши си работите и даже ми я връщат само по гащи, сухички. Е как става тая работа, кажете ми. Тея лелки поне в това отношение, знаят нещо кото аз не знам. Аз за това съм за да я водим, поне да се научи, но друг е въпроса, че като отиде за два дена на ясла, после е болна една-две седмици. Да не говорим, че и мен разболява. Ето сега отново съм болна, още от преди рожденния ми ден намазах и още не мога да се оправя.
Иначе какво още да ви разкажа:
С кафето не ни провървя и го предадохме на собственика. Преценихме, водихме си сметки няколко месеца и като видяхме, че не става, не прави достатъчно оборот и не си заслужава приключихме тази дейност навреме. Радвам се, че разбрах много неща как стават и определено опита ми беше полезен за по нататъшни действия.Не се оплаквам, защото не затънахме с много пари. Сега разбирам наистина (а не от теоритичните учебници по икономика), колко важна е локацията. Всъщност това е най-важното. Другият път ще знам, че ми трябва по добре проверено и обмислено място - иначе другото си го направихме с голям мерак.
Работя си в Мохито петък и събота (освен миналият уикенд) и това е мястото от където си докарвам заплатата. През останалото време вече съм свободна и не мога да свикна. Май не ми харесва и искам да работя още нещо, както когато го съчетавах с кафето. Иначе в Мохито (сега Дежа-вю) е весело е, рядко е натоварващо (въпреки че се случват и тотални абсурди - все пак е нощен клуб), но си е до време. Вече ми се иска да направя нещо спешно, ако може мое и да ми харесва. Майка ми ми подхвърли няколко много добри идеи, ще видим дали са приложими в сегашния свит пазар. Имам и планове за горе в Бояна в FX Department, пратих им CV с портфолио, но още не са ми отговорили и не знам дали търсят нови хора за екипа си.
С Борето сме добре и като цяло се разбираме. Ама нещо не му правя кекс често. И се чувствам адски виновна, щото един мъж си има нужда от хмм.. десерти. Намаляло ми е желанието да му "готвя", не знам защо, честно, но и не искам да се ровя из дебрите на шантавото си подсъзнание. Ше вземе да изкочи нещо...

Ако ме разбирате де. Аз голяма простотия заформих с тези кулинарии

.Заспа в 11ч.,но се събуди в 11ч. наобяд.
Не ще! Не се храни сам,защото не проявява интерес.А покрай махането на памперса,разбрах че насила няма да стане,когато поиска - тогава.


Тъкмо се размечтая и една по една се появяват тревогите - пари, кариера (ха-ха), брака, ами Сами?! дали ще се справя...