(Био) зеленчукова градина 12

  • 73 219
  • 741
# 375
Класическите видове овошки се засаждат най-добре от сега - та докъм 10 декември. Стига да няма педя сняг, разбира се. Ей сега се замислих, че считаната за толкова обикновена и често срещана круша всъщност напоследък изчезва  -  и на трапезите, както и в градините. Има изоставени крушови градини - и в Радомирско, и в Троянско-Тетевенско, има и единични дървета по дворовете, но предимно стари, разкривени, позасъхнали.

Толкоз съм обикалял, но млада крушова градина не съм виждал. Всякакви има, нови и млади (най-много череши и прааскови, но и кайсии, ябълки, сливи) но крушови- поне аз не съм виждал.

Крушата е фин плод. Не знам дали при нея се практикуват резитби. Крушите на моите баби и дядовци в най-общ поглед приличаха на плачещи върби. Инак бяха разнообразни - корави като мукава зимни круши, сладки дребни ранни жълтурчета, едри зелени и сочни, със стегната и крехка едновременно сърцевина.
И накрая, една споделена на синора със някогашните съседи огромна круша. Голямо дърво, повярвайте, да речем 100 овце биха запладнили в сянката му. Или биха паркирали поне 15 автомобила, все на сянка.

Плодовете на тая красавица бяха по правило жълти, но една трета от тях беше румено-червена. Наесен плодовете бяха повече от листата и. Обсипани с ситни лунички, които, бидейки малък, наричах "витамини". С една круша се омазвах до лакти, до уши, до кръста. То беше сок, беше вкус, беше радост.

Куркума, ти си нашият "Йовков" в темата  Simple Smile
Виж целия пост
# 376
...
С една круша се омазвах до лакти, до уши, до кръста. То беше сок, беше вкус, беше радост.

сутрин рамко, докато хаирсъзинът още спи, преброждам темата и като попадна на нещо такава, куркумово, с усмивка тръгвам на работа  Laughing

Виж целия пост
# 377
Не мога да се въздържа - Веселче, твоят магданоз е извънземен! Завиждам ти. Как му баеш, бе, момиче? Simple Smile
Виж целия пост
# 378
Аз да си призная, покрай нашия Куркума пробвах и подправката, и вече не само ми е любима, но и акъл давам.
 newsm74 lalalala

Веселче, и аз ти сметнах магданоза за извънземен, обаче после си помислих, че може би на всички зеленчукари им е такъв, а само аз не съм му майстора. Лейди, направо ми вдигна заровеното самочувствие.

 smile3503
Виж целия пост
# 379
Крушата е фин плод. Не знам дали при нея се практикуват резитби.
Крушата се почиства също. Махат се болните и сухи клони. Махат се и тези от вътрешността на дървото, да не дерат берача Wink. Трябва да се внимава, защото крушата има по- крехки клони от ябълката и лесно се чупят. За мен най- хубавия сорт круши е Вилиямовата масловка. Жълта и много сочна. Не е за пренебрегване и Попската, защото е е един от последните плодове за годината. Джифардовата, пък е първа, но много нетрайна.
Толкоз съм обикалял, но млада крушова градина не съм виждал.
Нашите круши са също стари. Има и такава много, много голяма. Сорт стамболка. Тази година я подкастрихме. Да се подмлади.
За след някоя друга седмица съм приготвила 5 млади крушови дръвчета, все вилиямови Laughing Дупките са им вече приготвени.
Виж целия пост
# 380
Извадих част от праза, която да прибера заровена в пясък в мазето. поставих го свръхнеправилно в този чувал.
Грешката ми е, че не орязах коренчетата и не подкъсих добре листата. Ако го бях направил, можеше да разчитам на праз до март месец. Това не е фатално, първо, защото през март вече не ядем праз, и второ - защото останалият в лехата е предостатъчен. Напролет ще бъде свеж.

Лехата с чесън. Притеснено ми е, че наслагах сума купешки чесън, от който не знам какво ще излезе. В момента имам чуден тракийски чесън, ще взема да презасадя. newsm78

Вес, добре е магданозецът. Поднасяй го на филибееца с печени чушки, зехтин и чесън - тази комбинация би накарала и енорийски свещеник да хвърли расото и избяга с някоя циркова танцьорка.  Wink

Освен добри плодове, крушата има и интересна дървесина. Трудно е да се отдели годна заготовка за мебел от крушов ствол, но пък трайността и специфичният рисунък правят тази дървесина ценна и скъпа, бутикова. Пък какво да кажем за огънят от крушови пънове и клони?
Топли той.


Виж целия пост
# 381
Да докладвам за нашата круша,попска.Старо,престаро дърво,не беше раждало от години.От пет благоверния му прилага резитби с цел подмладяване.Първата останаха само стари възлести клони-много грозно и повод за доста семейни разправии.На втората започнаха да избиват леторасли.А тази есен вече имахме и доста добра реколта.Припомних си и как се нареждат круши върху стар гардероб /новите такива са все до тавана и отгоре им нищо не може да се нареди  Mr. Green/.Малко съм притеснена каква трайност ще имат.Но тази седмица изделихме цяла щайга жълти и сочни круши.Децата установиха,че са страхотен плод,а ние с баща им си припомнихме детството  Laughing.А аз си спомних,че тогава не ги обичах-чудя се защо  newsm78
MAD65,знаеш ли как се казват едни круши,които се берат август-септември.Целите са кафяви,преди да узреят,а после поруменяват.Супер сочни.Такава имаше в градината на дядото на съпруга ми,но изсъхна.
Дойде време да се подхранят с оборска тор дръвчета и лозички,да се съберат окапалите листа и да се изгорят или закопаят.
Виж целия пост
# 382
Куркума, с тези круши ме върна в детството.
Баба ми имаше две в двора, едната беше някаква зимна круша, но другата, о... другата. Тя беше точно като описаната от теб - дребнички жълти плодчета, но узряваше рано - края на юни, началото на юли. Не смогвахме да я оберем, защото дървото беше огромно и баба ми събираше нападалите подове и правеше най-вкусният мармалад на света.
Добри, умирам за мушмули, а тук никога не съм виждала, така че откъсни няколко за мен  Hug.
Вес, Вили, пак не снимах този уикенд, но то още няма и какво. Другата седмица може би ще мога да набера зелен фасул за едно готвене и ще гледам да го документирам.
Днес се мотках в един квартал, населен от италиански емигранти и дворчетата им приличат много на българските.
Направи ми впечатление, че не си колтучат доматите, а набучват доста колчета и привързват.
При нас пак вали  Shocked проливно и напоително и от както имам някаква градинка съм привърженик на "няма нищо по-хубаво от лошото време"  Grinning.
Виж целия пост
# 383
Куркума, с тези круши ме върна в детството.
Баба ми имаше две в двора, едната беше някаква зимна круша, но другата, о... другата. Тя беше точно като описаната от теб - дребнички жълти плодчета, но узряваше рано - края на юни, началото на юли. Не смогвахме да я оберем, защото дървото беше огромно и баба ми събираше нападалите подове и правеше най-вкусният мармалад на света.

Да не е била Петровка? Май така ги наричаха по нашия(Ямболския) край.
Виж целия пост
# 384


Куркума, ти си нашият "Йовков" в темата  Simple Smile
Peace
Направо можеш да усетиш със сетивата си всичко, което описва.

За крушовите дръвчета, имаме три плюс една съвсем нова вилямовка, май така се наричаше. newsm78
Едното дърво е доста старо, с големи по педя, жълти и сочни плодове, много вкусни, чупят клоните от тежест. Орязахме доста клони миналата година, тя е много близко до пътечката за влизане в къщата и не можеше да се минава. Тази година не роди нито една круша. Sad
Второто дръвче е ниско, с по-дребни, но пак с жълти  и много вкусни круши.
Третата е някакъв зимен сорт, голямо, високо дърво, което наобикалям вече шеста година, в късна есен са зелени и стипчиви, после опадат. На плод вкусен от това дърво не съм случвала.
Виж целия пост
# 385
"Петровка" е ябълка, която зрее посред лято, по Петровден. Плодовете са дребнички, но вкусни и с аромат, но ябълката е доста далеч от къщата, и много често я обират други хора, или я тръсват за козите си.
Хубави описания на круши давате! Моите са много мънички, 3 дръвчета, и не раждат още.
Down Under, подсещаш ме, че не съм обрала мушмулите.
Виж целия пост
# 386
vili__66, сещам се за каква круша говориш. Не и знам сорта. Ще питам един дядо на село като ходя и ще си запиша.
Down Under, да не би да е сорт рашка дребна. За съжаление в нета не можах да открия картинка. Дребна , отвън е жълта в началото, а после става кафява отвън и отвътре. Като изгнила изглежда. Много е сладка и сочна. Любима е на бабите, защото е мека от вътре.
нова, сигурно крушата е попска. Обери ако има плод и го сложи в мазето да стои в касетка. За коледа ще имаш жълти круши Peace
Виж целия пост
# 387
Голям деликатес за единият ми дядо бяха едни дребни топчести крушки с дълги дръжки. Излизаха на пазара някъде през август. Интересното при тях беше, че всъщност бяха гнили отвътре - пространството около семенната им камера беше кафеникава каша. При все това обаче бяха ароматни и сладки. Ядяхме ги хванали ги за дръжката, а семките не особено изискано плюехме. Дядо ги донасяше в плътно кърпена чанта от дебело зеленикаво платно.

Друг негов деликатес беше и шипковото вино - изключително приятно питие, за чието приготовление не е никак късно, пък и не изисква кой знае какви площи, посуда и усилия. Горещо препоръчвам.

С тъга гледах едно торище, откъдето си докарвах досега тор - запалено от пожарите на късното лято, та досега все дими, тлее. Нито поройните дъждове отпреди седмица, нито снеговете ще го загасят. Торището ще си тлее, докато всичкото му "гориво" не се превърне в прах - ситен, черен, мек, но ненужен в градината.
Виж целия пост
# 388
...Като това торище ни запaли...с крушите и Зарзаватчийството,Куркума Hug Hug...
Даже ми се прииска да имам от пепелта.Ние така наричаме по Дунава тънката повърхност на почвата,която лятно време невидимо завива плодородието на Златията.Топлата,мека кал...
Тук-точно тя ми липсва.И духовно,и градинарски...
Тъгувам и страдам,когато чета за безхаберие,неуважение към Земята ни.
А крушата е любовен плод!
Извивката,сочното тяло,есенният аромат на зрялост...в две мъжки длани и зъби.Здрави Blush
Харесвам лятос малките жълти крушки,на които им падат дръжчиците от сладост.
Ах,сладко с лъжичка сладолед!
И Боско кафявите,които имахме като Вили в градината на детството. Hug
Даже и твърдите,гигантски едри зимни круши на Нова.
Успяваха да "узреят" каменните им клетки(нали по това се различават круши от ябълки) тъкмо за рожденния ми ден през Февруари.На тъмно,хладно в Задната стая.
Напишете ,моля,рецептата на шипковото вино.Тук е Рай за тях.Както и  за всички билки,магданози.Нали е едно голяямо пасище,песъчливо,Лейди Блю Hug
МAD 65 лекинко ти завиждам.А крушова ракия печете ли? Laughing
Виж целия пост
# 389
Горене и гниене е един и същи процес-разликата е в скоростта.И в невъзможността да торим с вече изгорялото.Наблюденията ми са,че торта все повече ще става с цена на злато.Ето пример за нарушено екоравновесие-намаляват животните,оттам торта и ще трябва да използваме все повече химия....
Ана при нас има и круша Петровка,зрее по същото време,сочна,сладка и с румени бузи.
Сега се сещам,че преди сто години баща ми прави крушеница.Ходихме да събираме диви круши-дребни като сливи,корави и стипчиви.Не съм сигурна за точната технология,но мисля,че се заливаха с вода и се оставяха да втасат няколко седмици.Ставаше много приятна напитка-леко газирана,ароматна,освежаваща/като се има в предвид,че ставаше готова през август/.Но една година качето,в което беше заложен материала хвърли обръчите  и падна голяма изгребване... Joy
Всъщност дори намерих рецепта http://www.kak-da.com/питие-от-круши-крушеница.html
Вес и за Задната стая можем дълго да говорим-като много малка ме беше страх от нея.После открих съкровищата в двете бабини ракли.Останаха те в старата къща-ненужни в "модерния"интериор.Сега в неделя,търсейки вълнена прежда стигнах до тази Задна стая.Разбутах паяжините-раклата е там,с трепет я отворих и ме заболя сърцето-мишки са пирували вътре,сгризали спомени поне от прабаба ми насам.Сложих им "бонбонки" и събирам сили да отворя и прегледам всичко вътре.А според дъщеря ми вдигам прекалено много шум заради стари парцалаци...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия