МАЙчета 2009 - 8

Смешко ,добре дошла

Честит рожден ден, Искре! Мнооого здраве, щастие и късмет!И леко раждане!    
Смешко, добре дошла, леко адаптиране и послушни деца 

Смешко, добре дошла отново
Няма начин от начало ще ви е малко нанагорно, но скоро ще се съгласуват нещата и ще е по-лесно. Ицето как прие появата на малката си сестричка?

Смешко Пожелавам ти всичко да си влезне в релсите възможно най-бързо
Иситке,ЧРД!!! Здраве, късмет и леко раждане  
Имам голямо желание и аз да се разпиша по обсъжданите теми, нооо време нямам достатъчно
Да нахвърля набързо,преди наследникът да ми се е качил на главата- това в буквалния смисъл на думата!!!!
За Криси -ходи на ясла от месец, от толкова време ползва гърнето (все още ползва памперс,защото в яслата категорично отказват да го махнат) и яде сам... От този Понеделник се примири,че няма отърване и сутрин влизал без протести...
Не говори много, защото не може и повечето време си мълчи , не играе с набори, търси вниманието само на по-големи от него. Обожава да рисува и да майстори неща от  пластелин, но с пластелинът  имахме малко проблеми, защото не иска да го разстила на дъската,а по стените...
От една седмица брои, като за целта си използва пръстите и спазва следната последователност- първо пръстче- "Еднооо", второ-мълчание, трето-"Трииии", следващото пак мълчание и на кутрето гордо заявява-"Пеет"!
Четните числа ги признава само като го питаш на колко години е, тогава гордо показва две пръстчета и крещи-Деее
Знае всички части на тялото си, не познава цветовете, в смисъл, ако му кажа-донеси червената кола ..не я носи,носи тази кола,която види най-наблизо, но ако има няколко  коли  с повтарящи се или близки цветове, ги слага една до друга...
За мен- откакто се върнах на работа и нещата коренно се промениха- Сутрин излизам в седем и вечер се прибирам в седем, докато се завъртя и станало време за лягане...
И преди малкия не спеше много,но сега е ад..Буди се по 1000000000000 пъти, не заспива,ако не го държа за ръката и така цяла нощ По тази причина започнахме  ремонт в нас (правим стая за дребосът), защото имаме огромна нужда да отделим Криси, за да се наспим...Знам,че ще е трудно в началото, но тъмните кръгове под очите ми са ми огромен стимул в тази насока.
Сутрин нямам нужда от будилник-малкия е готов за ставане още в 6,което е хубаво,защото имаме достатъчно време да се наконтим, та аз като изхвърча в седем и той  да е готов,за да го закара  баща му.

Това е около нас...

Еха, че бързо тръгнала новата темичка, браво на вас . И хубави работи са станали, виждам.
Смехоранка, да ти е жива и здрава момата и много да се обичате, и време да ни поднасяш закусчици да ти остава. Супер е, че раждането е минало добре, хубав старт  

Искре  , и едино хубаво раждане ти желая. Малее, много си хубава на снимките във фейса, направо ми останаха очите в теб  

Аз миналата седмица писах писах в старата тема по едни филосовски въпроси там разисквани, умни неща написах и аха да публикувам, нещо натиснах и всичко изтрих, не ще да са били умни... Та тъй, сега в кратце..

Първо да ви споделя, ще ми е още гъделичкащо, вчера Сами ми каза "Мамо, хубава си". Ауу, сълзи ми излязоха от умиление, много се развълнувах. А баща му разправя, че и той се просълзил, Сами като му донесъл бира за пръв път...

Иначе ние сме си вече в София, след дълго хойкане насам-натам, още не мога да свикна. Тече психо-физическа подготовка за яслата, от понеделник>вторник тръгваме. Имахме една прекрасна почивка на море, после и малко на планина, беше много, много хубаво. И така..
Прозорецът ми пак подскача, знак, че трябва да приключвам и да взема да си актуализирам CV-то, че почвам сериозно да си търся работа  

Искре, честит рожден ден! Желая ти тази година да те зарадва едно здраво бебче! 

Смехоранке, добре си дошла! 

По повод заспиването: Вечер си имаме ритуал. Примамваме я да се преоблече с пижамка, като намаляам светлината в детската, следва миене на зъбки, слагане в леглото с шише с вода (от което си пийва малко) казваме си лека нощ с въздушна целувка и я оставям да си заспи на приглушената светлина. Тя постепенно си заспива сама. Или веднага си затваря очичките и се опитва да заспи или си приказва нещо на себе си или на брат си, или си пее. След 15 - 20 мин влизам и загасям светлината, независимо дали е успяла да заспи или не, като обяснявам, че е крайно време да затвори очички, защото и ние ще спим (последното ако все още не спи). Та така. 

Лека нощ! 

Благодаря на всички за хубавите пожелания, определено ми повлияха върху емоционалния ден
Амаласунта, теб специално ще те черпя

За отделянето - при нас се получи без проблем от раз. Понеже се кърмехме до 1г.3м. си спеше изключително при нас на спалнята, за мое удобство - не сме използвали нито дървената нито преносимата кошара. Сега във връзка с бебка реших да го пробвам да го отделя в детската стая и стана много леко и без противене, след завръщането ни от морето... Още там му споделих, че като се приберем в Сф ще спинка вече в детската, че е достатъчно голям, че в спалнята няма да има ток, развалила се е лампата и трябва вече да спи в детската, тъкмо беше започнал да се страхува от тъмното... и така и стана. Не съм вярвала, че толкова лесно ще се получи, както и с памперса, оказа се че излишно съм го мислела и съм се притеснявала.

За подреждането - развих му една теория, че трябва да си прибира играчките и книжките, т.к. едно джудже обикаля докато спим или сме навън и това което намери си го взима.... И така като си търси някоя играчка и я няма и му казвам, че сигурно Джужо я е взел и вече сам си прибира всичко по местата.

Исита, честит празник и от мен!!!   

Привет и от нас!Дано не сте ни забравили!
Чета ви когато имам време ,иначе ФБ е постоянно на линия 
Откакто съм се върнала на работа време за комп нямам.Работното ми време е от 09-17 ч ,сутрин ставам в 7 -сутрешен тоалет,кафе,закуска на Евелин и изчезвам!Тя все още не е тръгнала на ясла и я гледа баба-много добре се разбират и много свикнаха една с друга, сега незнам как ще се разделят.На 03.10 ще е на ясла,днес ще ходим да купуваме необходимите неща,др седмица изследванията!
От 2 месеца сме без памперс през деня и на обедното спане ,но вечер слагам повечето пъти сутрин е сух,но понякога има 1-2 пишкания!Приемам съвети как сте го махнали и вечерния.При нас стана изведнъж по нейно желание и естествено първата седмица ,а може би и повече имаше пропуск.
Говори много ,пее песнички ,знае две стихчета ,но с баба по цял ден четат приказки и се учат на разни неща,като се приберем с Боби все ни изненадва с нещо ново.
Много е емоционална ,на моменти инатлива и проклетичка -проявява харектер и с много обеснения стигаме до консенсус
В предната темичка четох че обсъждахте събиране с други дечица и отношението им както и на родителите!Ние също сме попадали на агресивни деца които са й посягали и дърпали с родители от типа -Аз нали си пуша цигарата и си бърборя какво ме интересува детето ми какво прави!Но в такава ситуация не коментирам директно си я хващам за ръчичка и тръгваме в друга посока.
В нашия квартал има 4 дечица на нейната възраст с които много си играят!Изкарваме им отвън колела ,колички и други играчки и много се забавляват!Понякога не могат да разделят някоя играчка и се карат,но с наше присъствие бързо се решава проблема и има угода за всички
Това за нас!
Смешко,Мадленка честити ви куклички Кристи и Пламена!Желая им да са много здрави и послушни и много да ви радват,а бате Ицко и кака Али много да помагат!

Честито на новите бременни майчета!Желая им лека и безпроблемна бременност и здрави бебета на финала!Аз на този етап съм въздържала се 
За сега това от нас ,ще се опитам отново да ви следя и да се разписвам по често!
Обичам си ви да знаете!

Мацкиииии,при нас е голяма ,,веселба".
Тони от вчера следобяд е с хрема,Ицко през ноща вдигна температура.Цяла нощ се правя на мед.сестра.Добре,че Криста за сега е спокойна,но и тя си иска своето.Просто съм гроги вече.Видях се с 5 свободни минутки и реших да се разпиша.
Както вече споделих,раждането беше бързо,но пък като,че ли и малко по-болезнено от първото.Родих отново във Втора градска,падна ми се доста добър екип.Доволна съм като цяло.Като отидох щяха да ме върнат,защото отделението било пълно,ама ме прегледаха и се оказа,че съм с 7см.разкритие и нямаше,как да ме напъдят.Като родих си полежах доста в коридора,после се освободи реанимация,та ме вкараха  там за няколко часа и чак после в родилното.Ама здраве да е!
Възстановявам се доста бързо.Корем почти нямам вече,сега се претеглих и съм 50кг.,което значи,че имам 5-6 за сваляне.Мисля,че ще ги преборя лесно.Много ме е яд обаче,че ми сложиха нерезорбиращи конци и сега трябва да ходя да ми ги махат.
Рапорт даден.

Смехоранке, как се радвам, че веднага се разписа. Пожелавам ти, мъжете ти да се оправят и да ти помагат, вместо да ти създават още повече грижи. Разкажи как се чувстваш сега, промени ли се нещо след раждането на Криста или ? Аз не знам, дали съм споделяла, ама след като се прибрахме вкъщи със София, първата вечер, толкова ми стана едно ревливо.... Аз слагах София да спи и мъжът ми приготвяше Александър да спи, и на мен ми стана едно такова... моето момче няма да е с мен.. направо се разциврих, мъжът ми почна да ме успокоява  Искренно се надявам, че при теб нещата са се подредили в този пъзел от чувства - едно, две деца.
И някои неща хич не ги разбирам в тази България - защо неразграждащи се конци? За да извлекат още един път пари от здравната каса за втория ти преглед ли? Майната им. Няма да забравя, как като питах тук какви конци ползват за зашиване, хората много странно ме погледнаха. Аз ги попитах пак - разграждащи или не? Хората споделиха, че са спрели използването на неразграждащи се конци в началото на 80те години. Както и винаги изполват упойка (щото това ми беше другия въпрос). После ме попитаха от къде съм, и каква е тази родилна практика, с която съм запозната. бяха много учудени, като споделих, че това нещо още се практикува в България.
rosita__ , не съм те забравила, ама и във Фейса не си много активна вече. Радвам се, че се разписа, както и много мами, които ни бяха поизоставили.
Моето дете няма страхове - ни от мечки, ни от тъмно, но аз никога не съм му говорила подобни неща. Не четем книжки, в които има насилие/разни страшни неща. То и затова сигурно ще си остане да спи в нашето легло до първи клас  Уж си ляга в неговото си легло, което е долепено до нашето и на сутринта сме като сандвич - Аз, София, мъжът ми и Александър. Ама аз без сън не мога, така, че това местене го оставям за по-нататък, както и махането на памперса. Тук поне идва лято де, мога да направя малко усилие, че ми писна от насрани гъзове.
Вяра, как слагаш пижама и после миете зъби? Моят син с такава усърдност си ги търка, че понякога намирам пяна на невероятни места - аз за дрехите му, няма да говоря. Затова ние мием зъби, после душ и после пижама.
tanq karabelyova, понякога очакваме от децата си прекалено много. Та Вени е едва на две години. Сигурна съм, че непрекъснато и даваш Жени за пример, и тя така, от яд, прави нещата на пук. Приеми, че това е твоето дете и нещата са такива. Опитай се, да вкараш енергията и в нещо - направи и нейна градина, дай и да копа, да сади, да се мърси и после ще видиш, колко ще е добра. Ако обаче непрекъсно и казваш колко е добра Жени, и как прави нещата правилно, и виж как си подрежда нещата - сигурна съм, че няма да успееш.
Моят Александър е много див, дай му да тича, да скача, да беснее, да скача във локви, да се рови в пясък и пръст. Ама мен това не ми пречи - излизаме навън, оставям го да си играе колкото иска, ако иска да прави мизерия - давам му едно мече и съд с вода, и той го топи и боядисва къщата. Има си негова градина, копа в нея, сади си семена, полива. Кара пясък с камиончето си, камъни, накрая го събличам пред вратата, вкарвам го в банята и всички сме доволни - той, че е изразходил енергия, аз - че след това ще имам едно добро и спокойно дете. Ако е лошо времето има едно малко трамплинче във вкъщи, измислям разни спортни игри, скача на трамплина, правя му тунели от одеала и столове, направила съм му пластелин и той се качва на един стол и на кухненския плот си играе - с точилка го разстила, реже разни формички, давам му да рисува с флумастери и разни такива. Помага ми, като "бели" картофи - с едно пластмасово ножче дялка картоф и го реже. И разни такива. Мисълта ми е, че не може да очакваме от едно 2 годишно дете да подрежда, да слуша и да седи седнало цял ден.
zaiobaio , само да се изкажа, че за близнаците не знам как седи положението със социализацията. Това, което имах впредвид, когато написах моите възгледи, беше, че аз поне се стремя да събирам Александър с деца, а не - о, той не обича и ще си седим вкъщи. С такова впечатление останах и от твоите постове - те си играят двете, но ти все пак се стремиш да ги събереш с други деца. И моят Александър не е най-социалния тип, не отива например и да хване някое дете за ръка, да тичат заедно или нещо подобно. Но например знае, че като има много деца на пързалката, всеки си има ред и чака, вместо да се блъска като кон да мине пръв. И това във вкъщи аз няма как да го науча, защото пързалката си е само за него.
А аз си мислех, че в България социализацията е много лесно нещо, изкарваш си детето в парка, и там милион хора, които живеят близо до вас, имат деца, и искат да сте приятели  Явно не е така..
За играчките - моят никога не е чупил нищо - е, някоя отверка да се разпадне, или чук да му се отдели дръжката, но само малки повреди. Умишлено да счупи нещо - никога не се е случвало, но то е, защото и толкова си играе с играчки - дай му лопата, чук, отверка, самосвал голям, с който прекарва пясък и камъни, и една количка (такава, с едно колело  и две дръжки). Лего от време на време и сега новата мода - хартия и флумастери (не може да са моливи, моливите не са хубави) 
Хайде, улях се. Лека Ви нощ, момичета

 
първоначално ми стана смешно, но после се сетих, че Таня живее в къща, така че е много добър съвета, поне преди да са заминали за Италия.

Иначе директно си представих, как чучвам Сами пред блока да разрива сместта от пръст, фасове, найлонови торби1ки в различна степен на разграждане и кучешки ла.на. Просто, Кати, реалностите, в които живеем са много, много различни, иначе всичко, което казваш е чудесно. Но ако живееш на нанайстия етаж на някой блок и нямаш лично дворно пространство, ежедневната разходка често се превръща в тегоба. Едно е да го социализираш детето 1-2 пъти седмично в някоя плейгрупа, друго да се социализираш принудително ежедневно със сульо и пульо. Така че ги разбирам изнервените майки с лош контрол над децата, истински простакеси съм срещала само 2 пъти. Иначе имам късмета да съм в много хубав квартал с хубави хора, завързах и приятелства в парка, ама ако имах друг вариант, нямаше да ходя всеки ден там.
Що се отнася до децата - те свикват със всичко. Преди да заминем за Габрово се бяхме разболели със Сами, и се видях в чудо как да го изведа без да го срещам с децата, щото той по име си ги търсеше и едвам го залъгах с един обиколен маршрут. След няколко дни "изолация" в къщата не се и сещаше за тях и с майка ми се забавляваха чудесно с подобни на изброените от теб дейности.
Така че - въпрос на реалности

За заспиването и играчките не пиша, щото там е зле положението - Сами спи при нас, кърмя го за приспиване, всичко е навсякъде - не чупи, но разхвърля, също като майка си

Амаласунта , точно затова писах на Таня. Знам, че тя си живее на село и че си имат къща с двор. Спомням си, че преди време беше писала, че садила цветя. Затова го предложих това за градинката. Иначе съм съвсем наясно, че ако живееш в блок, моите предложения няма как да станат реалност.

Мдааа, да знаеш с каква завист ти четох поста  Голям мерак ми е къща с двор, особено след този един месец в къщата на нашите.

А за памперса - може и да стане много лесно, ако пробваш. Сами се напика точно един ден, на следващия си казваше. Ама преди това имаше и месец агитация де..

Онзи ден в тоалетната докато го държах да ака изведнъж сред напъването се изцепи " Доктор Хаус!". Без малко да го изпусна от хилеж, не знам откъде му хрумна 

Кате,  . Винаги ми е интересно да чета твоите постове. Но едно единствено нещо не разбирам. Няма ли как да не размахваш пръст толкова много? И не се учудвай прекалено, че на други места, извън Австралия, светът не е идеално подреден. Даже и тъпата Швейцария е твърде сходна на България в много отношения, а адски различна в много други. Въпрос на гледна точка е кое ще виждаме и изтъкваме. Аз, ако реша, мога също да напълня постовете си с обяснения колко е хубаво тук, а пък в България колко е зле и totally out of space, как тук се отглеждат правилно децата, а в България не... Но слава на Бога, не е така... Да не говорим, че на моменти това може да звучи обидно за останалите, без изобщо да го имаш предвид. Пък и колкото и да се учудваш, България не е чак толкова зле (слава Богу, но това е тема на много дълъг разговор). Доста неща изобщо не са както трябва, но те не са просто въпрос на добро желание, нито на незнание, а на много други проблеми, които ще се решат с времето. Дори смея да заявя, че лично аз открих доста положителни промени в родината си само за няколко месеца отсъствие и това безкрайно ме радва. Защото все пак сме в ЕВРОПА!!! 

P.S. С горното само и единствено искам да те провокирам да си по-позитивна в коментарите си, особено където има сравнение между двете страни, както и да те насърча да продължаваш така увлекателно разказваш за вас и живота там....